Отворена дискусия > МАГИЯ
КНИГА НА МЪРТВИТЕ НА ДРЕВНИТЕ ЕГИПТЯНИ
steisi:
* * *
Ако са напълно достоверни историческите сведения и заключенията на учените, древните египтяни са извършили преди повече от четиридесет и пет века една от най-странните сред всички социални революции. В тази революция те не са искали пряко и като осъзната цел нито земя, нито власт, нито нови политически институции. Не са искали човешки условия на труд. Не са търсели богатствата на фараоните и жреците. Успешно завършилата народна революция е експроприирала тайните за надмогване на смъртта, магиите, надгробните слова, ритуалите и тяхното скрито значение, с които според тогавашните убеждения господарите са владеели и задгробния живот. Революция за демистификация и премахване на езотеризма, но не и против невежеството, а в негово име и за пълното равенство (разбирай: подчинение) на хората пред една илюзия! Негодуванието е било една надежда, която е изравнявала всеки един от египтяните не само с царете и придворните, но и с божествените герои на тяхното въображение. Днес ние можем само да се изумяваме от насочеността на това, както твърдят, общосоциално движение. И каква вътрешна сила е имало то, щом като е тръгнало да побеждава смъртта!
Впрочем читателят ще осъзнае това още с прочитането на първите глави от книгата. Обективно и субективно нейното съдържание е израз на един безпределен егоцентризъм, пронизал целия мироглед на древноегипетската общност, втъкан в самия начин на мислене и станал чрез него едва ли не единственото ръководно начало на човешко поведение. Херодот и Плутарх, пък и не само те, но и много други чужденци, сред които Талес и Платон са били удивени тъкмо от това организирано в общество и във всеобщ ритуал магическо действие за постигане на безсмъртието, оценявано като най-висш мотив на човешкото поведение, а средствата и начините за неговото постигане - като висше човешко благо, за най-голямото богатство сред богатствата. В това свое убеждение древните египтяни са неподражаеми. Нито един древен народ, никоя друга човешка общност не е достигнала до такова общосоциално напрежение пред лицето на смъртта, както това е било у древния Египет. В книгата всичко е описано така, че запазването на човешкото, продължението или увековечаването на собственото му съществуване в отвъдния свят сякаш е единствената цел на живота от неговата поява до смъртта. Докато в християнската религия раят и адът са обещания или заплаха за определено поведение, а не цел на земното съществуване, запълват неясното след смъртта, което човешката мисъл не е могла или не може да превъзмогне, според "Книга на мъртвите" животът в отвъдното е непосредствено продължение на земния и съдбовният въпрос е как да се осигури преходът към него. Цялата съвкупност от обвързани, редуващи се или просто събрани схващания за света и за човека е един съставен образ на самосъхранението. Инстинктивното е станало социално и макар примитивно - духовно.
За да се осъзнае самосъхранението и като социална необходимост, днес се правят безброй конференции, създават се съвети за мир и организации, дори политически партии за защита на природата и на самите нас. При древните египтяни по стечение на обстоятелствата в неприветлив вид, но трайно, този инстинкт е вместен по най-осезаем начин както в обществения ред, така и в самия градеж на масовата и чрез нея - на индивидуалната психика. Дали това е някакъв образец за нас, днешните читатели на тези послания от отминалите поколения, или нещо, което само възбужда любопитството, е питане странично на сегашната поредица от съждения относно житейската философия на древните египтяни. По-вероятно е второто. При това знаем, че и древноегипетската цивилизация е загинала въпреки силно и дори брутално изявения стремеж към увековечаване. Ала мисълта за преходността на живота, изглежда, е била и си остава като едно непоносимо, подтискащо и тревожно присъствие в съзнанието едва ли не на всички хора и всички общности, известни нам досега.
Рядко са вярванията (например вярата в прераждането), които ощастливяват човешкото съществуване с безгрижието пред смъртта. Древноегипетските вярвания не са от тях. Достатъчно е да прочетем само няколко от обособените в глави молби и заклинания, да прочетем магическите действия, които е трябвало да се извършат заедно с произнасянето им, за да осъзнаем какъв тревожен вик са надавали древните египтяни пред лицето на всеобщия поток на промяната. Те и тук са с по детски неподправено съзнание, което може би именно затова се е разнесло като ехо и вън от границите (пространствени и времеви) на древния Египет. Впрочем както всеки от нас може да установи, за стремежа към надживяване не съществуват никакви граници. Нито във времето, нито в пространствената шир, а още по-малко в съзнанието: "Спри, пленителен миг!", "Потрай, поне потрай, очарование!", "Нека бъде вечна и непоклатима мойта власт!", "Да живеем и пребъдем!"... Една непрекъсната и безкрайна поредица от "спри!", "трай!", "бъди!", "вечно!"...
Чудно е, дори болезнено любопитно е да се узнае откъде идва този стремеж към увековечаване на веднъж появилата се форма, когато всичко, в това число и съзиданието, та и самият стремеж към вечност битуват вътре в безмерния океан на непрестанното изменение, наречен Вселена, когато самото изменение се състои от безкрайна върволица промени на и в съществуващото. Дали ние някога ще намерим верния отговор на този въпрос, не е известно, но всички виждаме, че изменението, каквото и да е то, веднага след промяната на едно състояние бърза да застине в друго, че силите, превъзмогнали една устойчивост, винаги утихват в друга, че, най-сетне, ние и нашият свят живеем и се разгръщаме тъкмо в тази втора половина от всеобщия цикъл на вечността. Ние сме и действуваме не другаде, а именно в отрязъка на всеобщото движение, наречен "от форма до форма". Трябва ли да се ласкаем от това или напротив - да се примиряваме с него като с нещо нежелателно, но необходимо? И тук, изглежда, няма отговор със сигурност. Обаче безспорно е, че тъкмо това наше присъствие ни сродява с всичко близко и далечно в познатия нам свят, прави ни толкова настоятелни и с добри надежди в желанието ни за безсмъртие пред лицето на заплашващата ни промяна, наречена смърт.
Вроденият в достъпното нам битие консерватизъм (или нека по-внимателно: всеобщ стремеж към устойчивост) се проявява различно и според съответната форма, вид и битие, но към всичко друго човекът прибавя целенасоченото изменение на съществуващото, наречено в човекознанието "пригаждане на средата към човека" вместо пригаждането му към нея. Има много основания, за да твърдим, че точно с тая изява на устойчивост и самосъхранение на човешкия род започва културата.
И наистина, ако насочим вниманието си към структурата на която и да е (безусловна като културна) проява на човека, ние непременно ще съзрем два органично свързани и последователни слоя, в които се разгръща тя - идентификация на съществуващото и неговата промяна (духовна или материална, а най-често и двете едновременно).
Първият, генетично първият акт на човешкото въздействие върху съществуващото е неговото осъзнаване като нещо различно от "аз-а" и с това изпъква като пръв акт на превъзмогването му според субективната мяра. Началото на всяко културно въздействие е противостоенето на човека по отношение на другото, духовното му отделяне от това друго, което дори само с този акт вече става потенциално и обект на културно въздействие. След него идват узнаването, осмислянето, познаването и всички други възможни начини, чрез които съзнанието на човека превъзмогва неопределеността по отношение и пред лицето на заобикалящия го свят и на своето място в него. Оценката на осъзнатото според собствените интереси и преди всичко според потребността да надживее разрушителните сили е другият възел в процеса на културното въздействие, а заедно с него идват и следващите - осъзнаването на желаното състояние и практическият или въображаем преход към него. Обстоятелството, че във всички етапи на човешкото развитие тези няколко момента са социално обусловени, или нещо повече - непосредствено социално дело, идва да покаже, че, макар и в друг разрез, комуникацията също трябва да бъде въведена като необходим и задължителен елемент в структурата на културния процес.
Тези няколко момента на културното действие присъствуват в различна степен, явно или имплицитно във всички определения на културата независимо от тяхното разнообразие и противоречивост и следователно можем да ги възприемем като едно феноменологично нейно определение "такова каквото е тя, без всякакви предубеждения". И макар че както и всяко друго описателно определение, то поражда много допълнителни въпроси, евристичната му стойност е очевидна, в това число и при по-нататъшното мисловно задълбочаване в същностните признаци на явлението култура.
Такава стойност то има и по отношение на особените белези, които притежава древноегипетската култура.
Древноегипетският образ на света попада изцяло в рамките на този цикъл. По свой начин и в една историческа неповторимост житейската философия на древните египтяни е проникната от всички възлови изяви на човешкото отношение към съществуващото. Тя се отличава от другите култури не само с историческите си особености, но и по начина, чрез който те са изразени, по създадените картини на действителното и желаното състояние, но всички те - осмислянето, оценката, проектът за промяната, желаното състояние и превръщането му в идеал и надежди, са налице и тук. И то ясно, дори натрапчиво ясно.
Магия, екстаз, митове, митични поредици, обожествяване на животни, богове-защитници и съдници, дух и предметност, хаос и творчество, светлина и тъмнина... всичко това при древните египтяни е съсредоточено в една действена идентификация на съществуващото.
Появата и наличието на его като условие за всички други признаци на култура тук е безспорно. Нещо повече. В условията на родово устроено общество, при съвършено ясно изразена колективна форма на мисъл и въображение се е стигнало до ясно изразен солипсизъм, и то в толкова важна област от човешкото поведение, каквато е грижата за безсмъртието.
Неизвестното е превъзмогнато у тях по различни начини. Магията е отстранявала неопределеността по отношение на много природни сили. Апел към неизвестното като към неизвестно, а не като бог или обожествена сила, магическият ритуал се е утвърждавал от колектива в качеството на обяснение за всичко, което не е било обхванато във въображаемата картина или от религиозната догма. Мистериите от своя страна са превъзмогвали неопределеността относно съществуването на отвъдния свят. С приобщаването на хората в тях (вероятно под въздействието на колективните психични състояния, обезличаващи отделното "аз" в някакво общо духовно състояние) светът на надеждата е бил проверяван от "очевидци" (подобно на шаманския ритуал).
Обожествяването на животните и на техните качества е схематизирало една от най-активните части на тогавашната окръжаваща ги среда. Вдъхваща респект и уважение, божествената поредица от животни е изяснявала на древните египтяни много и от другите явления в природата, снемайки неопределеността преди всичко за средата, в която е протичало всекидневието им.
Картината на света като цяло, пресъздадена в митовете за боговете и божествените личности, картина утвърдена и поддържана от религията и нейните символи, е отстранявала мъката и от неизвестността, свързана с макрокосмоса и безкрая.
Изобщо древноегипетското осъзнаване на света носи в себе си едновременно и познанието, и оценката, и желаното състояние. Промяната, и това е една от особеностите на въображаемите картини, е била вложена в самата картина. Съзираме нещо още по-необикновено: измисленият митологичен свят на отвъдното за древните египтяни е бил не само по-привлекателен от земния. Той е бил мислен (и дори "възприеман") като действителен живот, където човек може да разгърне напълно себе си, своите жизнени сили, въображение, способност за преобразяване и да сътворява всичко. Това не е раят на бездейното божество, спокойното уединение на духа, а действителен живот, който превръща в съзнанието на египтянина земния в предживот, в някакво преддверие към истинския живот там, в божественото царство. В тоя именно контекст би трябвало да се оценяват ролята и жизнената ценност на химните, възхвалите, заклинанията, молебствията и митическите действия, описани в "Книга на мъртвите". С тия излияния древният египтянин се пренася в друг свят. Той живее в желаните от него състояния и в един свободен поток на духовни превъплъщения изживява всички свои надежди. Многобройните съвети за магическо действие и още по-многобройните начини и средства за тяхното осъществяване показват, че този дух на илюзорност, превърнат в действителност, е бил всекидневие в живота на древните египтяни. Стиховете не са описание на другия свят. Те са разкази за превъплъщения на живия човек, изпаднал в състояние на някакъв екстаз под въздействието на магическия ритуал и силата на "словата могъщи". В съзнанието му се редуват видение след видение, свързани едно с друго или ей така нанизани в напълно произволна нишка от преживявания. Четем и се удивляваме на неочакваната пъстрота на чувствата и техните още по-неочаквани и многобройни оттенъци от отчаянието до екстаза и от страха до безумното самочувствие дори пред лицето на боговете. Това съзнание на всяка крачка се плаши от зли демони, но и се бие в гърдите, изпада в униние, но и само себе си убеждава, че е равно на божественото, че неговият носител се съживява, диша, ходи и говори. Действителното и въображаемото се редуват, вплитат се едно в друго и стават нова действителност. Вероятно тъкмо това е същината на Аристотеловите катарзис и мимезис, станали предмет на толкова различни тълкувания и спорове. Тук няма логично. Не се търси и предлогичното, нито пък антилогичното, както е например при някои от насоките в Дзен-философията. Има въображение с такъв жизнен подтик, че възможно става всичко. Създава се свят и обстановка само с уста, воля и желание. Калигула е имал цяло общество от предшественици, но без друга власт освен властта над своите собствени блянове и психични сили, които с помощта на стихове древните египтяни са били в състояние да напрегнат и нажежат до някаква ослепителна картина на безсмъртието. Книгата изглежда е наръчник за превъплъщения по пътя на самовнушението. Тя е поетично описание на технологията за превръщане на желаното в действителност, за въвеждане на цялото човешко същество в изкуствения свят на мита.
"Въображението е най-научната от силите", защото само то създава подобието на универсума, твърдеше Бодлер, но с продължението (за страх на всеки, който би му повярвал), че тъкмо за това негово твърдение го смятали за луд. Древният египтянин не е имал подобен страх. За него въображението е средство за отстраняване и на невъзможното. Пред лицето на безусловния императив на вечността - че не може да се създава нещо от нищото, - устремен към божествения свят и с божествения глас на Птах той ни казва: "сам себе си създадох". И с това се изравнява с вечността. Вероятно такава е скритата логика на всеки делириум: поел пътя на волността, освободен от матрицата на разума и устремен към "пълната светлина на деня", древният египтянин измества дори боговете, които му се виждат остаряващи, стреми се към върховенство и тук, в лелеяния от него свят. (Йерархията си е йерархия. Рядко нейните представители са се задоволявали с второто място. Пирамидалната структура хипнотично води погледа и стремежа към върха.) Нека това да е съзнанието само на фараоните или на придворните. Но то е. И въздействува като мисъл у всички членове на общността. Впрочем силата на самовнушението идва преди всичко от убеждението, че другите вярват в това, в което вярваш и ти. Заразителността в случая е подкрепена и от най-силния сред действените авторитети - родовия, създал всички образци и надежди, които питае с помощта на митичните картини отделният човек.
Създаден по пътя на въображението като колективно дело, митът също действува само като общо съзнание и вън от това свое проявление престава да съществува. Тъй е с всеки мит. Тъй е следователно и с древноегипетския. Особеното при него е неговата времева устойчивост, разгръщането му като някакъв затворен културен цикъл, траял прекалено дълго.
Историята на човешкия дух следователно се подиграва с индивидуализма при обяснението и на общественото съзнание. Осъзнаването на човечеството започва като колективно дело и едва след това тръгва по пътя на персонифицираните картини на съществуващото. И в сферата на духа социалната единица е била и си остава част, градивен елемент, а не първоначало, където са заложени всички признаци на цялото. Хомункулусът и неговият духовен израз са страничен, попътен резултат от изначалната тенденция към превръщане и утвърждаване на човешкото в мяра на всички неща, тенденция, която ни говори за величието, но и за трагизма на човешката форма. Величието да е самосъзнание на универсума. Трагизмът, че забравя своя произход и източника на своите жизнени сокове, като къса сама пъпната връв, свързваща я с всемира, противопоставя се на съществуващото с надеждата да го превърне изцяло в очовеченост, неотклонно се придържа към промените на природното и, разбира се, на себе си, но само чрез тях.
В този общ поток на мисъл, действия и поведение всички култури си приличат една с друга (защото са култура, това друго наименование на стремежа към целенасочена промяна на съществуващото).
Не се различават в това отношение и генетичните слоеве в историческото битие на човешкия дух. Устремени напред с неотлъчната надежда за безсмъртие (чрез деца, творения, но и чрез престъпления), досегашните човешки общности въпреки различията помежду им еднакво са се опълчвали на действителното, изтънявали са все повече и повече органичните си връзки с него и са установявали позиции, според които вън от човека и до човека всичко е хаос, а ред има само доколкото там е въведено човешко измерение. Щом това не е така, изведнъж то става "стихийност", "кълбо от случайности и нерационалност", "безредие" или "дива природа". Ако нещо не ни е известно, измисляме го. Не знаем ли причините за неговата проява, викаме за помощ въображението. Няма ли необходимият ни материал за замисленото, създаваме и него. Към зъбите, ноктите, физическата сила и пъргавината на животните прибавяме разума и заедно с него - новата действителност, наречена homo aditus naturae. Човекът се самоутвърждава за господар над природата и с всички свои сили се стреми да превърне желаното в действителност.
Тази победа над природата древните египтяни (и не само те, но те са може би най-добрият исторически образец в това отношение) са постигнали в своето въображение. Много са били и техните земни вълнения, тревоги и противоречия, но главната им енергия (ако съдим по "Книга на мъртвите") е отишла във въображаем свят, където те са били и са станали пълни господари на всичко - на космоса, на земята, на собствената си съдба. А колко привлекателен и примамлив е бил техният начин на културно поведение, тяхната позиция спрямо съществуващото, се вижда от влиянието им върху староеврейския мироглед, върху духовния стил на древните гърци, ранното християнство и средните векове в Европа. И колко космополитичен трябва да е бил древноегипетският мироглед, щом като е възприет изведнъж и от Ал. Македонски, чието положение на завоевател е могло да изисква обратното. Тъй или иначе древноегипетската философия е залагала на живота, но в неговите неземни форми. В тях и чрез тях тя е победила натурата в името на културата. Режимът на колективната душевност и на постижимото само чрез нея индивидуално въжделение прави от тази философия един исторически разгърнал се субективизъм.
Освобождаването от "колективното възприятие" на света (както някои с много основания мислят митологическия стадий в развитието на човешкия дух) е станало като преход към две противоположни нему позиции спрямо съществуващото. Едната от тях - древногръцката, е била позиция на практическо проникване в живота и е очертала пътя на господство над съществуващото чрез неговата промяна. Това освобождаване, чийто необходим резултат е и преходът към диалектическата връзка "дух и материя", е било някакво възвръщане към природата, но не като към родно начало, а като поле за изпробване на човешките сили и преди всичко силите на духа и моделираното от него действие. Диоген Лаертски ще го нарече "освобождаване от въображението" и с това ще даде съвършено неоснователно тълкуване на прехода "от мита към логоса". Първо, затуй че и у древните египтяни е налице "логос" (нека припомним творческото начало, наречено от тях "Ка", или пък "Книтус" - тази самозараждаща се сила, според идеите, господствуващи в град Мемфис) и, второ, защото рационалната степен на съзнанието също е изпълнена с въображаеми картини. Освен това митът и при древните гърци дълго време се съпротивлява на промяната. Много десетилетия и дори векове след като духът на Ахил ще съжалява за земния живот и ще го поставя пред господарството в света на сенките, Анаксимандър, Талес и Хераклит ще въплъщават своите философски възгледи в старите митологични картини и ще се основават в доказателствата си на тяхното съдържание. Въздухът на Анаксимандър, както изтъква Касиди, не е нищо друго освен митологично божествено дихание. Подобна понятийна приемственост е налице и у Хераклит и Талес. Наред с това във времето, когато духът вече става предмет на една доста прагматична теология, Питагор и Платон, както и много други техни последователи, чак до късния елинизъм ще обсъждат и даже ще пропагандират ирационални и мистични схващания за света и човека. Някои изследователи свързват активността на първия с влиянието и популярността на тракийския шаман Зелмоксис (Херодот на времето също е търсел тази връзка), а на втория- с въздействието на древноегипетската житейска философия. Но това е вероятност, оформена във вид на хипотеза, подсилена от собствените схващания и на двамата мислители. Важното в случая е, че тази линия - линията на Питагор и на Платон - е била влиятелна дълго време в древна Гърция и би могла да се разгърне в господствуваща житейска философия от типа на източната или древноегипетската, където божественото присъствие в живота и в съзнанието на човека не довеждат до разрив между духа и тялото, а заедно с това - и до онази мисловна позиция, която професионалните философи наричат гносеологическа, рефлексивна или просто философска, ако мислим отношението на мисленето към битието за основна тема на философското знание, както с основание изтъкваше Енгелс. Защо това не е станало, не е известно, но и без научния отговор на този въпрос е ясно, че между древните египтяни и древните гърци не е имало принципиална разлика. И не само в началните, но и в по-късните картини на съществуващото. Митологично-религиозните картини наистина се отличават от философските, но те се отличават не с принципа на отношението между "аз" и "не-аз", а в реализацията и развитието на това отношение. И в единия, и в другия случай става дума за обособяването от природата.
Другата насока е абсолютизирането на духа, неговото пряко господство над материята. Проявила се в различни схващания за това господство, тази насока още в древността на Индия ще ни поднесе необикновената анихилизация на опитното в съзнанието на човека, наречена "нирвана". Надмогването над природата тук става чрез редуциране на съзнанието до мисловната пустота, където духът се слива с универсума.
Абсолютизирането на духа в съчетание с опасните перспективи на засилващия се технологичен марш срещу природата, марш, в който вече крачат десетки хиляди технически удвоения на човека, наречени роботи, днес отново възражда идеята за древното теорийно сливане между духа и материята, между човека и неговата среда, засилват нейната привлекателност. Но, както показват диалектикоматериалистическото превъзмогване на хилядолетното им противопоставяне и краткият опит в социалното обновление (в лицето на реалния социализъм), пътят за осъществяването на необходимото единство между човека и природата е промяната на нас самите чрез преустройството на обществото според естествените закони на човешкото съжителство. Само тогава, когато се премахне "конфликтът между великолепието на природата и мизерията на обществения живот", изтъкваше Г. Димитров, можем да очакваме съществена промяна и в отношението между човека и природата. В този смисъл марксистката истина за света и за човека, както и революционните промени, вдъхновени от нея, можем да считаме за начало и на една нова култура, коренно различна от всички досегашни нейни форми. Сливането на човека с космоса, описано така страстно в митовете на древните египтяни и така занимателно от Артър Кларк, може да стане само чрез промяната на човека тук, на земята, и в неговите социални връзки.
Философската истина за единството между духа и материята освобождава търсещата мисъл и от бремето на антропоцентризма. Коренният преврат във философското мислене, извършен от диалектическия материализъм, се състои именно в това, че освободи философския размисъл от мисловната клетка, сътворена по мярката на човека, и го направи космически. С мисълта, че човешкото съзнание е свойство на материята, започна самоосъзнаването на самата материя. И не в "крайна сметка" или като логическо заключение от транзитивната поредица "щом човекът е част от материята и мисли, то...", но и непосредствено. Какви точно последици за мисълта ще има разгръщането на тази метапознавателна истина и какви насоки ще се очертаят в по-нататъшното развитие на това самосъзнание на материята, ние не знаем. И вероятно не ще узнаем никога, ако се придържаме към действуващия като основополагащ закон на мисленето човешки ракурс във възприемането и обяснението на заобикалящото ни. Впрочем ето пак: "на заобикалящото ни" вместо "на онова, което е". Има много основания, за да твърдим, че субективизмът във всичките му разновидности произтича от осъзнатото или неосъзнато самочувствие на човека, че е зърното на света, както се казва в една догонска поговорка. Отречем ли това убеждение, ние сякаш отричаме себе си, защото наистина много сили, а може би и една философска самообреченост са нужни, за да кажем: не, ние не сме центърът на съществуващото нито пък крайна цел на неговото развитие, както през цялото време на своя живот човечеството е твърдяло и настоява да е така и днес. Осъзнаването на човека, на неговото "аз" като нещо различно от онова, което той съзнава, е било първата стъпка на критиката към това схващане, но и тази стъпка е била извършена в условията на антропоцентрична тегловност. Цялата мисъл на човечеството досега се е блъскала в дилемата "то, другото, или аз, човекът...". Когато трезвият разум успее да убеди отделното "аз", че то все пак е зависимо от своето друго, появява се всеобщото "аз", чрез което антропоцентризмът отново си възвръща загубеното, а човекът бързо и с още по-голямо самочувствие заема мястото на основна цел и мерило на света. Фридрих Енгелс, един от най-убедените, философски най-отрезвеният от антропоцентричното опиянение, изрази най-точно освобождаването на духа от неговата ограниченост и го насочи не само към пространствено-времевата безкрайност, която го е породила, но и към безкрайния ред от стъпала на развитието от низшето към висшето. Открил пред философски настроеното "аз" няколко от предшествуващите човека стъпала във формите на движението, той му обеща, макар и само като логическо очакване, и други, още по-висши форми на съществуване на материята. Съзнателно или не, тези форми сега търси само фантастиката. Реалистичният философски размисъл се труди върху диалектиката на индивидуалното и общественото съзнание, върху връзката между отделното "аз" и социалния субект, комуто е склонен да отдаде първенство пред неясното лице на следчовешкото стъпало на развитието. Ала и тук е налице парадоксът - следчовешкото се мисли от човека, а значи и по човешки.
Днешната философска мисъл е изправена пред изключително много възможности за избор на пътища към бъдното, сред които и съвършено необичайният - да се освободи от човешките измерения в самото разбиране на човешкото присъствие в света. Научната или спекулативната философия, позитивизмът и мистиката, индивидуализмът като принцип на обяснение и холизмът, песимистите и извънмерните оптимисти, изобщо всички насоки във философското дирене на утрешния ден еднакво са изправени пред императива на времето: или утъпканите пътеки на антропоцентризма и следователно монотонния танц на хилядолетията, или нов, все още непрокаран път към бъдещето. А в тоя избор съвременната философия би могла да намери немалко улеснения от анализа на най-древната, може би най-ярката от формите на антропоцентризма - митологичната. Древноегипетската пък в това отношение изглежда е класическа. Тук всичко е екстраполация на човека и като такава се връща отново в него, в неговия живот и в неговия духовен свят.
steisi:
* * *
Появата на тази книга, нейната сила като образ на една отминала, но поучителна епоха ни подсеща отново за едностранчивия поглед към историята и основните проблеми на човешката мисъл. Тя ни подсказва, че е време за превъзмогване на европоцентризма и в мисълта за ранните периоди от живота на човечеството. Ние трябва да се освободим от свързаната с него гледна точка на историята, мирогледа и душевността на милиони и милиарди хора по земята, с които днешният ден ни свързва така здраво, а утрешният ще ни свърже органично. Кълновете на общочовешката култура, вложени в лоното на комунистическия идеал за обществено устройство, не ще се разгърнат в цветове и плод, ако наред с всички други усилия не бъде превъзмогната ограничеността в знанието за разнообразието на митологическия стадий на човешката култура. Разнообразие любопитно и привлекателно, но и поучително за всички ония, които, за да утвърдят себе си, обръщат гръб на общочовешкото богатство от духовни творения, начини на мислене и културен тонус, вложени в писмените паметници от древността и от по-ново време. Неподправеният поглед към историята е немислим без духовния допир с епохалните писмени свидетелства за историята на човечеството, сред които безспорно е и тази книга, чието действително име изглежда е "Към светлината пълна на деня", както личи от цялото нейно съдържание.
ЕЛИТ НИКОЛОВ
АЗ НОСЯ ВЪЗДУХ СВЕЖ И ПРИЯТЕН ЗА ДРОБОВЕТЕ ТИ, ЖИВОТ И СИЛА ЗА ЛИЦЕТО ТИ КРАСИВО И ВЯТЪРА НА СЕВЕРА ЗА ТВОИТЕ НОЗДРИ!
Из "183 глава"
steisi:
1 ГЛАВА
Тука започват заклинанията,
които за излизането на душата
към светлината пълна на деня разказват,
за оживяването й в духа,
за нейното навлизане и нейните пътувания
в страните на отвъдното.
Ето словата, произнасяни
в деня на погребението,
в мига, от тялото когато отделена,
душата в световете на отвъдното прониква.
Здравей, о, (ти), Озирис, бикът на Аменти!
Ето, Тот, владетелят на вечността,
говори с моята уста.
Ето, аз богът съм велик,
на лодката небесна в плаването придружител.
Сега пристигам бой да поведа до тебе, о, Озирис,
защото съм от божествата древни,
които при претеглянето на словата
помагат на Озирис над враговете си да тържествува.
Сега, Озирис, в твоята свита аз живея
равен на боговете, от богиня Нут родени.
Те враговете ти съсичат и злите духове пленяват.
И затова, че съм от твоите приближени, Хор,
вървя и се сражавам в твое име!
Аз Тот съм, на Озирис в помощ съм, да тържествува той над враговете си,
докато в светилището необятно на Хелиопол
словата се претеглят.
Истина е, Джеди съм аз, син на Джеди.
Нут, майка ми, зачена
ме и ме роди в град Джеду.
От тези съм, които леят сълзи и ридаят за Озирис
в областта Рехт,
и в помощ на Озирис са над враговете си да тържествува. Ра изпрати Тот, за да срази Озирис
враговете си.
Ето така и Тот помага ми да тържествувам аз
над враговете ми.
В деня, когато царствената мумия на Озирис се облича, намирам се до Хор
и извори - вода аз пускам да избликнат,
за да пречистят божеството със сърцето спряло.
Ето, резетата изтеглям на вратата,
която води към мистериите в света отвъден.
До Хор съм,
когато в град Сехем
от враговете той изтръгва
ръката лява на Озирис.
Аз влизам при светещите божества и невредим сред тях се движа
в деня, когато злите духове в Сехем са поразени.
Аз придружавам Хор по празниците на Озирис,
извършвам приношения в храма на Хелиопол
на шестия ден от празниците на Денит.
Сега съм жрец в Джеду, определен при жертвоприношения да
лея вино.
Ето, дойде денят, когато земята е в зенита си
и мистериите на Ре-Стау пред мене се извършват.
В Джеду аз редя заклинания, посветени на Озирис.
И затова, че жрец на мъртвите съм и за тях се грижа,
аз също съм на знанието магическо велик учител.
В мига, когато върху колесниците поставят
на Сокари божествения кораб,
лопата дават ми, така е церемонията,
когато трябва в Хераклеопол земята да се разкопае.
О, вие, духове божествени, които пропускате душите съвършени
в дома пресвят на Озирис да проникнат,
пуснете ме аз да вървя до вас, душа пречистена!
Пуснете ме в светилището на Озирис да проникна!
Озирис - централна фигура в египетския пантеон, съдия на мъртвите, закрилник на живота в неговата безкрайност, всеобщност, хармония и развитие. Мъж на своята сестра Изида, умъртвен от брата си Сет. Той хвърля частите от неговото тяло в Нил, но Изида възстановява тялото на Озирис. Баща на Хор, издигнат в култ от жреците на град Бузирис.
Аменти - страна, осеяна с хубави пътища, по които минават душите след смъртта, за да се представят пред съда на Озирис, да се върнат отново на земята. Идеята за това убежище на мъртвите намира аналогичен израз с доктрината на Данте Алигиери за Чистилището.
Тот - господар на думите, лунен бог, почитан от жреците на град Хелиопол, като владетел на магическите формули и заклинания, покровител на интелигентността на човека. Управлява реда във вселената, хармонията на времената, протичането на събитията. Представя се в образ на мъж с глава на ибис.
Нут - космическа богиня, владетелка на небето, създадена от бог Атум (първичен бог на Хелиопол, който олицетворява водния хаос, началото на космоса), жена на Кеб. Нут носи идеята за майчинството и милосърдието. Тя облекчава жаждата на душите на мъртвите.
Хор - бог на хоризонта, представя се като Хор - дете, голо момче с пръст на устата и като Хор - мъж с глава на сокол, който е свещено животно. В теологичната система на Хелиопол Хор е син на Изида и Озирис.
Хелиопол - град в Долен Египет. Култов център на бог Ра, едно от най-големите духовни средища на древния свят. Неговата школа оказва силно влияние върху моралните и философските идеи на питагорейците върху тяхната дисциплина като членове на един затворен кръг и върху метафизиката на Платон. Жреците на Хелиопол очертават най-съществените тенденции в развитието на египетската религия.
Джеди - колона, символ на култа към бог Озирис и бог Сокари. В случая става дума за Озирис.
Джеду - град в Долен Египет.
Ра - бог на светлината, на слънцето, създател на самия себе си. Ра олицетворява творческото начало, вечното протичане и развитието на живота, почитан от жреците на Хелиопол. Носи идеята за обновлението и хармонията на космоса, за тишината и съвършенството.
Сехем - става дума за Летопол, град в Долен Египет.
Ре-Стау - област на отвъдния свят, където пребивават душите на мъртвите, за да се подготвят за по-нататъшното си пътуване.
Сокари - бог на мъртвите, издигнат в култ от жреците на град Мемфис. Неговото царство е предверието в страната на мъртвите. Представя се в образа на мъж-мумия с глава на сокол.
Хараклеопол - град в Долен Египет, известен с култа към бог Харсафее (бог с глава на овен).
Да мога аз да чувам, както вие чувате,
да виждам, както вие виждате,
и да остана там, доколкото желая, изправен или седнал.
О, вие, преносители на даровете за душите съвършени
в дома свещен на Озирис,
о, пренесете даровете посветени, за да се съживи душата ми!
О, духове божествени, които път отваряте и отстранявате
преградите,
за моята душа към дома на Озирис открийте пътя,
да може да проникне там спокойно тя,
да може да излиза в мир оттам,
при влизането да не е отблъсната
или принудена да вземе път обратен!
Да може тя по своя воля там да влиза и излиза!
Да е победоносна нейната могъща дума,
да се изпълнят нейните нареждания в дома на Озирис.
О, вижте, духове божествени,
душата ми до вас върви.
Тя ви говори: тя като вас е посветена,
понеже на присъдата везната за нея се е наклонила.
* * *
Нека от съдниците дадената ми присъда
в устата на тълпата да не обикаля.
Да бъде моят начин на живот върху земята
признат за справедлив и безпогрешен.
Да бъда аз изправен, силен пред Озирис,
а и пред тебе аз да мога да застана,
владетелю на боговете!
Да стигна аз до царството на истината-правда,
и там да бъда увенчан в живата божественост.
Аз да излъчвам светлината, о, богове, като един от вас,
да мога с краката си да стъпвам
върху свещената земя на Хер-Ахау,
да съзерцавам пътуването по небето
на свещения кораб на Сектет!
Отблъснат да не съм,
нито възпрян лицата ви да съзерцавам,
о, богове, в света отвъден!
Седнал сред боговете други,
да мога мириса чудесен на храната аз да вдъхвам,
докато жрецът
пред моя саркофаг извика боговете,
пред жертвоприношенията за мене отредени.
Да мога аз да приближа до кораба Нешем,
без моята душа и господарят й
отблъснати да бъдат!
Здравей, Озирис, владетел на Аменти!
Пусни ме в царството ти да проникна в мир!
Нека владетелите на свещената земя
да ме приемат с възгласи на радост!
Нека до себе си да ми направят място!
Нека Изида и Нефтис да срещна в миг благоприятен!
Нека доброто същество да ме приеме благосклонно!
Нека да придружавам Хор в света на Ре-Стау
и Озирис в Джеду!
Нека да мина през всички превъплъщения възможни,
през всички владения на отвъдното
според желанието горещо на сърцето ми!
ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ
Ако мъртвият е научил това заклинание по време на земния си живот и ако той е наредил да се напишат тези текстове по стените на ковчега му, той ще може да излиза от жилището си и да прониква там по своя воля и желание, без да му бъде оказано и най-малко противопоставяне. Освен това хлябът, бирата и месото ще бъдат на негово разположение върху жертвеника на Ра. Той ще живее в полетата на Сехт Иару, от жътвата на пшеницата и ечемика ще му бъде дадено дял. Той ще бъде силен и ще преуспява там, както на земята.
Става дума за лодката на бог Ра по време преди залез.
steisi:
2 ГЛАВА
ЗА ДА СЕ ЖИВЕЕ СЛЕД СМЪРТТА
О, ти, сияние сред самотностите нощни,
бог на кръга лунен, гледай!
Съпровождам те и аз
сред обитателите на небето, теб обиколили!
Аз, мъртвият, Озирис, прониквам по моя воля
или в царството на мъртвите,
или пък на земята в царството на живите,
натам, където води ме желанието.
3 ГЛАВА
ЗА ДА СЕ ИЗЛЕЗЕ КЪМ СВЕТЛИНАТА НА ДЕНЯ И ДА СЕ ЖИВЕЕ СЛЕД СМЪРТТА
О, Тум, здравей,
ти над космическите бездни се издигаш!
Велико е наистина твоето сияние!
Ти в образа на лъв двуглав пред мен се появяваш!
Ти словото на твоето могъщество да чуя остави ме!
Ти от силата си дай на тези, които я очакват, изправени пред теб!
Ето, аз идвам и с множеството богове се съединявам,
които теб, о, Ра, заобикалят.
Изпълних повелите ти, вечер дадени
на твоите служители, о, Ра!
Наистина аз като Ра живея ден след ден подир смъртта
и както Ра отново от ден в нощ се ражда,
тъй след смъртта аз раждам се отново.
И всички божества небесни се радват, че живея,
тъй както радват се, когато Птах живее,
в мига, когато в храма на Хелиопол огромен
се появява той в целия си блясък.
Изида - сестра и жена на Озирис, майка на Хор. Олицетворява любовта и оплодяването, една от най-почитаните богини в египетския свят.
Нефтис - сестра на Изида и Озирис, жена на Сет.
Предназначение - допълнително написан текст, който има сакраментална стойност и насочва към практическата употреба на заклинанията в "Книга на мъртвите", разбирана като водач и съветник в отвъдния свят.
Сехт Ианру - област от отвъдното, където се намират полята на блажените, мястото, в което душите на починалите се радват на вечен покой и вечна светлина ги озарява. Това наименование има значение на символ в "Книга на мъртвите".
4 ГЛАВА
ПРЕМИНАВАНЕ НА НЕБЕСНИЯ ПЪТ В РЕ-СТАУ
Ето аз преминавам бездните с води небесни,
прострели се помежду двама неприятели,
и стигам до полята на Озирис...
Да отдъхна там, доколкото желая!
5 ГЛАВА
ЗА ДА НЕ СЕ РАБОТИ В ОТВЪДНОТО
Пристигам от Хермопол ръцете да повдигна на онези,
които са безсилни и сломени.
На боговете живата душа съм аз.
Бях посветен в мъдростта на духовете - служители на Тот.
6 ГЛАВА
МАГИЧЕСКИТЕ ФИГУРКИ
Ти, фигурке магическа, изслушай ме!
Ако съм призван,
ако осъден съм различни работи да върша,
както духовете на покойните в отвъдното принудени са да работят,
знай, фигурке магическа,
щом всички сечива сега ти притежаваш,
на нуждата човешка покори се!
Знай, че и ти осъдена ще бъдеш както мен
от надзирателите на Дуат.
Да хвърляш семената по нивята,
Да пълниш с вода каналите,
Да прекарваш пясъка
от изтока до запада.
Магическата фигурка отвръща:
- Ето ме! Чакам твоите заповеди!...
7 ГЛАВА
МИНАВАНЕТО ПО ГЪРБА НА ЧУДОВИЩНИЯ АПОПИ
(Във френския текст е Апопи, но в литературата се среща и като Апоп)
О, ти, зловещо восъчно творение,
живееш ти от умъртвяване на слаби и отчаяни!
Знай! Аз не съм човек безсилен,
не съм душа угаснала и изнурена!
Отровата ти няма да проникне в моите жили,
защото тялото ми е на Тум самият тяло.
Ако ти сам не чувствуваш, че умираш,
ужасът предсмъртен не може да докосне тялото ми,
понеже аз съм Тум всред океана на небето.
Наистина мен вечно ме закрилят боговете,
името ми е мистерия,
домът ми е свещен завинаги,
със съдници на ада аз не ще се боря повече,
понеже занапред самият Тум ще съпровождам.
Всесилен съм! Всесилен съм!
Птах - бог, почитан в град Мемфис. Изразява идеята за създаването на света посредством мисълта и словото, мъж на богиня Сехмет и баща на бог Нефер-Тум. Неговото появяване в езотерическата система на Мемфис не е изяснено. Символ на интелектуалното начало, на добротата и хармонията, на разумния живот и светлата мисъл.
Хермопол - става дума за Хермополис Магна, град в Среден Египет, известен с култа към бог Тот. Жреците на Хермопол осъществяват една богата духовна и интелектуална дейност, която оказва силно влияние върху културата в древен Египет.
Дуат - област на отвъдния свят.
Апопи - дух на злото, символ на идеята за разрушението и омразата, противник на хармонията и доброто. Изобразява се като змия.
8 ГЛАВА
ПРЕМИНАВАНЕ ПРЕЗ АМЕНТИ
Прониквам в мистериите на Хелиопол,
понеже сам Тот печат е сложил на главата ми
и на Хор могъщото око, от мен освободено, ме закриля
и то върху челото на Ра, баща на боговете, свети.
Наистина Озирис съм, живея аз в Аменти.
Озирис, познал часа вдъхновен,
нямаше да съществува, ако не съществувах аз,
защото аз съм Ра сред духове божествени
и не ще загина във вечността!
Стани, ти, Хор, възкръснал за живот!
Самите богове признаха те за бог!
9 ГЛАВА
СЛЕД ПРЕМИНАВАНЕТО ПРЕЗ ГРОБА
О, ти, душа велика, всесилна и пълна със живот!
Ето ме! Идвам! Съзерцавам те!
Преминах вратите на отвъдното,
за да съзерцавам Озирис, божественият ми баща.
Сега разпръсвам мрака, теб обгърнал,
понеже те обичам, о, Озирис, и идвам твоето лице да съзерцавам,
Пронизах на Сет сърцето,
изпълних обредите надгробни за баща ми Озирис.
Отварям пътищата на небето и земята,
понеже син съм твой любящ, Озирис...
Ето, че станах дух пречистен, свят.
От словото на сила защитен съм...
Богове на необятното небе! Духове божествени!
Всички вие към мене погледнете!
Ето докрай извърших моето пътуване
и пред вас пристигам.
Тум - един от главните богове на египтяните, почитан в Хелиопол. Олицетворява космическия ред преди създаването на небесните светила.
Мистерии - тайни церемонии, които се извършват в дълбочините на египетските храмове и се ръководят от жреците с цел само определени хора да получат достъп до мъдростта и знанието за правилен живот и правилна смърт, да постигнат една хармония на духа и морално усъвършенствуване.
Сет - бог на злите дела, на злобата и битките. Персонификация на идеята за лошото начало, противник на разумния живот и спокойствието, на реда и тишината. Брат на Озирис.
10 ГЛАВА
ЗАКЛИНАНИЕ СРЕЩУ ВРАГОВЕТЕ
Насилвам входа на небето.
Разбивам портите на хоризонта.
Обхождам цялата земя.
Могъщи духове са във властта ми,
защото са безчет магическите мои заклинания.
Силни са устата ми и челюстите.
Наистина аз господар съм на Дуат за вечни времена,
но пътищата за моето издигане не ще ви са разкрити...
11 ГЛАВА
ЗАКЛИНАНИЯ СРЕЩУ ВРАГОВЕТЕ
О, дух, ти, който собствената си ръка разкъсваш,
от моя път отдалечи се,
защото аз съм Ра, издигам се в небето срещу враговете си!
В ръцете ми ги сложи този бог всесилен
и няма вече те да ми убегнат.
Ръката ми е подмладена
като ръката на Озирис.
Колкото богините-змии високо се издигат,
толкова аз крачките си разширявам...
Ето няма на враговете си да бъда изоставен,
защото, дадени в ръцете ми,
не могат те да ми убягнат.
Изправен като Хор съм!
Седнал като Птах съм!
Могъщ съм като Тот!
Неудържим съм като Тум!
Краката ми ме носят редом с тях!
Гърмят в устата ми на силата словата.
Ето обхождам аз небето в дирене на враговете ми,
но те предадени на мен ще бъдат и вече няма да ми се изплъзнат.
12 ГЛАВА
ЗА ДА СЕ ВЛИЗА И ИЗЛИЗА ПО ВОЛЯ
Да бъде благословено името ти,
о, Ра, пазител на вратите тайнствени,
отгдето се отваря път към Кеб и към везната,
носителка на истината-правда!
13 ГЛАВА
ВЛИЗАНЕТО В АМЕНТИ
Като сокол в небето влизам,
като феникс небесните пространства аз обхождам.
Възхваляват боговете Ра и пътищата му подготвят.
Сега прониквам в мир в красивата Аменти.
Ето ме на Хор до езерото свято,
държа завързани аз неговите кучета.
Нека пътят за мен да се отвори!
Да можех да проникна там,
за да отдам възхвала на Озирис - на вечния живот владетел!
Кеб - бог на земята, брат и мъж на Нут.
ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ
Да се изпълни това заклинание над гривна, направена с цветята анкам и поставена на дясното ухо на мъртвия; да се изпълнява също над друга гривна, обвита в пурпурна тъкан, върху която в деня на погребението да се напише името на мъртвия
14 ГЛАВА
ЗА ДА СЕ ЗАЛИЧИ СРАМЪТ В СЪРЦЕТО НА БОГОВЕТЕ
Да бъдат святи имената ви,
о, богове, на ритмите свещени господари,
които направлявате извършването на мистериите!
Чуйте моите думи: "Ето, смутени и засрамени са боговете,
когато виждат моите несъвършенства.
Под ударите, които върху греховете ми ще нанесе
богът на истината-правда,
петната на позора ми ще бъдат заличени!"
О, бог на истината и на правдата,
разрушавай злото в мене,
заличи злодейството и моите деяния престъпни,
помети злото без остатък от сърцето ми,
което може да ме отдели от тебе,
За да остана с тебе в мир!
О, ти, владетелю на приношенията,
ето аз нося нещо, което ще те съживи,
та аз да мога също да живея
и чувството на срам в сърцето си
заради мене
заличи завинаги.
15 ГЛАВА
ХИМН В ПРОСЛАВА НА РА
О, Ра, здравей!
На Тум подобен ти над хоризонта се издигаш,
като Хор-Хути ти господствуваш в небето.
Наслада за очите ми е красотата ти
и твоите лъчи светят по тялото ми на земята.
Когато плуваш ти в небесната си лодка,
мир в небесата необятни се разлива.
Ето надува вятърът платната и твоето сърце развеселява!
Ти по небето с бързи стъпки преминаваш,
сразени враговете ти са,
и около теб мирът цари.
Духовете на планетите по пътищата си като минават,
възпяват славата ти.
И когато над хоризонта слизаш,
зад западните планини,
духовете на звездите неподвижни
покланят се пред тебе ниско и те възхваляват...
Величествена е красотата ти призори и привечер.
О, господарю на живота и на реда на световете!
Слава на теб, о, Ра, когато на хоризонта ти изгряваш
и вечер, когато като Тум залязваш,
понеже наистина прекрасни са лъчите ти,
когато от висините на небосвода
в целия си блясък се явяваш!
Там Нут, която те роди, живее...
Ето че ти си увенчан за цар на боговете.
Нут - твоя майка и богиня на небесния океан
пред тебе пада и те възхвалява.
Редът и равновесието на световете излъчват се от тебе.
От тръгването сутрин чак до пристигането вечер
с големи крачки ти небето преминаваш.
Сърцето ти се радва, езерото небесно е спокойно.
Сразен е злият дух!
Отсечени са неговите крайници, прекъснати са неговите прешлени!
Попътни ветрове към пристан лодката ти направляват. Божествата на четирите владения на пространството прославят теб, о, същина божествена -
начало на всички същества и форми...
Ето, едва изрекъл една дума,
и земята смълчана се заслушва...
Ти, божество единствено, владееше небето вече
във времето, когато земята с планините си
не съществуваше все още...
Ти - бързият! Ти - скороходецът! Ти - господарят! Ти - единственият!
Ти - създателят на всичко съществуващо!
В зората на времената
ти извая езика на йерархиите божествени,
изтръгна съществата от океана първичен
и ги спаси на острова сред езерото на Хор.
Да можех да поема въздуха на твоите ноздри
и северният вятър - от твойта майка Нут изпратен!
О, Ра! Благоволи да посветиш духа ми!
О, Озирис, върни на моята душа природата божествена!
На тебе слава, о, владетелю на боговете!
Да бъде името ти възхвалявано,
създателю на удивителни творения!
С лъчите си ти тялото ми освети,
почива то в земята
за вечността!
Хор-Хути - Хор на хоризонта.
steisi:
16 ГЛАВА
(Съдържа само винетка)
17 ГЛАВА
ЗА ДА СЕ ВЛИЗА И ИЗЛИЗА ОТ ОТВЪДНИЯ СВЯТ
Тука започват химните за възхвала, изпълнявани, когато мъртвият, излязъл (от тялото), прониква в прославения свят и в красивата Аменти, (или) е мигът, когато, излязъл към пълната светлина на деня, а той може да се появява по желание във всички форми на съществуване. Тогава, седнал в някоя зала, той ще може да играе на дама или да предприеме според същината на живата си душа дълги пътешествия. Той ще каже:
Аз съм бог Тум,
самотен в необятните небесни светове.
Аз съм бог Ра,
изгряващ призори от храмовете древни,
както бог Ну.
Аз съм велико божество,
което себе си е сътворило.
Загадъчните сили на моите имена
творят небесните йерархии.
На моето издигане не пречат боговете,
понеже вчера съм
и утре.
Борбата упорита, която боговете водят
едни с други,
по моя воля става.
Знам тайнственото име
на това велико божество, което е в небето.
Аз фениксът велик съм на Хелиопол!
Аз съм пазителят на книгата съдбовна,
където всичко станало се вписва
и онова, което предстои да стане.
Аз бог Амсу съм в мига на неговото появяване
и главата ми с перата две на богинята Маат
е украсена.
Ето пристигам в страната родна на отвъдното,
достигам мястото на моя дом определен,
злото, което имах в мене,
до корен бе изтръгнато.
Пороците и грешките ми бяха заличени.
Преброждам пътищата на отвъдното.
Ето познати ми са те.
Посоката на моята крачка
е в крак с порядъка на световете.
Сега достигам до владенията на хоризонта,
минавам портата свещена...
О, богове, които идвате да ме посрещнете,
ръцете си към мене протегнете,
защото станах бог, ваш равен!
Окото божествено
за миг едва ли не угасна
при битката на Сет и Хор,
аз към живот го върнах.
И след голямото разпадане на световете
аз сложих в ред кръговратите небесни.
Видях аз вчера да се ражда Ра,
в мига, когато той излизаше от дълбините на небето.
И значи неговата сила е моя сила,
понеже, ето, дух съм аз всесилен
сред тези, които обкръжават Хор!
Здравейте, о, пазители на реда на световете,
йерархии божествени, които обкръжавате Озирис,
които разрушавате на злото духовете,
вие, служители на богиня Хотеп-Секус!
Пуснете ме до вас да стигна!
Сломете злото, в душата ми стаено
(тъй както вече духовете седемте пречистихте
на своя господар Сепа послушни).
Ето Анубис места за тях подготвя
в деня знаменателен на име:
"Оттук ела?"
Аз съм този, на когото душата се намира
в божеството двойно Джафи.
Аз съм котката божествена,
разцепила свещеното дърво в Хелиопол
в нощта на премахването
на злите духове, противници на Неберджер.
О, Ра! Ти, който си в това яйце космическо
и светиш като чисто злато
в своя слънчев кръг,
(ти), който вдигаш се над хоризонта
и плаваш по небето озарено,
ти, несравним, единствен между боговете!
Небето, на стълбовете на бога Шу издигнато,
на длъж и шир обхождаш...
Дихание - огън от устата ти излиза
и славните ти духове земите две огряват.
О, Ра! Освободи ме от този дух на злото,
с лице, от покривало скрито.
(Веждите му са кобилицата на везната
по време на нощта съдбовна,
когато, преди да бъдат заличени,
ще бъдат греховете ми претеглени.)
Освободи ме ти от тези духове пазители,
въоръжени с дълъг нож,
чиито пръсти остри болки причиняват.
Аз зная: посичането на служителите на Озирис е радостта ми...
Нека аз тяхна плячка да не бъда!
Нека не ме повличат към котела си,
защото зная имената ви, о, богове,
тъй както знам божественото същество,
във владенията на Озирис скрито.
Окото му,
макар че то (самото е невидимо, забулено),
сияе в небесата
всред обвивка - огън,
бликащ от устата му.
Минава по небето той и заповеди дава
на бога на Нил небесни
и пак невидим той остава...
Да можех да стана силен на земята до Ра!
Да можех в мир пристанището постоянно да достигна, до Озирис.
Да можех, о, богове, на жертвениците ви да намеря недокоснати
за мен оставените дарове,
защото съм един от тези, след Озирис тръгнали.
Така говори "Книгата на превъплъщенията":
"Като сокол летя,
(и) като дива гъска крякам,
като Нехеб-Кау не ще загина никога"!
....................
Ра-Тум, ти, принц на боговете,
ти вечно си в безкрайностите на пространството,
от злия дух освободи ме!
На куче той прилича,
но веждите му на човешки вежди са подобни.
Каналите на езерото огнено той охранява,
разкъсва труповете той на мъртвите,
сърцата им посича, изхвърля непотребното
и пак невидим той остава.
О, ти, могъщи господарю на земите две,
владетелю на кървавите духове злокобни,
аз знам, витаеш над местата за убиване
и вътрешностите на мъртвите са твоята храна любима.
Махни се!
Ето че на божеството на Хераклеопол,
най-първото сред боговете,
бе сложена корона царствена
(в) деня, когато пред Озирис земите две се съединяват.
Ти, бог с главата на овен,
владетел на Хераклеопол,
ти злото заличи, в душата ми стаено!
Води ме по пътеките
на вечния живот!
Освободи ме от злия дух,
той дебне в мрака!
Душите завладява и сърцата къса,
насища своя глад с нечистотии, с изгнило.
Душите уморени, бездиханни
притихват в страх пред него.
О, ти, Хепри, ти, който плаваш в лодката небесна!
Йерархиите божествени, които съставляват твойто тяло,
пред моя поглед заслепен се появяват.
О, ти, Хепри! Освободи ме ти от духовете,
оставени да пазят прегрешилите -
захвърлени пред тях по воля на Озирис,
със заповед да бдят за враговете му,
да ги завързват и посичат във владенията му...
Наистина не е тъй лесно от тези преследвачи да избягаш!
Да можех под ножа им да не попадна
и нека без защита на тях оставен да не бъда
в подземията техни за мъчение,
защото, истина е, нищо не направих,
което боговете ненавиждат.
И пречистен от всички прегрешения
в Мескет проникнах.
Привечер в Техенет се наслаждавам на храната си.
Тум гради за мене дом,
а богът лъв двуглав
го бе преначертал.
Ето благоухания свещени към мен се носят.
Пречистен Хор е. Възвеличен е Сет.
Пречистен Сет е. Възвеличен е Хор.
В тази земя приет съм.
От злия дух освободи ме,
той дебне в мрака!
Душите завладява и сърцата къса,
насища своя глад с нечистотии, с меса разложени.
Душите уморени, бездиханни
притихват в страх пред него.
О, ти, Хепри, ти, който плаваш в лодката небесна!
Йерархиите божествени, вселени в твойто тяло,
пред моя поглед заслепен се появяват.
О, ти, Хепри! Освободи ме ти от духовете,
оставени да пазят прегрешилите -
захвърлени пред тях по воля на Озирис,
със заповед да бдят над враговете му,
да ги завързват и посичат в самите им владения.
Наистина не е тъй лесно от тези преследвачи да избягаш!
Да бих могъл под ножа им да не попадам
и нека без защита аз на тях предаден да не бъда
в подземията техни за мъчение,
защото, истина е, нищо не направих,
което боговете ненавиждат.
И за пречистване на всичките ми прегрешения
в Мескет проникнах.
Пред падането на нощта в Техенет се наслаждавам на храната си.
Тум изгради за мене дом,
а богът лъв двуглав
го бе предначертал.
Ето благоухания свещени към мен се носят.
Пречистен Сет е. Възвеличен е Хор.
Приет в земята съм
и с краката си я завладявам.
..............
Аз съм бог Тум.
Ето пристигам в света отвъден...
Отстъпи ти! Назад, лъв Реху!
От твоята уста избликват пламъци,
главата ти обвита е в огън,
но силата на моето слово
назад ще те отблъсне.
Знай, че зорко бдя!
Невидим съм.
Изида иде, за да ме намери.
Разпуска косите свои над лицето ми...
Сега се чувствувам аз заченат от Изида и от Нефтис създаден
и тези две богини преследват враговете ми.
След мене моето могъщество върви и ужасът го придружава.
Ръцете здрави смут събуждат.
Изпълнени с любов и надежда,
милиони същества вървят до мене
и завладявам оръжията на демоните.
Изида и Нефтис живота ми щастлив и сладък правят.
Моята воля направлява протичането на нещата
в Хер-Аха и Иуну.
Боят се всички божества от мен,
защото съм неизмерим. Мощта ми всява ужас!
Стрелите си отправям срещу тези, които боговете хулят.
Живея както аз желая,
защото съм богиня Уаджит, на пламъка владетелка.
Проклятие на тези, които срещу мене дръзват!
Ну - първичната водна стихия, създателка на вселената, на хармонията и живота.
Амсу - древно божество, почитано в град Мемфис, по-късно се приема като покровител на пътищата и планините. Изразява идеята за движението и преминаването на препятствия.
Маат - богиня на истината и на справедливостта, на доброто и на спокойствието, олицетворение на човечността и неотменимата логика на последствията. Една от най-големите фигури в египетската митология.
Анубис - бог в образа на чакал, който разделя душите на мъртвите, грижи се за надгробните дарове, почитан в Абидос. Носител на идеята за възвръщането към живота.
Неберджер - става дума за Озирис.
Шу - обожествен образ на въздуха, който свързва земята с небесния свод. Според теологичната доктрина на Хелиопол Шу е началото, което дава живот на живите и на мъртвите. Представя се като лъв. Олицетворява диханието и трептението.
Нехеб-Кау - става дума за бог Ра.
Хепри - бог на измененията и на вечното подновяване на живота. Представя се в образа на бръмбар (скарабей), олицетворява непрекъснатата възходяща продължителност на движението.
Мескет - част от отвъдния свят.
Техенет - част от отвъдния свят.
Уаджит - локална богиня на гр. Буто, покровителка на фараоните, представя се в образа на змия.
Абидос - град в Горен Египет.
18 ГЛАВА
(Жрецът казва:)
О, вие, йерархии върховни
на небето, земята и на света на мъртвите,
ето, последван от покойния, към вас вървя,
нека остане той при вас завинаги.
(Покойният казва:)
Здравей, о, господарю на отвъдното.
Озирис, ти - владетел на Ре-Стау,
ти бог всеблаг на Абидос!
Ето пред тебе аз пристигам.
Сърцето ми било е вярно на пътя на доброто винаги.
В мислите си зло не съм допускал.
В гърдите ми грях няма.
Не съм умишлено излъгал никога,
нито двулично съм постъпвал.
Да могат приношенията да потекат към мене.
Да можех да застана пред жертвеника на владетеля, на господаря на истината и на правдата!
Да можех да влизам в царството на мъртвите
и да излизам пак оттам, когато пожелая,
и да не бъде оттам душата ми отблъсната!
Да можех вечно аз да съзерцавам
божествените духове на слънцето и на луната!
............
Прославям те, владетелю на областта на мъртвите,
най-първия в царството на тишината!
Ето пред тебе идвам...
Аз зная волята ти и законите на твоето царство,
владея формите и превъплъщенията,
извършени в царството на мъртвите.
Ти намери за мене място в твоите вселения,
там, до владетеля на истината и на правдата!
Да можех в страната на блажените аз да остана,
пред теб да получавам даровете погребални!
О, Тот, ти, който на Озирис в помощ си, за да тържествува той над враговете си,
закриляй ме от моите врагове
в тази нощ на мрак,
в тази нощ на битки,
тази нощ, когато ще бъдат сразени
противниците на владетеля на световете...
Закриляй ме ти пред съдиите на Хелиопол,
на Бузирис, Сехем, на Пе и Деп,
Рехти, Джеду, Нерерф, Ре-Стау.
ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ
Ако се изпълни горното заклинание, покойният след своето пристигане в отвъдното ще може да излезе към пълната светлина на деня; той ще може по желание да приеме формите на всичките същества. Всеки, който е изпълнил това заклинание, ще бъде силен на земята. Когато трябва да преминава (в отвъдното) местата на огъня, няма да бъде обкръжен без изход от лошите деяния, извършени през земния му живот; те няма да го задържат пленник за вечността.
19 ГЛАВА
КОРОНА НА ПОБЕДА
Тум е приготвил
да сложи на челото си
корона на победа,
та ти, на боговете верен,
да можеш да живееш вечно.
Владетелят на царството на мъртвите, Озирис,
помага ти над враговете си да тържествуваш,
избра те Кеб за пълен свой наследник.
Ела и пей за славата на Хор,
син на Изида и Озирис,
който до Ра, божествения ти баща, въздигна те
и върху земите две ти даде власт.
Тум го реши така,
небесната йерархия от неговата свита изпълни тази заповед,
родено е в победата...
Така и аз ще бъда победител вечно...
О, Озирис, господар на царството на мъртвите!
Царствата, боговете и богините,
небесните и земните,
разделят славата на Хор, син на Изида и Озирис.
Победа като тази в полза на Озирис беше нужна
да мога аз
над враговете си да тържествувам.
В деня, когато побеждава Хор
над Сет и духовете зли,
аз, мъртвият, над враговете мои тържествувам
през нощта на празника, когато богът Джед
в Джеду издигнат е
пред божествата, по пътищата на смъртта застанали...
Това се случва през нощта на мистериите на Летопол,
пред съществата всемогъщи на Пе и Деп;
нощта, когато Хор установи се
в правата на наследник;
нощта на словото, претеглено пред съдниците страшни;
нощта, когато Хор влиза в притежание
на мястото, където боговете раждат се;
нощта, когато, измъчена, Изида
над своя брат обичан бди и плаче;
нощта, когато над враговете си Озирис тържествува...
Ето четири пъти Хор
слова насила произнася
и неговите врагове сразени са вече мъртви на земята.
Аз, мъртвият, изричам само тези думи
четири пъти и нека враговете ми
да паднат повалени, насечени на части!
Ето че Хор, син на Изида и Озирис,
на многобройни празници е прославен,
докато враговете му ще бъдат изоставени
в разрушението страшно на бездната и небитието...
Те няма никога да се изплъзнат
от зоркото око на Кеб!
ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ
Това заклинание ще бъде изпълнено над корона, специално предназначена и поставена на лицето на мъртвия; през това време жрецът ще хвърли, като произнася името на мъртвия, благовоние в огъня. Това ще осигури победата на мъртвия над враговете му по време на "преминаването" към смъртта и когато той съзнае, че отново живее, ще се види сред приближените на Озирис и там, докато съзерцава образа на бога, две ръце ще се покажат пред него, едната, държаща хляб, а другата - свещеното питие... Да се изпълнява това заклинание призори на два пъти. Този текст има безпогрешна сила.
Бузирис - град в Долен Египет, известен с култа към Озирис и Изида.
Пе - става дума за гр. Буто в Долен Египет при делтата на река Нил.
Деп - също гр. Буто.
Джед - стълб, символ на идеята за плодородието, пълнотата, радостта и вечното траене на живота, свързан с култа към бог Озирис и бог Сокари. Сравнете бележка 7.
20 ГЛАВА
О, Тот, ти, който подкрепи Озирис да тържествува над враговете си
хвани моите врагове в твоите примки
пред всички богове и пред богините,
пред боговете страшни на Хелиопол,
на битките в Джеду,
на поражението на духовете зли,
в нощта, когато Джед възправен е в Летопол;
в нощта на страшни бедствия сред мрак,
които в Летопол, в Пе и в Деп ще станат;
в нощта, когато Хор в правата на наследник влиза
над областите на баща си Озирис, в Рехти;
в нощта, когато в Абидос Изида плаче
пред саркофага на брата си Озирис;
в нощта на церемониите Хакер,
когато грешниците ще са отделени
от другите избрани по пътищата на смъртта да минат;
в нощта на умъртвяването на душите грешни;
по време на обред тържествен - разравянето на земята,
който ще се извърши в Наареруф и в Ре-Стау;
в нощта, когато Хор тържествува най-после над враговете си...
Ето велик е Хор!
Усмихнати са двата хоризонта на небето
и пълно е с доволство сърцето на Озирис...
О, Тот! Ти остави ме над моите врагове да тържествувам
пред йерархиите на боговете и богините,
които съдят мъртвите в името на бог Озирис,
събрани зад светилището му мъртвешко...
ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ
Ако това заклинание се изпълни от човек, обредно чист, мъртвият ще излезе след своето пристигане в пристана към пълната светлина на деня; той ще може да приеме по желание всички форми на съществата и да мине безопасно през мястото на огъня.
21 ГЛАВА
ЗА ДА СИ ВЪЗВЪРНЕ МЪРТВИЯТ ВЛАСТТА НА УСТАТА
Здравей, създателю на светлината,
ти, който озаряваш дома на тъмнините!
Виж! Посветен, пречистен, аз пред теб пристигам.
Що виждам? С двете си ръце, назад протегнати,
отблъскваш всичко идващо от прадедите ти.
Дай на устата ми силите на словото,
така че и когато мъглите и нощта царуват,
да мога моето сърце да направлявам!
22 ГЛАВА
ЗА ДА СИ ВЪЗВЪРНЕ МЪРТВИЯТ ВЛАСТТА НА УСТАТА
Ето, изкачвам аз небето на вселената потайна,
като яйце космическо в лъчите си обгърнато...
Нека властта на моята уста да бъде върната,
та аз да мога пред господаря на отвъдното да изрека
на силата словата!
Нека молбата на моите две ръце, протегнати с усърдие,
йерархиите божествени да не отблъсват,
понеже наистина Озирис съм, владетел на Ре-Стау.
Да можех да споделя съдбата на онези,
които се намират на върха на стълбата небесна!
Пристигнах тук по искането на сърцето ми,
преминах езерото на огъня
и моето присъствие угаси неговите пламъци.
23 ГЛАВА
ОТВАРЯНЕТО НА УСТАТА НА МЪРТВИЯ
Да може устата ми Птах да отвори!
Да може богът на моя град превръзките ми да развие, лицето ми покрили!
Да може Тот, въоръжен със словото на силата,
превръзките зловещи да махне - от Сет наследство!
Да може Тум да ги запрати срещу враговете,
които искаха с тях
безсилен завинаги да ме направят!
Да може Шу устата ми с това желязо да отвори,
както отваря то устата на безсмъртните,
защото съм богиня Сехмет,
в царството на силните небесни ветрове живееща...
Духът-творец съм на съзвездието Саху
между божествените духове в Хелиопол.
Да могат срещу мен насочените заклинания
равнодушни и непоклатими да оставят
онези богове и духове, които ще ги чуят!
24 ГЛАВА
ЗАКЛИНАНИЕ ЗА МЪРТВИЯ
Аз съм бог Тум,
аз съм Хепри, богът на ставането вечно,
който, скрит в гърдите на майка си небесна Нут,
извайва и създава своя собствен образ.
Тези, които в небесния океан живеят,
свирепи стават като вълци,
(и) духовете на йерархиите
зли като хиени стават,
когато силата на словото ми чуят,
понеже думите на тази сила
аз търся и отвсякъде събирам
с по-голяма бързина от светлината,
с по-голямо настървение от ловно куче.
Ти, който движиш лодката на Ра напред,
виж! Мачтите и тънките платна на твоята лодка
надуват се от полъха на вятъра,
докато тя по езерото огнено се плъзга
в царството на мъртвите.
Ето, събрах аз всичките слова на силата
от всякъде, където можеха да бъдат,
както и от сърцето на всяко същество човешко,
поне веднъж което ги е приютило...
Аз търся ги и ги събирам
с по-голяма бързина от светлината,
с по-голямо настървение от ловно куче.
Аз съм, който от бездната изважда боговете
и който, цикълът им щом завърши,
ги вижда да потъват към небитието
и към унищожението от огъня.
Ето, събрах аз всичките слова на силата,
които търсех с по-голяма бързина от светлината
с по-голямо настървение от ловно куче.
Сехмет - богиня на огъня и на слънчевата топлина. Според духовната школа в Мемфис - жена на Птах и майка на Нефертум.
Саху - става дума за съзвездието Орион.
Духове - според "Книга на мъртвите" това
са души на починали, които взимат участие за добро или за зло в живота на човека след смъртта, стават невидими помагачи и пътеводители в света на отвъдното. Това схващане се различава от поетическите представи на европейския фолклор и християнската есхатология.
25 ГЛАВА
ЗА ДА СЕ ВЪРНЕ ПАМЕТТА НА МЪРТВИЯ
Да бъде името ми върнато в храма страшен на отвъдното!
Да пазя спомена за моето име
между стените, лумнали в огъня на света отвъден
в нощта, когато годините ще се броят
и месеците преброяват.
Понеже до великия владетел на изтока небесен аз стоя,
ето след мене божествата се нареждат.
И, както те едно след друго преминават,
аз мога имената им да назовавам.
26 ГЛАВА
ЗА ДА СЕ ВЪЗСТАНОВИ ТЯЛОТО НА МЪРТВИЯ
Да може "Иб" сърцето ми на мястото си да отиде!
Да може моето сърце "Хати" на мястото си да отиде! Сърцето ми в мир с мене да живее!
На изтока в ливадата разцъфнала с Озирис да се слея!
Да мога в лодката си аз по Нил небесния да се изкачвам и да слизам!
Нека властта на моята уста да бъде върната,
та аз да мога слова на сила да изричам!
И силите на моите крака да се възстановят,
та аз да мога да вървя;
(и) силата на моите ръце, та враговете си да мога да отблъсна!
Да могат портите небесни отворени за мене да останат!
Да може Кеб, на боговете принцът, да ми разтвори двете челюсти!
Да може да отвие тежката превръзка,
която двете ми очи покрива!
Да може краката ми той да развие,
Анубис моите бедра да заздрави,
та аз да мога прав да стана!
Богинята Сехмет да може да ме води по небето!
Да бъдат заповедите ми в Мемфис оповестени!
Познанието, което имам чрез очите, дължа го аз на "Иб" сърцето ми!
Познанието магическо, което имам, аз дължа го на "Хати" сърцето ми!
Аз заповядвам и моите две ръце и две нозе се подчиняват.
Наистина желанията на моя Ка аз мога да изпълня!
Душата ми затворена не ще остане в моя труп
там при вратите на отвъдното,
понеже аз през там ще мога в мир да влизам и излизам.
Иб - сърцето, разбирано в сакраментален смисъл като извор на живот и радост, на блаженство и любов, на мъдрост и съвършенство, на морална чистота и справедливост. Наименование, употребявано от жреците, чийто смисъл е разясняван от тях само на посветените. В поетически план символ на духовен напредък.
Хати - сърцето като орган на човешкото тяло, символ на земното, на нетрайното, на преходното.
Мемфис - град в Долен Египет. Основан от легендарния владетел Менес, определен за столица по времето на III династия (2778-2723 г. пр.н.е.), култов център на бог Птах. В духовната школа на Мемфис през царуването на V и VI династии (2563-2263 г. пр.н.е.) жреците изразяват схващането, че знанието и словото определят хармонията на космоса.
Навигация
[0] Списък на темите
Премини на пълна версия