Quote Agena (

)
Всеки човек,стремящ се към самоусъвършенстване,трябва да стане,на първо място,лекар на собственото ситяло,на второ място-специалист по граматика,щателно следящ за речта си,и на
трето място-философ,който да очисти съзнанието си от излишното.В живота на такъв човек не може да има място за разхвърляна,логически несвързана реч,физически проблеми/защото
понятието „съсипан и изтерзан езотерик” е доста странно/ и безразличие към
себепознанието.
Дори на един езотерик може да му се случи да бъде съсипан и изтерзан в даден момент. Колкото и да е емоционално уравновесен смъртта на близък може да го срине от раз. Въпросът е колко бързо ще се съвземе.
Колкото до граматиката - всеки уважаващ себе си човек трябва да я владее. Никой не е застрахован от грешки, но не би трябвало да са постоянно.
Речта... Когато човек е под силен стрес речта му става и разхвърляна и нелогична, но като е в кондиция не би трябвало да има този проблем.
Многоточията, аз лично ги ползвам като пауза, а не като да не намирам думи да си довърша мисълта.
А иначе като се самоанализирам на кого и как говоря...
Речта ми е далеч от книжовната. Предпочитам да питам "Що?" вместо "Защо?" и пак зависи с кого разговарям. Има хора с които говоря изцяло на книжовен български, но пред близките си се отпускам и си говоря на наречие.
Избягвам да използвам обидни думи, не защото по някога нямам желание да кажа на някой особи че са кретени или големи бели птици дето у наше село в никакъв случай не им казваме лебеди, но смятам, че съм достатъчно умна да ги обидя по по-интелигентен начин. Пък и много ми се отдава да използвам обидите отправени към мен срещу този който ме е обидил.
С времето се научих да не давам непоискани съвети, защото после... После или нямам отърване от човека понеже решава, че веднъж като съм му дала съвет и от там насетне аз ще му решавам всички проблеми, или ми се сърди, защо опитвам да помогна. Та помощ и съвети вече само на най-близките.
Отделно се научих да отсвирвам вечните мрънкачи. Някак много несериозно ми звучи някой като ми ревне как проблема му нямал решение. Решение винаги има! Може да не е идеалното, но винаги има избор между поне две решения на даден проблем. Просто трябва да се избере по-доброто.
Вярно, че човек по някога има нужда да измрънка на някого преди да вземе решение, аз самата го правя, но само с най-близките ми приятели си позволяваме това мрънкане - после си вземаме решенията и си действаме по тях.
Quote Agena (

)
.Заекването,запъването при произнасянето на думи говори за сериозниемоционални нарушения.
По принцип съм съгласна, но не винаги.
Шефът ми е много умен мъж, уравновесен и приятен за компания. Преди години след тежка катастрофа в следствие на физическите травми и стреса е започнал да заеква и има и тикове. С времето това почти е отминало. Сега заеква и прави тикове само при много силен стрес, но бързо се овладява. Искам да кажа, че при добро желание и добър психолог всяко емоционално нарушение може да се коригира.
Quote theshadow (

)
Тцъ... Речта и емоциите са различни работи...Емоциите могат да изтощят или пък да ни дадат нови сили... Когато сме сред други хора, с които се обвързваме емоционално- и без нито дума може много да се изтощим или много да се заредим... Това- резултат и в двата случая само и единствено от химията в нашите тела- не другите ни влияят на енергията, а ние сами, чрез собствените си емоции...
Еми, нали чрез речта можем да предизвикваме емоции....
Иначе съм съгласен, че когато сме с определени хора и без да си разменяме и думичка можем да се изтощим или заредим, в зависимост от това какво чувстваме към дадения човек.
Quote theshadow (

)
Това, което Соломон описва - при говоренето дето... Май е дислексия... Но по-добре да питаш, Соломон, щом имаш кого- щом леля ти е логопед, тя ще знае по-добре от мен...
Ще я питам при първа възможност.
Quote Solomon (

)
Еми, нали чрез речта можем да предизвикваме емоции....
Но не са много хората, които използват речта специално и умишлено да предизвикват емоции... А отговорността за емоциите си е наша... Примерно някой може да си е поставил за цел умишлено да ни ядоса, но ние да решим да го игнорираме и да си запазим спокойствието по този начин... Ние можем да изберем какво да правим с емоциите си- рядко се случва да не можем... В смисъл, има събития, които ни помитат и няма как да се владеем, но те са рядкост... В общия случай- контролът е в наши ръце и от нас зависи дали ще има контрол и какъв- над емоциите... Тук вече въпрос на личност- някои са много емоционални и искат да изпитат по много от всяка емоция, а други - обратното... И как ще се постъпи спрямо емоционалността- е въпрос на осъзнатост...
Quote theshadow (

)
В общия случай- контролът е в наши ръце и от нас зависи дали ще има контрол и какъв- над емоциите... Тук вече въпрос на личност- някои са много емоционални и искат да изпитат по много от всяка емоция, а други - обратното... И как ще се постъпи спрямо емоционалността- е въпрос на осъзнатост...
ДА ама НЕ!
Сянка, контрол над външните емоции можеш да постигнеш, но над вътрешните не, освен ако не си робот.
Да обясня с пример, че така си мога...
Ако някой обиди теб, ти може изобщо да не се впечатлиш и да не вложиш грам емоция в думите му. Но ако някой нападне словесно твой близък... Ти може и да не му доставиш удоволствието да разбере, че те е вбесил и наранил, но вътрешно ще вриш и кипиш. А после този някой ще си го отнася всеки път когато се сетиш, че е имал глупостта да обиди твой близък пред теб. В това отношение сме много еднакви с теб.
Така, че думите могат да наранят дори и да не позволим околните да го разберат.
Думите са сила!
Quote Maxx (

)
Цеци_Вихронрав, и отговорът на последния ти въпрос "Май наистина обичаш да говориш, но колко казваш???"е - обичам много и понякога се улавям, че ми трябва публика само за да не изглеждам напълно луд говорейки сам на себе си.
Няма лошо да обичаш да говориш - аз самата съм като латерна.
Обаче като искаш публика би трябвало поне да говориш разбираемо, за да не се чудят тези които те слушат дали не си шизофреник и днес пил ли си си хапчетата. Защото това:
Quote Maxx (

)
Прав си за астрала", но не си прав, че глава съществува и като видиш с очите си посред бял ден трезвен, чист и в кондиция как 16 годишно момиче в "транс на три маха" изличава или каквото това там е стенен часовник, очила и радиатор за парно представи си... И като видиш, че губиш контрол над ситуацията понеже не това е трябвало да стане и не знаеш какво да направиш, а следващото нещо на което е ред да "изчезне " си ти.. И трябва или да я убиеш веднага, или да я оставиш не знам какво да направи ама определено е лошо и то меко казано.. А за капак я обичаш и ти е близка, а просто трябваше "да видим какво живее в мен нали на всички, които идват помагаш"...
Е те това горното ми звучи като оприказки на шизофреник останал без лекарства.
Quote Maxx (

)
Solomon, моля те не го разбирай като противопоставяне, но ако ми кажеш коя е основата на вярата ти ще ти помогна да бъдеш по- снизходителен и милостив с хората, които не са виновни и не са като нас. За добро на всички ни е и е молба!
Основа на вярата ми ? Ами...това е наука просто...доказано е чрез експерименти, че няма такова място.
Quote Цеци_Вихронрав (

)
Прав си за астрала", но не си прав, че глава съществува и като видиш с очите си посред бял ден трезвен, чист и в кондиция как 16 годишно момиче в "транс на три маха" изличава или каквото това там е стенен часовник, очила и радиатор за парно представи си... И като видиш, че губиш контрол над ситуацията понеже не това е трябвало да стане и не знаеш какво да направиш, а следващото нещо на което е ред да "изчезне " си ти.. И трябва или да я убиеш веднага, или да я оставиш не знам какво да направи ама определено е лошо и то меко казано.. А за капак я обичаш и ти е близка, а просто трябваше "да видим какво живее в мен нали на всички, които идват помагаш"... Жива и здрава е днес. Голяма жена и даже неведнъж сте я виждали по телевизиите.. Аз не съм или поне една част от мен и така трябва, защото единствения непростим грях е глупостта във всичките й форми. И се наказва както в този живот, така и в другия. Ама има и награда за страданието ако устискаш и тя е да знаеш Истината. Тъпото е, че като "горд" я споделя предимно ми се смеят, гледат "едно такова" до "тоя е изплискал легена яко", или просто се махат по- умните защото усещат, че трябва... Някои остават. После се събираме на такива места.
Не те разбрах нещо....:)
Maxx, аз като една истинска блондинка ти прочетох поста няколко пъти. Останах с впечатлението, че: 1. - изпитвал си чувства; 2. - опитал си се да ги унищожиш или контролираш (не намирам правилна дума) и 3. - сега пак се опитваш да си ги върнеш. Е, какъв е бил смисъла на всичко? И всъщност как човек се учи да не изпитва емоция? Аз, типично като лигла де, ама колкото повече раста, толкова повече обичам. Кого? Семейство, приятели, любим човек, животинките ми и мнооооого още неща. Аз изпитвам искрена радост всеки път като ги видя. Понякога се гордея с тях, друг път им се сърдя, но нали това все са емоции? И колкото повече време прекарвам с някой, толкова по-цветни емоции изпитвам с него...
И още нещо... Казваш: Quote Maxx (

)
или да ми помогнете да се науча да мълча.
Нужно ли е да мълчиш? Мисля, че трябва да се опиташ с по-малко думи да ни кажеш по-съществени неща.
Словото само по себе си съдържа такава огромна сила, че създава и събаря всякакви стени... (чак от самосебе си се получи алитерация [taunt] )Съгласна съм, че е прекрасно средство за манипулация... но не е само това. Макар че психолозите твърдят, че в невербалната комуникация се съдържа по-голямата част от общуването, за мен думите са по-важни... Смятам, че те в голяма степен определят какъв е един човек, както и какво е отношението му към него самия и към околните. Аз лично проявявам голяма суета относно начина си на изразяване и езиковата си компетентност, което ме е научило да си използвам достатъчно добре речниковия запас, че да разчитам единствено на него в напечени ситуации. Също така 50% от мнението ми за човек се съставя от начина, по който говори/пише и много се дразня от неграмотни хора с беден речник...
Абе изобщо думите са си голяма работа. Чрез тях можем да изразим абсолютно всичко...ако можем да ги използваме правилно...Тежко му на този, който не борави с тях добре.
Пиша тук, за да не утежнявам атмосферата в бара [yu]
Хората, които знаят повече от един език, са запознати с това явление - никоя дума от езика, на който говориш в момента, не се вписва в празното място в изречението ти, но пък другият език има такава с точно това значение, което търсиш... И просто плясваш нея насред изречението. 'Що го прайш - ни знайш. [crazy] Най-често това се случва с английския, тъй като е навлязъл толкова много в ежедневието ни, че боравим с него наравно с българския; дори не се замисляме, когато switch-ваме(ха-ха-ха) между двата. Например във фейсбук не отчитаме дали четем смешката (не казвам "миймче", защото не искам да бъда пометена с метлата на Цеци) на английски или на български, защото сме съсредоточени върху това, което се казва, а не върху начина, по който се изразява. Аз дори съм хващала себе си да не помня на какъв език съм гледала някой филм. И то не веднъж или два пъти.Та, за този феномен... Искам да го обясня от гледната точка на поет. Даже ще си позволя да цитирам Атанас Далчев, защото не бих могла да го изкажа по-точно от него:
"За поетите думата е освен значение и особено съчетание от звуци, има особена дължина и тежест, съдържа особена багра, носи особена атмосфера. Поради това за поетите не съществуват синоними; всяка дума е незаменима. Те я виждат, чуват, опипват и усещат. Който няма това сетиво, ако щете, материално отношение към нея, той не е поет."
В този ред на мисли - не е задължително да си поет, за да съществува у теб поне част от тази сетивност към думите. Особено когато изучаваш интензивно чужд език, го развиваш малко или много. И тъй като в общуването рядко имаме време да се замислим над думите, които използваме, понякога съвсем интуитивно вмъкваме по някоя английска дума в речта си. Просто не винаги има точен български еквивалент, а дори и да има, вибрацията му е различна и посланието, което искаш да предадеш, остава недоизказано.
Преди бях на мнение, че опира до това колко богат речник имаш и че всяка дума може да се преведе (учила съм в английска паралелка и насила е изкоренено паразитното използване на английски думи в българската ми реч, защото всичките ни учители са държали на всяка цена да търсим еквивалента на всяка дума; ако трябва даже я обясняваме с цяло изречение), но все повече променям позицията си по въпроса. Да, можеш да предадеш значението ѝ на другия език по един или друг начин, само че в крайна сметка се оказва, че посланието ти не е изказано по начина, по който си го почувствал. Защото всеки език има своя багра, своя тежест и своя вибрация. Ти в точно този момент се чувстваш като "Ok, bro", а не "Добре, брат" и да, нищо не ти пречи да кажеш второто... Но това не променя факта, че в този момент, в конкретно създалата се ситуация за теб по-подходящият вариант е първият.И все пак... Българският език ми е много-много на сърце, обичам си го и се старая максимално да избягвам намесването на английски думи. Понякога обаче е неизбежно. Английският е твърде дълбоко вкоренен в мисленето ми, за да мога изцяло да се абстрахирам от него и да се чувствам като за само български изказ (това последното изречение направо си е на английски, нищо че е с български думи; нарочно няма да му оправя граматиката - да имаме нагледен пример)