Отворена дискусия > МАГИЯ
Смъртта едно ново начало или трагичен край?
Цеци_Вихронрав:
Има ли човек който да не се страхува малко или много от смъртта? Аз лично се страхувам. И не от собствената си смърт (когато и да настъпи), а от тая на близък. И като се замисля се страхувам не от самата смърт като такава, а от загубата. Миналата година погребах четирима близки за мен хора и още не мога да стигна до момента когато ще си спомням за тях с усмивка за всичко хубаво което сме преживели. Зная, че след 2, 3, 5г. ще се получи, но сега болката е толкова силна, че...
А редките случаи когато се случи да сънувам кошмар свързан със заплаха за някой от най-близките ми направо изпадам в ужас. Трябват ми часове да се успокоя, че всичко е на ред. И не зная кое боли повече - това, че въпросния (син, брат, любим и т.н.) още е млад или егоистичния страх: "Какво ще правя аз без тоя човек?".
През последните години се научих да ценя настоящия момент и се постарах да кажа на всичките си приятели и роднини колко ги обичам (не спирам да го правя). За щото като се замисля... когато загубим близък най-много ни боли от това, че приживе сме влизали в конфликти с него и така и не сме намерили време да му кажем колко е ценен за нас.
От тая тема нещо ме изби на рев. Отивам да медитирам.
Най странното е, че само когато съм разстроена ми се получава медитацията - иначе неизменно заспивам. Някой има ли обяснение на това?
theshadow:
bigbooss, знаеш ли какво е клиничната смърт? Ако желаеш, прочети повече по въпроса.
theshadow:
Quote (tattul)Кой от вас се страхува от Смъртта!?
Като дете се страхувах от смъртта. После... Като всеки човек- преживях погребения на близки, също и на приятели... (всякакви, на хора със всякакви убеждения). Най-тегаво ми е било на християнски погребения- самата религия, създава много болна атмосфера. И платен свещеник, платено погребално бюро... Се възползват от това...
Тъй като в моя род християни няма, при нас погребенията не протичат в такава тежка и отровена на психично ниво атмосфера. Сбогуваме с човека по начини, които определям като по-правилните... Всеки сам си преценява как иска да се сбогува. Ако иска да каже нещо на починалия, го казва. Ако иска да сподели нещо с околните за починалия, го прави. Погребението по-скоро се доближава до езическото такова- вкл. в рода ми са съхранени някои езически погребални традиции, които правим, не от вяра в някое езическо божество, а от защото така сме приели... Погребваме с любими лични вещи (обикновено не са ценни, а просто са любимите). Палим върху гроба на заровения вече човек, както е погребан вече- палим огън... Стоим толкова, колкото преценим и от колкото имаме нужда, за да пуснем починалия в смъртта му... От погребението по такъв начин човек не си тръгва с чувството, че все едно е паднала планина отгоре му... Тръгва с чувството, че животът ще продължи напред...
И други работи, лични, преживях...
Опитвах се да я разбера смъртта. След като я разбрах, спрях да се страхувам от смъртта като такава. Повече ме е страх от реакциите на хората...
bigbooss:
Quote (theshadow)bigbooss, знаеш ли какво е клиничната смърт? Ако желаеш, прочети повече по въпроса.
Знам какво е клинична смърт, а ти знаеш ли какво е смърт ? Ако желаеш, прочети повече по въпроса.
П.С Нищо лично, просто не съм съгласен с твоето мнение. Извинявам се предварително ако съм бил груб
tattul:
Ако е за скокове с бънджи, там може по-голям и достоверен опит да се сподели. Може и да се поспори доста....Има неща, които няма как да бъдат проверени, за това са поверени като теми на философията. Тя ги разнищва....Страхът и суеверията са част от Смъртта. Неприятната част, с който човек трудно приема, но трябва да се научи да се справя. Тук и друг път си разисквахме тази тема, пак със Сянката))))...Не сме постигнали консенсус и едва ли ще, но пък хората споделят покрай всичко това - това е важното. Пък bigbooss, дай малко разсъждения и факти...Хубаво е човек да се обосновава как и защо. Тук 80 процента, всичко е на базата на личния опит. Философията ни, опитността ни се обогатяват с нови възприятия, разбирания и осъзнавания само след лично преживяно....и отработено. Е, смъртта трудно се отработва??)))) Понятие си нямам какво се случва по време на клинична смърт - има ли тунели няма ли. Едни викат има, други няма...все ми е тая. Такива прежвявания отключват разни неща в човек, той се съвзема и си дава сметка, че нещо не е живял както трябва,чи живоъте крехък и че е изпуснал много. Тогава се фокусира върху него и някак изпада в разни ситуации, които му носят откровения и се чувства по-щастив...Та една клинична смърт, ако човек се измъкне от нея , действа ободрително. Сигурно си мислите, че съм гадна..., но понякога съм такава... Аз съм до тук - мойто мнение, ако е от значение - има всичко...на този свят, вярвам във всичко... крайна метка и да няма нищо - ще съм се прецакала, че съм изтървала шоуто, което съм могла да си създам. Живее ми се, вече да! Смъртта, ако не за мен поставя начало за някой друг и така.....Оле!
Навигация
[0] Списък на темите
Премини на пълна версия