ОБСЪЖДАНЕ > СВОБОДНА ЗОНА
Външен вид и характер
Astaroth:
Понеже са ми казвали, че приличам на маймуна, за това понякога правя маймунджилъци...хахах. Майтапа на страна, но да, оппеделено това което се случва във вътрешния ни свят е напълно нормално да дава резултат и на материално ниво, тоест върху тялото ни. Ако си податлив на стрес например, а работата която практикуваш носи големи количества стрес е логично и външният ти вид да не е като след почивка на Малдивите.
theshadow:
Комплексите и невербалната комуникация съществуват, но не им е място да се смесват с физическите характеристики на тялото по такъв начин, по който почнахте... Пиша през тел, затова и се включвам така кратко...
Цеци_Вихронрав:
Интересна тема...
А външният вид лъже! Ама да си почна с примерите...
Бях ученичка на 15г. Нямах грам самочувствие понеже бях без баща (почина), едното ми око се криви, не разполагах с пари като съучениците си и бях бъкана с комплекси които подпомагаха за липсата ми на самочувствие. Съответно нямах куража аз да потърся нечия компания или приятелство и отстрани явно това ми притеснение се е приемало като дръпнатост и надутост. (това май и сега е така...) Но пък когато ме опознаят околните обикновено се сприятеляваме.
Но да си се върна на примера... На 15 съм, слаба при все, че ям за трима и имам такава развихрена фантазия която прилагам в облеклото, че се обличам ексцентрично. А тогава ходехме с пристилки... Тъмно сини с бели якички - грозна картина... Аз обаче нали съм ексцентрична съм освежила пристилката си със значки, с помощта на колан съм я повдигнала да е късичка, косата ми вдигната на опашка на върха на темето и пада като водопад, гримирана с риск да ме пратят да си мия и тртия грима, но е първи учебен ден и може пък и да ми се размине. И понеже със съучениците ми вече се знаем от година не се държа дръпнато и притеснено, Съответно нахълтвам в училищния двор, намирам нашият си клас и започвам да раздавам целувки и прегръдки и да споделяме кой как изкарал лятото.
В същото време в класа две нови ученички които класната таман е довела и представила на другите... По мое време първо се строявахме по класове на двора, изигравахме едно Дунавско хоро цялото училище и така влизахме да учим, което си беше хубаво, но както и да е... Та тези две нови съученички като ме видели тогава решили, че съм сигурно много надута и едва ли не тартора на класа. А аз реално без самочувствие и никога не съм налагала мнение и не съм била лидер - просто не съм такава...
Трябвало им е време на девойките да ме опознаят, за да разберат, че нито съм тартор, нито съм надута пуйка и с едната вече 34 години сме близки приятелки. :)
С годините преодолях някой комплекси, с други свикнах или ги игнорирам, но по отношение на външен вид продължавам да се мятам от пълно неглиже до тотална ексцентричност. Но продължавам когато попадна сред непознати (нов колектив примерно) отначало да стоя настрана и да мълча докато опозная хората, което явно продължава да се приема като надутост... Ама какво да направя като са ме учили да не досаждам, да не нахалствам и т.н....
Та преди година и нещо почвам работа в Савимекс, на всичко отгоре зъбите ми на разпад и гледам да не се усмихвам, че е страшно и от начало нормално колегите решили, че съм надута пуйка... После се видях с пари да си оправя зъбите и съответно усмивката ми цъфна, опознах колегите и започнах да говоря свободно с тях и те споделиха как отначало ме мислели за надута...
Та си мисля, че външният вид, стойката, облеклото и дори израза на лицето нямат никакво значение за характера на човек. Ако добър човек в момента е ядосан едва ли по лицето ми ще разбереш, че той по принцип е добър, но днес не му е ден.
Отделно всеки човек за някого е прекрасен, а за друг е ужасен - въпрос на взаимоотношения...
Veleroth:
Аз лично мисля, че един човек може да изглежда много добре на външен вид, но да е с ужасен характер, докато може един човек да не изглежда толкова добре на външен вид, но да е много по-интелигентен и приятен за компания. Вярно е все пак, че в наши дни, хората избират с кого да излизат съдейки по външния вид повече от характера на човека, но това са онези хора който би попитал '' Вярваш ли, че съществува душата? '' или " Вярваш ли, че сме създадени да направим нещо велико? " и повечето от тях биха ти отговорили с едно "НЕ" а да не включваме и душата. Вярно е, че има и много други хора, но не мисля, че това е дискусия за какви вида хора има ;D . Аз лично мисля, че има връзка между душата и тялото, но не мисля, че начина по който ти изглеждаш външно е същия по който ти изглежда душата.
listentothewild:
Не знам дали разбирам правилно темата, но... Абстрахирам се от моди, някакви етикети от типа "красиви и грозни хора", а също и здравословни състояния. Замислих се обаче друго - чертите, а и някои неща, които може би с времето се засилват. Винаги съм била на мнение (освен отново казвам при здравословен проблем), че човек прави външния си вид такъв, какъвто го иска и се чувства добре в него, когато и той се чувства добре.
Нека дам пример, че да ме разберете: Чувстваш се добре, няма натежаващ стрес в живота ти, имаш възможността да хапваш каквото искаш и в повечето случаи тялото отвръща с по-изваяни форми, свежа и чиста кожа, дълга и бляскава коса или нещо подобно. В обратния случай и ефекта е такъв.
Друго, което винаги съм забелязвала в хората са очите или устните. Не мислите ли, че добрите хора носят една топлота в очите си, някак по-големи са, погледа е ведър и вдъхва доверие? Разбира се, всеки има моменти, в които не се чувства добре, подтиснат е, но... Когато нещата са ок и външния вид е по-привлекателен. Забелязала съм, че в по-злобните хора, устните са някак тънки и по-сбръчкани, сякаш от постоянните недоволни мимики на лицето. Усмивката, когато има такава е някак грозновата и отблъскваща.
Та, моите мисли и примери са насочени в тази посока... Правилно ли съм ви разбрала?
Навигация
[0] Списък на темите
Премини на пълна версия