
Малко красота и поезия...

Есен
С меки златни коси и усмивка крилата,
на плещите си с пъстрия шал,
есента долетя и изпълни земята
с красота, доброта и печал.
Тиха, хубава, с прелестни багри обкичена,
със мечтата на всяка жена
да я виждат, да бъде желана, обичана,
тя свенливо се спря настрана.
Ала никой не вдигна очи със възхита.
В своя мъничък свят потопен,
никой нищо не чу, не видя, не запита,
а минаваха ден подир ден
и разбрала, че нямаме време за нея -
ни очи, ни уста, ни ръце,
съкрушена отмина красивата фея,
с огорчено и скръбно сърце.
Ще се спусне след нея свирепата зима!
С бесен леден камшик ще свисти!
И за своята плаха и тиха сестрица
ще мъсти, ще мъсти, ще мъсти!
Източник

Една разходка?

