А пък смятам, че е прекрасно да има такива хора около теб)) И всякакви други досадници - всеки с номерата си. На някакъв предишен етап и ние по-малко или повече сме имали такива проблеми, полягвали сме и сме приревавали. В момента обаче правиш разлика - този е досадник, вампир, изсмукваме, исмуква всички - режеш го. Този наистина има нужда от помощ - търси, да кажем последвал е или е послушал твоъ съвет или пък се е напънал и започва да търси, да напъва да се промени, опитва, опитва и не казва "не мога"или пък другия рефрен, който много обичам - " не, при мен нищо не става, не мога , ти знаеш ли ...само на мен така ми се случва, ..и завърта разговора отново в същата тема, същия разговор , същите думи и ти виждаш, че този човек не просто не може, той не иска да се промени. Едно е да изслушаш някого и заедно да потърсите ешение поне в началото, едно е да ти се забие кърлеж и да почне да те смуче хленчейки...
Тук всеки може да сподели проблемите си, това е чудесно. Всеки може да получи помощ - тоест съвет и по този начин да свериш това, което и си разбрал и проумял. Това те успокоява и те тласка да вървиш напред и да преодоляваш трудностите, в които си в момента. Идва момент, в който този модел вече го пренасяш в живота и учиш хората по същия начин да действат и да мислят, но ако не се получава няма смисъл да изтърпяваш такива ситуации, да си губиш времето, по -скоро, защото твоят живот си тече ъс всичките му там проблеми и отговорности. В тяхно лице ти си щастлив, радосттен човек, но никой несе интересува как го постигаш, а просто иска някой да му го направи и поднесе на тепсия. А дори и да беше възможно, пак по някакъв начин ще го опорочи, просто защото е даденост. Та "цената на успеха" е труд и мислене", съсредоточаваш се в ситуацията, търсиш изход, пробваш, блъскаш се, не се блъскаш))), опитваш , питаш, експериментираш и после хоп намираш решение ....иска се постоянство. Само че това постоянство изисква време и усилие, а никой не е пита колко ти е отнело всичко това. Понякога ми се струва, че самата аз едва си държа главата над водата. И скачам....на дълбоко , опитвам се да стигна дъното, за да видя къде е почвата под краката ми)), намирам я и продължавам....Пробвам го в живота, пробвам го и в морето))))В началото се ошашавах като не можех да стигна до дъното, после си намислих и намерих техника да се задържам права във водата, а под мен да е дълбоко)))), та май взех щуротии да ви разправям, но си е така.....
