Отворена дискусия > ТЪРСЯ ПОМОЩ
Имам нужда от помощ?
Annie X:
Здравейте!Нова съм тук и се надявам да получа помощ.Може да се каже че няколко часа чета без да спирам.Все още съм много нова в нещата,но се надявам след време да напредна!
Та,имам нужда най-напред от съвет.Като човек с кошмарно детство,вече съм на 26г,но още не мога да се отърся от спомените и кошмарите.
Не минава и ден без да се сетя за нещо много неприятно и ме скапва цялата,постепенно ме обхваща чувство на безднадежност.Че винаги ще си остана оново момиченце,на което се смеят и тормозят.И в семейната среда беше ужасно,и в училище..
Как мога да си помогна?Изключително съм затворена за тази тема,не съм споделяла с никой и това още повече ме натъжава.Кара ме да се чувствам като недостоен човек,като смешка.Цялата ми енергия сякаш се изсмуква на момента,когато мозъка ми се връща назад..
Solomon:
За да те успокоя - всеки е имал такива моменти в детството си, дори и тези които са били от тормозещата страна...не си сама...А и всичко това е било в миналото все пак, а хората се променят и променят, и променят. Да не би да си мислиш, че сега си същата, каквато си била като малка? И трябва да се чувстваш по същия начин по който други хора са те карали да се чувстваш преди? Абсурд. Как изобщо ти хрумва? Сега си съвсем различен човек...виж се...
Най-лесният и простият вариант да се отърсиш от неприятни натрапчиви спомени от детството, според мен е, като ги разказжеш на някой друг...на много хора, може би по няколко пъти...
Разговор с психолог със сигурност ще ти е от полза, ако все пак те тормози толкова много, а форумът гъмжи от психолози [wizard] ...е може би не съвсем, де, но има...
Аз, между другото, съм много добър слушател, да знаеш. :)
Annie X:
Благодаря за подкрепата Solomon.
Далеч съм от мисълта че само на мен са се случвали **бни работи, знаем в какъв свят живеем, но много трудно го изживявам вече с години. Честно да си кажа срам ме е да говоря за това, много даже. Трудно завързвам и приятелства. Вечно си мисля че хората са лоши и накрая ще страдам аз. Но обожавам да съм сред животни и природа, там се чувствам истински щастлива :) Магията ме е привличала от много малка, книгите на тази тема бяха спасение за мен и това си ми остана и до днес. Бих искала ако е възможно да намеря утеха в нея. Тъй като много вярвам истински че я има
Цеци_Вихронрав:
Аз също съм имала тежко детство и много хора са ме лъгали и наранявали, но не спрях да се доверявам на всеки следващ. Вярно, че от 10 поне 8-9 човека злоупотребяваха с доверието ми, но пък тези един или двама които не са ми остават приятели за цял живот. И в крайна сметка сега съм неприлично богата на приятели. И то от тези които не се страхуват да ме навеят и насеят когато върша глупости и които ми помагат да се изправя като падна.
Мисълта ми е, че като издигаш стени около себе си няма да бъдеш наранена, но и няма да допуснеш добри хора и се обричаш на самота.
Annie X:
Цеци_Вихронрав
знам че си права,опитах се,през годините имах различни приятелства,но никое не остана.Щом видя нещо лошо и се отдъпвам,преди да ме е засегнало,такава съм.Това е при мен че много играе травмата от съучениците ми ,бяха много жестоки деца и много ми се подиграваха.На това се дължи и недоверието ми към човешкия род.За щастие не се чувствам самотна (вече) ,а съм си самодостатъчна
Навигация
[0] Списък на темите
Премини на пълна версия