Отворена дискусия > БЪЛГАРСКА ТРАДИЦИОННА МАГИЯ
"Българска традиция и обредност"
хеката:
В други версии на легендата, Дионис бил син на бога Зевс и богинята на възраждащата се природа Персифона.
Хера разбрала за детето и решила да го убие, защото Дионис е единствения реален конкурент за трона на Зевс освен законния му син бога на разрушителният огън и ковашкото изкуство Хефес-куцият бог.
Хера накарала титаните да убият малкият Дионис подмамвайки го с играчки. И те го направили, разкъсали детето и го изяли.
Когато Зевс разбрал се втурнал да спаси сина си ,но когато пристигнал било вече късно,Дионис бил мъртъв.
Горкият Зевс успял да изтръгне от ръцете на титаните единствено сърцето на сина си.
Той го взел и с помощта на богините Атина и Деметра успял да съживи сърцето,което дал на Семела принцесата на гр.Тива да го изяде. Така тя забременяла и родила Дионис отново.
Дионис,бил весел и жизнерадостен бог. Красив,сияещ...
Според една легенда описана от Омир,Дионис се изплашил от бойния вик на Липурк,в по-късни източници Липурк е представен като тракийски цар.Уплашеният Дионис се скрива в полетата на Тетида. Не минало много време и младият бог събрал войска с която победил Липурк. Когато го пленили бога му вдъхнал лудост. Така Липурк убил сина си с брадва,мислейки че подрязва лозата. Така Дионис възкачил на трона Харопс който пък разкрил на Дионис тайните на Липурк.
След този случай Дионис подменил още няколко династии в различни градове. Като характерно за него било че там от където минел бог Дионис,започвали да го следват жени изпаднали в див транс. Тези жени гърците нарекли Менади и ги почитали като жрици на Дионис.
По-късно към антуража на Дионис се присъединяват и сатирите на чело с бога Пан и учителя на Дионис мъдрия Селен,който водил навсякъде със себе си качен на магаре.
Тук искам да отвора една малка скоба.
Римската митология и идентична с гръцката,с много малки изключения. А именно някои богове и богини наследени от племената живели на полуостров Пелопонес пред Римският период.
Един пример:богинята на цветята и градините Флора и богинята Фауна сестра и съпруга на бога на животните Фаунус.
В римската митология бог Дионис е наричан Бакхус.
Преди бога Диониси да бъде приобщен към гръцкия пантеон, той е бил тракийски бог на възраждащата се и умираща природата.
В пантеона на траките бог Дионис се е наричал Себазий.
За траките виното не е било средство за напиване,а свещена напитка която са принасяли в дар на боговете.
Бог Себазий е принадлежал към групата на слънчевите богове. На него принадлежало и виното,то било свързано с кръвта.
Себазий бил изобразяван с венец от лозови пръчки с листа или с бръшлян и около него танцували жрици наречени ватканки.
Празниците празнувани в чест на бога Себазий са описани от гърци и римляни.
Те били потресени от гледката и определяли поведението на вакханките като не пристойно.
Тези празници траките са ги наричал розарии и са се празнували чрез диви танци от жриците на бога Себазий.
Вакханките изпадали в транс под звуците на музика,с диви викове и дръзко поведение те разкъсвали жертвено животно и изяждали суровата плът.
След като проследих ме пътя на празника към древните му корени,виждаме как той се е променял във времето задоволявайки духовните нужди на хората.
В днешно време празника се празнува по-пищно предимно в селата където лозарството е основен поминък или района е известен с дългогодишната си традиция в тази област.
В градовете празника почти не се празнува или се празнува на 14 февруари.
Това объркване се получава след като България приема да се отброяват дните от годината по календара на папа Григорий тринадесети през 1916г.,до тогава времето се е отброявало по юлианския календар.
Разликата между двата календара е 14 дни.
За това св.Трифон/ по юлианския календар /светец на православната църква и св.Валентин светец на католическата църква се препокриват.
Каква е равносметката... имаме празник който се празнува от дълбока древност.
След всичките си метаморфози обаче остава единствено култа към виното и гроздето.
Виното и гроздето е напитка и плод които са дълбоко вкоренени в нашия бит и култура.
Виното свързваме с кръвта,вино носим на мъртвите си,с вино си пожелаваме наздраве на всички празници и вино,с вино се лекуваме и вино принасяме в жертва на най-силната лоза.
хеката:
Задача към практикуващите.
Уважаеми практикуващи,опишете чувствата и емоциите породили се у вас след прочетеното.
Опишете как празнувате празника и с какво го свързвате.
Моля за вашите отговори до 14.02.
Благодаря!
Уважаеми наблюдатели ако имате желание изразете мнение по темата на страницата"ПО ПОВОД ПРАКТИКАТА"
Благодаря!
Цеци_Вихронрав:
Красиви легенди... За Дионис бях чела като ученичка, но я бях забравила.
А по нашият край, Трифон Зарезан се празнува на 14-ти февруари и мъжете категорично отказват да го празнуват на 1-ви.
Най- традиционно го празнува групата на туристите в Добрич. Те стават рано и обикалят лозята да ги зарежат. Повечето имат лозе на края на града в една местност "Гази Баба". Покрай еманципацията не ходят само мъже, а и жени. Общо взето всички туристи участват в зарязването. Имат си и песни които пеят по този повод. И не им тежи да си носят и акордеон, за целта. След като зарежат лозята, всички се изсипват на центъра и правят купон с много вино, кебапчета и хора. Който мине е поканен да се включи. Повечето хора знаят за традиционното зарязване на туристите и се включват не само с присъствие, но и с погачи, мезета и вино.
Та така по нашият край...
LyLyth:
Първото, което се заражда в ума ми по повод на традициите въобще е ролята, стойността, която те са имали в живота на хората някога. Днес не е трудно човек да се снабди с всичко, което му е необходимо - просто отива да маркета и си го купува, но не така е стоял въпросът в онези времена. За всеки къшей хляб, за всяка глътка вино - времето и възможността да се сдобият с тях е било точно определено и едно и единствено в годината. Всяка беда, всяка пропусната възможност означава глад или липса. Може би това е причината животът тогава да бъде ценен като възможност, като нещо изключително, като цикъл, благодарност, а не даденост.
Мъж ми понякога разказва за спомените, които има за дядо си и за това, че той е правил по тон вино на зима и всичкото е свършвало. Казва, че с гроздобера и осигуряването на дървата се слагал край на изнурителния труд. После наставали дни за почивка.
В момента в мислите ми се появява асоциация с "Градушка". Може би това е най-колоритното стихотворение, което може да опише страхът, надеждата, молитвата.. Всичките тези обреди и празници са били особен вид ритуал, особен вид преклонение пред природата и нейната непредвидимост и непоколоебимост.
Иначе.. лично аз съм изключително скарана с празниците. Празнуването им клони около нула. Ако и да се празнува нещо, то те са повод да се съберем с родителите ми, нищо повече от това.
Чувствам обредите далечни, чужди, дори на моменти ..натрюфени и излишни. Но причината се корени в липсата на връзка между моята реалност сега и живота някога.
хеката:
Празника на св.Трифон в моето семейство се празнува на 14 февруари.
До преди 6 години празника се празнуваше предимно от дядо ми който много стриктно спазваше ритуала,но след смъртта му
празника претърпя известни промени.
Пак го празнува ме,но отпаднаха сложните ритуали тъй ката по това време на годината сме в София.
Мисля обаче че при други обстоятелства бих възстановила традицията.
Но,мисля че фокуса на празника се измества. От празник посветен на св.Трифон към празник посветен на виното и винопроизводителите,лозарите тоест да се превърне в професионален празник.Който в голяма част да се доближава до празниците посветени на култа към Дионис който по-скоро да има прилика с гръко-римските начин на празнуване.
Друг февруарски празник е празника на св.Харалампий.
Празника се празнува на 10 февруари и е познат още като Чуминден.
Св.Харалампий е живял през ІІІв. Бил е епископ на гр.Магнезия който се намира в Тесалия.
По заповед на император Септимий Север,епископ Харалампий бил одран жив.
Според народното поверие св.Харалампий е укротител на болестите и по специално на чумата.
В народния календар този ден се нарича чуминден.
Вярвало се че Чумата е стара грозна жена която тръгва на път с голям тефтер в който са записани имената на хората чиито живот щяла да отнеме.
За да бъде умилостивена Чумата, жените трябвало да приготвят питки и колачета. След това са ходели на вечерна литургия в църква. Там те оставяли да пренощуват питката,колачетата и мед.
На следващата сутрин жените взимали занесените продукти и ги отнасяли на кръстопът,част от тях оставяли на пътя за да омилостивят Чумата и тя да избере друия път,а не този към тяхното населено място.
За медът от Чуминден се е смятало че е лековит и помага за болести по кожата и дихателните пътища,както и за разни мокрещи и незарастващи рани.
Деня на св.Харалампий е празника на пчеларите.
Добре е да се отбележи че февруари месец припада към времето в което се прогонват злите духове,болести и зло.
През февруари месец все още се организират кукурски танци,а именно кукерите са езическият начин за предпазване на народа от болести.
Така че можем да считаме денят на св.Харалампий като събирателен.
Тук християнската църква се е опитала да обедини народните шествия и карнавали в един ден,за патрон на този ден е излъчен св.Харалампий.
Навигация
[0] Списък на темите
Премини на пълна версия