Отворена дискусия > МАГИЯ
Смъртта едно ново начало или трагичен край?
tattul:
Одавна не ме е занимавал въпроса за смъртта. Последно беше миналата есен. Нямаше повод просто ме беше обхванала необяснима тъга...Понякога изплуват образи на приятели и близки, които вече ги няма. Идват ти всякъш всички накуп в мислите и така.... Започваш да се чудиш защо, започваш да се чудиш да не би да са тук ....Миналата година почина приятел от студенстските ми години. Можех да ида на погребението , но нещо ме спираше. Казах си ще го почета, ще отида в църквата там ще запаля свещичка поне.. Направо краката ми се оплетоха и камък се стовари върху мен. - тоест отговора беше не. Пък и не ходя вече отдавна в църква, тогава къде се ръгах? Колебаех се и се лутах между общоприетото и объркването си и реших, че приятеля ми заслужава почит, такава какъвто го познавам него - готин пич и купонджия. Помня как бяхме тръгнали на някъде и докато пием едно кафе за почивка, някой измъкна китарата от колата и я забрави на покрива отгоре й. Дадохме "мръсна газ" и китарата се търколи на асфалта....е, вечерта бяхме без китара))). Стоях на терасата - пих, пуших, спомнях си, плаках и се смях, прегърнах го и му казах, че го обичам и че вярвам в това, че вече е свободен и мъките му свършиха - почина от рак за няколко месеца. Ще го помня ли - докато съм жива. Обичам ли го- да с много топлота. И не само него. За мен този човек е жив))) По моя си начин, както и много други.....Така се научих да приемам смъртта за себе си. Като малка баба ми ме мъкнеше все по погребения на село, щото нямаше кой да ме гледа. Та гледах хората какво правят...нагледах се на сълзите им, на болката и така. Що мъртъвци съм целувала за сбогом...Дори възрастните спираха да реват да ме похваят "Бре това дете как знае да прави"... На мен ми беше забавно...Разбира се болката , когато загубих баба си беше голяма, но я загубих някак осъзнато....Вече знаех , че това е краят. Но вътре в мен е жива. Знам ли може и другаде да я има... някак, но това няма голямо значение или има не знам. Във всеки случай човек трябва да се изправи пред този факт и да го приеме.
Всеки избира в какво да вярва или да не вярва. Шадоу е изхвърлил думата вярва, предполагам, че я е заменил с думата приемам. Но със сигурност не е лишен от чувства. Други вярват "горещо"...във всичко, тогава както твърди той, могът да бъдат успешно манипулирани.
Аз също вярвам, но вярата е процес при мен...Вярата включва желание, чувство, приемане, осъзнаване....Просто при всеки е различно. Всеки за свое успокоение може да вярва в каквото си иска. Но дали е истина? Но съм виждала, хора които не са преодолели болката лично за себе си и когато дойде например Задушница се юрват ...започват да готвят и да слагат софри.. за мен е излишно....Човек вярва в живота след смърта, не заради църквата Шадоу, а просто защото не може да приеме болката , липста, страданието си остават някъде там като трън и този тън никога не излиза. Помага само това, че хората съществуват под друга форма - енергия например , която е някъде там.....
theshadow:
Quote (tattul)Човек вярва в живота след смърта, не заради църквата Шадоу, а просто защото не може да приеме болката , липста, страданието си остават някъде там като трън и този тън никога не излиза.
Не... Всяко нещо си има начало и край... И ако се говори откровено за смъртта и някой бъде попитан след като умре какво иска от близките му... Надали някой ще иска да види близките си побъркани от сълзи... Надали някой ще иска близките му от целия му живот, от всичко, което е направил, да го запомнят точно с датата на смъртта му... Надали някой ще иска...
А сигурно хората масово биха искали, като си отидат, да бъдат запомнени с нещо хубаво от живота им... Сигурно биха искали да се помни и празнува примерно рождения им ден, а не денят на смъртта им...
Замислям се и каква реакция от околните биха искали... Примерно- аз като си представя края си, като ми дойде смъртта и веднага не искам да си представя близките ми същества във визия- ред сълзи, ред сополи... Не... Такава визия означава, че те страдат, а кой нормален човек иска да види най-близките си нещастни? Ще ми се просто да приемат, че смъртта е част от реда на нещата и че най-доброто, което могат да направят за себе си и за мен, това е да ме запомнят с каквото хубаво ги влече и да продължат да живеят. Ако може понякога да се сещат за мен- добре. Ако не се сещат за мен- пак добре, понеже животът трябва да продължи и ще продължава без мен. Но не искам да си представям страдащи. И само някой да е посмял да запомни датата на смъртта ми- ей тази мисъл ме убива...
Така че, за мен всяка реакция вън от тази, е неестествена и привнесена в психиката като готов продукт на религията, целящ манипулация...
tattul:
theshadow, няма да споря с теб. Дреме ми какво си има!!! Дадено ми беше да преживея страховете от загубата на любими хора...е, промених се аз! Осъзнах, че всеки ден е от значение и реших, че всеки миг, в който мога да обичам хората, които обичам ще го правя.
Сега сме 21 век, живота има повече стойност. Преди хората са мрели във войни, кланета, болести..живота е имал толкова ниска стойност и продължителност....оставало е само заслужената награда - Отвъдното... В какво вярвам аз!? Няма значение, моя си работа. Смъртта - предизвиквала съм я, когато не вярвах себе си и в Живота. Виждала съм я по много начини,не я прави по малко - не страшна, а просто тъжна...човек не знам дали свиква, но знам, че така отминава и човек изгражда пантеон на хората които ги няма и обича и ....празнува с тях! Сега? Болка в сърцето си нямам, напротив...който и от мъртвите да поискам да видя - тук е . Изваждам веселите неща на показ...Лесно ви се струва....така на думи да! Смъртта и Живота са две неща основни от житейския план на човек тук на Земята. Хич не ми пука какво има или няма - за мен има, така ми харесва, така избирам. В случая дали ще излезнат фалшиви предположенията и вярванията ми, на кой му пука. Най-малко на мен, след като вече съм мъртва. Искам само да ме изгорят, ....погребения с духова музика отдавна няма)) жалко...Постепенно, се научих да живея тук и сега, да оставям малко неща недовършени( мога според Радичков в Тенец да се превърна), да пощавам на себе си и на другите, да се променя максимално към по-човешки изглед)))И да споделям приятелството и любовта си с хорта около мен. И в двата случая - дори да няма живот след смъртта и прераждане, а ако пък вземе да има - това е единствения правилен ход!
tattul:
Кой от вас се страхува от Смъртта!?
bigbooss:
Quote (theshadow)bigbooss, тази част вече я минах.
Ако си я минал, нямаше да пишеш във форума.
Това, че си преживял подобие на смърт не значи нищо.
Навигация
[0] Списък на темите
Премини на пълна версия