Автор Тема: Смъртта едно ново начало или трагичен край?  (Прочетена 36639 пъти)

Неактивен Цеци_Вихронрав

  • Обсебена
  • Administrator
  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 10106
  • Total likes: 199
  • Karma: +97/-0
    • Профил
Смъртта едно ново начало или трагичен край?
« Отговор #45 -: 24 Май 2013 09:50:02, Петък »
На това ниво на интелект животните са по-добри от хората. Те нападат само ако са гладни, застрашени или... абе винаги с причина - за разлика от човека. И колкото по-интелигентно става едно животно толкова повече заприличва на нас хората. Например маймуната от клипа. А котките са по- интелигентни от останалите животни, но в същото време за сега са и единствените които убиват за удоволствие (също като хората), а не от глад.
"Кат тасманийски дявол си в устата."
 Последен

Неактивен theshadow

  • Админ-ДИКТАТОР
  • Administrator
  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 6192
  • Total likes: 135
  • Karma: +106/-1
    • Профил
Смъртта едно ново начало или трагичен край?
« Отговор #46 -: 24 Май 2013 11:41:29, Петък »
Появата на разума, като всяко нещо, е в графата "нож с две остриета". Някои ги облагородява, а други- не...

 Така е и при животните...

 По едно време имах следните домашни любимци накуп- котка, змия и мишка. По всякакви сметки мишката би трябвало да е най-прецаканата от всички... Тя е най-глупава и в менюто на останалите две, които пък от своя страна в природата също са врагове... В дадения случай змията губи битка от опитна котка... А моята котка е от тези, които са имали възможност да си развият бойните умения... Не винаги е била домашна... Както и змията впрочем... На първо мислене, би следвало да се изтрепят помежду си...

 Реално обаче трите си съжителстваха по техен си странен начин. Котката беше решила, че ще е много забавно, ако ползва змията като един вид въже за игра, но осъзнаваше, че е живо същество и я дърмелеше с прибрани нокти, за да не я нарани... А змията явно нямаше против това, защото не отвръщаше с атака, докато котката я размотаваше по този невъзможен начин из целия апартамент... Що се отнася до мишката... Тя чакаше котката да легне и се настаняваше отгоре и... Беше спряла да изпитва страх и от змията... Никое от двете хищни животни не и посягаше на мишката, без значение, че по някое време те огладняват... Имаха я за специална неприкосновена мишка...

 Така че... Разумът като такъв не е нито добро, нито лошо... Зависи за какво го ползваме... Може много да съградим... Или много да разрушим... От нас зависи за какво ще го използваме...
Познанието е само за тези, които са готови да жертват време и усилия, за да се сдобият с него.

Неактивен Цеци_Вихронрав

  • Обсебена
  • Administrator
  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 10106
  • Total likes: 199
  • Karma: +97/-0
    • Профил
Смъртта едно ново начало или трагичен край?
« Отговор #47 -: 24 Май 2013 11:58:05, Петък »
Нормално е да не закачат мишката -тя си е тяхната, но всички други... са плячка.
 Преди 7-8 г. поживях известно време в Маджарово (Източни Родопи) и там имаше голям проблем с Шаро. (красива каракачанска овчарка). Понеже извършваха селекция на късорогото родопско говедо и постоянно се отделяха изчистените от примеси на др. породи индивиди, стадото вечно се променяше. А Шаро (още не ми е ясно защо бяха кръстили женска кучка -Шаро???), нали си знае, че "тези" говеда са наши, а "онези" - не. Все гонеше новите и обикаляше по другите стада да си прибере старите. Горката постоянно беше ступвана от чобанина и не можеше да разбере защо я бият като си върши съвестно работата.
"Кат тасманийски дявол си в устата."
 Последен

Неактивен theshadow

  • Админ-ДИКТАТОР
  • Administrator
  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 6192
  • Total likes: 135
  • Karma: +106/-1
    • Профил
Смъртта едно ново начало или трагичен край?
« Отговор #48 -: 24 Май 2013 16:32:05, Петък »
Таковата... Не разказах цялата история...

 Змиите ядат мишки, за да живеят. Природа.

 Така... Мишката беше купена за храна на змията и първоначалният ми замисъл въобще не беше да си увеличавам броя на домашните любимци...

 Мишката сама си го постигна това специално положение да стане третият по ред домашен любимец... Си беше съвсем обикновена мишка- бяла, с червени очи, каквито змията не е имала проблем да изяде... А защо с тази мишка се спря... Не схванах точно поради каква причина реши да постъпи така... Котката също не и посегна... А както писах- котката не винаги е била домашна и мишките не са и непознато ядене... Нещо, идващо като поведение от мишката ще да е- предполагам... За друго логично обяснение не се сещам...

 Намерих в нета мишка-коткоукротител...
 

 Таковата... И с кучето- вероятно... Може би... То си е направило избор на говеда и... Вероятно говедата са замесени в този кучешки избор... Замесени по някакъв начин, разбираем само от животните, участващи в избора... Просто изборът не е съвпадал с представите на хората... Но Шаро си е отстоявала избора по сърцето си, щом е търпяла на бой и не е променяла поведението си... Така мисля...
Познанието е само за тези, които са готови да жертват време и усилия, за да се сдобият с него.

Неактивен Цеци_Вихронрав

  • Обсебена
  • Administrator
  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 10106
  • Total likes: 199
  • Karma: +97/-0
    • Профил
Смъртта едно ново начало или трагичен край?
« Отговор #49 -: 26 Май 2013 01:16:58, Неделя »
Сянка, предлагам ти от време на време в/о на логиката да се доверяваш на фантазията примерно... Представи си, че тази малка бяла мишка владее магията и просто я е използвала, за да спечели приятелството на котката и змията. Аз като дете (по времето на филма "Арабела") мечтаех да и имам пръстена и, не за да получавам дрънкулки както мечтаеха приятелките ми, а за да мога да разговарям с животните. После пораснах и се научих да ги наблюдавам. В момента се справям доста добре, но искам още.
 А колкото до Шаро. Ами в Родопите отглеждат и възпитават каракачанките по един много стар и крайно варварски начин. Малкото куче на около 2 месеца се пуска с големите и със стадото да се учи. Ако в следващие 2 месеца не се е научило да води и пази стадото го убиват. А в едното стадо женсака имала глупостта да се заплоди от кангала на другото стадо. Убиха и кученцата защото не били чиста порода. Успях да придумам чобанина да остави поне едно, за да го взема за брат си. Сега е голям пес и също дели животните на "нашите" и "чуждите". "Нашите" са тези които брат ми е докарал на вилата, а "чуждите" са тея които са имали глупостта сами да влязат в двора и са зверски гонени и изяждани ако ги докопа. Тъй, че при кучетата си е заложено това поведение. Може би затова предпочитам котките пред кучетата. Защото на кучето му е заложено да обича и пази стопанина си, а котката решава сама.
 И за последно, любимата ми приказка:
 Кучето разсъждава така: "Моят стопанин ме храни, грижи се за мен и ме обича - значи той е Бог."
 А котката: "Моят стопанин ме храни, грижи се за мен и ме обича - значи аз съм Богиня."
"Кат тасманийски дявол си в устата."
 Последен

Неактивен Delta

  • Mockingjay - DSJ
  • Newbie
  • Hero Member
  • *
  • Публикации: 4188
  • Total likes: 0
  • Karma: +1/-0
    • Профил
Смъртта едно ново начало или трагичен край?
« Отговор #50 -: 26 Май 2013 14:33:35, Неделя »
Имам две кучета (обикновени, непородисти, баба и внуче са ) и котка (обикновена, непородиста). Живеят си на двора. Кучетата ни ръмжат на котката само ако им доближи много паничките. "Внучето" чат-пат се засилва да си играе с нея, но тя е малко проклета и му съска. Но не се нападат, не я лаят. Чужда котка котка обаче, като влезе в двора става страшно. Т.е ставаше... сега "бабата" е прекалено стара, за да напада, само лае, а "внучето" денем е на синджир, щото и на хора се спуска (през нощта дворът е негов, както в някои зимни дни, когато е много студено).
 Имали сме и други кучета, преди тези. Както и други котки. Винаги нашите кучета си познаваха нашите котки и не ги закачаха. Просто като дойдеше нова котка в къщи, кучетата за кратко време "научаваха", че това е по-специална котка... приятели чак не са ставали, току си съскат и ръмжат, но само колкото да се перчат.
 Сега като се замисля, този факт винаги съм го приемала зьа даденост, никога не ми е било0 странно това... че моето куче "уважава" по някакъв начин моята котка.

 Същото е и с гълъбите. Когато ги пускаме да се "поразходят", котката се научи да не ги закача. Кучетата пък изобщо не им обръщат внимание. Ако обаче чуждо пиле се мерне из двора, си тръгва живо с известна доза късмет.

 Като съм се разписала... че да споделя още нещо. Прави ми впечатление, че много хора нямат никакъв подход към животните. Много се дразня. Ние сме фамилна къща, живеем две семейства в един двор, без да си пречим. Кучетата са наши, но принципно всички ги хранят, а те познават всички хора в дома. Случва се обаче, кучето по различни причини (аз си го обяснявам, че изпада в стрес и "забравя" срещу кого лае) да се нахвърли срещу някой от домашните. И тогава е важно как ще реагира човекът, за да няма кофти последици.
 Синът ми беше малък - около 6 годишен. Катереше се по оградата... и естествено падна. И съвсем естествено изкрещя, щото го е заболяло. Кучето спеше. Явно се стресна от вика на детето и съвсем инстинктивно според мен се спусна към него и започна бясно да лае. Докато правех последни скокове, за да стигна до там, ми направи впечатление, че кучето всъщност не ухапа сина ми... имах чувството, че подсъзнателно животното знаеше, че детето е негов стопанин, но поради стреса продължаваше да лае бясно, спускаше се към детето, но се дърпаше обратно и не го ухапа. Всичко това стана за секунди... Лелята на детето ми започна да вие неистово от терасата и крещи като истерична на кучето. И то - кучето съвсем откачи. Сина ми пък, от болката при падането и от уплаха ревна... и представете си каква истерична картинка. Крееснах на лелята да млъкне, с два скока стигнах до кучето, викнах му по име и посегнах с ръка, не да го ударя, а просто посегнах... и то миряса. Продължи да налайва още малко и спря
 И други подобни лсучки сме имали, пак със същата леля... нейното дете се страхува от нашите кучета и веднъж, преминавайки през двора, хукна да бяга. Те - кучетата явно усетиха страха и едното се спусна към детето - пак само да лае бясно, без да хапе. И лелята пак взе да крещи истерично... и кучето още повече побесня. Явно въпреки създадената идиотско-истерична ситуация, животното знае кого лае и не хапе своите (за разлика от двама чужди, които не вярваха, че "туй дребното" ще му направи нещо :))  ).

 Та така - човек трябва да уважава и разбира странностите на животните. И да не забравя, че те все пак са животни, колкото и да са дресирани... и че си имат своите привички и когато стане някоя беля, да си даде сметка, че животното не е виновно всъщност, защото то реагира първосигнално, щото така е създадено.

 ... олях се biggrin

Неактивен tattul

Смъртта едно ново начало или трагичен край?
« Отговор #51 -: 26 Май 2013 23:23:18, Неделя »
От онея дни гларусите изтърваха едно пиле от гнездото на земята. Хукнах да го спасявам и щяха да ме накълват. Децата ми поиска да направя нещо и аз опитах,  но като видяха как ме налитат спряха. Примириха се. Голямата  ме попита какво ще стане? Ми какво, малкото щеше да стане храна за котките през ноща. През деня големите го пазеха. Не само майка му и баща му. На другия ден кръжаха по-малко птици. Към надвечер стоеше един гларус на върха на сградата, там където е гнездото. Децата ми ме попитаха как се чувства тя -Майката гларус. Аз питам как се чувства тя? Следва еволюция ли? Колко живота трябва да се принесат в "жертва" един вид, за да еволюира даден вид?...В какво? Човек може да е еволюирала маймуна на определен етап - но за мен не е достатъчно))) Май някой докато е летял из космоса е изтървал нещо без да иска или нарочно  и това нещо е паднало връз  човека, който точно в този момент е минавал от там)). Види ми се много динамична еволюцията при човек - от неандерталеца и кроманьонеца дето на фона на 5.5 млр години земно Развитие, тея двамата да се развият, да се омешат после, да поизчезнат и човека след тях да почне да открива катострафално бързо разни там техники и технологии, усложняващи се хилядолетие след хилядолетие....Пък те хилядолетията не са много. Само някакви си там 200 000  - 150 000.....в които този хомо еректус вече е създавал сечива и дори е имал  погребални  ритуали....И макар че посестримите ни или братята ми маймуни да се характеризират с качества като подлост, не знам защо не са облагоделетствани като нас. Генно менно, може и да си приличаме. Но съзнанието си е нещо друго.....
 И какво стана с горките динозаври........стигнали разцвета си и властва ли 200 млн години? Но да достигнеш разцвет и да властваш, това не значи,че си се пръкнал от днеска за вчера....
Време е за приключения, сладки забавления.
 С кучето Джейк, с човека Фин, към непознатото вървим)))))

Неактивен tattul

Смъртта едно ново начало или трагичен край?
« Отговор #52 -: 29 Май 2013 00:35:23, Сряда »
Ами правилно си проследил мисълта на разговора ни. Може на моменти да залитаме, но пък смятам , се когато човек се вълнува от нещо и задавайки въпрос, търси не едностранен отговор. А Смъртта като такава минава през всичките й интерпретации, защото е част от самия Живот. Пък в него участваме всички живи създания. Но само хората май умеят да философстват на темата. Пак се сещам за гларуса. Стоя там няколко дена, на ръба на сградата. Сега го няма. Е, ...това инстинкт ли е или осъзната тъга, последвало примирение и фразата "живота продължава". Мен ме интересува всичко.
 В крайна сметка аз вярвам в прераждането. Без да изпадам в религиозни размишления и причините затова. Преживяването на клинична смърт за  мен не е сериозно доказателство за съществуването на живот оттатък. Светлината в тунела може да значи всичко. Не знам.  Но пък човек знае толкова малко и то само за света, в който реално може да докосне, види и усети. Невидимото , онова , което наричаме отвъд, не е отвъд, а си е при нас, само дето ние не може даго видим. И какво пречи, човек като се раздели с тялото си вземе, че умре за хората, да продължи да си съществува като съзнание. Съзнанието е енергия, пък тя не се губи...Трансформирала се...В какво? Опитът ни в живота е различен, уроците ни са подобни, но следват някаква индивидуална интерпретация. Следователно всеки постига различен резултат, който води до пречистване и еволюция на самото съзнание. Едно такова отворено, разширено, придобило опитности съзнание, може да проумява и вижда много повече тайни скрити в живота  от друго такова.  Казват , че съществува връзка, "сребърната нишка",която свързва човека и неговите енергийни тела със света на Невидимото, вкоето един господ знае какво има. От там идвал животът ни..... Може би на определен етап, когато човек започне да си отива от този свят,преди тази връзка да изтънее и да се скъса съвсем, може да има начин живота в човек да се върне и да продължи. Тук си говорим за Смърта като физически акт - тоест смърта на тялото. То отслабва поради болест и не може да държи енергията заземена. В този момент се къса връзката и настъпва края. На един етап става необратимо. Но може би има вариант, в който уж отишъл си човек може да се върне..Как и от кого? Това съм се питала често. Как става номера!?))))
Време е за приключения, сладки забавления.
 С кучето Джейк, с човека Фин, към непознатото вървим)))))

Неактивен огледало

Смъртта едно ново начало или трагичен край?
« Отговор #53 -: 21 Декември 2013 00:33:15, Събота »
Наскоро прочетох нова трактовка (поне за мен) по въпроса - духът е едно огромно нещо, което няма как да се внедри в едно ограничено човешко тяло, затова се разделя на няколко части, които под формата на душа се прераждат в няколко тела (не ми стана ясно колко части едновременно), така че реално няколко човека правят един дух
 Това би обяснило хем кармата, хем защо човек все се чувства малко празен, защо като умре уж всичко изчезва
 Как ви се струва?

Неактивен -921-

Смъртта едно ново начало или трагичен край?
« Отговор #54 -: 21 Декември 2013 21:12:51, Събота »
Има мнения че духа е разделен на части в различни тела в различно време, не познатото линейно. Духа събира от частите различните преживявания и ги трупа, като само така може да еволюира. Смисъла на живота са преживяванията. . Ако трябва да убиваш, най вероятно ще се родиш във времена на войни, и щеш не щеш убиваш, ако на духа му трябват такива преживявания. Проблема е че не знаеш за какво си тук, така преживяванията са истински. Ако си в напреднала фаза еволюция, имаш интуитивното усещане какво да правиш тук, и това го развиваш.
 За светлината на тунела...ме притеснява че много се говори за нея, дават я във  филми, книги...и така се натрапва в подсъзнанието, че когато умреш някога, ще търсиш тунела и бялата светлина. Ако това е капан за души? Нарочно промотиран в съзнанието поради предния въпрос. А относно природата, животните, планетата...мисля че те нямат нищо общо с нас. Как ние имаме дух, така и те имат планетарен  такъв.
 Относно еволюцията на човек...извънземно геннноинжинерство .... кон-кентавър, риба-русалка,бик-минотавър...докато се  стигне до изчистената форма.Митологията гъмжи с примери. А в религията...всичко идва от небето, огнени колесници, гръм трясък.....познанията на племената за съзвездията , планетите...построените обекти ориентирани по орион, сириус....не се чудя за смъртта а за това защо сме тук освен преживяванията....

Неактивен огледало

Смъртта едно ново начало или трагичен край?
« Отговор #55 -: 21 Декември 2013 21:28:35, Събота »
Не е ли достатъчно това- преживяванията
 Като се замисли човек до какво се свеждат 90% от практиките - изчисти ума, изчисти се от емоции...
 Моят дух от всичките ми съставни части е най-висш, и ако той ме е пратил тук да изживявам някакви неща, защо аз да правя друго - например медитации, визуализация и т.н.

Неактивен aves

Смъртта едно ново начало или трагичен край?
« Отговор #56 -: 21 Декември 2013 21:48:04, Събота »
може пък именно визуализации да те е пратил да изживяваш biggrin
светлина от светлината, топлина от топлината, огън от огъня

Неактивен огледало

Смъртта едно ново начало или трагичен край?
« Отговор #57 -: 21 Декември 2013 21:58:36, Събота »
И ти си прав biggrin

Неактивен -921-

Смъртта едно ново начало или трагичен край?
« Отговор #58 -: 21 Декември 2013 22:09:03, Събота »
За какво трябва да изчистите ума, и емоции? Най вероятно от всичките глупости и манипулации, тревоги, комплекси, страхове и т.н. за да достигнете по дълбоко вътрешно състояние на чистота, за да можете да разберете реално на какво сте способни...

Неактивен огледало

Смъртта едно ново начало или трагичен край?
« Отговор #59 -: 21 Декември 2013 22:31:47, Събота »
921, ти лично, като си чистиш ума при медитация или какъвто метод използваш, спираш ли да мислиш? И ако да, тоест, ако си в покой-какви емоции изпитваш?
 Ами ако хармонията ти е естествено състояние, защо ти е да медитираш?
 Искам да кажа, как така изначално предположихме, че сме задръстени с боклук?