ОБСЪЖДАНЕ > СВОБОДНА ЗОНА
Предателството
Astaroth:
"Предателсвото е осъждано от морала нарушение верността към кауза, организация или личност."
Освен това е една от най-ужасните, грозни и непростими постъпки. Няма човек който в даден момент да не е изпитвал болката от такива действия спрямо него. До една степен си обяснявам и защо се случа - най-често предателя има някаква лична изгода. Но изникват и въпроси... За да бъдеш предаден първо трябва ти самият да си го допуснал. Разкрил си се пред някого, нещо неизбежно при градене на топли взаимоотношения. Иначе тези взаимоотношения не биха били искрени и истински. Нима трябва постоянно да си нащрек със всеки, дори с тези които смяташ за истински приятели? Не се ли губи смисъла така? Има описани техники за изграждане на недосегаемост в това отношение, но знаем и последиците от тях. Рефлектира и върху хора които нямат никаква вина за случилото се.
Ами вие как се справяте с предателството? Кой е правилният начин за реагиране в такива ситуации? Или пък човек трябва да продължи по пътя си и да не се оставя на гнева да го завладее. Да върви с едно на ум както се казва. Ще кажете - златната среда е решението. Хем да не бързаш с доверието, хем да дадеш шанс на човека срещу теб. Но доверието един път появи ли се между двама души веднага се превръща във вход за предателството и вече е въпрос на личен избор какво ще направи човека срещу теб. Дали ще се възползва или не. Да наблюдаваш и подлагаш на анализ всяко едно негово действие спрямо теб се превръща в дебнене...или пък въпрос на оцеляване. Кой знае...
Цеци_Вихронрав:
Доверието е оръжие което даваш на отсрещния. С него може да те защити или да те унищожи.Имам късмет, че съм случила на приятели, но и на мен ми се е случвало да ме предадат. Вярно, не приятели, но все пак достатъчно близки до мен хора. С времето установих, че в такъв случай е по-добре да изчакам да ми минат болката и обидата преди да реша да си го върна с лихвите. А си го връщам, защото първо съм вещица и второ не съм чак толкова добър и благороден човек, че да прощавам. А изчаквам, защото докато съм под въздействието на емоциите може да навредя и на странични хора, не само на предателя. Виж, като ми мине е друго... Тогава премислям нещата и избирам правилният начин на действие така, че не просто да си го върна, но и отсрещния да знае, че аз съм му причинила това и защо точно съм му го причинила. А най-ми е хубаво когато успея да планирам нещата така, че предалият ме сам да си навреди в ситуация в която съм го предупредила, че ще пострада. Кефещо!!!
Astaroth:
--- Цитат на: Цеци_Вихронрав в 19 Октомври 2019 10:38:07, Събота ---Доверието е оръжие което даваш на отсрещния. С него може да те защити или да те унищожи.
--- Край на цитат ---
Именно това съм написал и аз в предишна тема, ето го тук:
--- Цитат на: Astaroth в 2 Юли 2019 12:14:27, Вторник ---
--- Цитат на: listentothewild в 2 Юли 2019 12:04:47, Вторник ---Как немагьосници успяват да я използват добре към някои хора (близки, например). Близостта създава ли канали...
--- Край на цитат ---
Аз си обяснявам нещата така - близките са хора, които съвсем доброволно (даже в повечето случаи неосъзнато) дават в ръцете ти цялата информация за тях, чрез така нареченото споделяне, основата на което е доверието. От там насетне дали ще използваш тази информация, за да помогнеш на човека или да му навредиш е в пряка зависимост с морала. Доверието е като пистолет, който даваш на някого, за да ти пази гърба. С този пистолет обаче, той може да реши да те застреля...
--- Край на цитат ---
За отмъщението - да, дори само като си го помисля и идва едно задоволство... Но в момента колкото и да ми се иска не му е времето. Така че е оставено за по-натам.
По-скоро темата беше как да се предпазим от следващи такива прояви спрямо нас самите... Въобще темата с доверието е доста сложна. Когато го няма - лошо; когато го има пък е предпоставка за предателство. Остава да наблюдаваш действията на хората и да влагаш толкова доверие колкото позволяват самите действия на човека спрямо теб. И пак има процент на случайност - не можеш да знаеш на кой какво ще му скимне утрешния ден...
Цеци_Вихронрав:
--- Цитат на: Astaroth в 19 Октомври 2019 21:47:19, Събота --- По-скоро темата беше как да се предпазим от следващи такива прояви спрямо нас самите...
--- Край на цитат ---
Много отдавна бях публикувала тук едно сихотворение за доверието мисля, че то дава отговор.Ето го и него"
Цената на доверието
Така съм създадена,
Че предпочитам
Да се усмихна, вместо да се намръщя,
Да погаля — вместо да ударя,
Да повярвам — щом ме погледнат в очите.
Много пъти са ме лъгали.
Дори най-скъпите, най-близките.
Обичта ми са тъпкали
С думи са ме оплитали —
И пак ме гледаха в очите.
Може още сто пъти да ме излъжат.
Нека.
Едно не искам: заради стоте измами
Веднъж да не повярвам само
На очите, които наистина
Са били искрени.
Станка Пенчева
Libra777:
--- Цитат на: Astaroth в 19 Октомври 2019 09:16:40, Събота --- Но доверието един път появи ли се между двама души веднага се превръща във вход за предателството и вече е въпрос на личен избор какво ще направи човека срещу теб. Дали ще се възползва или не.
--- Край на цитат ---
Точно това е доверието - безрезервно и доброволно да повериш себе си на другия, без да имаш съмнения, очаквания или предубедености спрямо него... И понеже доверието се дава доброволно, не можеш да очакваш отсрещният да ти е длъжник за него... Той може даже не го е искал, защото в някаква степен то е и товар. Аз също съм имала моменти, в които съм съжалявала, че някой ми се е доверил просто защото така ставам морално задължена към този човек и искам-не искам, трябва да нося товара му заедно с него... Разбира се, най-лесното в случая е да вляза в ролята на предател и да го изоставя, но... Не съм такъв човек, не мога. Даже понякога мразя в себе си това, че съм вярна до крайност и че не мога да се отметна от думата си дори тогава, когато аз самата съм била предадена от същия човек. Не заради дълг към другия, а заради моето лично достоинство...
Затова почти не се доверявам. А доверя ли се, не слагам отговорността върху другия, а върху себе си... Ако някой се възползва от доверието ми, не се обиждам и не се сърдя - просто го имам предвид.
Единственото нещо, което считам за непростимо предателство, е неспазването на дадена дума... Тогава директно приключвам всякакви добри отношения и ставам твърде зла [devil]
Навигация
[0] Списък на темите
Премини на пълна версия