Отворена дискусия > БЪЛГАРСКА ТРАДИЦИОННА МАГИЯ
"Българска традиция и обредност"
хеката:
Благодаря ти Делта,много интересно четиво .
Понеже това е практика,ще помоля всички които не участват в нея,но искат да споделят своите впечатления,мнения или просто желаят да се изкажат по темата да го направят в "ПО ПОВОД ПРАКТИКАТА" .
Нека тука пишат само участниците в практиката,а именно: Лилит
Цецивълчанова
Делта
Никси
Благодаря предварително за разбирането .
Мнението и коментарите на останалите е важно и аз бих се радвала ако го изразите .
Е,пожелавам на всички успех.
Delta:
А няма ли да е по-добре тук да се публикуват постовете с информация, а всички, и участващи и не, да си изразяваме мнението и впечатленията в другата тема, която си пуснала?
хеката:
Идеята ми е практикуващите да се отделно от наблюдателите за да може да си следим работата.
Но,разбира се че ще коментираме и участваме в дебати/ако възникнат такива/в другата тема.
Искам мненията на наблюдателите да са отделно от тези на практикуващите в противен случай ще настъпи хаус
хеката:
Традицията на един народ се формира в много дълъг период от време.
Тя е съвкупност от вярвания,обичаи и обреди които имат за цел да опазят народа от зли сили,бедствия и болести и да му подсигурят добра реколта,здрав и плодовит добитък.
Тези обичаи се разпределят в годината и оформят своеобразен календар,чрез който хората са отбелязвали тези специални дни в които са почитали своите богове и са измолвали от тях добруването на хората.
Също така в този народен календар е имало място и за дни в които народа се е опитвал да омилостиви болестите и бедствията.
Традицията е променлива и гъвкава.
Тя се променя във времето,обслужвайки духовните нужди на народ,а те се изменят в зависимост от бита и прогреса на човека. Фактори като технологични новости,открития в областа на науката,променят мирогледа и духовната ценностна система на човека.
Това е и причината някои празници да "умрат",тоест да спрат да се празнуват и други които да се появят. В същото време има и такива които не спират да се празнуват,те приемат различени наименования,но тяхната същност остава не променена от нови религии и философски тълкувания.
Българската традиция,такава каквато я познаваме днес също се е оформила на този принцип.
Днес празничната ни традиция представлява съвкупност от български,славянски и тракийски вярвания които са обединени под лоното на християнството. Също така в нашият приказен фолклор се е запазил и келтски елемент. В приказките ни често се среща вълшебният елен който е господар на гората и други приказни герои които са близки на келтската традиция.
Аз,искам да представят празничен календар.
Той е на база три вида празници.
А,те са:
1. Държавни празници-те отбелязват дати исторически значими за народа ни.
2. Религиозни празници-те обслужват религиите и важните за тях личности и събития.
3. Народни празници- именно те представляват интерес за нас. Това са важните дни в годината за народа ни.
Има и още един календар за който малко се знае и малко е написано,този календар е свързан с магичните дати. Дните в които хората са събирали билки и варили мехлеми,гадае ли са и са правели магии.
И понеже сме февруари месец,нека започнем с най-големият февруарски празник,а именно Трифонци.
ТРИФОНЦИ е празник който е посветен на св. Трифон. Празнува се три дена като първият ден се одбелязва денят на св.Трифон. На този ден празнуват лозарите,винарите,кръчмарите и соколарите.
Вторият ден е посветен на вълците.На него жените не трябва да режат с ножица за да не се отваря устата на вълка.
Не се шие и не се реже, не се крои и не се кърпят дрехи. Това се прави за да се опазят мъжете от вълци,а на животните се дава от обредна погача която жената е омесила сутринта рано.
Третият от ден от Трифонци е посветен на св.Симион. С този ден празниците посветени на св.Трифон приключват.
Св.Трифон е бил лечител излекувал дъщерята на римският император Гордеон трети,но неговият наследник император Деций Траян бил голям противник на християнството.
Той дал заповед с която всички християни е трябвало да се откажат от вярата си. Лечителят Трифон отказал и заради това бил посечен с меч.
Св.Трифон е родом от малоазиатската провинция Фригия гр.Аламия.
Тази провинция от древността се смята за прародина на лозарството. Именно заради родното му място св.Трифон е определен от църквата за покровител на лозарството и винарството.
хеката:
Легендата за св.Трифон звучи по следния начин:
"Отишъл Трифон на лозе да го зареже.
От там минала Дева Мария и Трифон започнал да и се подиграва, че била заченала "непорочно".
- Гледай си в ръцете Трифоне- казала тя- не се занимавай с мене. Гледай си в ръцете за да не си отрежеш носа,където се вре на всякъде.
И си заминала.
- Да бе,добре! Няма начин да си отрежа носа.- засмял се Трифон и рязко дръпнал косера който бил зарязал на дълбоко една лозова пръчка. Но косера,не отрязал само лозовата пръчка, а и носът на Трифон.
От тогава на Трифон му викат Зарезан.
Според българската традиция,на днешният ден жената става рано. Омесва погача и се коли кокошка. Кокошката се пълни с булгур,а след падането на България под Османска власт,османците донасят със себе си ориза,който във времето се настанява на българската трапеза. Затова на някои места булгура е заменен с ориз.
Погачата и кокошката се слагат задължително в нова торба,налива се във бъклица червено вино и мъжът се изпраща до вратата.
Мъжете се събират в дружина и отиват на лозе.
Избира се най-голямата и силна лоза,с косера се отрязват три пръчки и върху лозата се изсипва част от виното.
"Да е берекет" благославя стопанина,след като се зарежат всичките лозета от дружината,мъжете избират "Цар на лозетата". Обикновено това е най-заможния човек в селото.
На "Царя"се поставя корона на главата,тя представлява свити във венец лозови пръчки.
Така нагласен Цар на лозетата го качват на колесник теглен от останалите мъже.
Шествието преминава през селото като се спират пред всеки дом.
Стопанката на къщата излиза и подава червено вино, задължително в бяло менче на "царя". Той отпива от виното и благославя домът с думите" Да е голям берикет в тази къща. Да прелива от през прага и." а,антуража му отговаря "Амин".
След това виното което остане в менчето се излива върху Царя.
След като се обликоли цялото село и всеки дом се благослови,шествието се отправя към домът на Царя.
Там Царя облича нови дрехи и всички сядат на масата празнуват три дена с ядене,пиене и музика.
Обичая който съм описала по-горе,създава асоциация в читателя с картини от древността на които е изобразен
бог Дионис
Бог Дионис го познаваме от гръцката митология,но най-широко разпространен култ към него е имало по земите на траките.
Според гръцката митология,бог Дионис е плод на любовта на бога Зевс и смъртната принцеса на гр.Тива Семела.
Когато богиня Хера разбрала че смъртната Семела носи дете от Зевс,в гърдите и избухнала ревност и тя решила да си отмъсти. Преобразена на старица Хера казала на Семела че чака дете от Бог. Това посяло съмнение в сърцето на младата и красива принцеса и тя поискала от Зевс доказателство за божественият му произход.
Зевс умолявал Семела да се откаже от желанието си,защото ако се яви пред нея в истинският си облик,смъртната Семела нямало да може да понесе божествената му сила. Но принцесата продължавала да настоява,най-накрай Зевс склонил и се явил пред нея в истинският си лик.
Семела не могла да понесе образа на бога и избухнала в пламъци. В същото време се родил и бога Дионис,но преждевременно роденото дете било твърде малък и нямало да може да оцелее.
За това Зевс го взел и го зашил в бедрото си. Така Дионис бил спасен и когато настъпил момента се родил отново.
За това на някои места в древните източници може да откриете по адрес на Дионис и израза"Два пъти роден".
Навигация
[0] Списък на темите
Премини на пълна версия