Има една поговорка "кой си има брада , да си я реши"...метафора. Имам близка приятелка, която не практикува нищо, но е доста проницателна и аналитична и вижда реално на нещата...никога не съди някой за нещо, приема всичко с разбиране, не критикува персонално, а ти задава въпрос на който да се замислиш, като не те насочва в дадена посока според нейния мироглед, а сам да вземеш решение. Много харесвам диалога с нея, мога да споделя всичко, и знам че никога няма да ме упрекне или съди, което освобождава разговора. Никога не ми дава готови отговори, но с две изречения сам стигам до заключение.
Така че смятам, не е задължително човек да практикува нещо.