Силата на думите

[LyLyth]

cecivalchanova, ако мога да бъда полезна някому, с радост бих го направила. Страданието и негативизмът са мор за човека, източник на болести.
 тази привидно проста техника е доста дълбок ключ към опознаване на вътрешните механизми и към разширяване на съзнанието. Целта й не е да сложим "розови очила", търсейки позитивизма. Да се насилваме да мислим позитивно е нещо ужасно. Целта й е да осъзнаем начинът, по който оценяваме себе си, ситуациите, другите около нас, а също така и да излезем от автоматизма на стереотипите и предразсъдъците. Не е никак лесно да търсим "доброто" тогава, когато страдаме, но ако умеем да анализираме и отделяме емоциите и желанията от фактологията, доста по-добър живот ще живеем.

 П.П. опитай я, изброих с лекота 10 добри, но на 5-тото лошо се запънах
 Все пак съм съвършена (шегичка )

[Цеци_Вихронрав]

При мен проблема е изброяването на добрите... Лошите си страни ги зная на изуст.

[LyLyth]

Е, значи се залавяй. Започваш първо с всички 10 +. Подробно се мотивираш, ще видиш, че в различните ситуации, когато си ги проявила, е имало и още доста. Нека ти помогна с една като за начало:
 Ето първото качество: грижовност
 Ситуация: Когато през май месец попаднах в онази емоционална дупка, ти не спря да се интересуваш как съм. Пишеше ми, обаждаше се, искаше да ти разказвам, а ако нямам желание, с по една дума "добре съм". В тази ситуация има не само грижовност - човечност, състрадателност, готовност да помогнеш и т.н.
 Та с грижовността вървят и още 3 (на първо четене).
 Имаш примера, давай нататък. Не пести думи, не бъди скромна.
 Имаш повече, отколкото предполагаш.

[Цеци_Вихронрав]

Благодаря, Лилит! Направо ми стопли сърцето.

[Delta]

Всичко е нагласа и предразсъдъци - с това съм съгласна.

[LyLyth]

Има моменти, когато думи няма..
 Дам..
 Безсилни..

[Archeia]

Отърсването от нагласи е предразсъдъци е с непосилно висока цена.

 Иначе е сладурско да се теоретизира по темата.

 Страданието и негативизма /отрицанието/ са естествени състояния на духа.

 Гориво за прогреса на личността са.

 Позитивизма /приемането/, /да не се бърка с гримаса на нахилена физиономия и книжка на Букай в чантата за плаж/ е това, което вкарва задните гуми в калния коловоз на битието в умиращо общество.

 А така и там - просто се буксува на място и се `фърля още кал по идващите отзад возила.

 Ама розова, лек индигов нюанс привечер.

 Кал от рози.

 -----------

 /не гледам съвсем с насмешка на споделеното лично по-горе/.
 Недоумявам.