ОБСЪЖДАНЕ > СВОБОДНА ЗОНА
Предателството
Astaroth:
--- Цитат на: Libra777 в 20 Октомври 2019 12:14:50, Неделя ---Точно това е доверието - безрезервно и доброволно да повериш себе си на другия, без да имаш съмнения, очаквания или предубедености спрямо него...
--- Край на цитат ---
И да и не. Поне според мен и сега ще обясня защо. Доверието само по себе си е чувство. Чувство на сигурност за едната страна, тази която се доверява, момента когато си свалил бронята след многото битки. Спокоен пристан в бурното море, ако мога така да се изразя. И другото, ти го описа вече - чувство на дълг и чест, страната на която се доверяваш. Тия двете, дълг и чест, са свързани с морала...
В момента когато си свикнал с това чувство на сигурност, макар и на неосъзнато ниво, ти вече имаш очакване, че ще я получиш. Да, не си казваш "Аз ще ти се доверя, значи ти трябва да правиш това и това спрямо мен.", но имаш очакване. Така е устроен човека. Няма нещо което да правиш без да имаш някакви очаквания.
Прост пример - посаждаш семенце. Поливаш го, грижиш се за него по всякакъв начин и имаш едно очакване, че това семенце ще порасне здраво дърво от което ти ще береш плодове. В контекста на темата - семенцето е доверието, а плодовете са сигурността. Ти не се доверяваш просто ей така, за да се каже, че си се доверил.
Друг пример - не си казваш "Имам доверие на този ключ, че ще отвори входната врата.", но когато посегнеш към него и тръгнеш да отключваш ти имаш очакване, че точно този ключ ще отключи вратата. Процеса протича в главата ти без дори да си го разбрала, че протича.
Разбира се има и моменти когато дървото порасне и разбереш, че плодовете не са ядливи и ти става едно такова тежко на сърцето. Защото си влагал от себе си. От времето и усилията си. И започват въпросите - "Аз ли не бях достатъчно добър, че да се погрижа както трябва за семецето?" и още куп други, често насочени към теб самия и когато разбереш, че не ти си виновен за дето си се доверил, а човека просто е злоупотребил - боли... Чувството, че са те използвали те разяжда. Настъпва момента когато започваш да търсиш отмъщението, не за друго, а за да възстановиш баланса...
Libra777:
Затова хората са казали да не приемаш ближните си за даденост...
Astaroth:
Аз не приемам никого за даденост, Либра. Други го направиха...
Libra777:
Не беше адресирано конкретно към теб... Казах го по-скоро като общовалидно твърдение, но използвах второ лице...
Цеци_Вихронрав:
Когато дадеш доверие и приятелство нямаш гаранция, че отсрещния няма да злоупотреби, просто поемаш риска и го правиш... Ако човека е читав имаш приятелство до живот. Болката идва ако отсрещния предаде доверието ти. А предполагам повече боли когато този отсрещен ти е не просто приятел, а роднина. И нали съм по примерите...Мен още ме боли, заради интригите на сестрата на мъж ми целящи да ни разделят, но само мога да гадая как се чувства мъжът ми... Той беше тук, видя за какво става въпрос и... И понеже става въпрос за сестра му се опита да измисли куп възможни и невъзможни оправдания, за поведението и, но... Но виждам болката и разочарованието в очите му и ме боли. Боли ме заради него, защото тя злоупотреби не само с моето доверие, но и с неговото. Майната ми на мен - аз съм чужда, но той и е брат по дяволите!!! И това, че кифлата предаде брат си ме прави още по-зла. Зла съм, защото мъж ми е безкрайно добър и ще си прегръща болката и ще се прави, че нищо не е станало, защото му е сестра и я обича. Аз обаче не съм добра и поназнайвам достатъчно психология, за да мога да и срина психиката и съм на път да го направя... Да не говорим, че за 12 години успях да разбера страховете и комплексите и, и колкото и да е гадно и неблагородно ще използвам това срещу нея.
Навигация
[0] Списък на темите
Премини на пълна версия