Отворена дискусия > МАГИЯ
КНИГА НА МЪРТВИТЕ НА ДРЕВНИТЕ ЕГИПТЯНИ
:
174 ГЛАВА
ЗА ДА СЕ ИЗВЪРШИ ПРЕМИНАВАНЕТО НА ПОСВЕТЕНИЯ ДУХ ПРЕЗ ВЕЛИКАТА ВРАТА
О, Озирис! Аз съм синът ти Хор и откликвам на твоите нужди.
Ето, могъщите треперят,
когато от Дуат те виждат да излизаш
с грамаден нож в ръка.
Здравей, бог Саа, син на Кеб,
създаден за света от йерархиите небесни!
Ето Хор стои в окото си божествено!
Ето Тум всред своите излъчвания!
В гърдите на това велико същество почиват боговете на изтока и запада,
безброй са неговите превъплъщения...
Наистина в мига, когато се родих, в света отвъден
роди се ново божество: това бях аз!
Сега аз мога с очите си да виждам...
Около себе си аз гледам: аз съществувам.
Ясен и проницателен е моят поглед.
Изправен, отново аз поемам нишката прекъсната на моето съществуване...
Изпълних заповяданото ми от боговете,
защото ужас изпитвам от вцепенение и унес.
В Недет стоя изправен.
От Пе до мен пристигат даровете ми
и в Хелиопол ги получавам.
Ето изпълни Хор
това, което от баща му беше наредено,
а Сет, на бурите владетелят, прав го изправи.
Самият аз бях прав изправен
от словото магическо на Тум.
Напредвам аз и моите крака не ми отказват подчинение. Живот ми дадоха йерархиите.
Аз бях заченат от богиня Сехмет,
роден от нея бях до Сириус,
великия дух звезден,
който с големи крачки небето прекосява
и път всеки ден показва на лодката на Ра.
Ето аз идвам на мястото ми предопределено,
с двойната корона царствена на главата вратата преминавам...
О, бог с двойно перо и с име тайнствено,
знай: аз лотосът свещен съм!
Сиянието ми в безкрайното небе нахлува!
Царството на чистотата в лоното си ме приема,
там вечно ще остана
до ноздрите на божеството всемогъщо,
защото престой направих в езерото огнено,
получих там възмездие
за злото, извършено от мене на земята.
Пазител станал на дрехата свещена,
закрилям аз Изида и Нефтис
през нощта на рухването на световете...
Ето че аз за бог Нефер-Тум съм увенчан,
защото лилията свещена на ноздрите на Ра съм,
в мига, когато според обичая си
на хоризонта той се появява.
Образът му пречиства боговете...
Ето в присъствие на двойниците нетленни
победите си аз празнувам...
Събирам около себе си сърцата
със силата на мъдростта си
аз, любимецът на боговете Саа и Аменти-Ра.
Насочвам се към мястото, приготвено за мене
до двойниците нетленни.
Събирам около себе си сърцата
поради голямата ми мъдрост в лоното на боговете Саа и Аменти-Ра.
Закриля ме Джед, моят амулет.
Изричам аз тогава в името на владетеля на дрехата Анси словата на могъщество, скрити в сърцето ми...
Наистина аз съм самият бог на мъдростта Саа!
Аменти-Ра съм аз! Преодолявам входа
и потъвам в бездните небесни...
175 ГЛАВА
ЗА ДА НЕ СЕ УМИРА ПОВТОРНО
- О, Тот!
Кажи ми какво е станало
с боговете, родени някога от Нут?
Аз чувам, гласът на Тот говори:
"Те битки породиха, бедствия развихриха,
несправедливости извършиха, зли духове създадоха, опустошения и разрушения причиниха,
но заедно с такива дела на зло
изпълниха неща велики."
- В дело превърни, о, Тот, повелите на Тум,
та злото да не тържествува
и враговете на доброто
нападките си да не продължават.
Не виждаш ли, о, Тот, че те сега
се готвят тайно да разрушат
красивия порядък на месеците и годините?
Погледни! Твоята вярна плочка аз съм, Тот,
готова на перото ти следата да приеме!
Ето аз нося твоето мастило...
Наистина не съм от тези духове,
които тайно подготвят делото на злото.
Нека наказанието не бъде насочено към мене!
О, Тум! Какво е това място,
където аз сега пристигам?
Уви! Чист въздух тук да дишам не достига,
вода тук няма!
Навсякъде усещам и откривам в тъмнините
само пропасти и бездни...
Какъв непроницаем мрак!
Моите стъпки колебливи опипват почвата
и пипнешком едва напредвам.
Наоколо усещам да се лутат душите в отчаяние...
Наистина не може тук да се живее с дух спокоен,
нито насладите на любовта да се узнаят.
Да можех да постигна там
вместо въздух, вода и удоволствия любовни,
свещен да стане моят дух
и още вместо хлябове надгробни и вино -
мир за моя дух.
Ето до мене идва заповед на Тум.
Аз трябва неподвижен лицето ти, о, Тот, да съзерцавам!
Към мене не бъди тъй безмилостен и тъй жесток!
Виж! Всички богове в ръцете ти предават
за бъдещите милиони години
престолите си, Тот, та ти да можеш да се разпореждаш с тях,
докато твоя собствен трон е поверен на Хор, сина ти,
защото божествата велики пратили са Хор
престола си да придобие,
той, наследникът на този трон,
всред езерото на огъня двоен се намира.
И тъй от боговете беше наредено
да бъда аз заместникът на Хор
и да ми бъде дадено да съзерцавам Тум, моя господар...
Колко тогава ще продължи животът ми?
Милиони и милиони години да бъде беше заповядано.
Ето заповед получавам
до божествата най-древни да остана...
Защото вече аз изкупих злото, извършено от мене,
откакто земята се е появила
в зората на съществуването, в океана на небето,
излизаща от хаоса на времената първи...
Наистина връстник съм на Озирис...
безкрайно много бяха моите превъплъщения,
подред аз преминавах през същества различни.
Не знаят хората на тези форми красотата,
а боговете пък съвсем не я усещат.
Тъй тази моя красота в образ на Озирис
е много по-съвършена от красотата на останалите богове.
Озирис ми повери света на мъртвите...
Ето синът му Хор наследникът законен,
е седнал на престола си, издигнат в езерото огнено.
Аз някога на този бог помогнах да се възкачи на трона си,
който в лодката на милионите години се намира...
Ето установен е здраво Хор на престола си
всред приятели обичани и притежания неизброими,
докато на Сет душата остава отделена от останалите богове.
Ето аз мога в лодката си да направя неподвижна
на Сет душата.
Ето страх го обвзема при вида на божественото мое тяло!
О, татко мой, Озирис, за мене направи
това, което баща ти Ра за тебе е направил!
Да мога аз да се установя върху земята за вечността!
Да мога да държа в своя власт престола си!
Да може да бъде наследникът ми здрав и жизнен!
Да може моят гроб да разцъфтява!
Да могат да напредват моите приятели!
Да могат враговете ми завързани и оковани
да бъдат от богинята-скорпион Серкит сразени!
Ето твой син съм аз, о, Ра, божествен мой баща!
За мен създаваш ти живота, силата и здравето!
Ето че Хор беше издигнат на престола си...
О, Ра, тъй направи, че дните на живота ми
да ме отвеждат към блаженството!
176 ГЛАВА
ЗА ДА НЕ СЕ УМИРА ЗА ВТОРИ ПЪТ
Наистина на изтока страните мразя.
Дано не ме отвличат никога
в подземията за мъчение!
Тъй като не съм извършвал действия, презрени от боговете,
когато преминавах през областта Мескет,
аз бях признат за чист.
В деня на погребението ми
бог Неберджер дари ми святост
пред повелителя на световете.
177 ГЛАВА
ЗА ДА СЕ СЪЖИВИ ОТНОВО ДУШАТА В ОТВЪДНИЯ СВЯТ
О, Нут,
ти сътвори Озирис, моя баща небесен,
и ти му даде за наследник Хор,
с крила всесилни
като крилата на сокол величествен, с две пера върху главата.
Гледай! Той носи моята душа.
Съвършени са словата ми на сила.
За мен присъденото място
между звездите неподвижни се намира.
Ето, на моите нареждания покорни
към мен се устремяват духовете свети.
Синеокият Хор към мене идва,
последван от Хор червеноокият,
който върви след него и го пази...
178 ГЛАВА
ЗА ДА СЕ ИЗПРАВИ ТРУПЪТ И ДА СЕ ВЪЗВЪРНЕ ЗРЕНИЕТО НА ОЧИТЕ И СЛУХА НА УШИТЕ
Гледай!
На Хор окото появява се пред мене,
Ти като дар го имай,
То ще те храни, то ще те поддържа...
О, вие, орачи в полята на отвъдното,
смелост не губете!
Пречиствайте телата си небесни! Поглъщайте на Хор окото,
защото то наистина е
свещеният маслинов плод на Хелиопол!
Уби той злото и покварата,
стаени в тялото на Озирис.
Да мога глад и жажда да не зная!
Духовете Хас в мен страданията на глада да облекчат!
Сърцето ми тревожно с радост и доволство да изпълнят.
А вие, духове божествени, владетели на наводненията,
заповядайте да донесат за мене хлябове и пити,
защото Ра е наредил това на духовете,
които дават плодородието на годината,
и ето че те даровете вземат
и носят жито, ечемик и хлябове,
защото Ра е мъжко същество могъщо...
О, вие, пазачи на петте свещени хляба,
на храма велик в светилището сложени,
гледайте!
Три от тези хлябове пред Ра в небето се поставят,
два остават на земята при йерархиите божествени...
Ето минавам през преградите небесни.
Ра съзерцавам! Ра съзерцавам!
О, Ра! Дари ми милостта си в този ден за мен великолепен,
защото покорен на заповедите на Шу и на Изида,
изпитвам чувства най-благочестиви
и с порив с моя бог се съединявам.
Ето, носят ми хляб и питие
и други чисти дарове желани,
в този ден за мен великолепен,
неща полезни и добри за моите пътувания,
които се сипят от окото божествено на Хор.
Нека виното на Ра да бъде питието му!
Ето, че той минава по небето...
Небесните му пътища са подобни на пътищата на Тот... Наистина той ненавижда глад и жажда!
Надгробни дарове му бяха отредени
от владетеля на вечността...
Той бе заченат през нощта,
роден посред бял ден,
всред тези богове от свитата на Ра,
следовници на Ра и прадеди на боговете.
Ето че той ви носи хлябове надгробни,
намерил ги е в зеницата на божественото око на Хор
и в клоните на Тхен, свещеното дърво...
Ето го! Той пристига!
Божествата Хенти-Аменти му носят дарове от Хор.
Като равен на Хор той с тях се храни и ги пие.
Той има и благоволението на Анубис, на възвишенията обитателят самотен!
Ето твоята форма след смъртта
остава тази, която имал си по време на живота ти върху земята!
Сега е вечна младостта ти!
Ето че твоят образ се разбулва.
Ти можеш да съзерцаваш владетеля на хоризонта.
Той ти поднася в часовете, определени за нощта,
надгробното ти ядене...
Наистина Хор отмъсти за тебе!
Разтроши той челюстите на твоите врагове!
Затвори той насилниците в местата свои укрепени.
Сега ти придобиваш власт върху водите
и върху жертвеника стъпваш,
като в ръце държиш хлябове посветени
и четири кани пълни с вода,
защото Шу самият за тебе нареди:
"Нека да има той питие и хляб!"
Събуди се!
Събуди се ти, който си заспал!
Ето че носят дарове пред Тот,
бога всесилен, който от Нил небесния излиза,
докато Уп-Уаут излиза от Асерт,
а йерархиите божествени поднасят ти благоухания...
Наистина устата ти е чиста!
Езикът ти е справедлив и достоверен!
Ти ненавиждаш мръсните неща и си отърсен от всяка нечестивост,
както и Сет чист става в Рехиу,
когато вижда Тот в небето...
О, вие духове божествени, спасяващи душата на покойния,
с храната си й дайте сила,
с питието си жаждата й утолете!
Оставете я да седне там, където седнали сте вие!
Да бъде силна тя от силата ви!
Да може също като вас небето с лодката си да обхожда!
Да бъде домът й всред полята на блажените!
Да може да се радва на течащите води в полята на мира!
Да може да яде тя даровете си заедно с боговете!
Сега въведени са враговете ти
в залата просторна на съда.
Везната на правдата на световете за тебе наклони се.
Да, свободен си! Свободен си като Озирис,
на даровете на Аменти господар!
Отиваш там, където ти се струва хубаво.
Ти съзерцаваш бога велик по време на неговото дело сътворяващо...
.................................
Ето животът на ноздрите му върнат е...
Над враговете си той тържествува.
Да, наистина лъжата и неправдата презираш!
Гнева на бога на света ти усмиряваш
по време на нощта, когато воплите замлъкнат.
Ето живота ти даряват боговете,
живот спокоен и приятен
между йерархиите божествени.
Послушай! Тяхната уста изрича заповед,
която дава ти по волята на Тот
един живот спокоен и приятен.
Над враговете си ти тържествуваш,
докато над тебе
богиня Нут, майка ти,
разстила безкрая на пространствата небесни...
Със силата магическа на великата създателка на съществата ти можеш бога велик да следваш.
Избавен си от врагове и всяко зло...
О, форма необятна,
заобиколена с рояк творения от теб родени,
ти, господарю на времето изтичащо, прародителю на Ра,
открий ми пътищата!
Да мина остави ме по орбитата на Озирис,
Владетел на живота на земите две,
вечният!
179 ГЛАВА
ЗА ДА СЕ ВЪРВИ ОТ ВЧЕРА КЪМ ДНЕС
Вчера ме роди. Ето че днес
аз сътворявам дните утрешни.
Аз съм бог Сепс, излизащ от дървото си.
Аз съм бог Нун, показващ своето могъщество.
Аз съм владетелят на короната бяла Уререт
и разпоредник на мистериите на бог Нехеб-Кау.
Аз съм огненият зъл дух, който иска окото божествено.
Вчера преминах вратата на смъртта
и ето днес пристигам накрая на моето пътуване,
защото могъщата богиня отваря ми вратата,
тя пази входа от към пътя.
Нападам моя враг и го пленявам.
Той се предаде и няма никога да го изпусна...
Ще го превърна в небитие
пред съдниците в света отвъден, Озирис заобиколили,
Той там е в цялото великолепие на словата си.
Ето бог Хенти-Аменти!
В деня на превръщанията
на духовете огненочервени начело ме поставя,
но аз съм също на мечовете господар
и ще се защитя от всяко нападение.
Наистина преминах безпрепятствено
пътищата на отвъдното...
Аз писар съм, който с перо в ръка
записва всичко около мен, което става.
Ето че носят на духовете огненочервени
безчет неща хубави и приятни.
Отстъпват ми ги те. Нападам моя враг.
Пленявам го и няма никога да го изпусна.
С него е свършено пред съдниците на отвъдното!
Разкъсвам го посред полетата просторни
на жертвеника на богиня Уаджит.
Благодарение на богинята Сехмет аз имам власт над него.
Аз съм владетел на превъплъщенията...
защото нося в себе си дълбоко
формите и същността на всички богове...
180 ГЛАВА
КАК ДА СЕ ОТВОРЯТ ЗА ПОСВЕТЕНИТЕ ДУХОВЕ ПЪТИЩАТА НА
ОТВЪДНИЯ СВЯТ. КАК ДА ИМ СЕ ВЪРНЕ СВОБОДАТА НА
ДВИЖЕНИЯТА, ТА ТЕ ДА МОГАТ С ГОЛЕМИ КРАЧКИ ДА ОБХОЖДАТ
ОТВЪДНИЯ СВЯТ И ПОСЛЕ ДА ИЗЛИЗАТ ОТ НЕГО. КАК ДА ИМ СЕ
ДАДЕ ВЪЗМОЖНОСТ ДА ИЗВЪРШАТ ВСИЧКИ ПРЕВЪПЛЪЩЕНИЯ НА
ЕДНА ЖИВА ДУША
Ето към западния хоризонт се спуска Ра!
Той с чертите на Озирис се явява
в сиянието на духовете посветени
и на всичките богове на Аменти,
защото той единствен е, богът скрит на Дуат,
свещената душа, която на Аменти съдбите направлява,
доброто същество, с живот всевечен...
Ето че носят ти даровете от Дуат,
с тях ще можеш пътуването свое да завършиш...
Ти, син на Ра, от Тум ти произлизаш.
Обитателите на Дуат те славят
о, ти владетелю на Аукерт, върховен властник на короната,
бог велик с престол незнаен,
владетел, който знае словата да претегля,
върховен господар на съдниците в света подземен!
Обитателите на Дуат те славят и ти се радват.
Божествените духове трогват се до болка, щом те забележат
и хващат си косите.
Те поздравяват те с прослава
и с възгласи подобни на ридания.
Те са радостни, защото знаят,
в твоята душа живее и се прославя безжизненото твое тяло.
Наистина, възвишена е на Ра душата, която в Аменти живее.
Душите на мъртвите с възгласи на радост я прославят...
Здравей, Озирис!
На твоя храм съм аз служител
и в божествения дом живея, където заповедите си даваш.
Да можех аз да съм приет между избраниците на Дуат,
подобен на светлина голяма,
която храни Дуат със същината на съществото си!
Аз като син на Ра го преминавам
и с чертите на Тум се появявам.
Наистина Дуат ми е място за почивка...
По своя воля мрака, който там царува, управлявам...
Там влизам и излизам безпрепятствено.
Ето ти ръце протягаш, бог Татунен, когато ме посрещаш
и когато изправят тялото ми легнало,
обитателите на Дуат покой намират за духа си.
О, вие духове божествени, ръцете си протегнете, за да ме държите.
Пътя, по който да вървя, ми посочете!
О вие, духове блажени, прославяйте ме,
защото наистина, когато ме прославят,
Ра и Озирис се радват.
Ето пред вас аз даровете слагам.
На Ра е волята такава.
Аз съм избраник негов и наследникът му на земята...
Сега пътуването ми към своя край е.
Преминах пътищата на отвъдното,
проникнах в областите най-отдалечени на Дуат,
преодолях влизането ми в красивата Аменти,
поднесох своя жезъл на звездния дух Сириус
и диадемата Неммес на божеството,
чието име трябва да остане скрито...
Към мене погледнете, о вие, посветени духове,
вие предвождате на мъртвите душите
по пътищата, набраздили страната на Дуат!
Дух посветен да мога аз да стана,
да съм издигнат за разпоредник на мистериите!
На духовете лоши от властта спасете ме,
които своите жертви на стълб завързват!
Не ме предавайте в ръцете на злите духове,
защото съм наследник на Озирис!
Погледнете диадемата Неммес, която главата ми е украсила.
Избран от боговете, плът от плътта ви станах!
На татко ми Озирис се равнявам,
почитан от областите четири на пространството.
Към мене погледнете!
Като ме гледате, бъдете радостни!
Да мога аз да съм въздигнат, както богът,
който цикъла на своите превъплъщения преминава!
За моята душа божествена открийте пътищата на небето,
да мога в красивата Аменти да живея!
Издърпайте резетата на портите небесни,
защото аз местата на боговете определям
и нося дарове за душите на мъртвите, а също и за боговете...
Наистина аз бог Механути-Ра съм!
Аз тайнствената птица-мистерия Бен съм, обитател на Дуат.
Сега аз влизам там; когато пък оттам излизам,
в небето тайнствената птица се явява...
След Ра като вървя, пресичам нощното небе,
в полетата на Ра намирам даровете си небесни
и земните си дарове.
Намирам ги в полята на блажените.
Претеглям думите на силата, както прави самият Тот.
Напредвам с чертите на славното ми тяло
със свойства тайнствени...
Широки са крачките ми.
Превъплъщенията ми са като превъплъщенията на бога двоен
Хор-сет...
Ето божествените духове, на Ра предшественици,
в лодката небесна ме отвеждат,
защото съм подобен на душата тайнствена,
която вечно в Аменти живее...
181 ГЛАВА
ЗА ДА ПРОНИКНЕШ ПРЕД ОЗИРИС И НЕГОВИТЕ ЙЕРАРХИИ
Здравей, о повелител на Аменти,
(ти) същество добро, владетел на свещената земя,
ти, който, както Ра, си увенчан!
Ето аз идвам да те съзерцавам
и да се радвам, като виждам хубостта ти...
защото кръгът на Ра твой кръг е,
лъчите му на светлина са твоите лъчи,
диадемата му Уререт е твоята диадема,
безкрайността му е твоята безкрайност,
издигането му в зори е твоето издигане.
Хубостите му са твоите хубости,
величието му страшно е твоето величие,
благоуханията, които той изпуска, са твоите благоухания,
палатът му в небето е твоят палат в небето,
домът му е твой дом.
Престолът му е твой престол.
Наследството му е твоето наследство,
украшенията му са твоите украшения,
заповедите му са твоите заповеди.
Неговата Аменти е твоята Аменти,
владенията му са твоите владения,
силата му магическа е твоята сила магическа,
божествените му свойства са твоите божествени свойства,
неговите амулети са твоите амулети.
Щом той безсмъртен е, ти също си безсмъртен!
Щом той непобедим е, ти също си непобедим!
Щом той неуязвим е, ти също си неуязвим!
На тебе слава, о Озирис, син на Нут,
владетел на рогата на луната,
увенчан с лъчезарната диадема Атеф!
Ето ти получаваш,
ти, повелителю върховен на съдниците в света отвъден,
короната царствена Уререт!
Навсякъде Тум сее ужаса на твоето име:
в сърцето на мъжете, в сърцето на жените,
на боговете, на духовете посветени и мъртвите.
Ето че слагам в ръцете ти
короната царствена на Хелиопол.
Наистина неизброими в Джеду са твоите превъплъщения!
Вдъхнал страх огромен в двата свята,
ти даваш доказателство в Ре-Стау,
за теб с добро си спомнят господарите на храма велик.
Ето ти се издигаш в Абидос
и пред йерархиите небесни тържествуваш.
Властта ти войнствена наистина е страшна!
Пред тебе цялата земя трепери!
182 ГЛАВА
ЗА ДА СТАНЕ ОЗИРИС ТРАЕН, ДОКАТО ТОТ ПРОГОНВА ВРАГОВЕТЕ
Аз Тот съм господар на двата лунни рога.
Писмото ми е съвършено и чисти са ръцете ми.
Аз мразя злото и от беззаконието се отвращавам.
Установявам писмено аз правдата божествена.
Наистина перото съм, с което пише богът на вселената.
Аз съм господар на справедливостта и честността,
владетелят на истината и на правдата.
Лъжата разрушавам и истината казвам пред боговете.
Словата ми могъщи са и в двата свята.
Аз победителя несправедлив повалям
и слабия, жестоко подигран, изправям.
Разпръсквам тъмнините и бурите прогонвам.
Изпращам към Озирис - доброто същество,
свежия и приятен въздух на ветровете северни
в мига, когато този бог напуска
утробата на майка си, богинята, която живот ми даде.
Ето залязва Ра на хоризонта,
подобен на Озирис,
и ето че залязва Озирис на хоризонта,
на Ра подобен.
Аз пуснах да проникне Ра
до сърцевината на свещените мистерии,
където божествените духове възвръщат към живот бога със сърце замряло,
душата тайнствена на Аменти.
Дочувате ли възгласи на радост
пред бога със сърце замряло, синът на Нут, доброто същество!
Наистина аз Тот могъщият съм,
Любимецът на Ра!
Всичко, каквото Ра намисли
благодарение на мене, увенчава се с успех.
Аз като Тот съм маг велик,
в лодката на милионите години съм седнал като него, владетелят съм на закона писан
и на земите две съм пречистителят.
Магическото ми величие закриля Нут, която го създаде. Убивам враговете и руша препятствията.
Аз изпълнявам волята на Ра в светилището му.
Аз Тот съм, който над враговете на Озирис тържествува,
и като знае бедствията, които го очакват,
подрежда световете утрешни...
В качеството си на Тот небето, земята и Дуат аз управлявам.
Дарявам там с живот душите на бъдещите поколения.
Със силата на моята реч магическа
довеждам въздуха до тези,
които изпитанията на мистериите преминават.
Наистина аз победих противниците на Озирис!
Ето към тебе идвам аз, владетел на пресвятата земя, Озирис, мъжко същество могъщо на Аменти!
Виж! Непоклатим за вечността е тронът ти!
Със закрилата магическа на моите ръце
на органите ти дарявам траене безкрайно,
пазещо твоето и на нетленния ти двойник съществуване,
до теб на стража съм през дните на живота ми...
О, господарю на Дуат, о, владетелю на Аменти!
Ти, който владееш побеждавайки небето,
ти, който на главата си Атеф короната поставяш;
ти, който хванал си камшика и жезъла на повелението,
виж как към теб се устремяват духовете!
О, същество добро, безкрайно, вечно,
ти позволяваш на всички същества човешки
да се родят повторно за живота,
да станат млади те отново и да се превъплътят в миг благоприятен.
Ето прав пред тебе твоят син Хор!
Той свойствата на Тум ти връща.
Лицето ти, о, Ун-Нефер, е съвършено с красотата си...
Стани, стани, о мъжко същество на Аменти!
Непоклатимо си в утробата на Нут, божествената твоя майка,
защото беше тя съединена с тебе
и в тебе тя излезе от своето небесно тяло,
тъй както с миналото, "Иб" сърцето ти
мери траенето на живота си чрез траенето на сърцето "Хати".
Ноздрите ти са пълни със сила, здраве и живот.
На Ра подобно ти младостта си подновяваш всеки ден.
Велика е победата ти, о Озирис!
Виж! Идвам аз към теб! Аз Тот съм!
Аз Хор усмирих и буйността успокоих на двамата воюващи. Аз духовете огненочервени и злите духове на бунта укротих,
подложих ги на тежки изпитания...
Аз Тот съм, който в Летопол
води към край добър мистериите на нощта.
Аз Тот, явявам се в град Буто всеки ден.
Носител на обилни дарове за боговете посветени
пристигам тук, за да ти върна рамото на Озирис,
което балсамирах и напоих с благоухания
да бъде то за обонянието на Ун-Нефер приятно.
Аз Тот съм, който идва всеки ден в град Хер-Аха.
Ето завързвам лодката си,
прекарах я от изтока към запада.
Наистина по блясък надвишавам всички богове,
защото името ми е: "Възвишеният".
Отворил съм аз пътищата към доброто в името си Уп-Уаут.
Слава на Озирис, Ун-Нефер, безкрайният, всевечният!
183 ГЛАВА
ХИМН КЪМ ОЗИРИС
Към тебе идвам аз, Озирис син на Нут, владетелю на вечността,
аз, един от боговете-спътници на Тот,
зарадвах се на онова, което той за тебе е направил.
Аз нося въздух свеж и приятен за дробовете ти,
живот и сила за лицето ти красиво
и вятъра на севера за твоите ноздри.
О, владетелю на свещената земя на мъртвите!
Той, Шу, призова да озари със светлина твоето тяло.
Лъчите му твоя път осветиха.
Със словото могъщо на устата си
срази той злото в крайниците ти стаено,
двамата Хор укроти, воюващите двама братя,
прогони бурите и наводненията.
Чрез него Сет и Хор тъй както и земите две
се мъчат приятни да ти бъдат с покоя, който между тях цари.
Сполучи той да укроти гнева, разпален в сърцата им,
и помири ги...
Синът ти, Хор, тържествува пред съда на боговете. Господството на света му бе дарено
и още на Кеб престолът ще му бъде даден,
тъй както Тум реда оповести,
записан в свитъците
и издълбан върху желязна плочка,
според заповедите на баща ти, Птах-Танен,
седящ на своя царски трон...
Той своя брат повика, за да изправи Шу,
за да издигне той водите до върха на планините,
за да покълнат треви по хълмовете
и жито в долините,
да не престават земята и водата плодовете да множат... Ето небесните и земни богове
сина ти Хор към залата те придружават,
където той за техен господар и повелител е провъзгласен...
Сърцето ти се радва, о, владетелю на боговете,
то се радва безкрайно много,
защото Египет и Червената земя благата на мира познават
и те под твоята закрила отдават се на работа:
светилища и градове са изградени в места благоприятни, владенията на градовете и на останалите селища на имената техни отговарят.
Сега за тебе жертви ще принесем заради името ти,
което е свещено, вечно...
Не чуваш ли как те възхваляват,
как името ти обожават?
Виждаш ли как към твоя Ка правят изливания на вино
и как от всички страни към тебе се спускат с дарове надгробни,
определени за духовете посветени, които тебе придружават? Ето с вода свещена даровете ръсят,
наредени до душите на мъртвите...
Всичко това, което Ра е наредил за тебе
в началото на времената, е вече свършено.
Ето защо сега ще бъдеш увенчан, о, син на Нут,
тъй както господарят на вселената бе увенчан...
Наистина живееш ти, непоклатим, непобедим.
Ти ставаш млад отново. Ти искрен си и справедлив.
Ра, баща ти небесен, закрепва твоите органи
и йерархиите божествени с възгласи на радост те посрещат...
Без нито крачка да се отдели, Изида до теб остава.
Не могат враговете ти над тебе да тържествуват.
Всички страни и всички хора прославят красотата ти,
както прославят Ра, когато призори той става...
Високо от мястото, където се издигаш, ти осветяваш световете.
Сърцата на хората прелели от радост пред хубостта ти,
забързват стъпките си.
Царствената власт на Кеб е отредена,
баща ти е изваял хубостта ти,
а пък богинята, която на света те даде и твоите органи оформи,
е Нут, майката на боговете.
Наистина ти беше първият от боговете пет,
хванал в ръце камшика и жезъла на управлението,
с бяла корона Атеф върху главата.
Ето че ти за господар на хората и на боговете си въздигнат,
защото ти наистина беше увенчан за повелител на земите две
и носеше на челото си на Ра владетелските знаци
по времето, когато още беше ти в утробата на Нут, твоята майка.
Сега, когато ти се появяваш,
дълбоко се покланят боговете.
Те отстъпват и поемат път обратен,
обхванати от ужас, който идва от Ра,
а силата неудържима на твоето величие изпълва го със страх...
Наистина животът те съпътствува, даренията следват те.
Ти всеки ден ги виждаш пред своето божествено лице...
О, бог, ти дай ми
да бъда измежду тези, които след твоето величество вървят,
тъй също както правех на земята...
Да може моята душа да бъде призована,
за да те намери
до господарите на истината и на правдата!
Ето аз идвам към мястото на боговете,
към тази област съществувала от време незапомнено.
Душата ми, духът ми посветени и моят двойник занапред
ще населят страната,
където богът на истината-правда е владетел.
Той се грижи за прехраната на боговете.
Тази земя наистина е тъй привлекателна за другите земи;
за южните по протежение на речното течение
и северните, ощастливени от ветрове благоприятни,
в нея идват всекидневно да пируват,
съгласно заповедите на бога,
господаря на този край и повелител на мира...
Не е ли казал този бог:
"Нека най-после радост да цари в сърцата на хората,
които се съобразяват с истината и с правдата
на бога на тези местности?"
Защото дава той живот предълъг на онези, които така постъпват.
Обсипва ги с чест той на земята,
а после им подготвя красиво погребение,
като ги слива с пръстта на свещената земя...
О, бог, ти виж!
Към тебе идвам.
Ръцете ми издигат се за молитва
и ти поднасят истината и правдата...
В сърцето ми не ще откриеш нито лъжа, нито измама,
защото зная, че живееш ти и съществуваш
от истината и от правдата...
О, бог, знай!
Не съм извършил грехове на този свят,
не съм на никого направил лошо,
не съм си присвоявал ничии блага.
Аз Тот съм, изкусен писар на йероглифи, с ръце чисти,
господар на истината и на правдата,
владетел на чистотата, на злото разрушител,
писар на истината, презиращ прегрешението...
О, бог, към мене поглед обърни!
Аз съм перото на владетеля на вселената,
на господаря на законите, който дарява словото на мъдростта,
който руши лъжата и измамата
и словото му е в страните две всесилно.
Аз Тот съм, господар на истината и на правдата,
който с победа увенчава подгонения без защита
и който отмъщава на подтисника за угнетения.
Аз нося на доброто същество духа на северния вятър.
Полъхът живителен, роден от Нут - небесната ми майка,
накарах да проникне в домовете тайнствени,
та той да може сърцето да събуди
на "бога със сърце замряло",
богът на добротата, син на Нут,
Хор непобедимия...
184, 185 ГЛАВА
(варианти на предходната глава)
186, 187 ГЛАВА
(Много къси, достигнали до нас повредени)
188 ГЛАВА
ЗА ДА ИЗГРАДИШ ЖИЛИЩЕ В ОТВЪДНИЯ СВЯТ И ДА ПРОНИКНЕШ ТАМ С ЧЕРТИ НА ЧОВЕШКО СЪЩЕСТВО
Да бъде мир над тебе!
Ето че ти си станал дух посветен,
в лоното на божественото око проникваш в мир.
Душата ти е посветена
и сянката ти гледа внимателно, безмълвно...
Тя нека да ме гледа
в мига, когато трябва през съденето да премина
навсякъде, където ще съм съден
във всичките ми форми, за всичките ми дарби на духа,
и всичките божествени черти, присъщи на душата ми!
Нека душата ми ме осветява в лоното на Ра!
Нека тя в храма ме направи свят
всеки път, когато приближава, от сянката съпроводена,
към мястото, където ще бъда съден
и да ме съзерцава!
Да може душата ми да остане права или да сяда
или да влиза в моето тяло, станало божество звездно,
покорна на заповедите на Озирис...
Тя там е в движение ден и нощ
и ритмите на празниците следва...
189 ГЛАВА
(Вариант на 52 глава)
190 ГЛАВА
Тази книга се отнася за усъвършенствуването на посветения дух в лоното на Ра, дарява го с власт пред Тум, със съвършенство пред Озирис, прави го могъщ пред владетеля на Аменти и достоен за почит пред йерархиите на боговете.
Да се изрича тази книга в първия ден на месеца, през празника на шестия ден и по време на обрядите на Уак и на бог Тот, по време на празника на Озирис, по време на празниците на Сокари и през нощта Хакер. Тази книга открива тайните на тайнствените домове на Дуат. Тя служи за водач при посвещаването в мистериите на отвъдния свят. Тя ще ти позволи да прекосиш планините и да проникнеш в тайнствените долини, докъдето води напълно непознат път. Тя стои на стража до посветения дух, разширява неговите крачки, когато той върви. Премахва неговата глухота и му позволява да влезе в общуване с боговете. Изричайки тази книга, не допускай да те види никое човешко същество, освен тези, които са ти скъпи и жреца Хери-Хеб. Твоите прислужници да не и
Навигация
[0] Списък на темите
Премини на пълна версия