Покажи участието

От тук може да видиш всички публикации на този потребител.


Публикации - Цеци_Вихронрав

Страници: 1 ... 103 104 [105] 106
1561
ТЪРСЯ ПОМОЩ / Имам ли направена магия- н-та част
« -: 17 Юни 2013 01:25:11, Понеделник »
theshadow, по твоята логика или къщата ми бъка от отрицателна енергия, или аз. Така и не успях да завъдя друго цвете освен фикус и филадендрон. Тея цъфтящите умират до седмица максимум - при цялото ми старание. За сметка на това на животните им се отразявам мн. добре - сами идват при мен.
 Та мисълта ми е как да разбера, аз ли съм отровата или домът ми? Още повече, че не мисля, че съм под влияние на каквито и да било отрицателни енергии, не само аз, но и семейството ми.

1562
Сянка, предлагам ти от време на време в/о на логиката да се доверяваш на фантазията примерно... Представи си, че тази малка бяла мишка владее магията и просто я е използвала, за да спечели приятелството на котката и змията. Аз като дете (по времето на филма "Арабела") мечтаех да и имам пръстена и, не за да получавам дрънкулки както мечтаеха приятелките ми, а за да мога да разговарям с животните. После пораснах и се научих да ги наблюдавам. В момента се справям доста добре, но искам още.
 А колкото до Шаро. Ами в Родопите отглеждат и възпитават каракачанките по един много стар и крайно варварски начин. Малкото куче на около 2 месеца се пуска с големите и със стадото да се учи. Ако в следващие 2 месеца не се е научило да води и пази стадото го убиват. А в едното стадо женсака имала глупостта да се заплоди от кангала на другото стадо. Убиха и кученцата защото не били чиста порода. Успях да придумам чобанина да остави поне едно, за да го взема за брат си. Сега е голям пес и също дели животните на "нашите" и "чуждите". "Нашите" са тези които брат ми е докарал на вилата, а "чуждите" са тея които са имали глупостта сами да влязат в двора и са зверски гонени и изяждани ако ги докопа. Тъй, че при кучетата си е заложено това поведение. Може би затова предпочитам котките пред кучетата. Защото на кучето му е заложено да обича и пази стопанина си, а котката решава сама.
 И за последно, любимата ми приказка:
 Кучето разсъждава така: "Моят стопанин ме храни, грижи се за мен и ме обича - значи той е Бог."
 А котката: "Моят стопанин ме храни, грижи се за мен и ме обича - значи аз съм Богиня."

1563
Нормално е да не закачат мишката -тя си е тяхната, но всички други... са плячка.
 Преди 7-8 г. поживях известно време в Маджарово (Източни Родопи) и там имаше голям проблем с Шаро. (красива каракачанска овчарка). Понеже извършваха селекция на късорогото родопско говедо и постоянно се отделяха изчистените от примеси на др. породи индивиди, стадото вечно се променяше. А Шаро (още не ми е ясно защо бяха кръстили женска кучка -Шаро???), нали си знае, че "тези" говеда са наши, а "онези" - не. Все гонеше новите и обикаляше по другите стада да си прибере старите. Горката постоянно беше ступвана от чобанина и не можеше да разбере защо я бият като си върши съвестно работата.

1564
На това ниво на интелект животните са по-добри от хората. Те нападат само ако са гладни, застрашени или... абе винаги с причина - за разлика от човека. И колкото по-интелигентно става едно животно толкова повече заприличва на нас хората. Например маймуната от клипа. А котките са по- интелигентни от останалите животни, но в същото време за сега са и единствените които убиват за удоволствие (също като хората), а не от глад.

1565
Свекърва ти си пръска парите по ходжи и си мисли, че ти прави магии. Ти се депресираш от негативното и отношение към теб. А мъжът ти и преди е бил избухлив и с напредването на годините ще става още по-зле, просто защото не иска да се промени и му е много удобно така (С магия да обяснява лошото си поведение.). А безработицата е толкова голяма, че е "мисия невъзможна" да си намериш работа. Аз я търся вече 2г. и се задоволявам със сезонна работа на морето по 2-3 месеца. Повярвай ми нямаш направена магия!
 Съвета ми към теб mariq, е да вземеш живота си в ръце. Ти си човека който трябва да реши дали да продължиш да живееш със свекърва която задушава всички със злобата си, съпруг който е грубиян и т.н. Аз лично не бих търпяла и бих избрала свободата си.  Зная, че не е лесно решение, но по някога е по-добре ужасен край, отколкото ужас без край...
 А талисман за успех, за любов, за здраве и каквото още се сетиш можеш да си направиш. Из сайта има много интересни материали.
 Успех!

1566
МАГИЯ / Духовност
« -: 4 Май 2013 20:45:12, Събота »
Тоя въпрос ме хвърли в размисъл... До сега провеждах "интервюта" сред приятелите си и ми стана интересно, че всички свързват духовността с религията. Аз нещо не съм съгласна. Духовността според мен е състоянието на духа или душата на човек и при всеки е различна. Нещо като характера, но по-скоро свързано с идеалите на човек.
 Винаги ми е било смешно като прочета, че някой аскет, крайно набожен и живеещ на ръба на мизерията е обявен за много-ама много духовна личност??? Добре де! Аз като обичам добрата храна и червеното вино и като си падам по екстравагантни тоалети и аксесоари да не би да не съм духовна личност?
 И все пак според мен духовно извисеният човек е този който прави най-доброто за себе си и за развитието си, без обаче с действията си да вреди на останалите.
 Нямам претенции да съм права, но от моя гледна точка е така.

1567
Има ли човек който да не се страхува малко или много от смъртта? Аз лично се страхувам. И не от собствената си смърт (когато и да настъпи), а от тая на близък. И като се замисля се страхувам не от самата смърт като такава, а от загубата. Миналата година погребах четирима близки за мен хора и още не мога да стигна до момента когато ще си спомням за тях с усмивка за всичко хубаво което сме преживели. Зная, че след 2, 3, 5г. ще се получи, но сега болката е толкова силна, че...
 А редките случаи когато се случи да сънувам кошмар свързан със заплаха за някой от най-близките ми направо изпадам в ужас. Трябват ми часове да се успокоя, че всичко е на ред. И не зная кое боли повече - това, че въпросния (син, брат, любим и т.н.) още е млад или егоистичния страх: "Какво ще правя аз без тоя човек?".
 През последните години се научих да ценя настоящия момент и се постарах да кажа на всичките си приятели и роднини колко ги обичам (не спирам да го правя). За щото като се замисля... когато загубим близък най-много ни боли от това, че приживе сме влизали в конфликти с него и така и не сме намерили време да му кажем колко е ценен за нас.
 От тая тема нещо ме изби на рев. Отивам да медитирам.
 Най странното е, че само когато съм разстроена ми се получава медитацията - иначе неизменно заспивам. Някой има ли обяснение на това?

1568
theshadow, не е ли много крайно да изхвърлиш "вярвам" от речника си? Да не вярваш в живот след смъртта, в Бог и др. - добре. Ама ако не вярваш на близките и приятелите си, ако не вярваш в любовта, пък и в себе си ако щеш- как живееш? Живот без вяра в нищо не е ли тъжен?

1569
theshadow, песимизмът ти направо ме плаши, но по всяка вероятност си прав. А и като се изцерим от илюзиите за прераждането и "вечната" душа, ще можем да живеем по-пълноценно, знаейки, че утре може и да ни няма.

1570
ТЪРСЯ ПОМОЩ / Смяна на характера
« -: 16 Февруари 2013 14:16:41, Събота »
Винаги има начин да промениш характера си. Казвам го от личен опит. До 2000-та година имах ужасен характер (конфликтна, избухлива, агресивна и... още все лоши черти). Когато се разведох имах чувството, че полудявам. Отидох на психиатър и мацката се пробва да ме лекува със силни успокоителни. Отказах естествено. Бившият ми съпруг е полицай и ми съдейства да се срещна с тяхната психоложка. Тая жена ме спаси от самата мен. Ходих при нея в продължение на месец. После тя ме насочи към литература от типа на приложната психология (серия опознай себе си) и ме окуражи, че съм достатъчно умна и упорита и мога да си помогна сама. Безкрайно съм и благодарна. Отдавна вече не ме гони агресията, станах по-спокойна, приятелите ми се чувстват комфортно с мен, аз самата взех по-добре да разбирам хората. И продължавам да чета и да работя над себе си. Вече вярвам, че характера е такъв какъвто си го направиш. И ако искаш да се промениш, послушай Сянката и отиди на психолог- той ща ти помогне да започнеш промяната, а останалото зависи от теб.

1571
ТЪРСЯ ПОМОЩ / Питане за помощ от cecivalchanova
« -: 25 Януари 2013 14:27:56, Петък »
Попитах я. Отговори ми, че докато продължавам лятото да ходя боса из двора и докато животните (диви или домашни) не се боят от мен е достатъчно вечер да задам въпрос и на сутринта ще имам отговора. Малко след това почина в ръцете ми. Сега се връщам от погребението и още не мога да дойда на себе си.

1572
За мен няма значение дали е Дядо Коледа или Дядо Мраз. Винаги е хубаво да помечтаеш и да си пожелаеш нещо хубаво, а току-виж и си го получил.
 Но аз нямам достатъчно дар-слово, затова ще ви копирам най-известното писмо до Дядо Коледа:

 Има ли дядо Коледа?
 През декември 1897 година в редакцията на в. "Ню Йорк пост" се получава писмо от едно осемгодишно момиченце, което по съвет на баща си моли авторитетния вестник да й отговори на въпроса има ли наистина дядо Коледа. Дават писмото на един от най-опитните журналисти Франсис П. Чърч. И той сяда и пише отговора. Неговото неподписано есе днес има славата на най-известната вестникарска публикация на всички времена. В. "Ню Йорк пост" го публикува в навечерието на всяка Коледа до 1949 година, когато спира да излиза.
 Ето оригиналният текст на писмото на Вирджиния О' Ханлън:
 Драги редакторе,
 Аз съм на осем години. Някои от моите малки приятели казват, че дядо Коледа не съществува. Моля ви, кажете ми истината, има ли дядо Коледа?
 Вирджиния О' Ханлън
 ...и отговорът на Франсис П. Чърч:

 Да, Вирджиния, има Дядо Коледа!
 Вирджиния, твоите малки приятели не са прави. Те са повлияни от скептицизма на една скептична възраст. Те не вярват, ако не видят. Те мислят, че нещо не съществува, ако не го възприемат техните малки умове. Всеки ум, Вирджиния, и на големите хора, и на децата, е малък. В огромната ни вселена човекът е същинско насекомо, мравка, по своя интелект в сравнение с безкрайния свят над него, ако се мери възможността му да овладее цялата истина и всички знания.
 Да, Вирджиния, има Дядо Коледа.
 Че той съществува, е толкова сигурно, колкото е сигурно, че съществуват любовта, благородството, преданността. А ти знаеш, че ги има навсякъде и те носят красота и радост в живота. Уви! Колко тъжен би бил светът, ако го нямаше Дядо Коледа! Той би бил толкова тъжен, колкото ако нямаше Вирджинии. Тогава нямаше да има детската вяра, поезия, романтика, които правят поносимо нашето съществувание. Нямаше да получаваме никакви удоволствия, освен усетеното и видяното. Светлината, с която детството озарява света, ще угасне.
 Да не вярваш в Дядо Коледа! Ти би могла да не вярваш и във феите. Можеш да накараш някого да наблюдава всички комини в коледната вечер, за да хване Дядо Коледа. Но дори да не го видиш как влиза в комина, какво доказва това? Никой не вижда Дядо Коледа, но това не е знак, че няма Дядо Коледа.
 Най-истинските неща на този свят са тези, които нито децата, нито възрастните могат да видят. Някога виждала ли си феи да танцуват на поляната? Разбира се, че не, но това не значи, че те не съществуват. Никой не може да възприеме или да си представи всички чудеса на света, които са невидени и невидими. Ти можеш да счупиш бебешката дрънкалка и да видиш какво издава шума вътре в нея, но има един воал, който покрива невидимия свят, и него не може да разкъса нито най-силният човек, нито обединената сила на най-силните хора, живели някога на този свят. Само вярата, поезията, любовта, романтиката, могат да дръпнат завесата и да съзрат и обрисуват върховната красота и великолепието зад нея. Реално ли е всичко това? Ех, Вирджиния, в целия наш свят няма нищо по-реално и трайно.
 Нямало Дядо Коледа? Благодарим ти, Господи, той е жив и ще живее винаги. След хиляди години, Вирджиния, нещо повече, след 10 пъти по 10 000 години, той ще продължи да носи радост на детското сърце.
 Честита Коледа и весела Нова година!!!
 Вирджиния завършва хуманитарни науки и през 1912 година започва работа като учителка в Ню Йорк. Пенсионира се след 47 години работа в образователната система. През целия си живот тя получава хиляди писма, в които деца и възрастни се интересуват от историята на публикацията в "Ню Йорк сън". Към всеки свой отговор Вирджиния О' Ханлън прилага красиво отпечатано копие от есето на Франк П.Чърч. Тя умира на 81 година в старчески дом.

 http://margaritta.dir.bg/praznichen/pismo.htm

1573
Зная, че прилепът е символ на пари и изобилие. Но не вярвам, че като убиеш (ти или някой друг) горкото животно, то ще ти донесе нещо добро. Във входа на мои приятели преди 5-6 години се баше приютил прилеп. Приятелката ми се страхуваше отначало, но я научих да не го закача и да му оставя храна вечер. Цяла зима прилепа изкара там, а на пролет се изнесе нанякъде. А на тях им потръгна много. Купиха още едно жилище, роди им се второ дете, и двамата започнаха желаните от тях професии...
 Мисля, че прилепът сам трябва да дойде при теб.

1574
ТЪРСЯ ПОМОЩ / Въпрос
« -: 9 Ноември 2012 13:04:20, Петък »
През 1995 г. оперираха дядо ми от рак на дебелото черво. Лекарите казаха, че ракът се е разпрострял из целия стомах и не му остават повече от 3 месеца живот. Прибрахме се в къщи, той на легло, аз го обслужвам. До момента в който баба ми ядосана за нещо не му изстреля в лицето, че го чака само да умре и да си почине от него и капризите му. Аз изпаднах в ужас, а дядо ми се понадигна и каза: "Кой, аз ли ще умра от рак? Тая няма да я бъде... ще го уморя рака!!!" И се почна... Първо ме караше да го вдигам да се раздвижи с разходки из къщи, после в двора, докато след 2-3 месеца вече ходеше сам и без бастун по магазините да ми пазари. След година и половина го заведох на телк комисия да му вдигнат пенсията. Седем броя лекари ме нападнаха да им издам с какво съм го лекувала, че е оздравял. В тялото му нямало нито една ракова клетка. Аз не съм лекар и не разбирам от медицина, но дядо не е пил никакви лекарства-дори аспирин.
 Мисля си, че просто жаждата му за живот го е излекувала. Нали според учението на Норбеков е достатъчно да дадеш правилната команда на мозъка и той "поправя" и "ремонтира" болните части на тялото.

1575
МИСТЕРИИ / Айде стига с тая Ванга
« -: 30 Октомври 2012 11:40:56, Вторник »
Напълно съм съгласна с chimera.
 Когато баща ми се удави, го намериха на 8-мия ден и беше неузнаваем. Аз бях дете. Моята баба в мъката си не повярва, че това е трупа на баща ми и тръгна по врачки. Отиде и при Ванга. Тя и казала, че е заминал зад граница и ще се върне на 10-тата или на 15-тата г. От там почнаха и проблемите. На 10-тата г. от смъртта на татко реших да се женя. И като се почна: "Ама не бързай, още... Нека да дочакаме баща ти да се върне..." Толкова нерви изхабих докато вразумя баба си и докато и обясня, че от оня свят още никой не се е върнал. И всичко това заради Ванга.
 А иначе ние Българите да не видим нещо и го копираме. Французите си имат Жана д'Арк - ние Ванга. Все си мисля, че Жана д'Арк , с гласовете които е чувала, с манията за величие (била избрана от Бог да пази Франция), и неконтролируемата агресия ( как иначе да си обясниш, че 14-годишно момиче се впускало в неравен бой с големи мъже), е имала параноидна шизофрения. Поне такива са признаците. А Французите я обявиха за светица. Ние пък да не останем назад си издигнахме Ванга за такава.
 Може и да не съм права, но така мисля.

Страници: 1 ... 103 104 [105] 106