Отворена дискусия > МАГИЯ

КНИГА НА МЪРТВИТЕ НА ДРЕВНИТЕ ЕГИПТЯНИ

<< < (3/5) > >>

steisi:
27 ГЛАВА
 ЗА ДА НЕ БЪДЕ ПОХИТЕНО СЪРЦЕТО НА МЪРТВИЯ

 Здравейте, божества ужасни,
 които хващате и унищожавате сърцата!
 На трайното владетели, на вечността властители!
 Сърцето мое "Иб", ни моето сърце "Хати"
 не хващайте
 (и) нека слова на обвинение
 изказани за мене да не бъдат!
 О, вие, които водите през превъплъщения,
 според деяния минали сърцето на човека,
 нека и поведението ми на земята
 пред вас несправедливо опетнено да не бъде
 в отвъдното!
 Понеже ей това сърце принадлежи на бог един -
 на имената чудодейни господар,
 словата му всесилни са в неговото тяло.
 Насочил е сърцето си към своята утроба
 и то пред боговете го е обновило.
 На този всемогъщ не се говори вече
 За онова, което е направил на земята!
 Сърцето му и крайниците му се подчиняват на неговите заповеди.
 Сърцето му не ще го изостави!
 Така че като победител ти повелявам
 да ми се подчиняваш в света отвъден
 и в царството на вечността!

 28 ГЛАВА
 ЗА ДА НЕ БЪДЕ ПОХИТЕНО СЪРЦЕТО НА МЪРТВИЯ

 Здравей, о, бог с образа на лъв двуглав!
 Към мене погледни! Разцъфнал цвят съм!
 Ето защо дръвникът на смъртта ми всява ужас!
 Да би могло от моята утроба изтръгнато сърцето да не бъде
 от боговете на Хелиопол, които се сражават настървено!
 О, дух ти благотворен, повил с превръзки
 мумията на Озирис;
 ти, който си издебнал, нападнал и Сет си повалил,
 към мене погледни! Това сърце, което в мене е,
 то пред Озирис плаче.
 То силно моли се за мене.
 Ето че в храма на бога с лице ужасно
 изпълних всички негови желания
 и в Хемену аз присвоих за него дарове.
 О, духове! Сърцето повече не ми изтръгвайте,
 защото ви оставих до неговия дом да се домогнете.
 Така ще можете по-късно
 това сърце с вас да отнесете
 в полята на блажените...
 И силно направете го и защитете го
 от всички, вдъхващи му ужас!
 От вашата храна духовна не го лишавайте,
 защото моето сърце на заповедите на Тум остана вярно.
 Изкла той враговете си на Сет в скривалищата тъмни.
 Нека това сърце "Хати"
 сменено от сърцето "Иб" не бъде
 пред божествата на света отвъден!
 И този, който кост от моя крак намери
 или превръзки - част от мумията ми,
 да би могъл грижливо да ги погребе.

 Ка - едно от най-трудно обяснимите понятия в "Книга на мъртвите". Всеки човек притежава своя "Ка". Това е божественият дух, трепетът на живота, вечната форма на една човешка индивидуалност, нейната иманентна духовна същина, която съществува след смъртта и търси да се съедини с тялото. Олицетворява жизнената, духовната и сексуалната сила на човека.

 29 ГЛАВА
 ЗА ДА НЕ БЪДЕ ПОХИТЕНО СЪРЦЕТО НА МЪРТВИЯ

 Вървете си! Махнете се, вестители на господаря на отвъдното!
 Дали не идвате сърцето ми да похитите, дарено със живота вечен?
 Наистина не ще ви бъде то предадено!
 Ще забележат скоро боговете, че колкото напредвам,
 моления и дарове в моя полза
 отвсякъде прииждат:
 над тях, под тях, всичко на място е...
 Ето над моето сърце власт имам!
 То никога не ще ми бъде похитено,
 защото владетелят съм на сърцата
 и давам нова трайност на сърцата,
 които в справедливостта живеят.
 Аз Хор живеещ в сърцата съм,
 в центъра на телата.
 Живея аз чрез силата на моето слово.
 Нека не бъде похитено сърцето мое "Иб"!
 Нека остане без промяна сърцето ми "Хати"!
 Нека над личността ми никакво насилие да няма!
 Това е тъй, защото аз живея в тялото на Кеб, баща ми,
 и в тялото на Нут, божествената моя майка!
 Не съм допускал действия, отречени от боговете!
 Дано победа увенчае изпитанието ми!

 30 ГЛАВА
 ЗА ДА НЕ БЪДЕ СЪРЦЕТО НА МЪРТВИЯ ОТБЛЪСНАТО

 Сърцето "Иб" съм наследил от майка ми небесната,
 от земния живот - "Хати" сърцето ми.
 Свидетелства лъжливи нека за мен изречени да няма,
 нека божествените съдници не ме прогонват.
 Да бъдат доказателствата истинни,
 постъпките ми на земята потвърдили
 пред този, който над везната бди
 и господар божествен на Аменти е!
 Здравей, о "Иб", ти сърце мое!
 Здравей, "Хати", ти сърце мое!
 Здравейте, вътрешности мои!
 Здравейте, божества величествени със сияйни скиптри,
 владетели с коси свещени!
 О, нека силата на словото ви пред Ра за закрила моя!
 Пред Нехеб-Кау вие ме направете силен!
 Наистина какво че тялото ми е съединено със земята,
 не ще умра, защото ще бъда посветен в Аменти...
 О дух, поставен на съдбовните везни,
 знай, ти моят Ка си,
 защото ти си в очертанията на тялото ми.
 Ти си на Хнум духът-излъчване,
 ти даваш сила и живот на моите крайници!
 Ела в местата на блаженството,
 към тях ще се отправим заедно!
 Зловонно, нито осквернено името ми да не бъде
 в очите на владетелите всемогъщи -
 ваятели на съдбини човешки.
 Да се развесели ухото на безсмъртните,
 сърцата им да са изпълнени с доволство,
 когато моите слова ще се претеглят
 върху везната на присъдата!
 Изречени заблуди нека няма
 пред бога всемогъщ, владетел на Аменти.
 Ще съм велик наистина в деня на моята победа!

 ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ
 Да се изричат формулите над бръмбар от камък, украсен с мед и снабден със сребърна халка. Да се постави на шията на мъртвия. Горното заклинание е намерено в град Хемену (Хермопол Магна) под постамента на статуя, изобразяваща този пресвещен бог (Тот). Надписът, издълбан върху къс желязо с почерка на самия бог (тоест в йероглифи), бе открит по времето на фараон Мен-Кау-а (Менкера), 2700 г. пр.н.е. от престолонаследника Херутатаф, когато е пътувал на оглед из храмовете.

 Хемену - става дума за Хермопол.

 31 ГЛАВА
 ЗА ДА СЕ ПРОГОНЯТ ДУХОВЕТЕ С ГЛАВА НА КРОКОДИЛ

 Назад! Махни се ти Суи, зъл дух с глава на крокодил!
 Ето власт над мене нямаш,
 защото като дух пречистен съществувам
 от силата магическа, която у мен живее!
 Пред теб на божеството властно името изричам,
 та то да те даде на своите вестоносци в ръцете,
 един от тях наречен "Господар на двата рога",
 а другият на име: "Лицето ти към истината-правда гледа."
 Кръговратите на небесата
 по ритмите на времената стават.
 Тъй също силата на словото ми
 владенията ми огражда и закриля.
 Магията, която от устата ми излиза,
 създава мрежа непристъпна
 и зъбите ми стават остри като кремък.
 Зъл дух на стража, впил поглед неподвижен
 в могъщото ми слово,
 знай, не ще успееш да ми го грабнеш!
 Зъл дух с глава на крокодил,
 за теб словата всемогъщи, изтръгнати със сила,
 единствена храна са и опора на живота,
 знай, ти не можеш да ги грабнеш.

 32 ГЛАВА
 ЗАКЛИНАНИЯ, ЗА ДА СЕ ПРОГОНЯТ ДУХОВЕТЕ С ГЛАВА НА КРОКОДИЛ

 Голямото и древно божество е повалено, паднало.
 С лице в земята то на едната си страна лежи,
 небесните йерархии докато го вдигнат...
 И ето, идва моята душа, с небесния баща приказва...
 От ловната засада на осем духа с глави на крокодили го избавя.
 Наистина аз зная имената им
 и зная от какво се хранят.
 От примката на тези лоши духове божествения си баща спасявам.

 Бягай, зъл дух с лице на крокодил,
 ти, който имаш дом на запад!
 Аз знам, от знаците на зодиака ти се храниш!
 Чуй - в моето сърце аз нося
 това, което ти най-силно ненавиждаш!
 А! Ти спускаш се към челото на Озирис!...
 Знай: аз съм Ра!

 Бягай, зъл дух с лице на крокодил,
 ти, който имаш дом на запад!
 Знай, духът - змия Наау в гърдите ми живее.
 Аз срещу тебе ще я пусна,
 та да не може твоят огън да ме стигне.

 Бягай, зъл дух с лице на крокодил,
 ти, който имаш дом на изток!
 Ти храниш се с такива, които ръфат нечистотии!
 Това, което нося в сърцето си,
 най-силно ненавиждаш!
 Гледай! Вървя! Наистина съм аз Озирис!

 Бягай, зъл дух с лице на крокодил,
 ти, който имаш дом на изток!
 Богинята - змия Наау в гърдите ми живее!
 Ето аз срещу теб я пускам!
 Не ще ме стигне твоят огън!

 Бягай, зъл дух с лице на крокодил,
 ти, който имаш дом на юг!
 Живееш върху гадост и нечистотии!
 В сърцето си аз нося онова, което ти най-силно ненавиждаш.
 Нека пламъкът червен не бъде в ръката ти!
 Виж! Слънчевото божество Септу съм!

 Бягай, зъл дух с лице на крокодил,
 ти, който имаш дом на юг!
 Гледай! Аз здрав и читав съм!
 Вървя сред цветове разцъфнали!
 Знай: не ще ти бъда аз предаден!

 Бягай, зъл дух с лице на крокодил,
 ти, който имаш дом на север.
 Ти живееш от насилия,
 от тях се ти възползуваш в нишката на часовете!
 В сърцето си аз нося онова, което ти най-силно ненавиждаш!
 Над мен отровата ти да не се излее,
 защото, истина, аз Тум съм!

 Бягай, зъл дух с лице на крокодил,
 ти, който имаш дом на север!
 Гледай! Богинята Серкет живее в гърдите ми!
 Ето аз богинята съм с изумрудени очи.
 Подвластни на ръката ми са сътворените неща,
 а колкото до бъдещите светове,
 до кълновете неродени,
 затворени са те в гърдите ми.
 Брониран съм със силата велика на слова магически.
 Изтръгнати от космоса отгоре бяха те,
 от космоса под мен отдолу,
 а колкото до съществото ми, то бе пречистено, възвеличено.
 Поставено е гърлото ми в сърцето на небесния ми татко,
 велик бог древен.
 Предаде той в моя власт на мъртвите страната,
 красивата Аменти,
 с онези, дето са обречени, и другите, които ще живеят,
 а пък самият бог, със сила някога изпълнен,
 остава все още там безтрепетен и неподвижен...
 Ето лицето ми отбулено е!
 Сърцето ми на мястото си се намира!
 Главата ми с венец от змии е украсена,
 защото аз съм Ра, ще съумея да се защитя,
 Наистина не ще ме стигне никакво нещастие!

 33 ГЛАВА
 ЗА ДА СЕ ПРОГОНЯТ ЗЛИТЕ ДУХОВЕ-ЗМИИ

 Спри, Ререк! Назад зъл дух с главата на змия!
 Виж! Ето Шу и Кеб преграждат пътя ти.
 Не мърдай! Остани, където си,
 защото ти се храниш с плъхове, за Ра погнуса,
 и глождиш костите на гниещата котка!

 34 ГЛАВА
 ЗА ДА СЕ ИЗБЯГНАТ УХАПВАНИЯТА НА ЗЛИТЕ ДУХОВЕ-ЗМИИ

 О, ти, богиньо с главата на змия, погледай,
 аз пламъкът съм, който милиони години идни осветява,
 Ето на моята хоругва е изписано:
 "Насреща ми разцъфва бъдното",
 защото съм богинята с глава на рис...

 35 ГЛАВА
 ЗА ДА НЕ БЪДЕШ РАЗКЪСАН ОТ ДУХОВЕТЕ-ЗМИИ

 Шу, погледни! Ето Джеду!
 Гледай, Джеду! Това е Шу!
 Те двамата короната на Хатор притежават,
 загрижени, с дълбока нежност те обграждат
 мумията на Озирис.
 Ето два духа зли се приближават
 и готвят се да ме разкъсат,
 но от Сексек, от злия дух, незабелязан, аз помежду им се промъквам.
 Това същество съм аз самият, Озирис! И то ви умолява,
 за неговия гроб се погрижете!
 Окото си на него спира владетелят на боговете и го пречиства,
 съгласно равносметката
 той му отдава своята дан от истината-правда.

 36 ГЛАВА
 ЗА ДА СЕ ПРОГОНЯТ ЗЛИТЕ ДУХОВЕ

 Назад! Върви си ти, зъл дух със зееща уста!
 Аз Хнум съм, владетелят на Псену,
 на Ра донасям думите на боговете,
 за тукашния господар послание!

 37 ГЛАВА
 ЗАКЛИНАНИЯТА НА ИЗИДА И НЕФТИС

 Изида и Нефтис, вие, сестри - богини, поздрав!
 Аз известявам ви словата ми на сила.
 Ето от слънчево сияние обкръжен,
 аз плувам в моята небесна лодка.
 Наистина аз Хор съм, син на Озирис.
 Аз идвам тук баща си, бог Озирис, да погледам!

 38 ГЛАВА
 ЗА ДА СЕ ЖИВЕЕ ЧРЕЗ ДИХАНИЕ (Папирус Ну)

 Аз бог Рерти съм, първороден син на Ра и Тум.
 Онези духове, които имат домове незнайни,
 подготвят пътища за мен
 сред бездните небесни.
 Ето аз правя обиколките предречени
 по пътя, от лодката на Тум преминат.
 Застанал прав в средата на лодката на Ра,
 изричам думите на посветените
 и моля се за тези, чието гърло е увредено
 в изпитанието на смъртта.
 Ето че вечерта се спуска...
 Баща ми в небето делата ми претегля и ме съди.
 ... На моята уста печат е сложен,
 защото бях от вечния живот нахранен.
 Истина, в Джеду живея,
 аз нов живот живея след смъртта.
 На Ра подобен всеки ден се раждам.

 38 ГЛАВА
 (Папирус небесни)

 Бог Тум съм аз, излизащ от океана някогашен,
 обхождащ бездните на небесата.
 Ето в царството на мъртвите за мене има отредено място.
 На духовете посветени заповеди давам,
 които имат домове незнайни,
 и на служителите на бога с глава на лъв двуглав.
 И като пея химни, небето преминавам с лодката на Хепри.
 Дъх животворен ме подхранва.
 От него, седнал в лодката на Ра,
 аз придобивам власт магическа.
 За мене Ра подготвя пътищата
 и портите на Кеб отваря.
 След мене живите повличам
 в свитата на божеството всемогъщо.
 Предвождам тези, които са в гробниците
 ........... боговете Сети Хор
 Показвам пътя на водачите на хората,
 аз влизам в царството на мъртвите, оттам по своя воля си излизам.
 И гърлото ми здраво е и читаво
 и на богиня Маат в лодката аз плавам,
 минавам после в лодката на Ра.
 Стоя до този бог в небесните му домове,
 всред следовниците му, които го обграждат.
 Ето ме жив подир смъртта във всеки ден от моето съществуване
 и се усещам силен,
 на бога с глава на лъв двуглав подобен.
 Наистина живея след смъртта и съм избавен!
 Аз се разливам по земята и я пълня,
 разтварям се като зелена лилия,
 в двете царства аз бог Хотеп съм.

 Хнум - бог, който моделира образа на човека. Представя се като мъж, който носи в ръцете си две човешки фигури: едната - тялото на човека, създадено от материята, другата - неговото Ка, одухотвореното начало на съществото му.

 (Във френския текст тези глави имат една и съща номерация)

 (Една част от стиха не е запазена)
 Хотеп - бог на мира след смъртта, който носи успокоение и блаженство на душите.

 Акер - божество в образ на лъв с две глави.

 Хатор - богиня на смъртта, на любовта и на вечността, владетелка на царството на мъртвите, неин символ е смокиновото дърво - олицетворение на дървото на живота.

 Ам-Аау - дух на злото.

 Хай - дух на злото.

 39 ГЛАВА
 ЗА ДА СЕ ПРОГОНИ ЗЛИЯТ ДУХ АПОПИ

 Бягай! Назад! Махни се, дух на злото Апопи!
 Ако ли не, удавен ще си в бездните на езерото на небето,
 където Тум, небесен твой баща, подготвил беше твоето погубване!
 Към края роден ти на Ра не приближавай!
 Наистина от него се страхуваш!
 Виж! Аз съм Ра! Аз сея ужас!
 Зъл дух, върни се
 пред острите стрели на светлината ми, за тебе болка.
 Ето че боговете твоите гърди разкъсват.
 Богинята с глава на рис смразява крайниците ти.
 Богинята с глава на скорпион
 излива върху тебе своя съд на разрушение,
 богинята Маат от твоя път далече те прогонва.
 Изчезни, Апопи, враг на Ра!
 Ти искаше на изтока небесните царства да преминаваш
 и сред светкавици погром да сееш.
 Но ето че внезапно Ра на хоризонта портите отваря
 в мига, когато Апопи се появява,
 и той се сгромолясва.
 Наистина, когато го нападам и съсичам,
 о, Ра, аз твоите повели изпълнявам.
 Аз правя онова, което е разумно да се прави,
 мирът на Ра да се запази.
 Приготвил съм, о Ра, въжетата ти
 и ето дърпам ги...
 Повален е Апопи! Завързан, обуздан е
 от божествата на изтока, на запада, на севера и на юга!
 Те всичките го обуздаха
 и Ра е радостен.
 Извършва в мир небесните кръговрати!
 Сразен е Апопи! Врагът на Ра отстъпва!
 Усещам силно наказанието, наложено
 на теб от богинята-скорпион!
 Сега ти страдаш!
 Наистина към тебе тя постъпи страшно.
 Скопен ще бъдеш ти завинаги, ти, Апопи, на Ра врагът!
 Ти никога не ще вкусиш на любовта насладите!
 Ра те принуди да отстъпиш. Той те мрази!
 Виж! Той те гледа! Върни се, Апопи!
 Главата ти той удря. Разсича ти лицето.
 Троши ти костите. Отсича крайниците ти,
 защото, истина, това е негово царство.
 Ти, Апопи, на Ра врагът
 от бог Акер ти бе осъден.
 Божествените духове свитата ти, Ра,
 пресмятат, изчисляват пътя ти, когато се издигаш,
 и възцаряваш мир около тебе.
 Ти ту се спираш, ту пак пътуването си поемаш
 и твоето око напред се движи неотклонно.
 Да мога от устата ти присъда нежелана да не чуя!
 Окото ти божествено към мене да е благосклонно,
 защото аз съм Сет, аз бурите небесни пускам,
 тъй както прави и Неджеб-иб-ф.
 Ето говори Тум. Той казва:
 "Бъдете смели воини на Ра,
 защото злия дух Ненджа отблъснах!
 Изгоних го от погледа на боговете!"
 Кеб казва: "На троновете си непоклатими стойте
 в лодката на Хепри.
 Път с копие в ръка прокарайте!"
 Хатор говори: "Ножовете си стиснете здраво!"
 Нут казва: "С мен елате, Ненджа, духа ужасен да прогоним,
 проникнал в светилищата на господаря на вселената,
 пътникът самотен...
 Небесните йерархии извършват своите обиколки
 около езерото изумрудено.
 Елате! Възхвала на този бог да отдадем! Да го избавим!"
 От неговия храм излязоха небесните йерархии.
 Да го обожаваме и възхваляваме!
 Вие всички към моите молитви се присъединете!
 Ето, на боговете Нут, за мен като твори, реди най-сладки думи:
 "Виж! Той върви напред! Той търси и намира пътя си!"
 Тогава ме улавят боговете и ме притискат в своите прегръдки.
 Ето че Кеб върви в цялата си всемогъща сила.
 Йерархиите вървят напред към сливане с Хатор,
 която всява ужас.
 Наистина над Апопи Ра удържа победа!

 40 ГЛАВА
 ЗА ДА СЕ ПРОГОНИ ЗЛИЯТ ДУХ АМ-ААУ

 Назад, върни се, зъл дух Хай, ужас за Озирис!
 Главата ти от Тот отсечена е.
 Злодействата, извършени с теб от мене
 ми бяха наредени от небесните йерархии.
 Назад върни се, зъл дух Хай,
 ти, който вдъхваш ужас на Озирис!
 От лодката ми, носена от ветрове попътни, ти отдалечи се!
 Небесни богове! Сразихте вие враговете на Озирис
 (и) боговете на земята ширна на веселба са.
 Оттук се махай, зъл дух Ам-Аау!
 Владетелят на царството на мъртвите те ненавижда!
 Познавам те! Познавам те! Познавам те!
 Махни се, зъл дух! На мен не се нахвърляй,
 защото аз съм чист и съм съзвучен с космическите ритми.
 Не приближавай ти, ти, който идваш, без да си повикан!
 Ти, зъл дух, не ме познаваш!
 Не знаеш ти, че имам власт
 над заклинанията на твоята уста!
 Знай, аз съм защитен от ноктите ти хищни,
 зъл дух Ха-ас!
 Извитите ти нокти ето Хор реже!
 Ти бе при Пе и Деп унищожен, наистина
 ведно с войските ти от злите духове, в боен ред строени!
 На Хор окото е твоят победител!
 Ти все напираш, аз те спирам!
 С дъха на моята уста те победих!
 Теб, който мъчиш грешните и с тях се храниш!
 Знай, няма зло у мене!
 Върни ми плочата за писане
 с всички обвинения, които тя съдържа!
 Аз грях не съм извършил против боговете!
 Не ме нападай!
 Вземи това, което сам ти давам!
 Със себе си не ме повличай!
 Не ме разкъсвай,
 защото аз съм господарят на живота,
 владетелят на хоризонта!

 41 ГЛАВА
 ЗА ДА СЕ ПРЕМАХНАТ КЛАНЕТАТА

 О, Тум! Достигнал божеството с глава на лъв двуглав,
 да можех да съм посветен!
 Да може този бог велик пред мен на Кеб вратите да отвори!
 В поклон аз падам
 пред бога силен на света на мъртвите!
 Отвеждат ме при йерархиите небесни на Аменти,
 Ти дух - пазител на вратата,
 дъхът живителен ти остави да ме изхранва.
 Нека един всесилен дух към лодката на Хепри да ме води.
 Ето че иде вечер.
 На духовете, седнали в лодката, ме оставете да говоря.
 Да мога там по моя воля аз да влизам и излизам!
 Да мога тайнствата вътре в лодката да съзерцавам
 и да изправя божеството бездиханно...
 Ето, към него се обръщам с думите:
 "Всесилен бог! Това съм аз!
 Преминал през вратите на смъртта,
 аз съществувам и живея.
 А вие, хора на земята, които дарове донасяте,
 вие, които на моя труп отваряте устата,
 покажете ми да видя списъка на приношенията
 и въздигнете на престола й Маат, богинята,
 и покажете плочата на миналите ми деяния.
 Маат пред бог Озирис поставете, на вечността владетеля,
 безтрепетен той отброява годините отминали.
 Ето, достигнали до него думите, от островите долетели,
 и той във въздуха ръката лява вдига,
 и заповеди към боговете древни дава.
 Наистина той праща ме при съдниците
 на света отвъден."

 42 ГЛАВА
 ЗА ДА СЕ ПРЕМАХНАТ КЛАНЕТАТА

 Това е царството,
 където с корона бяла на главата,
 и с жезъла заповеден в ръката
 божественото същество е седнало.
 Пред него стигнал, лодката си спирам
 и произнасям тези думи:
 "О, бог всесилен! На жаждата владетел,
 към мене погледни! Сега родих се!
 Сега родих се! Сега родих се!
 И богът отговаря: "На дръвника на наказанията
 излизат наяве постъпките ти лоши.
 От всеки друг ти най-добре ги знаеш.
 Аз ще събудя спомена за твоите грешки."
 Аз отговарям:
 "Аз Ра съм, който прави силни ония, които той обича.
 Аз възелът съм на космическата участ,
 скрит в чудното дърво пресвято.
 Ако напредвам, Ра напредва.
 Наистина, ти гледай!
 Косите на главата ми са същите коси на бога Ну.
 Лицето ми е слънчевият диск на Ра.
 В очите ми богиня Хатор силата живее.
 В ушите ми звънти душата на Уп-Уаут.
 В носа ми обитават силите на бога Хенти-Хас.
 И устните ми са устни на Анубис.
 И зъбите ми са зъби на богиня Серкит.
 И шията ми шия на Изида.
 И двете ми ръце ръце са на господаря властен на Джеду.
 Това е Нейт, на Саис господарка,
 която в моите ръце живее.
 Гръбначният ми стълб е стълб на Сет.
 И моят фалус е фалусът на Озирис.
 И моят черен дроб е дробът на повелителя на Хер-Аха.
 Гърдите ми са на владетеля на ужаса гърдите.
 Коремът и моят гръб са на богиня Сехмет.
 И силите на окото на Хор дълбоко в моя кръст в кръг се движат
 И краката ми на Нут краката са.
 Стъпалата ми на Птах са стъпалата.
 И пръстите ми пръсти са на двойния сокол божествен,
 който във вечността живее.
 Истина, частица от тялото ми няма,
 която да не е божествена!
 А колкото до Тот, той е закрилата на цялото ми тяло.
 На Ра подобен, аз всеки ден се обновявам.
 Не може никой да скове ръцете ми,
 ни китките ми да обсеби
 ни богове, ни духове свещени,
 ни прародителски души, нито души осъдени,
 ни посветени, нито ангели небесни.
 Аз този съм, който напред върви,
 и името ми е мистерия.
 Аз вчерашното съм.
 "Който милиони години съзерцава"
 е името ми.
 Пътеките небесни извървявам.
 Владетеля на вечността ме назоваха,
 провъзгласиха ме за бог на ставането
 и повелител на всевластната корона.
 На космоса в яйцето и в безсмъртното око на Хор живея. Това око ми дава вечния живот,
 когато се затвори - пак ме пази.
 В сияние потънал, аз вървя напред по пътя си.
 Навсякъде прониквам по воля на сърцето си.
 Аз съществувам и живея.
 Аз Хор съм, който милионите години извървява.
 Мълчание и слово в устата ми се съчетават в равновесие. На трона седнал, заповеди давам.
 Наистина сега разместени са мойте форми.
 Аз Уннефер съм, съществото съвършено,
 бог в хармония с ритмите на времената.
 В моето същество е скрита същността ми.
 Сам съм... Сам... Сам...
 Единствен аз космическите самоти обхождам.
 Живея аз наистина на Хор в окото
 и никакво нещастие не би могло до мен да стигне.
 Ето вратите на небето аз отварям
 и пращам раждания към земята.
 Детето, раждащо се,
 нападано не ще е по пътеката, отвеждаща го към земята.
 Аз вчерашното съм,
 аз днешното съм
 на поколенията неизброими.
 През всички дни на вашия живот аз ви закрилям!
 О, вие, обитаващи земята и небето,
 вие от север и от юг, от запад и от изток,
 наистина страхът пред мен сърцето ми смразява,
 защото сам съм се създал и сам съм си изваял форма. Повторно няма да умра.
 Лъчи от мойто същество гърдите ви достигат,
 но пазя формите на моето проявление, дълбоко скрити в мене,
 защото този съм, когото никой не познава.
 О, вие, духове на злото кървавочервени,
 напразно лицата си обръщате към мене.
 С тройно було съм прикрит.
 Не ще се върне времето далечно,
 когато беше за мен небето сътворено,
 когато бе земята от небето отделена,
 когато всички същества,
 родени от земята и родени от небето,
 разпределени бяха.

 Ха-ас - дух на злото.

 Уп-Уаут - става дума за две божества, почитани в Ликопол (град в Горен Египет), придружители на бог Озирис. Представят се в образи на чакали.

 Нейт - богиня на наводняването и на дрямката, покровителка на изкуствата, закрилница на вътрешностите на мъртвия. Придружава Изида и Нефтис в отвъдния свят.

 Саис - град в Долен Египет.

 Ун-Нефер - бог на непрекъснатата доброта, почитан в Джеду.

 43 ГЛАВА
 ЗА ДА НЕ БЪДЕ ОТРЯЗАНА ГЛАВАТА НА ПОКОЙНИЯ

 Самият владетел, аз син съм на владетел;
 дошъл от огъня божествен, на огъня аз бог съм,
 тъй както главата на Озирис не бе отнета,
 така и моята глава след покушенията ще е възстановена.
 Като се подмладявам аз и обновявам,
 запазвам съществото си многообразно непокътнато,
 защото съм Озирис, владетелят на вечността.

 44 ГЛАВА
 ЗА ДА НЕ СЕ УМИРА ЗА ВТОРИ ПЪТ В ОТВЪДНОТО

 Осквернени бяха тайните ми домове,
 разкрити бяха скривалищата ми
 (и) духовете посветени бяха захвърлени в мрака.
 Но вечното око на Хор ме е посветило
 и Уп-Уаут ме нахрани с мляко от гърдите си.
 Сега се крия между вас звезди непомръдващи.
 Наистина челото ми челото е на Ра.
 Открива се лицето ми. Сърцето ми е точно на мястото си.
 Аз съм владетелят на знанието свещено и на магическото слово
 и като Ра самият аз съм си закрила,
 не може никой да ме пренебрегва, ни зло да ми направи.
 Баща ти, истина, небесният за теб живее.
 О, ти, син на богиня Нут!
 При тебе идвам, владетел на боговете,
 аз син съм твой и на мистериите ти бях свидетел...
 Възвеличан за цар на боговете,
 не ще умра за втори път
 в света отвъден.

 45 ГЛАВА
 ЗА ДА СЕ ВЪЗПРЕ РАЗПАДАНЕТО НА ТЯЛОТО В ПОДЗЕМНИЯ СВЯТ

 О, ти, като Озирис безтрепетен и неподвижен,
 - неподвижен и безтрепетен като Озирис, комуто крайниците са смразени,
 излез от твоето вцепление, та крайниците ти да не изгният!
 Те да не се разпаднат
 от тялото ти и тебе да оставят!
 Да не изгние плътта ми,
 защото съм Озирис!

 46 ГЛАВА
 ЗА ДА СЕ ЖИВЕЕ ОТНОВО В ПОДЗЕМНИЯ СВЯТ

 Деца на Шу, здравейте! Деца на Шу, здравейте!
 Ето в утрото на всеки ден
 завладява божеството своята диадема.
 Това то прави за поколенията идни...
 Наистина, ако отново аз се раждам, Озирис ражда се отново.

 47 ГЛАВА
 ЗА ДА НЕ БЪДЕ ОТНЕТ ТРОНЪТ НА МЪРТВИЯ

 Това е мястото ми в света отвъден
 и ето трона ми!
 Като минавам кръг след кръг, до него приближавам
 и произнасям тези думи:
 "Аз господар съм ви, о, богове!
 Към мен елате! Стъпките ми следвайте,
 защото аз съм син на господаря ви!
 Моят баща небесен ви създаде,
 О, богове, за мен да съществувате!

 48 ГЛАВА
 (Повторение на 10 глава)

 49 ГЛАВА
 (Повторение на 11 глава)

 50 ГЛАВА
 ЗА ДА НЕ СЕ ТЪРПИ НАКАЗАНИЕТО (Папирус Ну)

 На шията си прешлените наредих
 аз на небето, както на земята.
 Ра след деня на смут и изтребления
 изгражда и нарежда той за закъснелите
 колоната от прешлени високо над краката им.
 Ето и Сет с помощта на своите йерархии
 на шийните ми прешлени възвръща живостта на времето
 отдавнашно.
 Тях нищо нека не помръдне!
 О, дайте сила на съществото ми да устои
 пред убийците на моя баща небесен!
 На моите две земи аз влизам във владение
 и ето Нут самата съединява шийните ми прешлени...
 И те по вид са, както бяха някога
 във времената, когато беше богинята Маат невидима все още,
 когато боговете, плуващи в пространствата небесни,
 не бяха се родили още.
 Наистина на богове велики съм наследник!

 51 ГЛАВА

 52 ГЛАВА

 ЗАКЛИНАНИЕ ПРОТИВ НЕЧИСТОТИИТЕ
 Ненавист! Отвращение!
 От тях не хапвам нищо,
 защото са за мен погнуса, отвращение,
 нечистотии наместо дарове за моя дух!...
 Да не изпитвам никога това желание!
 Да не ги докосна никога с ръцете си
 и със сандалите си върху тях аз да не стъпя.
 - От какво ти ще живееш?
 - Аз виждам, боговете към мене идват,
 те седем наречени за мене хляба носят
 и тези хлябове ми дават сила да живея,
 те същите, които някога на Хор и на Тот били са носени...
 "Какво желаеш да ядеш?" - запитват боговете.
 "Да мога под свещеното дърво на моята богиня Хатор аз да ям" - отвръщам!
 "Да може моят ред да дойде
 сред тези духове, способни да политват
 и върху даровете да се спускат!
 Полята в Джеду на мен да бъдат дадени!
 Да мога да напредвам в Хелиопол!
 Храната ми? Това са хлябове, омесени с пшеница бяла.
 Питието ми? Това е бира, от пшеницата червена правена.
 (И) формите на моя баща и на моята майка,
 да бъдат тук доведени на моята врата пазители!"
 Ето чрез речта всесилна на устата ми
 напред напирам и разширявам пътя си,
 и там оставам, където моето сърце ми казва!

 (Във френския текст двете глави (51 и 52) имат една и съща номерация)
 (Вариация на 52 глава)
 (Във френския текст двете глави (51 и 52) имат една и съща номерация)

:
53 ГЛАВА
 ДРУГО ЗАКЛИНАНИЕ ПРОТИВ НЕЧИСТОТИИТЕ

 Свещеният бик съм аз,
 владетел на небето, господар на светлината, излизаща от пламъка.
 Нареждам ритмите небесни и заповядвам на годините.
 По милостта на бога с глава на лъв двуглав
 дух посветен аз мога да живея.
 Ненавист! Отвращение! Гадост не ям.
 Пикоч не пия!
 Да мога аз да не вървя с глава наведена,
 защото притежател съм на жертвените хлябове на Хелиопол.
 Пред Ра в небето са хлябовете ми.
 Пред Кеб на земята са хлябовете ми.
 Донасят ми ги двете лодки
 в храма на великия бог на Хелиопол.
 Зарадван, аз с духовете заедно небето прекосявам.
 Аз ям това, което те ядат,
 живея с това, с което те живеят.
 От хляба свят се храня,
 който от храма на господаря на приношенията идва.

 54 ГЛАВА
 ЗА ДА СЕ ДИША ВЪЗДУХЪТ В ОТВЪДНИЯ СВЯТ

 О, Тум! Ти остави ме въздуха живителен да вдишам,
 приятен за твоите ноздри,
 защото на океана космически яйцето аз съм!
 Да могат моите променящи се форми
 закриляни от боговете да останат,
 защото аз посредник между Кеб и земята съм.
 Живея ли, и тя живее.
 И тъй аз млад съм и живея, дишам.
 Аз изворът съм на хармонията на световете.
 На космоса около яйцето в кръгове аз обикалям,
 лъчите ми го осветяват
 (докато Хор е във война със Сет).
 О, вие, духове божествени, които радост на областите две дарявате,
 едната с нектар, а другата с лапис-лазули,
 пазете на космоса яйцето,
 което в глъбините на своето гнездо небесно си почива!
 О, вижте! Млад бог, аз идвам срещу вас!...

 55 ГЛАВА
 ЗА ДА СЕ ДИША ВЪЗДУХЪТ В ОТВЪДНИЯ СВЯТ

 Пречистен съм между пречистените.
 Бог Шу съм, който в страните на боговете лъчезарни
 към себе си на океана небесен въздуха притегля
 до границите на небето,
 до границите на земята,
 до границите на божествената светлина.
 Да дава въздухът живот на бога млад,
 от сън събуждащ се!

 56 ГЛАВА
 ЗА ДА СЕ ДИША ВЪЗДУХЪТ В ОТВЪДНИЯ СВЯТ

 Да вдишват ноздрите ми въздухът приятен,
 тъй както идва той до ноздрите ти, Тум!
 Да е благословено твоето светилище, Уну!
 Ето ме в полет всред небесния океан,
 яйцето космическо на Женжен-Ур да охранявам.
 Ако цъфтя, цъфти яйцето също,
 ако живея, то живее също,
 защото въздухът, аз който вдишвам и който мен животвори,
 е въздухът му, който го оживотворява.

 57 ГЛАВА
 ЗА ДА СЕ ПРИДОБИЕ ВЛАСТ НАД ВОДИТЕ В ОТВЪДНОТО

 О, ти, небесен Нил, велико божество на небето.
 В името ти, което е:
 "Онзи, който небето част по част минава",
 аз те моля: дай ми власт над твоите води небесни,
 както тази, която притежава богинята Сехмет.
 По време на нощта ужасна на бурите и наводненията
 тя бе на стража до Озирис...
 Да можех божествените духове да достигна,
 които в изворите на небесните води живеят,
 тъй както тези духове стремят се
 до божеството пресвещено да достигнат,
 чието име е тайнство!
 Ето, пристигам в Джеду и ноздрите ми са отворени,
 отдъхвам в Хелиопол.
 Богиня Сешета за мене дом е построила.
 Бог Хнум самият й помогна.
 Когато вятърът от север идва, сядам аз на юг;
 когато вятърът от юг идва, сядам аз на север;
 когато вятърът от изток идва, сядам аз на запад;
 когато вятърът от запад идва, сядам аз на изток.
 Усещам с ноздрите си вятъра, когато приближава.
 Навсякъде прониква според желанието на сърцето ми
 и там установявам дом.

 58 ГЛАВА
 ДРУГО ЗАКЛИНАНИЕ, ЗА ДА СЕ ПРИДОБИЕ ВЛАСТ ВЪРХУ ВОДИТЕ

 - Вратата отворете!
 - Ти кой си? Накъде отиваш? Как е името ти?
 - Аз като вас божествен дух съм.
 - Кой те придружава?
 - Двете богини-змии.
 - От тях ти отдели се, ако желаеш да напреднеш.
 - Не мога, те ще ми помогнат светилището да достигна, където богове всевишни ще намеря.
 "Душата, вглъбена в себе си" е името на моята лодка;
 "Ужас" е името на моите весла;
 "Тоз, който насърчава" е името на трюма ми;
 "Пред себе си направо плувай" е името на моето кормило;
 Така направен знайте е ковчегът ми за преминаването...
 Да бъдат даровете ми:
 хляб, мляко и месо от храма на Анубис.

 Сехмет - богиня на битките, жена на бог Птах. Представя се в образа на лъвица

 59 ГЛАВА
 ВЛАСТ ВЪРХУ ВДИШВАНЕТО И ВЪРХУ ВОДИТЕ

 Здравей, дърво свещено на богиня Нут!
 На ноздрите ми дай дъха си животворен!
 Да е благословено светилището Уну!
 Ето на стража съм
 там, пред яйцето космическо на Женжен-Ур.
 Ако то диша - дишам,
 ако расте - раста,
 ако живее - аз живея.

 60 ГЛАВА
 ЗА ДА СЕ ОТВОРЯТ ВРАТИТЕ НА НЕБЕТО

 Вратите на просторното небе пред мен да се отворят!
 Вратите на земята влажна
 да са отключени пред мене!
 (О), ето този бог велик на Нил небесен
 с ритмите на Ра в съзвучие влиза...
 О, богове, въздайте ми властта върху водите на небето,
 защото, истина, в деня на бурите върху земята
 ще съумея Сет да укротя, врага ми!
 Ето, по пътя аз богове всемогъщи изпреварвам
 с мишци здрави, в редица подредени.
 Тъй както изпреварват те
 този сияен бог, запазен от формули магически,
 чието име няма никой да открие...
 Наистина аз изпреварих вече боговете с всемогъщи мишци.

 61 ГЛАВА
 ВЛАСТ ВЪРХУ ВОДИТЕ НА НЕБЕТО

 Ето ме препълнил и сторил да прелеят бездните,
 та да избликнат водите на небето...
 Те в техните пространства водни ме поемат
 и затова под моя власт остават
 водите на небето.

 62 ГЛАВА
 ЗА ДА СЕ ПИЕ ВОДА В ОТВЪДНИЯ СВЯТ

 Да мога дълбините на водите-дом на Озирис,
 пред мен да се отворят и да ме пропуснат да премина!
 Да могат те пред мен да се отворят!
 (О, ти, владетелю на двата хоризонта!)
 небесният океан на Тот,
 на Нил небесния водите.
 Защото името ми е: "Който прониква победоносен!"
 Владеенето на водите на мене да е поверено,
 защото имам вече власт над тялото на Сет!
 Ето, небето преминавам...
 Аз бог съм с глава на лъв и аз съм Ра.
 Аз съм бог Смам: в мене
 съзвездието Кпеш сияе.
 Сега, като минавам пътеките и езерата
 в полята на блажените,
 аз влизам във владение на моето наследство на небето.
 Дарява ми го вечността безкрайна
 и траенето безпределно е моят жребий...
 Наистина наследник съм на вечността!

 63 ГЛАВА
 ЗА ДА НЕ БЪДЕШ ПОПАРЕН, КОГАТО ПИЕШ ВОДА

 Здравей, бик на Аменти!
 Пред теб явявам се. На Ра съм аз веслото.
 С моя помощ този бог успява
 да вземе в лодката си божествата древни,
 останали без сила от годините,
 да ги прекара читави и здрави
 през бездната на водната стихия.
 И нека огънят небесен, разрушителен
 да бъде немощен пред мене!
 Истина, аз на Озирис син съм първороден,
 в божественото му око живея.
 И всяко божество, застанало пред него в Хелиопол,
 ще трябва моя поглед да посрещне,
 защото съм наследникът на боговете.
 Велика е властта ми, ту в сън дълбок потъвам,
 ту се разбуждам и кипя от сила.
 Името ми е:
 "Аз избавям те от зло
 и ти живееш в мене
 вечно"!

 64 ГЛАВА
 ИЗЛИЗАНЕТО НА ДУШАТА КЪМ СВЕТЛИНАТА НА ДЕНЯ

 Аз съм днес,
 аз съм вчера,
 аз съм утре.
 През моите многобройни раждания
 оставам млад и жизнен.
 Аз съм душата божествена и тайнствена,
 която някога създаде боговете,
 чиято същина прикрита храни
 божествата от Дуат, Аменти и небето.
 Аз съм кормилото на изтока,
 владетелят на двата образа божествени
 и сиянието ми огрява всяко същество възкръснало,
 което, докато мине в царството на мъртвите,
 през превъплъщения последователни
 мъчително се лута да намери пътя си
 в царството на тъмнините.
 О, вие, духове с глави на ястреби,
 с очи безстрастни,
 вие, така високо кацнали,
 чуйте добре магическите думи,
 изричани от тези, които до ковчега ми пристъпват,
 поел към своя дом незнаен.
 И вие, които пред Ра вървите, и вие, които следвате го
 по пътя му към най-високата небесна точка,
 докато Ра самият, на светилището господарят,
 изправен в своята лодка,
 с лъчите си земята с плодове обсипва.
 Запомнете всички вие!
 Наистина аз Ра съм
 и Ра това съм аз.
 Аз от кристал изваях небесен свод на Птах.
 О, Ра! Духът ти е доволен, спокойно е сърцето ти,
 когато гледаш как хубаво денят е нареден,
 когато ти проникваш в града небесен Хемену
 и след това през източната порта го напускаш!
 И първородените на боговете, родени преди тебе,
 се приближават да те срещнат
 и поздравляват те с възгласи на радост.
 О, Ра, ти направи ми леки и приятни
 със слънчевите си лъчи
 преминатите пътища!
 За мене разшири пътеките си светещи,
 в деня, когато политам от земята
 към областите на небето!
 Разлей над мене светлината си, о, душа тайнствена!
 Ето пред теб пристигам.
 О, бог с глас, на гръм подобен,
 в просторните владения на мъртвите!...
 Прегрешенията на моите родители
 на мене да не се преписват!
 Ти избави ме от този дух измамен и злосторен,
 с очи притворени привидно вечер,
 а през нощта - палач на смъртните...
 Наистина богат на скрити форми аз преливам,
 името ми е: "Нощта велика".
 Това, което в мен живее, аз видимо го правя
 в разновидностите на формите ми променливи...
 О, владетел на боговете Етишеф,
 ти чуваш ли как вият духовете зли, плешиви,
 в часа, когато (на Озирис) ръката е застинала?
 Ще кажеш ти: "Ела! Мини през бездната!
 Пред тебе виж, доведен до безсилие,
 почива твоят враг! Бедрата му на шията са окачени,
 а тазът му е вързан за главата!"
 О, вие, владетели божествени на царството на мъртвите,
 да могат този ден Изида и Нефтис
 да пресушат у мене извора на сълзите
 в мига, когато на брега отвъден аз другото си аз ще видя
 да преминава пътищата на небесния Абидос!
 И стълбовете четири на четирите владения на пространството
 с вратите им и техните ключалки
 (да бъде тъй в света, вътре в мене и извън мене)
 те могат ли подвластни на моята ръка да бъдат!
 Като на куче бързи са краката ми,
 като обхождам светилищата на отвъдното.
 Нахрани тялото ми богът с глава на лъв двуглав.
 Игау сам положи тялото ми в саркофага.
 Душата ми е силна.
 Разбивайки вратите на отвъдното, аз преминавам.
 Чрез мен прониква до най-далечните владения небесни
 струяща светлината на сърцето ми,
 защото името ми е:
 "Който познава бездните!"
 С мисълта за вашето спасение, о, духове безплътни,
 които в отвъдното безчислени години обитавате,
 да действувам в този миг ме оставете,
 като преценка давам на дните, часовете благотворни, звездите на Орион и божествата дванадесет,
 които ги напътствуват.
 Ето, ръцете си едно на друго те подават,
 но шестото от тях
 е на ръба на бездната
 в часа на поражението на злия дух...
 Ето, аз идвам като победител
 в предверието огромно на света подземен,
 на бога Шу аз нося даровете си,
 когато след кланетата на грешните кръвта ще стане ледена и цялата земя пак съединена
 ще разцъфти и плодове ще дава.
 Ще се явя като владетел на живота,
 ще е голямо моето великолепие
 всред чудната хармония
 на този ден възраждащ се!
 Истина, ще преломя аз съпротивата на тези,
 които против мен се съюзяват скришом
 и планове коват да ме прогонят.
 Ах, тези духове на злото, които лазят по корем!
 Знайте! Пристигам тук с пълномощие от владетеля на всичките владетели
 да отмъстя за правдата на Озирис.
 Сълзите си окото ми умее да задържа.
 Изпратен съм от този, на когото е ръката твърда
 и е владетел на онова, което притежава.
 Пребродих от Сехем до Хелиопол аз всички пътища
 да посветя божествения феникс
 в нещата от света на мъртвите.
 Здравей, о, царство на мълчанието
 и на мистериите, в теб спотаени!
 О, ти, създателю на форми на съществувание
 като самия бог Хепри,
 не ми пречи диска на Ра да наблюдавам.
 Нека всесилният бог Шу,
 чийто дом е вечното му траене,
 да се явя пред него ме накара!
 Нека пътуванията ми в отвъдното
 да могат в мир да продължават!
 Нека премина небосвода звезден и пред сиянията да спра с възхита
 омаян от сияйния му блясък.
 Да мога като птица в простора да се рея,
 да съзерцавам ден след ден до Ра
 събралите се посветени духове!
 Да можех да съм подкрепен от молбите на посветените
 сега,
 които със сандали леки докосват пясъка
 и крачат в мълчание.
 О, ти, могъщо същество с движения бързи,
 ти, което водиш във владенията подземни
 и сенките, и духовете посветени,
 пусни ме като любим на боговете
 да преминавам в мир през царството на мъртвите!
 Към мене милост имай,
 защото съм без сили
 и много трудно аз поддържам
 сцеплението на душите ми безбройни.
 - Кой си там, зъл дух прикрит,
 разкъсваш душите мълчаливо?
 Не приближавай ти! Не ме докосвай,
 защото съм владетел на Ре-Стау!
 Аз този съм, чието име е достатъчно могъщо
 вратите на света подземен да отвори.
 В мига, когато аз оттам ще тръгна, ще бъде името ми:
 "Богинята, която търси и стреми се,
 владетелка на вечност земна!"
 Едва богинята непразна
 при раждане товара си оставила,
 и ето че вратата по средата на стената бе хлопнала и бе заключена.
 (Аз радвам се, затворена като я гледам!)
 Окото, призори отдадено на божеството силно,
 лицето му със светлина покрива.
 далеч от мене всичко гнило,
 защото ставам аз съвсем на бога-лъв подобен,
 окичен с цветя, за Шу определени!
 Не плашат ме на бездните водите!
 Блажени са ония в отвъдното,
 които гледат в мир останките си тленни.
 Благословен денят, когато той, Озирис, "бог със сърце замряло",
 слиза, летейки над техните останки тленни.
 Аз този съм наистина, който върви
 към светлината пълна на деня!
 В присъствието на Озирис аз ставам господаря на живота,
 завинаги е невредимо съществото мое вечно.
 Свещеното смокиново дърво с ръце си аз да обгърна,
 а то в отплата за мен прегръдките си нежни да отвори...
 На Хор пред окото стигнал, аз го завладявам.
 Нека в мир над световете да царува!
 Аз наблюдавам Ра в неговия залез,
 когато се явява на разсъмване
 със своя животворен дъх ме съединява
 и чисти са ръцете ми, когато аз го възхвалявам!
 Да могат всички части на моето същество
 да пазят невредима целостта си,
 те да не бъдат разпилени.
 Ето, политвам като птица
 й спускам се с полет към земята...
 Щом аз вървя напред, то длъжен съм да следвам
 на предишните ми действия браздата,
 защото съм дете на вчерашното.
 И бъдещето ми от двата бога Акеру се направлява.
 Да ми даде могъщата земя в минута на опасност
 присъщата си здрава сила!
 И нека богът всемогъщ, зад мене който ходи,
 докато към отвъдното се аз отправям,
 под своята закрила да ме вземе!
 Тъй че да стане плътта ми по-силна и по-здрава,
 духът ми посветен да бди над моите крайници,
 душата ми да ги покрива и да ги пази под крилата си,
 да им говори кротко и приятелски!
 Йерархиите небесни нека чуят моите думи,
 да могат те да чуят моите думи...

 ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ
 Ако покойният знае предходната глава, той ще може след смъртта да излезе към пълната светлина на деня; той не ще срещне пречки към вратите на подземния свят било като прониква в него, било като го напуска. Той ще може по свое желание да преминава през всичките превръщания. Той няма да умре. Душата му ще разцъфти. Освен това, ако той знае тази глава, ще бъде еднакво победоносен на земята и в отвъдното и той ще може да извършва всяко дело, за което е способно едно човешко същество, живеещо на земята. Наистина това е голям дар от боговете.
 Това заклинание е намерено при царуването на владетеля Мен-Кау-Ра в град Хемену, под постамента на статуя на бог (Тот). То бе издълбано на железен блок и надписът украсен с истински лапис-лазули. Находката е намерена от престолонаследника Херутатаф по време на пътуването му на оглед по храмовете. Някой си Нехт, негов придружител, успял да му разкрие скрития смисъл. След това престолонаследникът, преценявайки голямата тайнственост, която се съдържа в надписа, каквото никое човешко око не го беше видяло преди това, показал надписа на фараона да го види. Този, който изрича това заклинание, трябва да бъде обредно чист. Той не трябва да е ял месо от полски животни, нито от риба, нито да е имал сношения с жени.
 Да се направи бръмбар от камък, със злато по края и да се постави вътре в сърцето на покойния. Този амулет ще бъде за него отворът на устата. Да се маже с помадата "анти", като се изрича магическата формула.

 Смам - бог, който покровителствува жертвоприношенията.

 65 ГЛАВА
 ЗА ДА ДЪРЖИШ ПОД СВОЯ ВЛАСТ НЕПРИЯТЕЛИТЕ

 Ра седнал е на трона си
 в дома на милионите години.
 Пред него прави се нареждат
 небесните йерархии и духовете с образи забулени,
 които в царството на ставането вечно действуват.
 Те определят хода на нещата,
 като поглъщат всичко прекалено и излишно
 и като пият даровете течни.
 Въртят те небесата със своя кръг от огън,
 на свой ред и те поети са от това движение.
 Да мога да владея пленниците на Озирис
 и никога на злите духове на Сет в ръцете да не падна.
 О, вие (духове), които вкусвате покоя
 на зеленеещите се скали покрай реки небесни
 в царството на този, душите който управлява!
 Да мога аз на мястото на Ра да седна,
 докато моето тяло на бога земен поверено е...
 Да мога Сет да победя и неговите нощни съгледвачи
 с лица на крокодили.
 Така че дебнещите с лица потайни,
 които с външен вид на боговете са,
 укриват се през празничния шести ден
 на северния бог в храма!
 Наистина човек би казал, че примките им са за вечността
 приготвен,
 че нишките им до безкрайност биха ги държали...
 Оттук виждам аз зъл дух.
 Безплътната му сянка, алчна и опасна,
 работи в долината гробна...
 Аз знам: които за живот подир смъртта се раждат,
 опасност има в примките на този дух-злодей да паднат.
 Но аз роден съм на отвъдното в света
 под образа на дух свещен, изпълнен с живот!
 О, вие, посветени, които на земята сте! Здравейте! Унищожете, изтръгнете злото, загнездено у мене!
 О, Ра! Ти позволи да съзерцавам твоя диск от огън!
 В битката с враговете помогни ми!
 Ти позволи ми пред съда божествен
 с великото божество начело!
 Но ако ти упорствуваш и пречиш
 да победя аз враговете си
 и да се оправдая пред съда божествен,
 тогава...
 Тогава нека на природата редът се наруши!
 Да стане тъй, бог Нил на небесата да отиде
 й да живее от същината на истината-правда!
 Н нека Ра на рибите на Нил живот да дава!
 Наистина, когато аз пък над враговете си възтържествувам,
 тогава...
 Тогава Ра на небесата да може да отиде
 и да живее от същината на истината-правда!
 Нека на рибите си Нил живот да дава!
 Наистина, когато ще съм сразил напълно враговете си,
 ще бъде на земята ден велик!
 Ето, аз тръгвам в битка срещу враговете си,
 в моя власт предадени те бяха.
 Сразявам ги аз пред йерархиите божествени!

 66 ГЛАВА
 ИЗЛИЗАНЕТО НА ДУШАТА КЪМ СВЕТЛИНАТА НА ДЕНЯ

 Познание скрито, стигнах те!
 Знам, че богинята Сехмет в утробата си ме е носила
 и че богинята Нейт ме даде на света,
 че съм в едно и също време и Уаджит с главата на змия,
 и на божественото око на Хор-излъчване.
 Ето, летя като небесна птица,
 към челото на Ра се спускам
 и плавам по небесния океан,
 седнал в мир върху носа на неговата лодка.

 67 ГЛАВА
 ЗА ДА СЕ ОТВОРЯТ ВРАТИТЕ КЪМ ОТВЪДНОТО

 Ето, стените на небесния океан са разрушени
 и волни стъпките са на децата на божествената светлина.
 Вратите на светилището тайно на Шу открехват се.
 Наистина, щом този бог излиза най-свободно,
 аз също мога най-свободно да излизам.
 Вървя напред към моите владения,
 аз даровете получавам и племената завладявам на първовластника на мъртвите;
 вървя към трона си, сред лодката на Ра издигнат,
 закрилян срещу силите на злото,
 да мога в мир да плавам.
 ... О, божествено сияние на езерото на небето!

 68 ГЛАВА
 ИЗЛИЗАНЕТО НА ДУШАТА КЪМ СВЕТЛИНАТА НА ДЕНЯ

 Ето, небесните врати ми са отворени,
 вратите на земята вече ме пропускат да премина...
 Издърпайте на портата на Кеб резетата!
 Пуснете ме в първата страна да ида!
 Наистина тези ръце невидими,
 които на земята над мене бдяха и ме закриляха
 и стъпките ми направляваха,
 от мен се отделиха.
 Страната на каналите и на течащите води пред моя поглед се открива.
 За моя радост мога цялата да я пребродя...
 Наистина аз господар съм на "Иб" сърцето си
 и на "Хати" сърцето си,
 на мишците ми, на краката ми (и) на устата ми съм господар,
 на цялото си тяло господар съм,
 на приношенията надгробни господар съм,
 на въздуха (и) на водата, (и) на каналите (и) на реките господар съм,
 и на земята, и на браздите й съм господар,
 и на магическите същества, за мен които ще работят, господар съм.
 В света подземен
 аз имам пълна власт
 над всичко онова, което на земята може да ми бъде наредено.
 О, вие, духове божествени,
 не казахте ли вие, разговаряйки,
 пред мене, тези думи:
 "На вечния живот той нека бъде съпричастен,
 като е приобщен с хляба свят на Кеб!"
 Далеч от мен неща, които ненавиждам!
 От бяло жито ще е моят хляб на приобщение
 и от червено жито ще е моето питие на приобщение.
 Аз ще живея в чисто и свято място
 под клоните на палмата,
 свещеното дърво на Хатор, царицата на слънчевия диск.
 Ето напредва тя към Хелиопол
 с книгата на думите божествени на Тот в ръцете си. Наистина аз господар съм на "Иб" сърцето ми,
 и на "Хати" сърцето ми.
 На въздуха (и) на водата, (и) на каналите, (и) на реките господар съм,
 и на магическите същества, за мен които ще работят
 в света подземен господар съм.
 Аз имам пълна власт чудесна
 над всичко онова, което могло би да ми бъде наредено
 и на земята, и в света подземен.
 Ако надясно ме поставят - аз вървя наляво,
 ако наляво ме поставят - аз вървя надясно.
 Прав или седнал, след полъха живителен на въздуха аз чезна.
 Наистина устата и езикът ми са моите водачи.

 ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ
 Ако горните думи се знаят от покойния, той ще може да излезе към пълната светлина на деня; той ще може да обхожда земята, като се смесва с живите, и неговите физически сили няма да отпаднат никога.

 69 ГЛАВА
 ИЗЛИЗАНЕТО НА ДУШАТА КЪМ СВЕТЛИНАТА НА ДЕНЯ

 Аз огнен дух съм, брат на всички духове на огъня!
 Озирис съм, брат на Изида.
 И Хор синът ми, и майка ми Изида
 завързват на враговете ми ръцете за мен да отмъстят,
 които срещу мен безчислени злини извършиха.
 Аз съм Озирис, първородното дете на боговете,
 на Кеб - божествения му баща законният наследник.
 Аз съм Озирис, господар на изворите най-първи на живота.
 Могъщи са гърбът ми и гърдите ми,
 и силата ми на създател навсякъде, където има хора, там
 прониква.
 Орион съм аз, който, минавайки пред неизброимите армии на
 звездите,
 небесните владения обхожда.
 Наистина небето е гръдта на Нут, божествената моя майка,
 която ме зачена и ме роди по своя воля.
 Аз съм Анубис в деня, когато той в Сепа се превръща.
 Свещеният бик съм аз сред пасбището свое.
 Наистина съм аз, Озирис!
 В деня на бедствието страшно
 бях скрит от майка ми и от баща ми.
 Богиня Нут е майка ми, бог Кеб - баща ми.
 Аз Хор съм, на Ра син първороден, в неговия ден на слава.
 Аз съм Анубис в деня, когато той в Сепа се превръща.
 И Тум съм аз, на световете господарят.
 Аз съм Озирис!
 На тебе поздрав, божество най-древно!
 Ти влизаш и започваш да говориш
 на Тот, божествения писар и пазител на вратата
 на дома на Озирис...
 Тези страни ти остави ме да пребродя
 и да пристигна в мир, дух посветен да стана,
 да бъда съден и оправдан, божественост да придобия,
 когато искам, пак да дойда на земята за тялото си да се грижа.
 Сега съм близо аз до мястото, където някога се е родил Озирис.
 Подготвям се да смажа злото, което заразява.
 Наистина могъщ съм аз.
 Дошъл в света в едно с Озирис,
 на мястото, където някога се е родил,
 аз ставам бог...
 аз ставам млад! Аз ставам млад!
 аз взех за себе си това бедро,
 което е бедрото на Озирис,
 й с него аз устата на боговете отварям.
 Откакто Тот дойде,
 до него мястото заемам.
 Да може сърцето ми да бъде подкрепено от приношенията
 на жертвениците на моя баща небесен!
 Месо, домашна птица, хляб и бира,
 ето какво в дар на Тот, на Хор, на Енхери-Ертица нося.

 70 ГЛАВА
 Пристигам в сигурно пристанище.
 По заповед на Енхери-Ертица сърцето изпълва се със сила. На баща ми Озирис даровете мои жертвениците красят. Владетел съм на Бузирис, чиято област аз прелитам,
 аз полъха на източните ветрове чрез техните коси поемам, по техните къдрици аз северните ветрове улавям,
 с кожата им аз обуздавам ветровете западни,
 с веждите им държа аз ветровете южни.
 Небето аз обхождам. Четирите владения на пространството на мен се подчиняват.
 На духовете посветени живителния дъх аз нося,
 за да го приемат като надгробно приношение.

 71 ГЛАВА
 О, бог с глава на сокол, ти господар на богинята Мехурт, здравей!
 Ето, ти сияеш сред океана на небето.
 Ако наистина си силен
 тогава силен съм и аз.
 Ти на земята покажи лицето си сияйно,
 ти, който се показваш и изчезваш!
 Да бъде волята ти!
 Виж! "Богът с лице неповторимо е с мене".
 Богът с глава на сокол в своето светилище живее...
 С движение внезапно
 отметнах булото, което го закрива...
 Какво да видя?
 Ето, явява се пред мене Хор, син на Изида.
 О, Хор, дай на крайниците ми пъргавината,
 тъй както даваш ти пъргавина на твоите крайници.
 Ти, който се показваш и изчезваш.
 Да бъде волята ти!
 Виж! "Богът с лице неповторимо" е с мене!
 На хоризонта южен Хор стои,
 а Тот на хоризонта северен.
 Пожара усмирявам, опустошителя на световете!
 Отвеждам аз богинята на истината-правда
 при боговете, почитателите нейни.
 О, Тот, Тот! Чуй ти моя глас!
 Стори ме силен, тъй както ти за себе си го правиш!
 Ти на земята покажи лицето си сияйно,
 ти, който се показваш и изчезваш.
 Да бъде волята ти!
 Виж! "Богът с лице неповторимо" до мен застава!
 Наистина растение съм в области пустинни,
 цвете на хоризонти тайнствени.
 Озирис, ето... Гласа ми чуй, Озирис!
 Стори ме силен, тъй както ти за себе си го правиш!
 Ти на земята покажи лицето си сияйно,
 ти, който се показваш и изчезваш!
 Да бъде волята ти!
 Виж! "Богът с лице неповторимо" до мен застава!
 Ти, същество, изправено на твоите крака могъщи,
 ти, който знаеш как мига благоприятен да използуваш,
 (ти), на когото двата духа Джафи се подчиняват,
 стори ме силен, тъй както ти за себе си го правиш!
 Ти, който се показваш и изчезваш.
 Да бъде волята ти!
 Виж! "Богът с лице неповторимо" до мен застава.
 Ти, бог Нехем, на космоса в яйцето ти живееш,
 ти, господарят на богинята Мехурт,
 ти, стори ме силен, тъй както ти за себе си го правиш!
 Ти на земята покажи лицето си сияйно,
 ти, който се показваш и изчезваш.
 Да бъде волята ти!
 Виж! Ето, "Богът с лицето неповторимо" до мен застава!
 Ето го бог Себек с глава на крокодил
 владенията си да обикаля.
 Ето Нейт, на Саис господарка,
 която своите плодни равнини и своите канали обикаля...
 Ти, който се показваш и се скриваш.
 Да бъде волята ти!
 Виж! Ето "Богът с лице неповторимо" е с мене!
 О, вие, съдници седмина, на раменете си везните носите!
 По време на нощта велика на разплатата
 със заповед от вас безсмъртното око сече главите,
 отрязва шии, сърца изтръгва, къса,
 осъдените в езерото огнено убива.
 Наистина познавам ви и зная имената ви
 и както аз познавам имената ви, така и вие ме познавате.
 Ето, към вас, о, богове, вървя,
 тъй както вие сте към мене тръгнали.
 Вие в мен живеете, тъй както аз във вас живея!
 О, силен направете ме със силата на скиптъра магически,
 в ръцете който носите!
 Дарете ми с магическото слово на устата ви
 живота дълъг!
 Нека години от живота ми да се прибавят към години,
 нека месеците от живота ми към месеци да се прибавят,
 нека дните от живота ми към дни да се прибавят,
 нека нощи от живота ми към нощите да се прибавят,
 та аз да мога пред статуята си надгробна да застана
 и да я осветя с лъчите си...
 Дъх на живот на ноздрите ми дайте!
 Да могат моите очи да виждат ясно
 и всеки бог на хоризонта да познават
 по време на деня очакван,
 когато претеглени и съдени ще бъдат
 извършените прегрешения на земята!

 ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ
 Ако това заклинание се изпълни, покойният ще може да обходи земята под благосклонното око на Ра. Неговото пребиваване до Озирис ще бъде приятно и изобщо изпълнението ще бъде от голяма полза за покойния, намиращ се в отвъдния свят. Надгробните дарове няма да му липсват и той ще може да се появява (пред Ра) всеки ден, вечно.

 Мехурт - богиня на нощното небе.

 Себек - бог на водите и наводненията, издигнат в култ от жреците на Саис, покровител на зелените треви, край бреговете на реките. Рисува се в образа на крокодил или на мъж с глава на крокодил. Почитан по времето на XIII и XIV династии (1775-1680 г. пр.н.е.)

 72 ГЛАВА
 ЗА ДА СЕ ОТВОРИ ПЪТ В ОТВЪДНОТО ЦАРСТВО

 О, господарю на порядъка на световете, поздрав!
 Освободен от злото и греха,
 ти остани във вечността на траенето безконечно!
 Ето, поемам пътя, който при тебе ще ме доведе.
 Дух посветен, през всички форми на ставането аз минавам,
 речта магическа ми дава сила;
 бях съден аз и посветен.
 Спасете ме от злите духове с глава на крокодил,
 които в тези области се крият
 и идват често в страната на истината и на правдата.
 В устата ми сложете словото на силата!
 В ръцете ми да бъдат дарове поставени за вас.
 защото ви познавам и зная имената ви.
 Аз зная името на този бог велик.
 О, дайте дар на този дух,
 през хоризонта източен в небето той път отваря
 и спуска се зареян той към хоризонта западен.
 Към мене, ето, тръгва той, за да ми вдъхне сила,
 та духовете зли да не ме грабнат!
 Пред вашата врата, о, богове, прогонен да не бъда,
 затворена, залостена да не я аз намеря,
 защото твърдите ми дарове готови в Пе намират се
 и течните ми дарове в Деп намират се;
 там двете си ръце ще събера...
 Да мога Тум, баща си аз да съзерцавам,
 установил се във владенията си земни и небесни.
 Ето, неограничени са моите дарове,
 защото моят син, от моята плът излязъл, храни ме...
 Яденето надгробно ми сложете,
 благоговение и восък, и всички хубави неща и части,
 необходими за един живот на бог
 действително и вечно!
 Да мога всичките превръщания свободно да премина,
 да свалям и да изкачвам в моята лодка
 на Сехт-Ианру каналите,
 защото аз съм бог с глава на лъв двуглав!

 ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ
 Ако покойният е научил това заклинание по време на своето пребиваване на земята или я е записал на своя ковчег, той ще може да излезе към пълната светлина на деня и да преминава свободно през всички превръщания. Освен това той няма да бъде прогонен от мястото, което му се полага. Даровете върху жертвеника на Озирис няма да му липсват. Той ще може да проникне в Сехт-Ианру и там да научи заповедта на бог (Озирис), който живее в Джеду. Той ще намери там пшеница и ечемик, там той ще напредне, както е станало това на земята. Там той ще налага волята си подобно на бога на Дуат действително, непрестанно, хиляди пъти.

 73 ГЛАВА
 (Повторение на 9 глава)

 74 ГЛАВА
 ЗА ДА СИ СЛУЖИШ С НОЗЕТЕ

 Това, което трябва да изпълниш в твоя дом в света отвъден,
 е да изправиш прав бог Сокари, на крака го изправи!
 А аз сияя
 над съзвездието на Мечката голяма.
 Ето, минавам по небето,
 сред духовете посветени сядам.
 Уви! Как слаб съм! Уви! Как слаб съм!
 Краката ми се подчиняват, но чувствувам, че ми премалява!
 Чувствувам се объркан
 сред насилия и изстъпления развихрени,
 които имат власт в света отвъден...

 75 ГЛАВА
 ЗА ДА СЕ ОТПРАВИШ КЪМ ХЕЛИОПОЛ И ЗА ДА ЗАЕМЕШ ТАМ МЯСТО

 Свършено е. Преминах
 на ширната земя по всички тайни кътчета.
 Служителите - духове на Тот, които с ръце съединени
 към слънцето отправят поздрав,
 ми дадоха познанието тайнствено на органите вътрешни.
 С него аз прониквам в дома, където
 в саркофазите пречистени са мъртвите...
 Ето, разбивам страшен проход
 и в домовете на двата бога Ремрем и Ахесесеф пристигам.
 Въвежда ме подир това в страната на мистериите пресвяти
 и аз пред бог Кемкем се намирам.
 Ръцете му, над мен протегнати, ме пазят.
 Хебент, сестра му, майка му Сексект
 повеля получават мен да подпомогнат.
 На изток сложиха ме, там, гдето Ра се вдига всеки ден,
 и като него аз в небето се издигам.
 По всичките посоки го обхождам.
 Аз дух съм с атрибутите божествени,
 ето, пристигам пред това свещено място,
 на пътя, по който Тот минава, то е разположено,
 когато тръгва съперниците-богове да умиротворява,
 които почват битката голяма.
 Тогава той през Ра и Деп минава.

 76 ГЛАВА
 ЗА ДА С

:
78 ГЛАВА
 ЗЛАТНИЯТ СОКОЛ

 Здравей, о, бог могъщи!
 Ето че ти отиваш към Джеду
 и освещаваш пътищата ми.
 Докато аз на моето пътуване местата преминавам
 и посещавам своите престоли,
 бъди до мен,
 ти обновявай и вдъхновявай съществото ми!
 Направи страхът и ужасът да следват мойто име,
 Да могат боговете в царството на мъртвите
 от мен да се страхуват!
 Те помежду си зарад мене да се бият
 (и) нека този, който иска зло да ми направи,
 до мене да не може да се приближи в царството на тъмнините,
 където слабите души защита търсят и се крият.
 Ето че боговете от свитата на Озирис,
 се вслушват в словата ми...
 О, богове, когато помежду си разговаряте,
 пазете в тайна онова, което сте научили!
 На никой недейте моите думи да откривате,
 защото би могла Маат да ги дочуе...
 Озирис сам чрез моята уста говори.
 Ето, завърших моите пътувания.
 На словото си според силата аз влизам и излизам.
 Едно след друго превръщанията си наблюдавам,
 от силата на моята душа създавани.
 И затова, че имам власт върху нозете си,
 налагам им сила и бързина в движенията,
 защото равен на Озирис съм, владетеля на световете.
 От мене се страхуват боговете в царството на мъртвите.
 В домовете си те водят битка помежду си
 заради мене.
 Да обикалям аз със съществата там, които обикалят,
 във властта си на владетел на живота
 заемам там аз мястото си обичайно,
 Изида пази ме със своята закрила.
 На съществото си променям същината цяла,
 а злите духове невидими противят се.
 Ту в покой съм, ту в движение,
 минавам най-високите предели на небето.
 И разговарям с бога Кеб.
 Владетелят на световете създава ми нектар божествен.
 Наистина от мене се страхуват боговете в царството на мъртвите.
 В домовете си те водят битка помежду си
 заради мене.
 Храна от птици и от риба заради мене подновяват.
 Наистина аз дух съм измежду духовете посветени,
 измежду славните тела.
 По моя воля цикъла от превращения аз преминавам.
 А междувременно в Джеду дойде и влезе този бог,
 остави белег на душата ми и я направи божествена, безсмъртна,
 и той разказва ти за моите пътувания в отвъдното, за моите намерения...
 Наистина присъствието ми в царството на мъртвите объркване и ужас всява.
 Боят се боговете и в домовете си се бият
 заради мене,
 защото дух съм посветен, едно от тези същества божествени,
 от Тум в началото на световете сътворени;
 едно от тези същества в окото му божествено,
 които в растения цъфтящи се превръщат.
 Тум кара ги с цикъла от превъплъщения да преминават
 и съвършени и всесилни той ги прави
 чрез техния живот в него.
 Вижте! Сам той е в океана на небето,
 докато хоризонта преминава,
 разнасят се край него химни,
 благоговение и страх
 обхващат боговете и духовете просветени
 около него.
 Една от змиите съм наистина
 От окото божествено на владетеля единствен във времената древни сътворени.
 Изида, тя живот даде на Хор!
 Тя там не беше още, когато вече съществувах,
 а от тогава аз нараснах, остарях
 сред светещите същества небесни,
 които в лоното на Тум напредваха с мене.
 Ето, аз увенчан съм за сокол божествен.
 Аз ставам славно тяло - Саху,
 какъвто Хор е в душата си,
 та аз да мога в царството на мъртвите да ида,
 да встъпя във владение на областта на Озирис.
 И ето, богът с глава на лъв двуглав,
 в храма на короната Неммес надзорник,
 но в тайно място, който е, ми казва:
 "Да тръгнеш, можеш! Мини ти най-далечните предели на небето.
 Тъй както, станал Хор,
 ти придобил си тялото славно "Саху",
 така и била ти е присъдена короната Неммес!
 Наистина до крайните предели на небето могъщата ти дума стига."
 Аз встъпвам във владение на атрибутите божествени на Хор, те са на Озирис в царството на мъртвите...
 Ето, за мен повтаря Хор свещените слова,
 в деня на погребението за баща му казани...
 "Направи така, че богът с глава на лъв двуглав
 да ти даде короната Неммес, която пази,
 та ти да можеш пътищата на небето да преминеш
 и видиш онова, което съществува
 до най-далечните страни на хоризонта.
 От тебе боговете на Дуат да се страхуват
 да влизат в бой в домовете си заради тебе"!
 И всички божества,
 които в светилището на единствения бог са пратени,
 след като тези думи чуха,
 дълбоко се поклониха...
 Здравей, о, ти, който, към мен когато идваш,
 високо рееш се над гроба ми.
 Заради мене зная,
 че богът-лъв корона е на теб обрекъл.
 Знай, аз също рея се
 над гроба си високо,
 че бог Иахд за мене е подготвил всички пътища
 и богът-лъв постави корона на главата ми.
 Ти дреха от пера ми дай!
 Ето, от нея силно става сърцето ми
 чрез моя стълб гръбначен и силата ми всемогъща
 наистина, пред Шу достигнал, прогонен няма аз да бъда,
 с моя брат, доброто същество, мир ще скрепя.
 На двете Ураеи носителят благословен да бъде.
 Ето, познавам пътищата на небето!
 Диханията му в ритъма на моите гърди живеят.
 С бяс изпълнен, злият дух с главата на бик не ще ме спре.
 Напред вървя аз към местата,
 където в пространствата всевечни
 навсякъде откриват се следите
 от рухването на световете.
 Отведоха ме след това в царството на мрака,
 там, гдето мъките на Аменти царуват.
 Здравей, Озирис!
 Аз прекосявам всеки ден дома на бога-лъв,
 оттам достигам дома на Изида.
 Достоен съм и съм подготвен
 да присъствувам - учител в тайнството на мистериите.
 Да можеха на тайния обред да ме допуснат!
 Да можех мистерията на божественото раждане да съзерцавам!
 Ето, със славното си тяло
 облича Хор моите крайници
 и моята душа е свързана с душата му.
 Аз виждам онова, което вътре в него става,
 свещените слова когато аз изричам
 пред портите на слънцето пламтящи.
 Трепери той, звънти и ехо се долавя,
 защото аз приемник на Озирис съм посочен,
 наследник негов в царството на мъртвите.
 Наистина аз Хор съм сред боговете посветени,
 на неговата диадема господар, на неговата светлина владетел.
 Ето, достигнах аз самите граници небесни.
 Ето че Хор в двореца си на своя трон е седнал.
 Наистина лицето ми лице е на сокол божествен
 и моят гръб гърбът е на сокол божествен.
 Аз имам всички качества магически на бога - мой учител.
 Ето, напред отивам към Джеду. Озирис съзерцавам
 и се покланям аз пред него наляво и надясно.
 Покланям се пред Нут. Тя в мен е поглед приковала
 и всички богове са приковали поглед в мен.
 И третото око на Хор,
 нетрепващо в средата на челото му се взира в мене.
 Към мене в мълчание ръцете си протягат боговете...
 С пълни сили напред се устремявам
 и гоня злите духове, които против мен са,
 тогава боговете достъпа до пътя пресвят ми откриват.
 Те съзерцават мълчаливо разнообразните ми форми
 и благосклонно слушат словата на устата ми:
 "О, вие, божества на царството на мъртвите,
 вие лицата си, челата си към мене свеждате;
 вие, водачите на неподвижните звезди на хоризонта,
 създайте път свещен за повелителя на ужаса.
 Ето, пристигна заповед от Хор.
 Лицата си вдигнете! Погледнете ме,
 да мога аз в лицето ви да гледам,
 защото увенчан бях аз сокол божествен.
 Славното мое тяло не е ли тялото на Хор?
 Пристигам тук да вляза във владение
 и наследя оставеното от баща ми Озирис в царството на мъртвите.
 Косматите зли духове, препречили ми пътя,
 разпръсвам аз, през техните редици преминавам.
 Накрая пристигам в страна,
 където духовете са на стража.
 Без да помръднат, те зорко бдят пред домовете си
 от две страни на пътя,
 но аз минавам, без да спирам.
 Моят път ме води
 към тези духове, в пещерите си стаени,
 пазители на домовете на Озирис.
 С порив обръщам се към тях.
 Заставям ги да осъзнаят страшната ми сила,
 на мен, врага на Сет и собственик на двата рога.
 На тях откривам аз, че от нектара грабнал съм на боговете,
 а на Тум магическите сили станали са мои...
 Да ме допуснат те до пътя на Дуат,
 те, боговете, неизброимите пазители на домовете на Озирис!
 Да мога аз до тях да стигна!
 Да мога аз властта злокобна на духовете зли Ксемиу да овладея,
 със словото си аз да освещавам пътищата на отвъдното
 и тези там, които пазят от опасности!
 Веднага щом дойдох, аз укрепих владенията на Озирис.
 За него освещавам пътищата на отвъдното.
 Така изпълних моя дълг и в Джеду идвам.
 Озирис съзерцавам аз и му говоря,
 за неговия първороден син говоря,
 когото той обича,
 на Сет сърцето който е пронизал.
 Аз съзерцавам този неподвижен бог.
 Аз съобщавам му за подвизите, сторени от Хор
 в твое отсъствие, Озирис, божествен мой баща...
 Здравей, о, господарю на душите, ти, ужас който сееш!
 Ето, пред тебе идвам!
 Ти погледни ме с поглед благосклонен!
 Да би могъл да ме прославиш!
 Вратите на Дуат, небесните и земните, ти отвори ми!
 О, нека да не съм прогонен!
 О, Озирис! Велик и възвишен е тронът ти!
 Вестите, които нося, приятни са за твоите уши, о, Озирис!
 Безкрайна е властта ти, о, Озирис!
 Главата ти държи се здраво, о, Озирис!
 Челото ти е невредимо, о, Озирис!
 Сърцето ти е предоволно, о, Озирис!
 И гърлото ти силно и здраво е, о, Озирис!
 Отвсякъде ти обграден си с богове, о, Озирис!
 Ти за бик на Аменти провъзгласен си, о, Озирис!
 На твоя трон седи синът ти Хор, о, Озирис!
 В ръцете му намира се животът на световете, о, Озирис!
 Милионите години за него работят неспирно,
 милионите души пред него тръпнат.
 Йерархиите божествени от него се боят, на неговите заповеди са послушни.
 Така в най-древни времена решил е Тот, бог всемогъщ, единствен.
 Остава вечно неговата дума!
 Нектар на боговете Хор е и жертвата божествена.
 Събира, свързва в едно той крайниците на баща си,
 защото Хор е негов изкупител, негов изкупител...
 Той преминава океана на небето,
 докато на баща му тялото се разпада...
 Наистина Хор е владетелят и господарят на Египет.
 Той определя за милиони от години протичането на нещата. За него боговете ден и нощ работят.
 Окото му божествено е извор на живот за същества неизброими.

 79 ГЛАВА
 ЗА ДА СЕ ПРЕВЪПЛЪТИШ ВЪВ ВЛАДЕТЕЛ НА БОГОВЕТЕ

 Аз Тум съм, който е небето сътворил
 и ражда за живот съществата земни.
 Вървя напред, създавам същества,
 създавам боговете, моите синове
 и се създавам сам-самият.
 Здравейте, господари на живота, същества безгрешни,
 в скритите светилища форми тайнствени.
 О, богове на Тенаит, здравейте,
 и вие, богове на кръговрата на областите ледени! Здравейте, богове на Аменти,
 и вие, далечните небесни глъбини които обитавате!
 Ето ме! Вижте!
 До вас достигнал, душа и дух безгрешен станал,
 наистина аз бог съм в пълната си сила.
 Да, бог сред боговете, които ме заобикалят,
 аз нося ви благоговения, масла благоуханни,
 дъха злокобен на вашите уста унищожавам.
 Аз идвам тук да бъда господар и злото да премахна,
 стаено в сърцата ви,
 и вас от грехове, които ви притискат, да избавя
 ви нося благото най-висше, вижте:
 истината и правдата.
 Познавам ви и зная
 скритите ви имена и формите ви тайнствени,
 които никой друг не знае.
 О, ето, богове, аз между вас бог ставам
 и увенчан за бог съм между хората,
 издигнат върху мачтата на кораб.
 Аз ставам между вас могъщ и силен.
 С възгласи на светла радост ме срещат боговете,
 богините молби към мен отправят.
 Тъй както увенчани са и двете ваши дъщери, и аз към вас вървя, о, богове!
 Аз настанявам се в дома на двата хоризонта.
 Аз получавам привечер на жертвениците си надгробни дарове и с вас чрез даровете течни се съединявам.
 Като вървя сред тези възгласи на светла радост,
 ето, прославям аз и поздравявам на хоризонта боговете, защото господар съм на съществата съвършени.
 Със своите възгласи ме поздравяват боговете,
 свещен дух във великото светилище;
 когато аз изтръгвам от утробата небесна съществото си, пред тях се появявам,
 тогава Нут, небесната ми майка, ме създава
 за друго съществуване, за световете на отвъдното.

 80 ГЛАВА
 ЗА ДА БЪДЕШ ПРЕВЪПЛЪТЕН В БОГ, КОЙТО ОСВЕТЛЯВА ТЪМНИНИТЕ

 Аз светеща препаска съм,
 на Нут гърдите осветявам
 и тъмнините на нощта прогонвам.
 Чрез зова всесилен на устата ми
 гневът на две богини укротявам -
 неспирно водят битка те в сърцето ми.
 Ето, изправям аз баща си паднал
 и с него всички паднали
 в долината на Абидос.
 В мир съм аз... В мир съм аз...
 Наистина споменът аз съм на баща си Озирис,
 на боговете от нектара взимам,
 в града си го намерих
 и тъмнините в плен отвеждам;
 спасих окото аз на световете, когато гаснеше
 по празниците на ден петнадесети на месеца.
 Разделих аз Сет с врага му - бог древен.
 Дадох оръжия магически
 на Тот в дома лунен
 по празниците на ден петнадесети на месеца
 и взе короната Уререт.
 Богинята Маат с устни,
 от изумруд и кристал направени,
 живее в сърцето ми.
 Ето, разстилат се полетата ми сред канали от лапис-лазули.
 Наистина богиня Нут съм аз, която тъмнините гони.
 Напред вървя: настава светлина неотразима.
 Нападам духовете зли с глави на крокодил и ги повалям.
 Аз божествата мълчаливи, открити в тъмнините, възхвалявам.
 Повдигам и изправям аз онези, които плачат.
 Лицата им са скрити в ръцете,
 предадени на отчаяние...
 Към мене погледнете!
 Наистина богиня Нут съм и идвам между вас.
 Риданията ви чух.
 На светлината пътя аз отварям.
 Нут съм, тъмнините гоня.

 Уререт - венецът на бог Ра, който символизира неговото първенство между боговете

 81 ГЛАВА
 ЗА ДА СЕ ПРЕВЪРНЕШ В СВЕЩЕН ЛОТОС

 Аз съм загадъчният лотос. Ослепително блестящ от чистота
 вървя сред духовете посветени
 към ноздрите на Ра.
 Вървя и търся го.
 О, вижте! Аз съм чист! В полето на блажените пристигам.
 Здравей, о, Лотос, в образа на бог Нефер-Тум появил се!
 Истина, зная аз името ти скрито.
 Безчетните ти имена единствено на боговете са познати,
 защото аз съм бог на вас, о, богове подобен.
 О, достъп дайте ми до боговете-пътеводачи в царството на мъртвите,
 да бих могъл до господаря на Аменти да остана
 и на земята свята да стана жител!
 О, богове, мен приемете всички вие
 в присъствието на господаря на вечността
 да може моята душа да мине през отвъдното,
 според желанието си
 прогонена тя да не бъде.
 пред йерархиите на боговете.

 82 ГЛАВА
 В небето рея се като сокола Хор.
 Пронизващи са крясъците ми като на дива гъска.
 Кръжейки, спускам се към царството на мъртвите
 и стигам там в деня на празника величествен.
 О, ужас! Ужас! Не! Не! Не хапвам от това!
 Нечистотии! Каква погнуса!
 От тях нетленният ми двойник отвратен е.
 Не ще им позволя в тялото ми да проникнат.
 Наистина поемам аз храната чиста,
 за мене дадена от божествените духове.
 Изпълнен с могъщество, от дарове надгробни аз живея
 и вкусвам палмовите листа на богиня Хатор.
 Хляб, бира, вази, облекло са даровете ми.
 Аз приближавам и спокойно сядам.
 Главата ми главата е на Ра,
 Пределите ми четири са пределите на Тум.
 Под моите очи простира се, расте земята;
 простира се, расте.
 Ето, обзет от порив буен съм,
 когато силите магически на Птах и Хатор
 трептят върху езика ми, в гърлото ми.
 Извиквам в паметта си думите свещени,
 от бога Тум, баща ми, сложени в устата ми.
 Ето, насила той прогонва тази зловеща вещица
 с отрязани от Кеб глава, лице и устни,
 та страх да има.
 От моята уста звучат високо химните могъщи.
 На Кеб провъзгласен съм за наследник,
 владетелят на земното...
 Тук появява се и увенчава ме с корона
 (и) боговете на Хелиопол покланят се пред мене,
 от господаря им по-силен съм.
 Властта ми мъжка върху милионите години се простира.

 Нефер-Тум - божество, издигнато в култ от жреците на Мемфис, син на бог Птах и богиня Сехмет. Закрилник срещу лошите влияния и тревогите, покровител на нежността и красотата. Бог-цвете. Носи лотосов цвят в косите си.

 83 ГЛАВА
 ДА СЕ ПРЕВЪПЛЪТИШ В ЦАРСТВЕН ФЕНИКС

 Ето, потъвам в първичната материя
 и ставам Хепри, бог на превръщанията,
 напълвам чрез космическата сила на напълване,
 с черупка като костенурка се покривам.
 Наистина аз нося в себе си
 на боговете силите и семената.
 От четирите вчера на богините-змии съм
 и седемте етапа на Аменти аз нося в себе си.
 Аз Хор съм с тяло лъчезарно, когато той със Сет воюва.
 Аз Тот съм, който двамата противници разделя
 и който на светилището си в глъбините
 в съгласие с боговете на Хелиопол
 оповестява своята присъда.
 На Тот подобен, правя аз порой да бликне,
 та двамата противници да раздели.
 Към светлината пълна на деня отивам,
 за бог съм увенчан,
 защото аз съм бог Хонсу неудържимият.

 ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ
 Ако покойният знае това заклинание, той ще бъде пречистен. Ще излезе след идването си в пристанището на смъртта към пълната светлина на деня. Ще премине през всички желани от него превръщания; той ще се намери сред заобикалящите бог Ин-Нефер; ще бъде наситен с надгробните дарове на Озирис; ще види след смъртта диска на слънцето; ще напредне на земята под лъчите на Ра, ще бъде оправдан пред Озирис. Никога, съвсем никога силите на злото няма да тържествуват над него.

 84 ГЛАВА
 ЗА ДА СЕ ПРЕВЪПЛЪТИШ В ЧАПЛА

 Аз овладях и покорих стихиите животински,
 отрязах им главите с изумрудено искрящи
 с дълги къдрави коси.
 О, вие, древни божества! О, вие, духове от някога,
 на ритмите космически владетели.
 Знайте! Безкрайно е като небето моето могъщество!
 Тъй както някога избавих аз на земята враговете си,
 така ще ги избивам на небето!
 Сега съм чист! С едно прекрачване
 небето преминавам. Вървя
 към Аукерт и към Хелиопол.
 Далеч зад себе си оставям
 аз боговете, по пътищата тръгнали...
 Подбуждам зоркостта на божествата,
 които бодърствуват в светилищата си.
 Бог Нут не го ли зная?
 Бог Татунен не го ли зная?
 И духовете кървавочервени не ги ли зная,
 които в миг от своите леговища изскачат
 и срещу боговете в ярост се възправят.
 Магическите думи аз не ги ли зная,
 които чух да си разменят помежду си?
 Самият аз бика свещен погубих,
 за него се говори и в писанията.
 Щом видят ме, възкликват боговете:
 "Да е добре дошло това могъщо същество!
 Да влезе във владение на областта си!
 Велики са властта и блясъкът му!
 Как неговото настъпление да спрем?"
 Истина, ритмите свещени на вселената
 са скрити в съществото ми.
 Не ще успея на бога Ху отново да ги кажа.
 Постъпките ми лоши принадлежат на миналото!
 Колкото повече напредвам,
 челото ми огрява истината-правда.
 Ето, нощта се спуска
 и на празника героят
 сега безтрепетен е на земята проснат, мъртъв.
 Това е "Най-древният от дните",
 който земята в себе си дълбоко пази!

 85 ГЛАВА
 ЗА ДА СЕ ПРЕВЪПЛЪТИШ В ЖИВА ДУША

 На Ра съм аз душата, роден от небесния океан.
 Аз богът Ну съм, нектар на боговете.
 На злото гледката изпълва ме с ужас.
 Аз мисля за доброто и виждам само истината-правда.
 Свещеното ми име е име на душа божествена,
 неопетнено, чисто е.
 Със силата си на бог Хепри създадох съществото си
 и същността на океана небесен.
 Аз господарят съм на светлината.
 Смъртта изпълва ме с ужас, с отвращение
 и не навлизам в подземията на Дуат за изтезания.
 Озирис славя и така
 миротворя на тези духове сърцата,
 които, като сеят страх по своя път,
 вървят до този бог, когато пътешествува.
 И ето, аз издигам се все по-високо, по-високо.
 И там, където съм достигнал,
 до мястото за мене отредено,
 аз ставам Ну, небесния владетел.
 Не могат лошите да ми направят зло.
 Наистина аз първородният измежду боговете съм.
 Към мене погледнете!
 Тази душа на бога вечен е душата,
 а тялото - самата вечност.
 И безпределното ми ставане от мен създава
 владетел на годините безкрайни
 и господар на траенето вечно...
 Самият аз създадох тъмнините
 й разположих ги като препятствия непристъпни
 по края на небето!
 Ту, подчинил нозете си, минавам по небето аз по своя воля;
 ту, стиснал скиптъра в двете си ръце,
 готов съм ударите да отблъсна на духовете-змии,
 които дебнат в своите дупки.
 Аз рея се в просторите на свода на небето
 и кръговратите небесни изпълнявам.
 Отправям се сега към господаря с две ръце.
 Аз зная, истина, душата ми безсмъртна душа на бог е
 и тялото ми, зная, е самата вечност.
 Аз божеството съм голямо, владетел на страната Тебу.
 Името ми е:
 "Аз ставам юношата на полетата,
 младеж на градовете".
 Наистина не ще загине името ми никога.
 Душата съм божествена, когато създаде някога океана на небето.
 Домът ми в царството на мъртвите е непристъпен.
 Неразрушима е обвивката, която ме запазва,
 не се спотайва в мене зло.
 Ето, божественият ми баща, на здрача господар,
 почива тялото му в Хелиопол!
 Властта му върху всички същества се разпростира
 в царството на мъртвите.

 Аукерт - област в отвъдния свят.

 Татунен - персонификация на земята, която се открива във водната бездна в началото на времената

 86 ГЛАВА
 ЗА ДА СЕ ПРЕВЪПЛЪТИШ В ЛЯСТОВИЦА

 Аз лястовица, лястовица съм,
 богинята-скорпион съм също, на Ра съм дъщеря.
 О, богове! Как сладко и приятно ми е вашето благоухание,
 то изгаря и вдига се към хоризонта!
 О, вие, обитатели на града небесен, вижте!
 Понеже водя с мен пазителите на небесните пътища,
 към мене протегнете ръката си спасителна
 да мога без опасност аз да пребивавам
 в езерото огнено!
 Според получените заповеди аз да се премествам
 и според напътствията да напредвам...
 Ето, отварям аз вратата. Що виждам?
 Изричам аз слова на сила. Казвам:
 "С внимание погледнете!
 Аз Хор съм, аз лодката небесна завладявам,
 и на престола баща ми Озирис пак поставям.
 А Сет, синът на Нут, скован е, ето,
 обвързан с въжа, за мен приготвени!"
 Аз знам това, което в мистериите на Сехем става.
 Пристигнал тук, ръцете си протягам към Озирис...
 Движенията ми с думата последна на съдиите са в хармонията?
 Аз идвам тук, за да ви кажа: "Пуснете ме да вляза,
 за да бъде дадена пред мене последната присъда"!
 С тези думи влизам и ето че присъдата е произнесена.
 Аз преминавам оправдан на божеството всемогъщо прага.
 Наистина през дългото пътуване аз се пречистих.
 Аз злото подчиних, което моето сърце мърсеше.
 Изкорених пороците си и греховете заличих,
 в земния живот от моята плът допуснати.
 О, вие, стражи на вратите, допуснете ме да мина,
 защото аз от този миг нататък един от вас съм!
 Вървя към светлината на деня на вечността.
 Напредвам господар на моите движения.
 О, вие, духове на светлината, запомнете!
 Познавам пътищата тайни на царството на мъртвите, пътеките в полята на блажените не ми са чужди.
 Пристигам, след като сломих на враговете мои съпротивата. И тъй трупа си на земята виждам...
 в саркофага неподвижен да почива...

 ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ
 Ако покойният знае това заклинание, той ще може да излезе към пълната светлина на деня. Няма да бъде прогонен пред вратите на Отвъдния свят. Той ще може да се превъплътява в лястовица действително, редовно, безкрайно много пъти.

 87 ГЛАВА
 ЗА ДА СЕ ПРЕВЪПЛЪТИШ В ЗМИЯ

 Аз син съм на земята.
 Годините ми дълги бяха.
 Аз вечер лягам,
 а сутрин раждам се отново за живот
 на времето по ритмите хилядолетни.
 Аз син съм на земята.
 На нея верен си оставам.
 Аз ту умирам, ту отново за живот се раждам.
 Ето че пак цъфтя и обновявам се
 на времето по ритмите хилядолетни!

 88 ГЛАВА
 ЗА ДА СЕ ПРЕВЪПЛЪТИШ В БОГ СЕБЕК

 Аз бог Себек съм с цялата си сила,
 необуздан и груб.
 Аз също съм на Хор рибата велика,
 Кем-Ур която обитава.
 Аз господар съм на божанията в тайното светилище.

 89 ГЛАВА
 ЗА ДА СЕ СЛЕЕ ДУШАТА С ТЯЛОТО В ОТВЪДНОТО

 О, вие, духове божествени, които обикаляте и даровете
 носите
 в храма на божеството всемогъщо,
 дарете на душата ми властта да стига
 навсякъде, където пожелае!
 Душата нахранете ми навсякъде, където се намира.
 (Виж! Това окото е на Хор.
 Пламтящо то издига се пред тебе!)
 Наистина тъй както божествените духове от свитата на бог
 Озирис,
 винаги в движение,
 в гроба, не лягат никога
 така и аз не ще съм никога принуден да легна в гроба
 обратно на онези хиляди, които в Хелиопол,
 в земята легнали,
 съединяват се със разпадаща се плът.
 Понеже пазя аз властта върху душата си,
 Духът ми посветен е винаги навсякъде, където тя е!
 О, вие, стражи на небето, за моята душа се погрижете!
 Възстановете я и нахранете я,
 и позволете тя да може тялото ми пак да срещне!
 Виж! Това окото е на Хор.
 Пламтящо то издига се пред тебе!
 О, вие, духове божествени, които теглите лодката на повелителя на вечността,
 които помирявате небето с царството на мъртвите.
 О, помирете моята душа със славното ми тяло;
 ръцете ви да бъдат справедливи!
 Оръжията на битката, с пръсти уловете
 врага унищожете, злият дух!
 О, вижте! Лодката на Ра високо в небето плава.
 В мир и без препятствия напредва богът всемогъщ.
 Към източния хоризонт душата ми да мине оставете
 от настоящето към миналото!
 Пуснете ме да продължавам в мир това пътуване обратно
 към хоризонта западен!
 И тъй аз виждам на земята,
 събран в прославеното свое тяло,
 трупът ми да почива в мир...
 Не ще се разрушат, нито повредят те наистина
 във вечността!

 ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ
 Тези думи се изпълняват върху амулет от злато, покрит със скъпоценни камъни и сложен на гърдите на покойния.

 90 ГЛАВА
 ЗА ДА СЕ ЗАПАЗИ ПАМЕТТА В ОТВЪДНОТО

 О, ти, зъл дух, главите който режеш
 и чела посичаш!
 Ти, който паметта угасваш
 и на боговете посветени отнемаш от устата силата
 магическото слово да изкажат,
 което в сърцата живее!
 Със същите очи наистина не ще ме видиш,
 с които виждаш тях!
 Ето, разхождам се и в миг главата си обръщам,
 назад поглеждам...
 Какво да видя?
 Нетрепващи с очи следят ме злите духове,
 а тези врагове на бога Шу
 се готвят главата ми да вземат,
 челото ми да посекат
 и по заповед на своя господар
 да проявят над мен насилие.
 Ще кажа аз:
 "Ти искаш моята глава да вземеш, челото да ми посечеш?
 Да угасиш ти искаш паметта ми?
 Ти искаш на устата ми печат да сложиш,
 да й отнемеш на силата словата,
 които в сърцето ми живеят,
 тъй както с останалите посветени духове постъпи?
 Назад, зъл дух! По стъпките си ти върни се!
 Това ти заповядвам със силата магическа на словото,
 което от Изида е изречено, когато ти напред вървеше, подвластен на заповедите на Сет, враг на Изида,
 с цел да угасиш в устата на Озирис словото могъщо!" Тогава и Изида каза:
 "Назад, зъл дух! Лицето ти
 да е обърнато към срамните ти части!
 По-скоро виж това лице, обърнато от пламъци!
 Виж, на Хор окото е това, пламти то
 на Тум в средата на окото!"
 Наистина, зъл дух, не ще успееш да избягаш
 от катастрофата на тази нощ!
 Тъй както те прогони и Озирис,
 та никак в него да не влезе погнусата от тебе,
 така и аз отблъсквам те, понеже ти за мен си отвращение? Аз заповядвам ти:
 "До мен не приближавай!"
 Повторно казвам ти:
 "Назад, зъл дух, на Шу противник!"

 91 ГЛАВА
 ЗА ДА НЕ Е ДУШАТА ПЛЕНЕНА В ОТВЪДНОТО

 О, ти, издигнат тъй високо, с душа всесилна,
 навсякъде почитана, ти, който сееш ужас
 и част от твоето могъщество изливаш
 на боговете в душите, неизмерими върху своите тронове!
 Виж! Аз на духовете радостни по пътищата ходя.
 Закрилата магическа върху душата ми се носи.
 От всеки удар пази тя и моя дух, и сянката ми.
 Наистина аз дух съм съвършен, отправил се
 към мястото, където Ра и Хатор ще намери.

 ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ
 Ако покойният е знаел това заклинание, той ще може в отвъдния свят да се превъплъти в посветен дух, както подобава, защитен от всеки удар. Той няма да бъде затворен зад вратите на Аменти било като влиза и като излиза завинаги.

 92 ГЛАВА
 ЗА ДА СЕ ОТКРИЕ ЗА ДУШАТА И ЗА СЯНКАТА ДОСТЪПЪТ ДО ГРОБА

 Към светлината пълна на деня вървя
 и ето на смъртта печатите са вдигнати.
 По заповед на Хор и на окото му
 душата ми разчупи своите печати.
 Сега искряща диадема ставам,
 на Ра челото украсила.
 Стъпалата ми на моите заповеди подчиняват се
 и крачките ми са широки,
 и крайниците ми са силни.
 Аз Хор съм и за божествения ми баща мъстя.
 Словата ми на сила са също дарове
 за мойта майка и баща божествени.
 С могъществото на краката си аз преминаването ускорявам
 и божеството всемогъщо съзерцавам,
 което в лодката на Ра е седнало.
 Тогава на носа на лодката
 душите според числото на годините
 на съд минават.
 Око на Хор! Избави душата ми!
 Сложи я като скъпоценност на Ра върху челото!
 А вие, духове на злото, които в плен задържате Озирис,
 да можехте в тъмнините да потънете!
 От вас пленена сянката ми да не бъде,
 от вас затворена душата моя да не бъде!
 Нека открит да бъде пътят за моята душа и моята сянка,
 та двете те да съзерцават
 в деня на съденето бога всемогъщ в светилището му.
 Тогава аз магическите думи на Озирис ще изричам,
 (домът му тайнствен е, незнаен).
 О, вие, духове на злото, които крайниците пръснати
 на (бог) Озирис затворени държите,
 които духовете посветени гоните,
 помнете!
 Наистина не ще ме в плен държи небето,
 нито земята би могла в утробата си да ме задържи.
 Не ще съм аз покорен на властта на духовете зли палачи.
 Краката ми се подчиняват.
 Ето, отправям се към моя труп там на земята.
 Да мога от духовете зли спасен да бъда,
 които крайниците на Озирис са затворили!

 93 ГЛАВА
 ЗА ДА НЕ СЕ ПЛАВА КЪМ ИЗТОК В ОТВЪДНОТО

 О, мъжка мощ на Ра-създател!
 При бурите космически тя бе засегната
 и на света покоят продължи с милиони години.
 Тогава аз от силните по-силен станах,
 от всички жизнени най-жизнен...
 При все това, ако на кораба качен насила, към изток бях отведен
 по пътя страховит на двата рога;
 ако измъчваха ме злите духове, пируваха върху душата ми;
 ако на Ра разкъсваха създаващия орган,
 а също и главата на Озирис...
 Тогава да можех отведен към полетата да бъда,
 където формите магически принасят жътвата на боговете...
 Дано прогонен от рогата на Хепри да не бъда,
 дано на гной подобен да не стана
 на Тум в окото!
 Да не ме хванат злите духове,
 нито към изток да не ме отвлекат,
 където биха искали върху душата ми те да пируват:
 те нека зло да ми не сторят,
 те нека не ме посекат!

 94 ГЛАВА
 ЗА ДА ИМАШ МАСТИЛНИЦА И ДЪСЧИЦА

 О, дух велик на Тот, в книгата свещена за тебе се говори,
 за тебе, който наблюдаваш в безмълвие божествения си баща,
 ето, станал дух посветен, пред теб пристигам.
 Аз, живата душа, със силите магически дарена,
 получени на Тот от книгите свещени.
 Държа аз тези книги в ръцете си,
 между Акер и Сет за да премина.
 Със себе си мастилницата и дъсчицата аз нося
 и слагам ги на Тот, божествения писар, в ръката.
 (Велико тайнство това наистина е.)
 Ето, аз ставам писаря на Тот.
 Разлагането на Озирис, праха на тялото му аз донасям,
 с което знаците свещени начертавам.
 Аз всеки ден изричам
 словата на добродетелното божество велико!
 Приятни са ми твоите нареждания, Хор.
 Постъпките ми на Маат със заповедите са съгласувани.
 Наистина аз на земята законите на бога-слънце изпълнявах
 през дните на живота си!

 95 ГЛАВА
 ЗА ДА СЕ ПРИБЛИЖИШ ДО ТОТ

 На вихрите съм аз владетелят всесилен,
 короната божествена от враговете й аз браня.
 Ето с меча удрям.
 Убит е Сет.
 Добрите духове са подкрепени.
 Короната божествена когато браня
 на боговете, става мечът неумолим и силен.
 (О), вижте как на Тот ръката
 след вихрите убива враговете ми!

 96, 97 ГЛАВА
 ЗА ДА СЕ ПРИБЛИЖИШ ДО ТОТ

 Аз съм този, който в окото е на Хор.
 Ето, пристигам и Маат поставям
 на Ра в ръцете.
 С приношенията в Акер аз Сет смирявам,
 аз духовете огнени с възхвала към Кеб смирявам.
 (Слова за произнасяне в лодката небесна:)
 О, скиптър на Анубис,
 чуй! Духовете четири аз укротих,
 подвластните на господаря на вселената.
 По тяхна заповед аз ставам
 владетел на полетата, баща на наводненията,
 на езерата страж, на жаждата гонител.
 О, древни богове, аз съзерцавам ви
 и вас, велики духове на Хелиопол!
 Помнете вие всички!
 По степен на напредък от вас съм по-висок,
 в сравнение с всички вас аз съвършенството достигам!
 Към мене погледнете! Аз не съм ли чист
 като душата на бога древен и велик?
 Със словото на вашата уста не се опитвайте
 да пуснете на злото духовете
 на моя път нагоре да попречат!
 (Ето, един нечист край мен блуждае
 и готв

:
99 ГЛАВА
 ЗА ДА ВОДИШ ЛОДКА В ОТВЪДНИЯ СВЯТ

 О, вие, духове, които плавате
 по прешлените мръсни на Апопи!
 Да мога също аз да плавам с мойта лодка
 в мир, в мир,
 като въжетата навивам и развивам. Елате! Бързайте,
 защото тук пристигам да видя баща си Озирис!
 О, господари на дрехата Анси!
 С радост аз я вземам! Вижте!
 О, владетели на бурите и вие също,
 мъже-плувци по прешлените на Апопи,
 вие, отбягнали от ножа,
 главата привържете, скрепете шията,
 вие, спътници на тайнствената лодка,
 които връзвате и обуздавате Апопи.
 Към мене погледнете!
 Аз плавам с мойта лодка,
 въжетата навивам
 и все напредвам към областта прокълната,
 където са звездите паднали, към бездната понесени...
 Не са могли наистина те своите някогашни пътища да срещнат,
 защото пътят им от пламъка на Ра е преграден.
 Водачът на едната и на другата земя се казва "Андебу"; Кеб на кормилото стои. На двамата магическата сила
 на слънчевия кръг проправя пътя,
 който над духовете зли се вие...
 Ето напредвам с лодката си...
 Да могат моят двойник и моят дух да се отправят
 към мястото, което ти единствен знаеш!...
 - Ти името ми отгатни - говори колът в пристана за котва.
 - Владетел на земите две, в светилището си царуваш, е твоето име.
 - Ти името ми отгатни - говори дървеният чук.
 - Копитото на бик Апис - това е твойто име.
 - Ти името ми отгатни - въжето корабно говори.
 - Надиплените ленти на Анубис, с които той си служи наведен над мумиите, това е твойто име.
 - Ти името ми отгатни - осите на веслата казват.
 - Стълбовете на царството на мъртвите е името ви.
 - Ти името ми отгатни - трюмът говори.
 - Богът Акер - това е името ти.
 - Ти името ми отгатни - говори мачтата.
 - Който владетелката след отсъствието дълго води, пак довежда - това е името ти.
 - Ти името ми отгатни - говори мостът подземен.
 - На Уп-Уау флага, това е името ти.
 - Ти името ми отгатни - лостът отпред говори.
 - На Мастха гърлото, това е твоето име.
 - Ти името ми отгатни - гребалката говори.
 - Богиня Нут, това е твоето име.
 - Ти името ни отгатни - говорят ремъците.
 - Кожата на бика Мневис, обърната от Сет, е името ви.
 - Ти името ни отгатни - веслата казват.
 - На Хор пръстите, на боговете първородният, е името ви.
 - Ти името ми отгатни - говори чайката.
 - Ръката на Изида, изтриваща кръвта, избликнала от изваденото око на Хор - това е името ти.
 - Ти имената отгатни ни - говорят клиновете.
 - Местха, Хапи, Кевхесенуф, Хакау, Дуамутф,
 Маа-антеф, Ир-неф-джесф, Тхет-ем-ауа са имената ви.
 - Ти името ми отгатни - носът на кораба говори.
 - Главен на областта, това е твоето име.
 - Ти отгатни ни имената - страните две на кораба говорят.
 - Богините Мерти е името ви.
 - Ти името ми отгатни - кормилото говори.
 - Изправено и ясно във водата видимо до границата
 на вълните, това е името ти.
 - Ти името ми отгатни - гредата казва.
 - Бедрото на Изида, което Ра със своя нож изряза, та корабът Сектет да се напълни с кръв, това е името ти.
 - Ти името ми отгатни - морякът, отговорен за платната,
 казва.
 - Осъденият, ето твоето име.
 - Ти името ми отгатни - говори вятърът, който те отнася.
 - Вятърът от север, от Тум изпратен в носа на Хенти-Аменти, това е твоето име.
 - Ти името ми отгатни, ако желаеш течението ми ти да следваш - реката казва.
 - Внимание! Гледат те! Това е името ти.
 - Ти името ми отгатни - говорят бреговете, които се отронват.
 - Рушители на божеството с ръце могъщи в дома-чистилище е името ви.
 - Ти името ми отгатни - земята твърда казва, - щом искаш ти по мен да стъпваш.
 - Небесната земя, която се отправя към духа пазител на балсама, живеещ всред полята на блажените
 и който радостен оттам излиза, е твоето име.
 Пред всички тези божества ще изречеш ти после тия думи: О, на естеството здравейте вие, богове с Ка сияещи,
 които винаги живеете и съществувате вечно,
 безкрайността е вашият предел.
 Ето, проправих път,
 към вас вървя, о, богове!
 За моята уста храна надгробна дайте,
 да мога аз да се възползвам
 и думите на сила да изричам.
 От хляба на Изида посветен ми отредете,
 когато аз пред бога всемогъщ ще се намеря.
 Наистина познавам този бог велик,
 сега пред него вие даровете поставете.
 Тхекем е името му.
 От изток тръгва той към запад.
 Наредете неговият път мой път да стане
 и плаването му да бъде мое плаване,
 та да не бъда в Мескет сразен
 и злите духове да не отнемат крайниците ми!
 Да мога да намеря хляб свещен в Пе,
 а в Деп питието посветено!
 Да бъдат даровете ви на мене всеки ден донасяни!
 Да получавам дрехи, ечемик, масло "анти", пшеница!
 Те моето здраве, сила и живот да подкрепят,
 та аз към светлината на деня да мога да излизам,
 да мога по желание през многобройните превъплъщения да премина
 и да достигна до полята на блажените накрая!

 ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ
 Ако мъртвият е научил тази глава, той ще може да достигне до полето на блажените; той ще намери върху жертвеника на великото божество питие и свещен хляб; той ще има ниви с пшеница и ечемик, които служителите на Хор ще жънат за него. Той ще се насища с тях, ще трие с тях крайниците си и тялото му ще стане като тяло на бог; той ще може да достигне до полето на блажените, след като приеме всички форми, които му харесват. Накрая той ще може там да се движи всеки миг, където поиска действително вечно.

 100 ГЛАВА
 ЗА ДА СТАНЕ СЪВЪРШЕН ПОСВЕТЕНИЯТ ДУХ

 Аз като феникса божествен плавам.
 Към изток лодката ми се отправя,
 подобен на Озирис към Джеду аз вървя.
 На Нил водохранилището аз отварям, на слънчевия кръг разчиствам пътищата
 и както бог Сокари напред се движа в колесница.
 Всемогъщ съм като великата богиня в своята върховна сила. Прославям слънчевия кръг
 и с духовете благоговеещи в зори пред слънцето се сливам. Ето на тези духове съм равен. Като тях
 аз на Изида съм излъчване.
 Магическата сила на Изида ме прави жизнен.
 Ето въжетата си аз навих,
 прогоних Апопи и го принудих да поеме път обратен.
 Ра към мен ръцете си простира.
 Моряците му мене не отблъскват,
 понеже сила дава ми на Ра могъщото око,
 а на Ра окото е силно от моята могъща сила.
 Ето, ако приет не бъда в лодката,
 Ра отделен ще бъде от яйцето космическо...

 ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ
 Тази глава ще бъде изпълнена над рисунка на неупотребяван папирус без всякакъв надпис; той ще бъде изписан с мастило, направено от зърна на абут, примесени с течността "анти". Този ръкопис ще бъде поставен на гърдите на мъртвия, така че да не докосва неговите крайници; след изпълнението на това заклинание който и да е покойник ще може да влиза в лодката на Ра редовно и всекидневно; бог Тот ще се грижи за него: както за неговото пристигане, така и за неговите по-нататъшни премествания всекидневно, редовно, действително и вечно; мъртвият ще стане посветен дух в цялото си съвършенство; той ще може да издигне знака на Джед и да запази този на свещената къдрица и ще може да плава с лодката на Ра навсякъде, където пожелае.

 101 ГЛАВА
 ЗА ДА СЕ ЗАКРИЛЯ ЛОДКАТА НА РА

 О, Ра! В своята лодка седнал, вълните пориш,
 над бездните ти плаваш...
 Отправяш се към миналото си и преминаваш го обратно.
 Ето че с мене, отражение на Озирис, ти съединяваш се,
 дух посветен сред твоите служители.
 О, Ра! Наистина, щом ти вървиш напред, и аз напредвам!
 О, Ра! По силата на твоето магическо име "Ра",
 докато ти пресичаш окото космическо
 на ширина седем размера, а зеницата на окото - три размера,
 всесилен направи ме!
 О, Ра! Наистина щом ти вървиш напред, и аз напредвам.
 О, Ра! По силата на твоето мистично име "Ра",
 когато ти минаваш над онези,
 които след своята смърт са станали
 съвсем обратното на себе си,
 над мен смили се! Изправи ме!
 Сложи ме да стъпя на краката си отново,
 понеже, Ра, наистина щом ти вървиш напред, и аз напредвам.
 О, Ра! По силата на твойто магическо име "Ра",
 когато ти мистериите на световете на отвъдното отбулваш,
 та ти на боговете, твои служители, да посветиш сърцата,
 на моето сърце разкрий ти тези тайни,
 защото, ето, щом ти вървиш напред, и аз напредвам!

 ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ
 Чрез словата на сила на тази глава твоите крайници ще останат невредими и здрави като тези на самия Ра. Тези слова да се изричат пред превръзка от много фино ленено платно, на което те предварително ще бъдат нанесени с маслото "анти". Когато настъпи денят на погребението, тази превръзка ще бъде поставена на шията на мумията. Шията на мъртвия става силна и устойчива и мъртвият ще може подобно на бог да изпълни всичко, което желае сърцето му. Той ще може да отиде при служителите на Хор, подобно на звезда той ще заеме място в небето срещу Сотхис. Неговата мумия ще бъде почитана като божество завинаги от неговите роднини. Богинята Менкет ще направи да поникнат цветя на гроба му, а великият бог Тот ще излее в изобилие вечния мир на несътворената светлина върху тленните му останки, както беше направил някога за великия Озирис, владетеля на севера и юга...

 102 ГЛАВА
 ЗА ДА СЕ ИЗКАЧИШ В ЛОДКАТА НА РА

 Здравей, велико божество, което с лодката си плаваш!
 Дотук пренесен, аз пред теб се появявам!
 Пусни ме ти да се кача на мостика команден,
 да направлявам посоката на лодката,
 тъй както правят твоите служители, старейшините на планетите...
 Не! Не! Не!
 Отпадъци не хапвам!
 С ръце да ги докосвам и да ги тъпча със сандали
 това ми вдъхва ужас, отвращение.
 Понеже дарове надгробни за мене има:
 приготвени са хлябовете ми от бяло жито,
 напитката ми е добита от червено жито.
 А ето корабите, даровете мои носещи,
 и тези дарове ще бъдат върху жертвеника на Хелиопол сложени...
 На божественото око, което по небето преминава, слава! Ако ме духовете-кучета нападнат, ще съумея да се отбранявам!
 Ето вървя напред и този бог изтръгвам
 аз от ръцете на моите врагове,
 които тялото, нозете и ръцете му увреждат.
 Към него се отправям, ръцете му прикрепвам, краката заякчавам.
 Аз обикалям в лодката на Ра
 и заповедите на този бог закон единствен са за мене.

 Сотхис - звездата Сириус, която е символ на светлината.

 103 ГЛАВА
 ЗА ДА ОСТАНЕШ ДО БОГИНЯ ХАТОР

 Ето пречистен идвам!
 Бог Ас-Ахи, о, гледай! Гледай!
 Наистина намирам се в този миг
 между служители на Хатор.

 104 ГЛАВА
 ЗА ДА ПРЕБИВАВАШ МЕЖДУ ВЕЛИКИТЕ БОГОВЕ

 Ту седнал съм сред богове велики,
 ту се отправям към царството на лодката Сектет.
 После, прелитнал като пеперуда,
 при божества велики в света отвъден спирам
 и в безмълвие ги съзерцавам.
 Към мене погледнете, аз тук пред вас съм,
 между душите, посветени на блажените!

 105 ГЛАВА
 ЗА ДА НАПРАВИШ ДАРОВЕ ЗА НЕТЛЕННИЯ ДВОЙНИК

 Здравей, мой двойнико нетленен!
 Виж! Още съм! Живея!
 При тебе идвам, изпълнен с жизненост и власт магическа,
 на слънцето подобен се издигам,
 владетел на душа безсмъртна, на воля несломима!
 Аз нося ти благоговения, за да пречистиш твоите излъчвания,
 което лошо казал съм, каквото зло направил съм,
 ти за това не ме кори,
 понеже плочка съм наистина от изумруди,
 която на врата на Ра виси,
 поставена от духовете,
 живеещи в дома на двата хоризонта.
 Ако вървят напред, напредвам също аз,
 защото моят двойник на двойника им е подобен
 и двойниците ни една храна приемат.
 О, вие, духове божествени, които тъй високо вдигате
 към ноздрите на Ра на правдата везната,
 не позволявайте главата ми на рамото да клюмне!
 Наистина не съм ли аз око, което вижда, ухо, което чува?
 Не съм ли на Озирис аз могъщ служител,
 нападнал и прогонил враговете му?
 За мен приготвени не бяха ли надгробни дарове
 от духовете извисени?
 До теб да приближа ти позволи ми, всемогъщи.
 Понеже пречистен съм и допринесох
 Озирис над враговете си да тържествува!

 106 ГЛАВА
 ЗА ДА СЕ ПОЛУЧАТ ДАРОВЕТЕ

 Велики духове, на даровете надгробни господари,
 и вие, обитатели на домове небесни!
 Тъй както вие дарове на Птах, великият, в палата носите, така от течните и твърдите дарове на мене донесете!
 Да можех да съм пречистен аз от докосването на желязото свещено
 и от дара на дрехи ленени!
 О, вие, между полята на блажените които плавате,
 помнете, даровете ми определени
 за мене трябва по канала да се носят,
 докато вашият баща божествен с небесната си лодка преминава!

 107 ГЛАВА
 (Вариант на 109 глава)

 108 ГЛАВА
 ЗА ДА СЕ ПОЗНАВАТ ДУШИТЕ НА ЗАПАД

 Ето Бахау - планината.
 На нея небето западно почива с височина тридесет хиляди
 размера,
 с ширина петнадесет хиляди размера.
 Тя в източния хоризонт на небесата се намира
 и храмът на Себек, владетеля на планината,
 издига се в източната нейна част.
 Простряна върху самия склон на планината,
 великата змия е легнала,
 на дължина е тридесет размера, на ширина е осем.
 Гърдите й с кремък украсени са, с плочки святкащи,
 но на змията на планината аз зная името.
 То е: "Който живее на пламъците"...
 Ето, след като Ра е плавал в безмълвие,
 змията вижда.
 Внезапно плаването му се спира,
 защото този, който в лодката му скрит е,
 зорко бди...
 Ето че той се гмурва във водата.
 Размера седем плува под вода,
 напада Сет и мята копието си стоманено по него.
 Тогава Сет, улучен право в гърдите,
 от гърлото си връща всичко, каквото е погълнал,
 а после, заловен и вързан, в тъмница хвърлен е...
 (В това време да се изрича следната магическа формула:)
 "О, Сет, с копие те пронизвам!
 В ръката ми е, ето. Аз приближавам бавно,
 за да те уловя. Внимателно
 аз лодката си направлявам...
 Въжетата избрах грижливо
 да оплета главата...
 Ето настъпвам, а ти, обратното, отстъпваш!
 Наистина съм мъж непобедим!
 Главата ти заплитам аз и устните ти побледняват.
 Жизнеността ми е голяма.
 Наистина могъщ съм!
 Великият учител по магия съм,
 син на богиня Нут. Аз духовете посветени,
 о, Сет, от твоята уловка освобождавам.
 Това какво е? Какъв е този дух,
 лазещ по прешлените, по корема, по опашката си?
 Почакай! Ето ме!
 Вървя аз срещу тебе.
 Ако желаеш, силата си с мене премери.
 Зъл дух, ти чуй! В разгара си е силата ми.
 Бия се и срещу врагове на Ра настъпвам.
 Дойде им краят, от мене те са обуздани.
 Нощта се спуска. Мога аз да си отдъхна.
 Аз след това небето преминавам, докато ти, о, Сет,
 оставаш неподвижен, вързан.
 Наистина получената заповед изпълних.
 На хоризонта си Ра неуязвим живее!
 Аз имам всички средства, за да премахна Апопи.
 Познавам също всички духове на запад.
 Този тук Тум е, а по-нататък е Себек,
 на планината Бахау господар.
 Съвсем в дъното, накрая, е Хатор,
 на вечерта върховна повелителка.

 109 ГЛАВА
 ЗА ДА СЕ ПОЗНАВАТ ДУШИТЕ НА ЗАПАД

 Здравей, о, северен портал небесен!
 Познавам те!
 Южната твоя част в страна Хару се намира,
 а северната твоя част се образува от канала Ерса,
 където с лодката си, понесена от ветровете, Ра
 прониква в небето. Ето аз платната вдигам
 прав в лодката, която все напред върви безспирно...
 Ето познавам духовете аз, живеещи
 на изумрудени смокини в клоните - на бреговите украшения-
 те в тишина се плъзгат.
 Ето те идват да възпрат Шу
 пред портите на повелителя на изтока,
 където в лодката си Ра минава.
 Наистина полята на блажените познавам,
 на Ра наследство от баща му!
 Стената на оградата е от желязо, пшеницата в полята
 до пет размера стига: две за класа,
 три - за стъблото.
 Там ечемикът е с размери седем: три за класа,
 четири за стъблото.
 Работещите духове в полетата
 с височина девет размера са. Плода прибират
 редом с души божествени в източното царство.
 Добре ги аз познавам: Херу-Хуит си ти,
 Ти Хескхери си, на вдовицата синът.
 Накрая ти си, Нетердуе, владетел на звездата утринна!

 110 ГЛАВА
 Тука започва заклинанието, което се отнася за полетата на мира. Как да се проникне в пълната светлина на деня, да се дойде в полетата на блажените, да се живее в полетата на мира; великото, върховното царство на ветровете, как да се завладее то; как там се става дух, как се обработва земята, как се жъне житото, как се яде, как се пие, как се живее заедно с другите, накратко - как се извършват там всичките действия на земния живот.

 Здравейте, на даровете господари!
 Ето аз идвам в мир към вас
 да вкуся от храната,
 давана за мене всеки ден от божеството.
 Сет хвана Хор,
 докато той оглеждаше стените, съградени
 в полята на мира.
 Но от властта на Сет избавих Хор
 и за очите две небесни отворих пътя.
 (О), ето Сет! По вятъра аз гибелните му лъчения хвърлих,
 да паднат те върху окото и душата му
 в град Мерт.
 Това, което беше скрито вътре в Хор,
 от бог Акер спасих го.
 Сега, застанал в лодката голяма,
 по езерото на мира аз плавам.
 На Шу в дома прониквайки,
 пристъпвам към увенчаване на Хор.
 Тогава със светлина по-силна звездите запламтяват
 и до града достигам на мира;
 а после езерото прекосявам,
 там мир дълбок благодарение на мен царува
 в хармонията на сезони и владения,
 сред своите богове първородни.
 Смирявам войнствения пламък на Хор и Сет,
 с помощта на духовете пазителите на живота -
 творя добро и мир донасям,
 заставям Сет и Хор да уважават своите помирители
 и облаци насочвам към тези, които ме нападат.
 На слабите насилниците укротявам
 и духовете зли, душите на блажените нападнали, унищожавам.
 Наистина местата на мира познавам.
 По езерото плавах аз, прониквах в градовете.
 Могъщи са магическите заклинания на устата ми.
 Наистина дух посветен достоен съм да стана
 и срещу злите духове оръжията ми ще устоят...
 О, богове! Да мога аз за малко да остана във вашите полета на мира,
 които вие толкова обичате!
 Да можех там, когато се сдобия с власт над дишането си,
 да стана дух блажен, да ям, да пия,
 земята да ора, да жъна жито
 и словото магическо и силата си аз да проявявам!
 Да не попадна там в робство!
 Да имам там влияние неповторимо!
 Ето: ти бога на мира направи жизнен,
 изправи го над светещите стълбове на Шу,
 съединени от чудните лъчи на слънцето -
 разпределител на годините!
 Там горе моята душа е запечатана,
 мълчание ще пази тя
 (и) думите, които ще мълви,
 ще бъдат пълни с тайнственост.
 Наистина аз раждам вечността
 и влизам във владение на траенето безгранично,
 защото съм на неизменяемата трайност господарят,
 и моята душа в гърдите на мира почива.
 Ето че Хор се явява в образ на сокол.
 Крилата му широки са хиляди мери,
 животът му две хиляди години трае,
 с оръжия в ръка напред настъпва.
 Пред своя град, в любимото си езеро пристига.
 Родил се в храма на бога на града,
 той даровете там на този бог приема.
 Отдъхва той всред своето сияние животворно.
 Извършва там дела, които обичайно върши
 в езерото с двоен огън,
 където никой не познава радост,
 защото мястото е място на страдание...
 О, ти, бог на мира!
 Да можех да пристигам и да тръгвам, да преминавам и отново
 да се връщам,
 с този, който в храма на града е, да се слея,
 всред моето сияние животворно да отдъхна,
 да върша там дела, които обичайно се извършват
 Във езерото с двоен огън,
 където никой не познава радост,
 защото мястото е място на страдание...
 Ето живея аз в гърдите на мира божествен.
 Защитата на моите обвивки
 властителите на храната да не ми отнемат.
 да ми се носят даровете от боговете в изобилие
 й аз да мога да ги притежавам!
 Ето божествения мир дълбоко в съществото ми прониква
 и словото велико на сила овладявам,
 то в сърцето ми живее,
 понеже в този миг наистина припомням си
 и паметта ми благодарение на формули магически
 не знае слабост.
 Аз обикалям, разоравам, вкусвам от мира в града небесен,
 на този край познавам аз водите, езерата
 в полята на мира.
 Там да живея,
 да е неизмерима силата ми,
 да стана дух блажен,
 да сея и да жъна, да се храня,
 да ора, на любовта да се отдавам,
 да съм в мир с божествения мир,
 да раждам синове, по езерото да пътувам...
 Пристигам пред града.
 Върховен мир владее в него.
 С два рога моята глава е украсена.
 На духовете блажени аз нося дарове...
 Ето пристигайки в града на бога Шу,
 свещените числа, които ръководят, аз познавам.
 По езерото плавам,
 подтиквам към полята на мира Ра да напредва.
 Погледайте! Какъв божествен мир цари в небето!
 Колкото се приближава до земята,
 все повече сърцето ми покой намира.
 Аз правя, духове, за вас това, което вие правите за мене.
 Мира завоювах с моята велика сила,
 и аз докато в мир живея и в мир напредвам,
 върви след мен душата ми.
 Нектарът аз на боговете в двете си ръце донасям.
 О, на земите две, владетелко,
 Дари на моите заклинания сила!
 Да е необятна паметта ми и непогрешима!
 Да съм изпълнен с живот!
 До мен да не достигнат враговете ми!
 Дай радост на сърцето, мир на духа ми!
 Да бъдат ставите и жилите ми
 на място сложени!
 Когато живителния дъх на въздуха отново вдъхвам,
 да бъде мир над мене,
 да стана господар на дишането си
 и нека цялото ми същество и моите движения
 да бъдат осветени от мира!
 Ето главата си подавам...
 Задрямал в Ра, събуждам се! Какво да видя!
 Дълбока нощ небесния отвор изпълва,
 но с помощта на моите излъчвания високо над препятствията
 прелетявам.
 Пред моя град голям пристигам.
 Пресметнах силите си: преминавам го,
 се отправям към областта Уакх.
 Наистина съм аз могъщият бик със сияние синьо,
 владетел на полята на блажените
 и господар на магическите заклинания.
 Богинята Септет съм аз в мига на нейното издигане.
 А ето областта Уакх, прониквам там,
 приемам даровете си,
 месото взимам, от моя син приготвено.
 Слагат ми птици за Шу предназначени.
 Вървя зад боговете,
 след техния нетленен двойник.
 А! Ето я страната Джеф! Прониквам в нея...
 Обличам там одеждите за Хор предназначени
 и като другите небесни богове след Ра пристъпвам.
 Сега съм в средата на владенията
 на бога на мира и на земите две владетел.
 В свещените води на езерото се потапям.
 Далеч от мене всичко мръсно!
 Великият владетел, ето го! Пред него
 улавям птиците и ги изяждам
 прониквам после в областта Кенкент,
 там пред Озирис съм, той трябва да ме съди,
 с майка ми се съединявам и злите духове - змии улавям.
 Спасен съм аз, защото името на бога зная,
 той седнал е срещу богинята Джесерт.
 Косата му е права, два рога има на главата си.
 Нивята си той разорава.
 Аз разоравам моите.
 Прониквам след това в страната Хаст и злите духове прогонвам.
 Ведно с боговете дишам
 и божеството всемогъщо връща ми главата,
 и дух с очи лазурни с тялото ми я съединява.
 В страната Устр след това прониквам,
 където най-високото на храма пред боговете слагам
 гробовно ядене, надгробно.
 Ето страната Смам. Прониквам в нея.
 С корона бяла главата ми е украсена,
 но бди сърцето ми.
 Аз духове небесни водя.
 На тези на земята - упование давам.
 На боговете веселя сърцата, защото аз съм техен господар.
 Аз направлявам техните движения
 в тюркоазносините пространства.
 Ето страната на пшеницата и ечемика. Прониквам в нея.
 Там моите служители ми носят дарове за боговете.
 Привързвам лодката си в залива на езерото на небето.
 После аз край брега вървя и я тегля,
 като изричам формули магически
 и славя боговете на полята на мира...

 111 ГЛАВА
 (Вариант на 108 глава)

 112 ГЛАВА
 ЗА ДА СЕ УЗНАЯТ МИСТЕРИИТЕ НА СТРАНАТА БУТО

 Ти, труп всред всички трупове на страната Мендес!
 О, ти, богиня на ловците в страната Буто!
 И ти, Шутет, богиня на звездите неподвижни!
 Накрая и вие божества, които идвате
 и носите и хляб, и бира, и своите дарове,
 о, знаете ли всички вие защо страната Буто
 на Хор е била в дар принесена?
 Аз знам, но вие нищичко не знаете!
 Ето: на Хор Ра отстъпва я
 като отплата за раната в окото му нанесена.
 А Ра на Хор говори:
 "С окото ти какво е станало, ти покажи ми!"
 И го погледна... После казва Ра на Хор:
 "Гледай там! Пази се от глигана черен!"
 И Хор неспирно го следи.
 Глиганът яростно се хвърля върху него.
 На Ра говори после Хор:
 "Виж Сет окото ми как е ударил!"
 И Хор от болка залудява.
 Тогава Ра се обърна с думи към приближените си божества и каза:
 "Съвсем спокоен кът му намерете,
 където раната си да лекува,
 защото Сет в образ на глигана черен
 нанесе удар тежък на Хор в окото!"
 Като се обърна с думи към приближените си божества, Ра каза още:
 "Глиганът черен вдъхва само отвращение на Хор,
 но аз ви се кълна, че Хор ще се роди отново здрав!
 Каква погнуса черният глиган за Хор е!"
 Когато Хор по-късно дете му стана собствено,
 божествените от свитата на Ра
 за жертва изкупителна донесоха на Хор
 телета, агнета, прасета...
 Ето така наричат се децата, които Хор е имал:
 Хати, Дуатмутф, Местха, Кебхсеннуф,
 а майка им Изида е...
 Каза после Хор на Ра:
 "Дай ми ти на Буто двамата божествени близнаци
 и двамата близнаци от Нехен.
 Ето, богове, от вашите тела са те родени
 и с мене ще останат
 до края на времената.
 Тогава огненият ураган ще се смири,
 земята ще се появи отново в новия си блясък,
 ще бъде тайното й име:
 "Хор от табличката изумрудена"...
 Божествените духове в страната Буто аз познавам:
 Местха, Хор и Хапи са имената им.

 Буто - град в Долен Египет, в делтата на река Нил.

 113 ГЛАВА
 ЗА ДА СЕ УЗНАЯТ МИСТЕРИИТЕ НА НЕХЕН

 Мистериите в Нехен наистина познавам!
 Ето го Хор, от майка си създаден всред океана на небето,
 с помощта на думите на сила:
 "Кажете да узная аз какво за мене е решено;
 какво сте наумили,
 а и за пътя подир вас...
 Като го търся аз, ще го намеря."
 Тогава каза Ра:
 "Наистина нещастието стигна сина на Изида
 за начина, по който майка му с него се отнесе.
 Изида се провикна:
 "Нека тук ми доведат Себек, на блатните места владетеля!" Започна риболов Себек тогава и хвана риба.
 Изида пък накара Хор да порасте
 в място, което беше отредено.
 Себек, владетел на блата тръстикови, говори:
 "Ето пристигнах и намерих
 под пръстите си край бреговете
 следи от техните минавания...
 В мрежа силна улових ги".
 Тогава каза Ра:
 "Време е рибите да са подвластни на Себек,
 защото той намери на Хор ръцете
 на рибите в страната."
 Добави Ра:
 "Страната на езерата
 ще стане мястото на мрежата на Себек"...
 Докато на Хор лицето се разбулваше
 за празниците първи и петнадесети на месеца,
 в страната на рибите ръцете му донесоха.
 Тогава Ра извика:
 "Аз за жилище на двете му ръце ще дам на Хор
 града Нехен!
 Там, в Нехен, тържествено
 през неговите две ръце лицето му разбулено ще бъде.
 През времето на празниците той с враговете си ще се разправи."
 Тогава каза Хор:
 "Да отведа със себе си Дуамутф и Кебхсеннуф ми позволете, та те да пазят тялото ми,
 на бога-покровител на Нехен да станат те служители!"
 Ра отвърна:
 "Съгласен съм с това, което искаш!
 Тъй както ти в Сенкет си бил приет,
 така в Нехен ще бъдеш
 и труповете на враговете ти в твоя власт да бъдат!"
 Каза Хор:
 "Виж! Те са ту при тебе, ту при мене!
 Те заповедите на Сет с внимание слушат,
 когато неговият глас кънти, зовящ божествените духове на Нехен!"
 Да мога след смъртта си
 в Нехен между божествените богове да съм въведен,
 да мога примките на Хор да разплета,
 защото на Нехен божествените духове добре познавам!
 Това са Хор, Дуамуфт и Кебхсеннуф.

 114 ГЛАВА
 ЗА ДА СЕ УЗНАЯТ МИСТЕРИИТЕ В ХЕМЕНУ

 Ето че носена в ръце
 по празниците на възнасянето на Нейт и Матхит
 в статуята на Маат напред се движи бавно тя,
 небесното око сияе...
 Пред мене виждам везната на присъдата...
 Аз посветен бях в тези тайни: зная
 какво Маат донася от град Кеси,
 но аз на хората не ще го кажа,
 нито пред боговете аз ще го повторя,
 защото идвам тук по заповед на Ра самия
 да сложа статуята на Маат в потока на процесията
 по празниците на възнасянето на Нейт в Матхит,
 когато окото божествено ще бъде съдено.
 Благодарение на това, че знам аз тайните на Хемену,
 пристигам тук в цялата си сила,
 защото като вас и те обичат знаещите...
 Наистина познавам аз Маат в цялата й жизненост неукротима
 и нейната присъда аз приемам с радост.
 Здравейте, о, души божествени на Хемену!
 Аз, който ви говоря, аз знам нещата скрити и забулени,
 които при тайнствата месечни и полумесечни ви се разкриват.
 Мистериите нощни от Ра ревниво пазени,
 на мен самия Тот откри ги.
 И други работи, които вие също знаете...
 Наистина познавам ви, души съвършени на Хемену!

 115 ГЛАВА
 ЗА ДА СЕ УЗНАЯТ МИСТЕРИИТЕ НА ХЕЛИОПОЛ

 Наистина бе дълго времето на моето престояване.
 Наистина били са дълги времената на пребиваването ми
 всред сенките на миналото.
 От утрото на времената непрестанно
 в гърдите на Хепри, на ставането бога,
 през цикъла от превъплъщения преминах...
 Ето прониквам в царството на мрака
 и ненадейно се лицето ми отбулва
 пред наблюдаващото го око сияйно...
 О, души съвършени, знайте! Една от вас съм,
 защото духовете аз божествени в Хелиопол познавам!
 Наистина познанието на ясновидеца велик
 не надминава моето познание скрито!
 Не съм ли с моя порив преградите преодолял?
 Не съм ли се обръщал със слова към боговете?
 Не, няма. Не! Не ще ме злите духове унищожат,
 мене, наследника на боговете на Хелиопол,
 защото на къдрицата мистерията наистина аз зная,
 тя челото на рожбата божествена краси.
 С бог Амихав Ра разговаря,
 устата на когото бе нападната (и) наранена някога.
 Но божеството каза Ра:
 "Вземи от моите ръце ти това копие, наследство на хората!"
 И Амихав взе копието...
 Така божествените двама братя се родиха,
 около Ра те в орбитата си минават по небето...
 по-късно Амихав стана жена,
 украсена с къдрицата свещена, закрилата на Хелиопол...
 И ясновидецът велик, наследник на нейния наследник,
 стана велик жрец-ясновидец на Хелиопол...
 О, вие, духове божествени в Хелиопол,
 наистина аз ви познавам!
 Ра, Шу, Тефнут сте вие...

 116 ГЛАВА
 ЗА ДА СЕ УЗНАЯТ МИСТЕРИИТЕ НА ХЕМЕНУ

 Ето, издига се Нейт над град Матхит,
 до нея движи се напред Маат, богинята.
 Този, който разкъсва деянията злонамерени, извършени от хората,
 от нея за съдник е посочен.
 Тогава аз, от моя жрец въведен,
 прониквам в светилището и мистерии наблюдавам.
 Наистина на никой смъртен не ще ги аз разкрия,
 пред никой бог не ще ги аз повторя...
 Здравейте, богове на Хемену,
 които ме познавате, тъй както аз богинята Нейт познавам!
 (Ето, окото божествено в тъмнините свети!)...
 Зарадвайте се на присъдата, която преди миг оневини ме!
 Наистина душите аз божествени на Хелиопол познавам!
 Познавам ги, когато са развеселени
 по празници един път месечно,
 а също и при затъмняванията им
 по празници два пъти месечно.
 О, вижте! Ето Тот потайния...
 А по-нататък Са е бог на мъдростта...
 Накрая Тум е бог велик.

 Тефнут - сестра и жена на бог Шу, богиня на розите и на дъжда.

 Са - бог на мъдростта, на знанието, на духовната светлина, покровител на пътя към усъвършенствуването.

 Елефантин - остров на река Нил в Горен Египет.

 Бубаст - град в Долен Египет, наречен на името на богиня Бубаст - покровителка на лова.

 117 ГЛАВА
 ЗА ДА СЕ ПРОНИКНЕ В РЕ-СТАУ

 Над мен минаващите пътища
 ме водят към света Ре-Стау.
 Препаската на бог, короната на бог аз нося.
 Вървя напред и ред в Абидос възцарявам.
 Отварям пътищата аз, които към Ре-Стау водят.
 Озирис облекчава моите страдания...
 Ето, аз правя водите да избликнат и в тях престола си изграждам.
 Аз на великото езеро през долината преминавам,
 защото аз помогнах на Озирис над враговете ми да тържествува.
 Аз съм бог като вас, о, богове!
 Помнете, духове божествени!
 Той, господарят на вечността, закриля ме!
 Наистина така вървя, както вървите вие;
 аз като вас оставам седнал или прав по моя воля;
 господството над словото на сила аз притежавам,
 тъй както имате го вие
 пред бога всемогъщ, на Аменти владетеля!

 118 ГЛАВА
 ЗА ДА СЕ ПРЕМИНЕ РЕ-СТАУ

 Ето, аз раждам се
 и на света аз идвам във вселената Ре-Стау...
 Благодарение на виното, от моите жреци разлято пред Озирис,
 блаженство вкусвам всред славните тела "Саху".
 Сред духовете на Ре-Стау приет съм и там раста.
 Когато ги Озирис направлява, към неговия двоен дом те приближават;
 аз, божество единствено, като ги следвам,
 вървя напред към дома двоен на Озирис.

 119 ГЛАВА
 ЗА ДА СЕ ПРЕМИНЕ РЕ-СТАУ

 Едно велико божество в сияние могъщо
 върви напред към теб, Озирис!
 Това съм аз! Покланям се пред тебе!
 Виж! Бях измит от вси

:
124 ГЛАВА
 ЗА ДА СЕ ИЗВЪРШАТ ПРЕВЪПЛЪЩЕНИЯТА В ЦАРСТВЕНИЯ ФЕНИКС

 Душата ми гради за мене
 в Джеду дом непоклатим
 и докато аз напредвам в страната Буто,
 магическите ми служители се трудят и нивите ми разработват.
 Лицето на палмата ми е красиво като лицето на бог Амсу.
 (Не! Не! Не хапвам аз! Такава гнусота са мърсотиите!
 От тях не хапвам! Към тях ръцете си не приближавам!
 Дори не ги докосвам със сандали!)
 Аз дарове добри докато имам, не, не ще загина,
 защото разполагам с хлябове пшеничени
 и бира ечемичена,
 които корабите Сектет и Манджит ми носят постоянно.
 Под чудния листак на скъпите за мен дървета седнал,
 аз вкусвам от покоя и наслаждавам се на изобилие от дарове...
 Дух посветен да можех аз да стана!
 Богинята-змия да може пак да ме изправи
 и бялата корона да сложи на главата ми!
 О, вие, духове, пазители на портите
 на миротвореца на двете области,
 помнете! Аз нося в съществото си природата,
 която може за дар на боговете да послужи!
 На помощ ми елате! Да вдигна, помогнете ми,
 мъглата непрогледна, която ме притиска и души!
 О, нека духове посветени прегръдки ми разтворят, йерархиите божествени да пазят тишина
 и никоя от думите да не откриват, които аз разменям
 с душите на бъдещите поколения!
 Могъщ сред тези, които реят се във висините,
 сърцата водя аз на боговете на мен закрилници.
 Наистина не всеки бог, богиня всяка, които жизненост ми вдъхват,
 ще бъдат определени за духове-водачи на годината.
 Аз ще живея под вечно зелените листа на дърветата,
 от даровете, сложени пред мене, вкусвайки,
 подобен на Озирис, когато в Абидос се явявах.
 В мен виждат прародителя на Ра, на съществата светещи.
 На звездното небе загърнат с наметалото широко,
 оставам лице с лице с боговете древни.
 С хляба на общението в моята уста
 явявам се пред боговете Ахиу.
 Да ми говорят те и аз да им отвръщам!
 Със слънчевия кръг, със същества от светлина аз ще говоря.
 Велика силата ми е всред тъмнините,
 които в световете на Мехурт царуват
 тъй близо до почитаното същество...
 Наистина сега аз ставам същество едно с Озирис!
 (О), вижте! Ставам съвършен,
 тъй както съвършен Озирис е сред боговете древни.
 С Озирис ще говоря аз, тъй както хората говорят,
 и той ще ми отвръща с езика на боговете...
 Ето че аз дух посветен като съм станал,
 пристигам тук, закрилян от магическите сили,
 и аз богинята Маат упътвам към тези, които я обичат,
 защото дух съм посветен,
 въоръжен със силите магически на всички посветени духове.
 Явявам се пред образа на Саху
 в градовете Хелиопол, Бузирис, Хераклеопол,
 Абидос и Панопол.

 125 ГЛАВА
 ДУМИ ЗА ПРОИЗНАСЯНЕ ПРИ ВЛИЗАНЕТО В СВЕТИЛИЩЕТО НА МААТ

 Пред тебе, о, Маат, пристигам,
 сияйната ти красота да съзерцавам остави ме!
 Ръцете ми издигнати са за възхвала, погледни,
 на името ти пресвещено! О, истина и справедливост, слушай!
 В местата идвам, гдето не растат дървета,
 където в почвата растения не никнат...
 Ето прониквам в местата на мистериите
 и аз на Сет говоря, техния владетел...
 Към мен се приближава той, водач мой и покровител,
 под плътно було скрито е лицето му...
 Покланяйки се пред местата на мистериите,
 прониква той в светилището на Озирис
 и наблюдава там мистериите, които се извършват.
 Ето ги на пилоните пазителите-духове
 с външност на посветени духове на мъртви.
 Послушайте Анубис, започва словото си той.
 Наляво и надясно се обръща той, като говори
 с езика на човек, пристигнал от земята на Египет,
 познаващ пътищата на страната ни и градовете.
 Прилича ли ви той на някой от вашите?
 Ето Озирис съм! - отговарям му.
 Пристигам тук великите богове да съзерцавам
 и вечния живот да придобия
 чрез общение с хляба небесен.
 До най-далечните предели на небето аз достигнах,
 където е Озирис, над Джеду повелителят, душа велика...
 Той сила на движенията ми даде
 в образа на дух, с глава на феникс...
 Дарен със словото на силата, в текущите води се хвърлих,
 направих дарове от благовония
 и към дървото Схендет като дете запътих се.
 И ето ме в Елефантин пристигнал,
 пред храма на богиня Сатит.
 Обърнах лодката натоварена с враговете ми
 и в мир по езерото аз пътувах,
 загледан в телата славни на Кам-Ур.
 В града свещен Джеду отидох,
 но за това ще пазя тайна...
 На божеството върнах аз движението на краката,
 Достигнах храма на Анубис и съзерцавам господаря му,
 проникнах в храма на Озирис
 и дрехите на този бог облякох.
 Преминах аз Ре-Стау и наблюдавах там мистериите.
 Заровен бях и скрит,
 но път към изхода намерих.
 Преминах местности опустошени, където нищо не расте,
 и голотата си прикрих с дрехи, там намерени,
 масла благоуханни получих от жените
 и ме научиха на силата на словото на посветените.
 Ето че Сет говори ми по начин свой...
 Аз отговарям му: "Ето, везната ти е в сърцето ни,
 тя трябва да се търси"!
 Великият Анубис ми казва:
 "Ти името на тази порта знаеш ли,
 така че да го известиш на мене?"
 Аз отговарям:
 "Бог Шу - рушителят, е името на портата!"
 Великият Анубис казва:
 "Ти името на пантите на портата дали ги знаеш,
 на горната и долната?"
 Аз отговарям:
 "Владетелят на истината и на правдата изправен на краката си" е името на горната.
 "Владетелят със сила удвоена, на едрия добитък усмирителят" - е името на долната.
 Великият Анубис проговаря:
 "Мини, щом знаеш тези имена магически!"
 (Влизайки в двойната зала на истината-правда покойният ще изрече това, което следва, за да се освободи от греховете си и за да може да съзерцава боговете.)

 ИЗПОВЕД ЗА ОТРИЧАНЕ I (Папирус Ну)
 Здравей, о, бог велик, на истината-правда повелител, могъщи господарю! Ето пред тебе идвам.
 Да съзерцавам красотата ти сияйна остави ме!
 На теб и на четиридесет и двете божества магическото име зная,
 които в залата огромна на истината-правда те заобикалят, в деня, когато пред Озирис на прегрешенията се прави равносметка.
 Кръвта на грешниците им служи за храна.
 Името ти е: "Господар на хармонията на вселената,
 очите на когото две сестри-богини са."
 Ето аз истината нося в сърцето си и правдата,
 защото всяко зло изкорених от него.
 Не съм създавал страдания на хората.
 Не съм си служил с насилие към моите роднини.
 Не съм замествал правдата с неправда.
 Не съм общувал с лошите.
 Не съм извършвал престъпления.
 Не съм накарал никого да работи за мене непосилно.
 Не съм злословил от славолюбие.
 Не съм измъчвал моите служители.
 Не съм проклинал боговете.
 Не съм лишавал бедния от неговия хляб насъщен.
 Не съм извършвал действия, отхвърлени от боговете.
 Не съм допускал никой господар да мъчи роба си.
 Не съм докарвал на ближния страдания.
 Не съм допускал глад да има.
 Не съм разплаквал хората, подобните на мене.
 Не съм убивал, нито заповед за смърт съм давал.
 Не съм донасял болести на хората.
 Не съм задигал дарове от храмовете.
 Не съм си присвоявал на боговете хляба.
 Не съм открадвал приношенията за духовете посветени дадени.
 Не съм извършвал действия безсрамни
 в пресвятото място на храмовете.
 Не съм отнемал част от даровете предопределени.
 Не съм опитвал моите владения да умножавам
 по начини непозволени.
 Не съм си присвоявал на ближния нивята.
 Не съм размествал ни тежестите, ни лоста на везната.
 Не съм отнемал млякото от детската уста.
 Не съм обсебвал добитъка по пасбищата.
 Не съм улавял в примка птици, за боговете отредени.
 Не съм изваждал риба с мъртва риба.
 Не съм препречвал на водите да текат, където трябва.
 Не съм събарял вдигнати прегради на води течащи.
 Не съм гасил на огън пламъка
 в мига, когато трябвало е да гори.
 Не съм престъпвал правилата за жертвоприношения с месо. Не съм си присвоявал добитък, собственост на храмове на боговете.
 Не съм попречил на никой бог да се явява!
 Чист съм! Чист съм! Чист съм! Чист съм!
 Пречистен бях, тъй както бе пречистен фениксът велик на
 Хераклеопол,
 защото съм владетел на дишанията,
 които дават живот на всички посветени
 в тържествения ден, когато на Хор окото
 в присъствие на повелителя божествен на земята
 достига до зенита си в Хермопол...
 Щом съм видял в зенита си да е на Хор окото в Хелиопол,
 то нека, богове, не ме достигне злото в този край,
 Ни в залата просторна на истината-правда,
 понеже зная имената на тези богове,
 които обкръжават Маат, на истината-правда божество велико!

 ИЗПОВЕД ЗА ОТРИЧАНЕ II (Папирус Небесни)
 1. О, дух, ти, който ходиш с големи крачки
 и в Хелиопол внезапно се явяваш, чуй ме,
 деяния порочни не съм извършвал!
 2. О, дух, ти, който се явяваш в Кер-Аха
 с ръце, обвити в огън пламнал,
 деяния насилствени не съм извършвал!
 3. О, дух, ти, който се явяваш в Хермопол
 и дишаш божествения дъх,
 сърцето ми презира грубостта!
 4. О, дух, ти, който се явяваш на извора на Нил
 и храниш се от сенките на мъртвите,
 не съм открадвал!
 5. О, дух, ти, който се явяваш в Ре-Стау
 и чиито крайници разлагат се и гният,
 не съм убивал моите подобни!
 6. О, дух, ти, който се явяваш в небето
 на лъв в двоен образ,
 от крината с жито аз не съм отнемал!
 7. О, дух, ти, който се явяваш в Летопол
 с очи-ками пронизващи,
 не съм измамвал!
 8. О, дух, с лице пламтящо,
 ти, който бавно назад отстъпваш,
 не съм ограбвал онова, което принадлежи на боговете!
 9. О, дух, ти, който се явяваш в Хераклеопол
 и смазваш и на прах превръщаш костите,
 не съм аз лъгал!
 10. О, дух, ти, който се явяваш в Мемфис
 и караш пламъците да избликват и да се уголемяват,
 на моите подобни хляба аз не съм отнемал.
 11. О, дух, ти, който се явяваш в Аменти,
 ти, божество на двата извора на Нил,
 не съм клеветил!
 12. О, дух, ти, който в царството на езерата се явяваш,
 със зъби като слънце светнали,
 не съм нападал никога.
 13. О, дух, ти, който се явяваш при мястото за смърт
 определено,
 и ненаситен ти върху кръвта на жертвите връхлиташ,
 знай: не съм животни храмови убивал.
 14. О, дух, ти, който се явяваш
 на трийсетте съдии в залата широка
 и който от вътрешностите на грешните се храниш,
 не съм измамвал!
 15. О, ти, владетел на реда световен,
 ти, който в залата на истината и правдата се явяваш,
 помни: не съм полета плодородни присвоявал!
 16. О, дух, ти, който се явяваш в Бубаст
 и назад отстъпваш,
 помни: не съм подслушвал по вратите!
 17. Дух Аати, ти, който, в Хелиопол излизаш,
 не съм грешил с излишни думи!
 18. О, дух Тутуф, ти, който в Ати излизаш,
 не съм изричал никога проклятия,
 заради причиненото ми зло!
 19. О, дух Уаменти, ти, който в подземията за изтезания
 се явяваш,
 не съм аз никога прелюбодействувал!
 20. О, дух, ти, който в храма на Амсу се появяваш,
 и даровете, които ти се носят, следиш с внимание,
 знай: никога не съм преставал в самотата си да бъда
 целомъдрен!
 21. О, дух, ти, който в Нехату излизаш,
 водач на боговете древни,
 аз хората не съм измъчвал никога!
 22. О, дух-разрушител, ти, който в Кауи се появяваш,
 не съм аз никога реда на времената нарушавал!
 23. О, дух, ти, който в Урит излизаш
 и чийто глас молитви да реди аз чувам,
 на гняв не съм се никога поддавал!
 24. О, дух, ти, който в областта на езеро Хекат излизаш
 в образ на дете,
 аз никога не съм бил глух за думите на правдата!
 25. О, дух, ти, който в Унес излизаш
 и чийто глас пронизва,
 аз никога не съм възбуждал пререкания.
 26. О, дух Басти, ти, който се явяваш в мистериите,
 аз ближните си никога не съм разплаквал.
 27. О, дух с лице, което е отзад главата,
 ти, който от скрития си дом излизаш,
 аз никога не съм грешил с хората срещу природата!
 28. О, дух, с крак обвит в огън,
 ти, който от Акхекху излизаш,
 аз никога не съм грешил от нетърпение.
 29. О, дух, ти, който от Кенемет излиза,
 и името ти Кенемети е,
 аз никога не съм наругал никого!
 30. О, дух, ти, който от Саис излизаш
 и носиш твоя дар в ръцете си,
 аз никога не съм раздори правил.
 31. О, дух, ти, който в град Джефит излизаш
 с лица различни,
 не съм постъпвал прибързано!
 32. О, дух, ти, който в Унт излизаш и с хитрини си пълен,
 не съм пропускал да почитам боговете!
 33. О, дух, ти, който от Сатиу излизаш, украсен с рога,
 в разговорите си с много думи аз не съм си служил!
 34. О, Нефер-Тум, ти, който от Мемфис излизаш,
 не съм измамвал, ни постъпвал злобно!
 35. О, ти, Тум-Сеп, (ти), който от Джеду излизаш,
 владетеля не съм проклинал!
 36. О, дух със сърце дейно,
 ти, който от Дебти излизаш,
 не съм водите замърсявал!
 37. Ти, Хи, в небето който се явяваш,
 знай, никога не са били надменни моите думи.
 38. О, дух на посветените, ти, който заповеди даваш,
 не съм проклинал боговете!
 39. О, ти, Нехеб-Неферт, от езерото който идваш,
 не съм досаден бил, нито безочлив никога!
 40. О, ти, Нехеб-Кау, който от твоя град излизаш,
 не съм сплетничил, за да се изтъквам!
 41. О, дух, с глава свещена,
 ти, който ненадейно от твоето скривалище излизаш,
 знай, не съм забогатявал по път нечестен!
 42. О, дух, ти, който от света отвъден идваш
 и твоята ръка отрязана пред тебе носиш,
 на моя град аз бога никога не съм презирал.

 ПРЕД БОГОВЕТЕ НА ОТВЪДНИЯ СВЯТ
 О, вие, божества, събрани в залата на правдата,
 аз поздравявам ви!
 Наистина аз ви познавам и зная имената ви!
 Не ме оставяйте под ножа на палача!
 За греховете ми не споменавайте!
 Пред бога - вашия владетел!
 Дано не ме докосва злата орис
 заради вашата намеса!
 Сторете господарят на вселената да чуе истината,
 защото аз през земния си път съм правил само
 това, което беше истинско и справедливо.
 Бог никога не съм проклинал!
 Да могат духовете-покровители на дните и на часовете
 беда да не ми сторят!
 О, божества, събрани в залата на истината-правда,
 з поздравявам ви!
 Сърцето ви лъжата и неправдата отхвърля.
 Живеете от истината и вашата храна е правдата.
 Под погледа безтрепетен на Хор вие съществувате;
 той, който в своя кръг не спи!
 Избавете ме от Бабай, който в деня на присъдата велика
 се храни от вътрешностите на силните!
 До вас ме оставете да проникна,
 защото аз не съм измамил, ни сгрешил в нещо,
 не съм лъжесвидетелствувал!
 Зло никакво мен да не сполетява,
 защото аз от истината и от правдата се хранех.
 Добрите нрави начина на моите действия чертаха
 и той бе одобрен от боговете.
 Ето, доволни бяха боговете, аз когато правех онова, което
 се нрави!
 Аз давах хляб на гладните, вода на жадните,
 на голия - да се покрие, и кораб на корабокрушенеца,
 на боговете правех дарове,
 на духовете посветени - изливания от вино...
 Духове божествени!
 Освободете ме! Закриляйте ме!
 Недейте ме вини пред божеството!
 Устата ми е чиста! Ръцете ми са чисти!
 Сторете аз от вас да чуя тази дума:
 "В мир ела, душа, която тук пристигаш!
 В мир ела!"
 Аз чух наистина
 словата тежки, разменени
 между телата славни и котката божествена
 в храма на Хапдре.
 Аз на запитванията на духа, възмездието който дава, отговорих.
 Лицето му е зад главата.
 Аз наблюдавам обредите в Ре-Стау.
 Благословеното дърво над тях простира своите клони. Познавайки на боговете мислите потайни,
 от тях аз моля помощ!
 Пристигам тук на истината аз да съм свидетел,
 та в Аукерт да има равновесие.
 Ти, господарю на короната Атефу,
 моето име е: "Господар на ветровете";
 ти, който си високо на престола си,
 спаси ме ти от тези си служители,
 чиито заповеди мъки и страдания носят,
 лицата им без покривало са,
 понеже аз пред бога на истината-правда
 постъпвах само истински и справедливо.
 Гръдта ми чиста е, защото я измих...
 В езерото на Маат пречистих моя гръб и моите вътрешности!
 и няма част от съществото ми
 несъпричастна на истината-правда.
 Пречистих се в езерото южно.
 Починах си в северния град,
 там, до полето на скакалците,
 когато във втория час на нощта
 и в третия час на деня
 на Ра служителите се пречистват...
 Сърцата на боговете, когато преминават
 ден и нощ,
 казват, говорейки за мен: "Да приближи!"
 "Ти кой си?" "Как е името ти?"
 - Маслинов цвят е името ми...
 И глас един, излизащ от пространството
 невидим, отговаря ми: "Минавай!"
 Ето горичка, после град...
 Глас пита:
 - По твоя път какво намери?
 - Крак и стъпало.
 - Какво им каза ти?
 - Ведрина и радост.
 - Какво ти дадоха?
 - Запален факел и кристална плочка.
 - С тези дарове какво направи?
 - В зори до езерото, близо, посред каналите, зарових ги.
 - Какво намери там?
 - От камък скиптър.
 - Как е името на скиптъра?
 - "Волен като вятъра" е неговото име.
 - Като зарови факела запален и плочката кристална, какво направи?
 - Изрекох на силата словата, изрових плочката.
 Угасих факела,
 разбих плочката кристална
 и езерото изкопах...
 - Ти можеш да преминеш през вратата към залата на Маат, защото познаваш двойното лице на истината-правда! Ключалката на вратата ми казва:
 - Не ще те пусна да преминеш,
 докато ти не кажеш името ми скрито.
 "Центърът на тежестта на везната на истината-правда" е твойто име.
 - Не ще те пусна ти да влезеш -
 говори рамката отдясно, -
 докато ти не кажеш името ми скрито.
 - "Блюдото на везната, носеща истината-правда", ето името ти.
 - Аз ще те пусна ти да влезеш -
 говори рамката отляво, -
 докато ти не кажеш името ми скрито.
 - "Дар от вино" е твоето име.
 - Не ще те пусна ти да влезеш -
 говори прагът на вратата, -
 докато ти не кажеш името ми скрито.
 - "Викът на бога Кеб" е твоето име.
 - Не ще те пусна ти да влезеш -
 бравата на вратата казва, -
 докато ти не кажеш името ми скрито.
 - "Пръстите на майчините ти крака" е твоето име.
 - Не ще те пусна ти да проникнеш в залата -
 говори дръжката, -
 докато ти не кажеш името ми скрито.
 - "Окото - извор на живот - на бог Себек, владетел на Бахау", е твоето име.
 - Не ще те пусна в залата да влезеш -
 пазачът на крилата на вратата казва, -
 докато не кажеш името ми скрито.
 - "Лакът на бога Шу, закрилник на Озирис" е твоето име.
 - Не ще те пусна ти при нас да влезеш -
 говорят стълбовете на вратата, -
 докато ти не кажеш имената ни скрити.
 - "Децата на богини с корони от змии" са имената ви.
 - Ти ни позна! Тогава можеш да преминеш:
 - Не ще те пусна да ме тъпчеш, -
 говори подът в залата на Маат -
 понеже съм безмълвен и свещен!
 Освен това не зная имената на твоите ходила, готови върху мен да минат.
 Хайде, казвай!
 - "Вестителят на бога Хас" е името на десния ми крак. "Скиптърът на Хатор" е името на левия ми крак.
 - Познаваш ме! Да минеш можеш!
 - За теб не ще предизвестя -
 пазачът на вратата на залата на истината-правда казва, -
 докато ти не кажеш името ми скрито.
 - "Който сърцата знае
 и на човека във вътрешностите дълбае" е твоето име!
 - За теб ще възвестя на бога! Кажи ми и това:
 Кой бог в този час владее?
 Как е името му?
 - "Който земите две закриля", е името му.
 - Добре, но кой е този бог,
 закрилник на земите две?
 - Тот е този бог!
 - Ти прага премини и приближи се!
 Каза тогава гласът на Тот, самият той невидим:
 - Кажи ми най-напред защо пристигаш тук?
 - Пристигам тук, за мен да бъде възвестено!
 - Какво е твоето условие? Какъв човек си ти?
 - Пречистих се от всички грехове.
 Аз чужд съм на грешките на хората,
 които на подбудите моментни стават роби.
 От тях не съм.
 - Ще известя за теб на божеството,
 ако ми кажеш още:
 "Как е името на божеството,
 закриляно от огнено небе,
 заобиколено от стената на богините-змии,
 което си отдъхва над води течащи?
 Кой е това?"
 - Това е Озирис!
 - Мини през прага! Наистина ще мога аз да възвестя за теб.
 Помни:
 На твоето приобщение хлябът,
 виното на твоето приобщение
 и всичките надгробни дарове, за теб положени,
 лъчения от светлото око на Ра са!

 ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ
 Да си представим това, което става в залата на истината-правда. Тази глава ще бъде изпълнена, когато тялото на покойния бъде измито, изчистено и обвито с превръзки на мумия, след като му се сложат сандали, след като му се намажат очите с антимон и останалата част от тялото с маслото "анти" и след като му се донесат надгробните дарове - благовония, месо, домашна птица, хляб, бира, а също и зеленчуци. Да се нарисуват после цветни изображения върху пръстена плочка, които да не са били тъпкани нито от прасета, нито от други домашни животни. Ако се напише върху тази плочка горната глава, тогава покойният и неговите деца ще имат напредък! Неговото име няма да бъде забравено и той ще има благоволението на фараона и принцовете. Той ще намери върху жертвеника на великото божество хляб, вино, месо и няма да бъде отблъснат при вратите на Аменти. Там той ще бъде въведен заедно с владетелите на Египет и ще се намери сред приближените на Озирис действително, непрестанно, вечно.

 126 ГЛАВА
 Здравейте, вие, четири могъщи духа с образ на маймуни.
 Седящи на носа на лодката на Ра,
 оповестете заповедите на повелителя на световете!
 Съдии и съдници на мен сте вие.
 Достойното от низкото в мене отделете!
 Смирете боговете с огъня опустошителен,
 който от вашите уста излиза!
 На боговете даровете носите,
 на духовете посветени - ядене надгробно.
 Вие живеете и храните ни с истината-правда.
 Лъжата, злото вие не познавате...
 Тогава изтръгнете злото от сърцето ми,
 унищожете моите грехове, за тях аз на земята
 понесох всички изпитания.
 Махнете всяка мръсотия, полепнала по мене,
 та нищо да не ми попречи до вас да стигна,
 в Аммехет ме оставете да проникна, да вляза в Ре-Стау.
 О, нека да премина портала тайнствен на Аменти.
 Надгробно ядене на мен да бъде дадено,
 тъй както то на боговете посветени се поднася.
 Ето така те съществуват,
 влизат в Ре-Стау,
 излизат от Ре-Стау...
 Четирите могъщи духове с образ на маймуни
 отвръщат: "Приближи, защото сме унищожили греховете ти,
 защото сме изтръгнали пороците ти, извори на земните ти наказания.
 Всяко петно, полепнало по теб, сме заличили.
 Тогава влез в Ре-Стау!
 Мини през тайнствените порти на Аменти!
 Там ще получиш ядене надгробно.
 Ще можеш там да влизаш и излизаш по твоя воля,
 тъй както духовете посветени правят,
 животът им съобразен бе с предначертанията на боговете.
 И всеки ден прославяно ще бъде името ти
 в самия храм на хоризонта."

 127 ГЛАВА
 ХИМН ЗА БОГОВЕТЕ НА ХЕРТИ

 Здравейте, вие, божества на Херти,
 и вие, жители на Аменти!
 Пазители на праговете на Дуат, здравейте!
 Вие, които боговете пазите,
 които имената произнасяте на идващите пред Озирис,
 които вдигате пред него магическа бариера,
 които боговете славите, поваляте на Ра противниците,
 които светлина разливате и мрак прогонвате,
 които съзерцавате великото и свято божество
 и в единение с живота му живеете... о, вие всички,
 повикайте го, той в слънчевата орбита е.
 Към скритите ви домове ме отведете,
 за да присъствува душата ми на вашите мистерии,
 защото аз, могъщо същество, ваш равен,
 съборих преградите, издигнати пред мен в Аменти,
 над враговете ви възтържествувах.
 О, бог велик, ти, който в орбитата слънчева си
 непобедим, над враговете си ти тържествуваш
 и като тебе аз, Озирис, владетелю на Аменти,
 сразих аз на земята и на небето твоите врагове,
 владетелю на богините и боговете!
 Всесилен си пред този, чието име скрито е
 и никога на други божества не се разкрива.
 Пазители на праговете, поздрав! Поздрав!
 Вие поправяте душите и мъртвите тела разкъсвате,
 и истината-правда към душата божествена водите,
 от всяко зло освободени, в Акерт живеете,
 не ме оставяйте без вашата закрила,
 та да не бъда смазан!
 Вие, които истината-правда водите
 до тайнственото и съвършено същество,
 което стои в света отвъден.
 То същество е с душа, на Ра подобна на душата, и е провъзгласено за Озирис!
 На мене пътя покажете, над мен вратите отворете,
 както и дома на Херти,
 защото вие ми помагате да побеждавам враговете си! Пазачът на вратата да ми постави даровете
 на моята глава да сложи той короната Неммес,
 принадлежащ на този, който е в светилището скрито.
 Ето неподвижната фигурка на Хор на двата хоризонта.
 Владетеля на истината-правда, душа божествена, дух съвършен.
 Всесилни са ръцете му.
 Двамата велики богове ме поздравяват, от радост озарени...
 и след като прославят ме, ръцете си около мен обвиват
 и своята закрила ми отдават.
 Възнасянето ми в небето прилича на възнасяне на бог.
 На заповедите послушен, аз цикъла на всичките превъплъщения преминавам,
 пред съдниците тържествувам.
 Отварят се пред мен вратите на небето;
 тъй както на земята и в света отвъден,
 тъй както пред самия Ра те се отварят.
 Високо възвестявам:
 "Вратите на небето, на земята и на Дуат ми отворете!
 Аз съм душата съживена на Озирис!
 На този бог в гърдите аз живея!
 Пуснете ме да мина без препятствия
 през областите, от закона божествен отредени!
 Като ме виждат боговете, да ме славят!
 Да мога аз пред тях да имам милостта им!
 Да мога да вървя напред, да обикалям аз по своя воля.
 За никакъв порок, нито за вина,
 упрекнат да не бъда!"

 128 ГЛАВА
 ХИМН В ПРОСЛАВА НА ОЗИРИС

 Здравей, Озирис,
 о, същество добро, победоносно, син на Нут,
 първороден на бога древен Кеб, господар на диханието на живота,
 велик владетел на запада и изтока.
 Повелител на мистериите, които всяват ужас!
 Увенчан в Хени-Насу с короната Атеф,
 владетел на могъществото на диханието,
 на залата за обреди-магии господар,
 на многобройни приношения и празници в Джеду повелител! Ето че Хор възхвалява баща си Озирис
 във всяко кътче на вселената,
 Изида и Нефтис обединяват своите усилия;
 на Тот магическото слово свято прави доброто същество
 и неговите думи дълго зреят в гърдите му.
 Те от устата му излизат и правят Хор
 по-жизнен от всички други богове.
 Изправи се, Хор, син на Изида!
 Възкачи отново баща си на престола, Озирис!
 Здравей, Озирис! Виж! Към тебе идвам!
 Твоят син Хор съм аз и възстановявам
 божественото твое всемогъщество!
 Ето, от този миг нататък
 живея аз от дарове надгробни за Озирис.
 Изправи се, Озирис! Над враговете ти възтържествувах.
 За тебе отмъстих!
 Ето, аз съм богът Хор от днес нататък.
 Докато аз изправям се с чертите на душата ти,
 тази душа прославя те пред боговете, които те заобикалят. Здравей, Озирис! Ето, пред теб застава твоят двойник!
 Ти в мир живееш под името си Ка-Хотеп.
 Аз съм Хор и името ти на дух посветен прославям. Боготворя те аз под името Пеху
 и ти отварям път под името ти Уп-Уаут.
 Здравей, Озирис! Ето, пред теб пристигам!
 В ръцете ти предавам неприятелите ти, отвсякъде събрани. Ето, ти получаваш твоя скиптър и пиедестал
 и ходилата ти по неговите стъпала ще минат.
 Чрез теб духовната храна до боговете стига
 и даровете погребални до легналите в гроба.
 О, бог могъщ! В ръцете на боговете, създадени от тебе, безмерната си власт предаде!
 Живееш ти в телата им прославени
 и ти събираш своите атрибути, разпръснати всред всички
 божества.
 Гласа на истината-правда чуваш
 в деня на жертвоприношенията по празниците на Уга...

 129 ГЛАВА
 (Вариант на 100 глава)

 130 ГЛАВА
 ЗА ДА СТАНАТ СЪВЪРШЕНИ ПОСВЕТЕНИТЕ ДУХОВЕ

 О, погледнете! Небето е отворено! Земята е отворена!
 (И) западът отворен е, (и) изтокът отворен е,
 половината от южното небе отворено е,
 половината от северното е отворено,
 вратите са отворени широко, порталите отключени
 и ето, Ра на хоризонта се явява...
 Отворена му е вратата двойна от лодката Сектет,
 от лодката Манджит - порталът му отворен.
 Той диша порядъка божествен на световете...
 И ето! Богът Шу се появява, създава той Тефнут.
 Подвластните на бог Озирис
 съставят свитата на Ра.
 А аз желязното си копие стиснах.
 И като равен на Хор неудържим в светилищата влизам,
 напредвам към местата, където вършат се мистериите.
 Вестителят на бога, който ме обича,
 пречиства моя кът молитвен с изливания на вино.
 Истината-правда ме съпътствува.
 Въжа получих да укрепя светилището си.
 От бурите изпитвам ужас.
 Нека до мене наводнение не стига!
 Нека пред Ра отблъснат да не бъда!
 Нека не бъда принуден да взема път обратен!
 Вижте! Делата на миналия ми живот върху земята
 са това! Аз в двете си ръце ги нося!
 Не принуждавайте ме в долината на мрака аз да бродя!
 Не хвърляйте ме в езерото, на злите мястото.
 Не ме оставяйте между осъдените на вечни мъки!
 Нека душата ми не бъде покорена,
 нито в плен от злите духове отвлечена!
 Нека ми бъде разрешено лицето си аз да извърна
 от заколението на Сепду!
 Хвала на вас, духове планетарни
 в съзвездието на Мечката голяма!
 А колкото до вас, о, ножове божествени на мистериите
 и вие, две ръце божествени, които осветлявате и радвате вселената
 и ръководите според хармонията на епохите
 младите и старите.
 Вижте! Ето Тот владетелят на мистериите!
 Пристъпва той към разливания на вино пред Господаря на
 милионите години
 и му отваря път пред небосвода.
 Самият Тот сковава ураганите
 и ги затваря в своите укрепления.
 Ето че аз, Озирис, пред моя вечен дом пристигам...
 О, вие, духове божествени!
 От мене отстранете мъки и страдания!
 И щом е личността ми на Ра приятна,
 пуснете ме до него да проникна!
 Нека приготвена за мене лека лодка
 ми позволи да плувам весело, безгрижно!
 Тот да зарадва сърцето ми!
 Тогава аз ще славя Ра и Ра ще слуша моите слова.
 Ще помете преградите, издигнати от враговете ми пред мене.
 Да може плаването ми да не узнава корабокрушения!
 Нека принуден да не бъда да взема път обратен,
 защото, истина е, аз съм Ра-Озирис,
 и тъй че лодката ми корабокрушения не плашат!
 Ето, един дух планетарен,
 лицето му блести в съзвездието на Мечката голяма,
 а погледът му върху мен се приковава,
 защото името на Ра в сърцето ми живее
 и моята духовна форма се ражда от устата ми.
 Ето, когато аз говоря, Ра слуша словото ми на сила!...
 Бъди прославен, Ра, ти властвуваш на хоризонта!
 Пречистваш с пламъците твои на светлината съществата.
 Ти имаш на небето власт върховна
 в мига, когато враг се готви да напада.
 Ето ме! Идвам аз реда космически отново да градя,
 защото този небосвод стоманен, който
 от злия дух Апопи пронизан беше!
 Всред урагани и всред бури
 там той прониква
 и въпреки че бе отблъснат от бога всемогъщ с глава на лъв,
 възстановяването на реда на световете от мен зависи!
 Послушайте ме, богове,
 които седнали сте на престолите си величави!
 Ето, аз пристигам пред небесните йерархии!
 От дракона Апопи завинаги освобождавам Ра.
 Аз бдя! Аз бдя!
 Ето, не може вече драконът до него да се приближи!
 Магическите знаци, от злия дух пред мен поставени,
 ще завладея!
 Надгробните храни не ще ми липсват.
 Тот със сила магическа ще ме дари
 заради делата, в миналия ми живот от мен извършени.
 Ще накарам истината-правда да обикаля в лодката небесна.
 Като поставя йерархиите небесни за милиони години,
 всред тях ще тържествувам.
 Боговете ме водят и с възгласи на радост ме посрещат,
 те в тяхната небесна лодка ме приемат.
 Божествените владетели от свитата на Ра
 зад мен застават.
 Ето щастлив съм!
 Божественият ред цари! Владетелят на цялата вселена е прославен.
 Богинята Маат застава пред своя господар и бог.
 Ето в ръцете си свещеното оръжие приемам
 и по небето преминавам.
 Съществата на светлината ме прославят,
 защото е велико делото ми и покой не зная.
 Самият Ра за моите подвизи възнагради ме,
 защото дадох всичко
 да бъдат заличени следите от бедствията някогашни.
 Сега около себе си поглеждам и съм доволен...
 Ето веслата пускам
 и лодката ми, неудържима като утринното слънце,
 се плъзва по обширните пространства на небето.
 Великият бог Тот ме води на орбитата си в средата
 и на Хепри в лодката заемам място,
 където преминавам цикъла на превъплъщенията.
 Аз проговарям и тутакси магическото слово става действие. Вървя напред, небето преминавам.
 Ето идвам пред Аменти.
 При появяването ми Шу се радва
 и огнените духове да ме посрещнат идват.
 Те хващат лодката и я насочват към мястото,
 където Ра и неговите приближени са застанали.
 Тогава Ра напред излиза.
 На мен, Озирис, погледът му пада и той нарежда:
 - "Да бъде мир над него! Да бъде мир над него!
 Прогонен да не бъде!
 И нека пламъкът, който крепи го този миг,
 насила да не му е грабнат!
 И нека вихърът, излизащ от устата ти, зъл дух,
 да не вилнее срещу него!
 Нека избягва пътищата, застрашени от духове на злото
 с глава на крокодил (той мрази ги!).
 И нека т

Навигация

[0] Списък на темите

[#] Следваща страница

[*] Предходна страница