Отворена дискусия > ТЪРСЯ ПОМОЩ
Имам ли направена магия?
Belladonnaa:
Това с чашата и олиото дали важи и за любовните магии. В мойта чаша олиото си е отгоре. Имам обаче сериозно съмнение дали не ми е направена любовна магия. Или поне такава коята засяга само личния ми жовот и емоции. В другите сфери всичко си ми върви ок. За да обясня ще разкажа за какво става дума.
В живота ми има мъж от доста години. Той винаги се е опитвал да ме пропъди (още от първата година) сякаш никога не е държал на мен особено и му е било все едно за мен. Опитите му да ме пропъди или той да си тръгне или да се занимава с други жени и всичко което си представите лошо за една връзка, което търпях се повтаряше на около два месеца Аз сякаш бях kато умопомрачена. Каквото и да направеше както и да ме нараняваше аз не го пусках да си иде. Няколко години събирах сили и смелост да се преборя с невидимото нещо което ме държеше при него каквото и да сгавеше и колкото и да нехайстваше за мен. Само да спомена че аз съм много силна по принцип. Не позволявам да ме тъпчат и винаги съм се защотавала. Почти е невъзможно да преглътна убида или нещо такова защото смятам че както аз уважавам правата и свободата на другите така и те трябва да уважават моите. Но в тази връзка не беше така. В нея съм роб на лошите ми емоции и мъката. Накрая събрах сили, напуснах го, запознах се с друг мъж и започнах нова връзка. Другото момче се влюби много силно в мен (това става миналата година). Един ден обаче бившия ми разбрал за бързо развилата ми се нова връзка и че не е незаменим полудя. Почнаха увещания, молби, извинения (всичко което смяташе че искам да чуя). Не му вярвах а и вече бях изхабена от живота си с него. Беше ми омръзнало да съм нещастна. Обаче, някак си ме склони и пак си го прибрах. От първия ден знаех че правя грешка и го осъзнавах всеки божи ден с всичкия си разум и цялото си същество. ОБАЧЕ ...
През годините с него усещах че не съм естествена, и че съм се залепила за него против всички правила и причини. Обичта ми нямаше логично обяснение дори за мен. Мисълта ми беше все при него денем и нощем. Вече не може да се говори за любов във връзката ни. Страст = нула. Както всякаква близост. Може би има обич и привързаност, но има толкова „но-та” че вече ми омръзна да анализирам тия кривопредставени чувства. Говоря само за невидима притегателна сила и то силна и ефективна. Съмнявах се мйка му със всичкото си свободно време да не ни е посветила някоя "благословия". После преди да го прибера пак той най сърцераздирателно ми обясняваше че е готов на всичко само да се върне при мен. Постигна го. След няколко месеца стана ясно че хората не се променят. Тъпо е знам но всеки път когато обсъдя с него раздялата и взема решение нещо се случва и ми пречи да го напусна. Всякакви фактори, ситуации, събития се изпречват на пътя ми и ме връщат в началната точка. ( Само да вметна че той не ми посяга и не изпитвам страх от него). Една уж веща жена ми каза че ми е четено нещо не е направено както трябва и затова се пропуква от време на време. Не й вярвам не ми вдъхна доверие. На нея не и разказах нищо от тази истоория. Но вярвам че вие ще разберете дали е така и дали тя е права.
Пропъдих другото момче с всички сили, средства и думи и спрях да се срещам с него. Не беше лесно. ОБАЧЕ... той продължава да се надява и да вярва че аз съм майката на децата му и не се отказва. Не знам дали да кажа че това е истинска любов и страст или ако кажа че е вманиачен незнам дали ще преувелича, Готов е на всичко. Чудя се какво ли значи "на всичко" в неговата глава. Все ходи при врачки и гледачки и не приема никакви отговори освен тези които му харесват. От години съм в емоционална дупка. И все сама и самотна. А от две -- три години в нищото. С един крак в миналото с един в бъдещето и не правя нищо по въпеоса. Компенсирам с работа и в останалите ми поприща в живота. Моля ви кажете ми как се нарича силата която ме тегли надолу? В емоционално отношение много се промених? По принцип съм жизнерадостна, усмихната, амбициозна, много любвеобвилна и всеотдайна, а от известно време съм безразлична нехайна и сякаш съм се предала. Преди мислех и мечтаех за деца семейство а сега вече ми е все едно? Ако ме познавахте щяхте да знаете че тази мисъл по принцип би трябвало да е чак на другия полюс далече от моята същност. Сега ми е все едно дали ще съм с някого или не. Дали ще живея с някого или не - еднакво ми е усещането. А за мъжете в живота ми - който и да се почувства привлечен от мен за мен сякаш нещо е изсмукало всичката химия от мен и всичко ми е безинтересно. Деца няма. Всеки опит и подготовки се проваляха въпреки че можехме да имаме. (Изследвания лекари минахме през всичко). Изобщо каквото се сетите в личен план е все надолу.
Сега вече и аз незнам защо угаснах. Къде отиде живеца ми и страстта ми за живот.....уморих ли се просто... изстощих ли се.... магия ли има няма ли.... И от кого вече и аз не знам - от майка му, от него или от другото момче. А между впрочем имам и приятелки които си мислят че имам мечтаното страхотно семейство така че и те имат потенциал зареден със завист и злоба. Да им се чуди човек за какво ми завиждат.
Може и да е просто една историика това за повечето , но за мен това е една трета от живота ми и всичко само се насъбираше в мен. Драпах дълго и за любов и за щстие и за покой вкъщи, за уважение, за семейство, деца, сплотеност, а после за промяна, за изход, за сили, за нов път и всичко опитах с всички сили и нищо не е достатъчно и винаги нещо ме връщаше в начална позиция.
И аз не знам дали да се обърна към психолозите тук или към магьосниците, но който и да е ако помогне и намери начин да ми върна страстта за личен живота ще съм му безкрайно благодарна.
princess:
Здравей и благодаря theshadow,
твоя съвет ми вдъхна един лъч светлина.
Бих се борила, но срещу кого? На сила не мога да накарам никого да ми даде обяснение.Как да намеря помощ? Кой да ми помогне, когато е на километри от мен и не се обажда дори ...
Как е възможно предишния ден да Ви каже някой Обичам те , а на следващия да каже Заминавам, без никакво обяснение?!
Какво да предприема , сякаш не е той, това не е моя любим, в него явно се е вселил дявола..
Извинявайте , говоря глупости...
Благодаря и на теб theshadow. Светли и усмихнати празници , нека истината , щастието и радоста да те следват винаги!
Благодаря!
theshadow:
Здравей отново princess.
Ако имаш телефонния му номер, обади му се ти. Започни от най-важното - че искаш да му съобщиш, че ще имате ваше дете. Точно така му го поднеси - ваше собствено.
За боренето, то не е срещу кого (дори да има друга, тя е там, заради някаква неотстранена овреме причина и ти се бори не срещу другата, а срещу причините за появата и- така ще имаш шанс да се върне той при теб), а срещу какво (причина или причини). Но това каква е причината или причините, ти можеш да знаеш единствено, ако поговорите двамата, за да го изясните. Имате за много неща да говорите.
А що се отнася до причините от този вид, те водят до проблемите. А онези проблеми, за които не се говори, те са най-опасните проблеми, защото водят до необясними крайни резултати. Без никакви индикации, че нещо не е наред, изведнъж, като гръм от ясно небе, всичко се срива. И човек не знае от къде да подхване да оправя нещата.
Без да е насила, без да е с принуда, а чисто човешки, попитай какви са мотивите му да се случи така, както се случило. И се бори като за начало за любовта си.
Може да се окаже всичко. Каквото и да е, като го знаеш какво е, ще можеш да търсиш начини да поправиш нещата.
Може да е намерил и друга. Но това не означава, че трябва да се оттеглиш. Напротив. Ти си преди нея и следва да се докажеш като единствената. Това става, като гордо вдигнеш глава и изискваш до край чувствата на половинката ти да се насочат само към теб, защото сте имали щастие заедно и това щастие следва да му го напомниш.
Това да се утвърдиш като единствената, то не става със скандали. Припомни му всичките хубави моменти, които сте имали заедно. Припомни му колко сте били щастливи. И искай това да става отново и отново. Защото е правилното, хубавото, доброто, защото е щастието за вас. Още повече, че сега очаквате дете.
Ако има друга, то в никакъв случай не се страхувай да се изправиш лице в лице срещу нея и да и задаваш всичките неудобни въпроси, които ти хрумнат, но да го правиш спокойно и уравновесено, пак без скандал. И да изискваш отговори. Тя трябва да е притеснената от появата ти, не обратното. Има защо. Ти си в правото си. Ако има друга, задължително поискай среща и с нея. Задължително и заяви, че любовта ви с твоя избраник не е без значение за теб и това е твоят мъж, с който си отдавна. Че чакате дете. Че искаш щастието с мъжа си обратно и че искаш детето ти да расте с баща си до себе си.
И каквото и да стане, да знаеш, че животът ти ще се нареди по възможно най-добрият за теб и за детенце начин. Ти ще се пребориш. Има много сила у теб.
За пожеланията ти- нека да са към теб самата.
Belladonnaa:
Quote (princess)Как е възможно предишния ден да Ви каже някой Обичам те , а на следващия да каже Заминавам, без никакво обяснение?!
princess мило момиче и аз това се питах дълги години. Живеех в този кошмар всеки ден и точно когато се успокоя и реша че всичко е любов и хармония у дома всичко се сриваше. Сърцето ми бе разбивано всеки божи ден докато накрая то не стана безчувствено защото вече не остана здрава част откъдето да се самовъзстановява. Сещото се получи и с всичките ми намерения свързани със семейството. Сутрин се събуждаш амосферата е една - вечер на другия полюс. Първо ти казва че те обича, че иска деца а на следващия че те напуска и че не иска деца. Сутрин планираме да празнуваме вечерта някой празник а вечерта него го няма. Изплаках всички сълзи докато не пресъхнах. Променяше си решението за всичко - за планираната почивка, за планираната покупка за каквото се сетиш. Цял живот съм била на тръни какво ме чака на следващия ден. Знам прекрасно как се чувстваш и искрено ти съчувствам princess с цялото си сърце.
Опитай да го потърсиш поговори с него, разбери какво се върти в главата му, какви са мотивите му, ако си готова на всякакви компромиси ще успееш да го върнеш при себе си. Нещата зависят и от твоя избор. Това че имате дечица (родени и неродени) ще го вразуми ако не ти. Като разбереш мотивите му обаче опитай да помислиш това ли е най доброто за всички и за теб най вече. Дали всичко ще продължи по начина по който копнееш?
Повярвай ми по-добре е това да ти се случи само веднъж и да го преодолееш само веднъж отколкото да ти се случва непрекъснато и все да си в очакване на кошмара.
Знаеш ли има една карта "Смъртта" в картите Таро. Тя ми се появяваше през всички години когато си гледах за връзката ни, за наши деца, за бъдещето ни и всеки път просто отвръщах поглед защото се ужасявах от зловещата карта. Тази карта означава край на нещо, приключване, умиране на миналото и аз всеки път се опитвах да забравя за тези предсказания и да ги омаловажа, казвах си че това са просто карти. От друга страна се опитвах да променя пресказанието, защото картите не те подчиняват а само те съветват и ти показват пътя ако бездействаш. Сега обаче виждам нещата по друг начин. Разбирам че картата е всъщност най-хубавата за тази връзка и е моето спасание, защото съм нещастна. Картата означава и ново начало, нова надежда. Когато нещо умира идва друго на негово място и това може да е по-хубавото бъдеще. Болката ще отмине, ако не ще я притъпиш и тогава ще можеш да видиш нещата по-обективно и ще продължиш напред а нараненото ти сърце ще се възстанови. То има тази спсобност. Бъди силна.
theshadow:
Quote (Belladonnaa)ако си готова на всякакви компромиси ще успееш да го върнеш при себе си.
Мога ли да не се съглася?
Една от причините да има поведение като описаното - т.е. смяна на решението на половинката според както дойде на ум на половинката (без значение дали за мъж или за жена - наблюденията ми са, че си има такива хора с такова поведение), това е непонасянето от неточните хора на последиците от решението им да не са точни.
Когато човекът не е способен да се организира, има само един начин да почне да се организира. Оставя се да си понесе пълният набор от последствията за липсващата си организираност.
Пример- Има уговорка с теб- не я изпълнява. Не стоварваш сълзи, а стоварваш последствия. Няма да плачеш. Сълзите не решават проблеми, а само те натоварват допълнително, нали? Ти ли трябва да се чувстваш неудобно, че половинката ти не проявява точност или половинката ти трябва да се чувства неудобно, че те подвежда? М? Половинката ти трябва да се чувства неудобно. Не трябва да наказваш себе си за чужди грешки.
И не следва да те интересува друго, освен че ти си в правото да изискваш точност до последната секунда.
Изисква се точност до край. Това го казвам от личен препатил опит.
При това първата реакция на хора, свикнали да не уважават чувствата на другите при подобни неспазени от тяхна страна уговорки е, да реагират, сякаш грешката е в човека отсреща им, в човека до тях. Пример- пита те що не звънна да подсетиш. Ако ли грешката не е в теб, значи грешката е в Космоса- крив е (таковата, за Космосът иде реч). И се почва по системата "Зайо, ти що с шапка/ Зайо, ти що си без шапка".
Няма угодия при така извъртяна ситуация и затова такива ситуации не следва да се допускат да се разиграват. Много лесно се спират такива упреци. Бавачки се полагат само на малки деца и на тежко болни хора. Възрастните здрави и прави хора сами вземат решения и сами отговарят за коректното им изпълнение, като отстраняват всякакви външни пречки, които биха могли да възпрепятстват. Ако такива се появат, но не могат да се отстранят, то уведомяват. Но пример- "тук с компанията ми е хубавко и не дойдох при теб"- това не е неостранима външна причина. Затова не се приема за оправдание.
Или пък се стига до "Грешката е в мен" + "Ще опитам да не се повтори". Това означава "Няма да опитам, казвам го колкото да ме оставят на мира, ей значи, аман, не ме оставят да правя каквото ми хрумне".
Ако искаш от такива хора сериозност, тогава и това като реплика не трябва да го допускаш. Няма "ще опитам". Нещо такова като да се удържи дадена дума, то просто се прави, а не се "опитва да се прави".
Такива хора (мъже/жени- няма значение) изнамират начини да изклинчат от ангажиментите си за сметка на половинките си. Защото номерът е минавал. А е минавал, защото половинките им лесно подават на манипулация и/или защото не искат да "нараняват" чувствата отсреща и това се експлоатира като слабо място. Всъщност, слабото място може и да е друго. Просто е намерено кое е слабото място и се използва ефективно.
За да не се попада в такива ситуации да не може да се разчита на половинката, то въпросното лично слабо място, чрез което минава номерът да не се спазват поети ангажименти, трябва да се преодолее. Може да не е само това, което изброих като слабо място. Може да е нещо друго, чрез което по-несериозната половинка редовно се измъква.
И трябва да се стиснат зъби и да се "нарани" (кавичките са нарочно, реално изискването на точност няма какво да нарани) отсрещната половинка, за дето не си спазва поетите ангажименти- това да се прави систематично, без жал и без компромис. Да се изисква точност, без право на клинчене, докато не се постигне желаният резултат. Ако разбира се, се чувства, че това е правилната половинка, че е правилният човек, до който се полага да се остарее.
Ако ли не... Ако отдавна няма чувства, ако е изчезнало усещането, че това е правилната половинка, тогава се стяга багажа и толкова. Няма смисъл да се стои с даден човек, заради навика да се стои с даден човек. Да, навикът си има своята сила да кара човек да прави нещо. Навикът например кара пушачите да пушат и прави трудно за тях да откажат цигарите. Но с повечко воля, навикът "пушене" няма шанс. Аналогично и при навикът да се живее с някой, с който отдавна е само "Здравей/Здрасти" и нищо повече.
Важното е да се знае какво всъщност е реалното положение. Има ли чувства, няма ли. Има ли причини да се продължи съвместното живеене с дадения човек, няма ли. Ако няма- тогава на прицел стават не привичките на отсрещната страна, а навикът да се живее с дадения човек. И следва боренето за по-добър живот.
Навигация
[0] Списък на темите
Премини на пълна версия