Отворена дискусия > ТЪРСЯ ПОМОЩ
Имам ли направена магия?
Belladonnaa:
theshadow Портрета на моята половинка който си направил е точен, както и вариантите, които си допуснал. Но не е толкова лесно да заставиш някой да поеме отговорностите си и да се държи като възрастен. Това изпълва цялата му същност и е пропита във всичките му дейсъвия И оооо да определено си плаща за поведението. Неспособността да се организира се проявява и във служебните му отношения и въобше във всичките му контакти и определено си навлича много стрес заради това, защото другите хора не са склонни на компромиси както мен. Опита ми до момента показва, че хората не се променят по волята и манипулациите на другите било и за добро. Прав си за всичко и философията ти за качествата, които е редно да притежава човек е като моята но не може всички да са еднакви. И примера ти за Зайо е много точен и вече минах етапа в който се чудех с шапка ли без шапка ли - как ще тръгнат нещата. Просто се отказвам защото няма смисъл. Това се опитах и да обясня princess. Компромисите се правят от по-силния, а не от по-слабия. Ако намериш сили за компромис ще го направиш, но дали си струва. Когато човек вярва в
нещо било то връзка, любовта, ценности се бори за него и понякога силните емоции и вяра не ти дават възможност да видиш нещата обективно. Аз за съжалемие го разбрах по трудния начин.Слава богу достигнах своята обективност И сега вярвам че след като едно нещо се е разпаднало значи птоосто така е трябвало и преди да се бориш да залепиш парченцата трябва да се попиташ дали си струва и дали това не те обрича на компромиси които не си струва да правиш и те правят нещастен.
Последната криза през коята трябва да се премине е промяната и преодоляването на навика. Промяната може да е принудителна или по собствен избор. Разбира се принудителната е по-болезнена. За избраната промяна в това отношение може би ще мога да изразя мнение скоро от собствен опит.
theshadow:
@ Belladonnaa
Ако има останали чувства, тогава една връзка си струва да се търси начин да се запази. Ако няма останали чувства между парньорите... Тогава няма смисъл да се пази връзката.
Но този момент е много специфичен, когато една връзка е в криза. Да се прецени до колко човекът отсреща те обича, до колко ти обичаш... Не е лесно това.
Quote (Belladonnaa)Опита ми до момента показва, че хората не се променят по волята и манипулациите на другите било и за добро.
Нямам предвид сменяне на ролите и манипулираният да почне да манипулира манипулатора.
При положение, че няма безразличие, тогава нещата тръгват в друга насока. Има си техники да се организира времето, които са ефективни, когато се прилагат с хъс. Въпрос на умение е човек да придобие точност, ако го иска наистина. Тогава нещата се променят коренно.
За компромисите... Сама пишеш, че той си навлича стрес, защото другите хора не са склонни на компромиси. Да. Това е правилното. Да получава обратна връзка, че те не толерират неточност и отмятане от поети ангажименти. И ако го правят качествено да не допускат компромиси откъм точност, тези хора ще бъдат на първо място в списъка с важните задачи за изпълнение.
Не се съгласявам, че компромиси прави по-силният. Не по-силният, а по-чувствителният е този, който прави компромиси.
Поправи ме, ако греша. Чувствайки положението му на безсилие да се организира, правиш компромис, с идеята, че така нещата биха могли да тръгнат в друга посока. Ти го чувстваш него.
Но... Нека да дам един пример, за да илюстрирам как чрез правенето на компромиси, се затваря всъщност кръгът на отказ от изпълнение на поетите ангажименти.
Пример- Имате уговорка да се видите, за да празнувате, да речем рождения ти ден. Важно за теб събитие, което страшно много искаш да споделиш с него. Да но... Но него го няма и го няма. Защото... Пример гледа футбол с комшията Пешо. Как мисли в такъв момент, докато ти се зариваш от болка, че не те зачита на празника ти, може ли да бъде така: "Е, какво пък като закъснея, тя ще направи за пореден път КОМПРОМИС. Редовно го прави това с компромиса. Ще помрънка малко, че ме няма, аз ще си изпея редовните реплики и на нея после ще и мине. До сега все компромиси ми прави. Ще направи компромис и тая вечер, колко ти му е. Тя така си е свикнала. Я да си догледам тука мача с Пешо, какво толкова, на мен нали в момента ми е добре, а тя ще ме почака и готово."
Може ли да си го помисли?
Усещаш ли слабото звено- правенето на компромисите един след друг, как води до утвърждаване на нещо друго, дето да нарани?
И още един момент. Неспособност да усети какво ти причинява. У половинката ти. Не може да усети колко те наранява с поведението си. Тази част с чувствителността при половинката ти като да куца. Да вижда, че те наранява, но не чувства нараняването ти и не го взема на сериозно поради това. Има ли нещо такова при вас? Та... Ако го има... И ако решиш, че държиш на половинката си и половинката ти показва, че те обича по някакъв начин... То тази неспособност да те почувства, тя също трябва да се премахне, защото е към причините половинката да ти отсъства и да не се замисли въобще, че ти дълбоко го преживяваш и си много наранена от подобно изпълнение от негова страна.
А силните емоции, за които пишеш... Те са хубаво нещо. Ценно. По тях един човек усеща най-пълноценно живота си. За Истината... Истината, ако и е дошъл момента да се научи, то тя няма да си пропусне спирката.
Belladonnaa:
Всички тези неща вече съм ги минала. Борбата беше първата реакция.После мъката. Безпомощност. После дойде примиряването. Накрая свикването. Силните емоции са вече минало. Единствено неговото безразличие не се разви и си остана стабилното във връзката ни. Кризата не е нещо развило се а е нормолното в тази връзка. За желание за промяна е невъзможно да се говори.Пробвах всичко и всякакви пподходи. Не става ясно в разказите ми защото няма как да се разкажат години отношения в няколко реда.
За компромисите в личен план - за да се направи компромис той минава много етапи. Разговори,
опити, описание на чувствата, пак разговори, сълзи, скандали,разговори, напомняния с цялото търпение до умопомрачение накрая вдигаш ръце и вечерта си казваш нямам сили какъв е смисала и следващата вечер и следващия и така. Накрая Пешо ти се вижда като най добрия вариант, защото не е Пенка. Компромисите стават убежище за спокойствие. Започваш да отсяваш
глупостите, като вечерите с Пешо и да се хабиш само за стойностни неща и пак нищо. Накрая
вече толкова снижаваш критериите че вече нищо не искаш, нищо не очакваш. И сълзи няма, мъка
няма, и чувство няма, нищо няма. Проблема е че накрая вече от никой нишо не искаш и не
очакваш а не само от връзката. Накрая разбираш, че си направил всички компромиси на света, а
не получаваш пак нищо. Единствено ангжиментите и отговорностите ти се увеличават като за двама. Този абзац е вметка за това с колко много неща е свързан компромиса.
За обратната връзка -от роптаещите - да отива в приоритетния списък, но човека си остава същия и ангажиментите от оня ден отива в утрешния ден, за да се качи най отгоре в списъка този който най много роптае. А онези от утрешния ден отиват в нов списък. И все си е така. За всичко. Хората не се променят. Ето ти реален пример от вчера - Казва че иска кафе и 15 мин обикаляме да намерим някакво си там незнам си к'во кафе. Като намираме рафта най- накрая - ново решение "Не искам кафе". Ти ще избеснееш ли. Всеки ще откачи. А ако това е всеки ден, години наред. За всяко нещо. След години ще беснееш ли? Толкова съм тренирана вече, че медитативните състояния са ми станали естествени навсякъде по всяко време. Дишай дълбоко и запази спокойствие е това което всеки ще си повтаря.
Дали приема че компромисите вече му се полагат по право - да, така е. Дали е неспособен да
усети как се чувствам - да така е. Но живота ще продължава да го учи, защото с мен е лесно и може би заради това поиска да се съберем пак, а не от любов. Вече си мисля че това не е неспособност да разбере какво ми причинява а безразличност. За силните емоции - жалко, защото бяха истински. Иска ми се пак да мога да ги изпитвам така пълноценно, но тренировката на тая връзка ми дойде в повече. Нямам сили и желание за нищо вече и празнотата ме изпълва изцяло. И ми е достатъчна. Жалко е ама....това е резултата от всичко. Има и още много неща но не са за тоя форум. Има и фактори, които спестявам за да не става мелодраматично.
:
А аз имам ли магия?
princess:
Незнам аз дали имаш магия ! Ако и на мен може някой да ми каже дали имам направена магия, нека помогне!
Благодаря !
Навигация
[0] Списък на темите
Премини на пълна версия