Ами.....първо родителите ми винаги са били студени към мен...като дете ги питах да ли са ме осиновили...никога не се празваше рожденият ми ден, не ме гушкаха и тем подобни мили неща, БЛААААА....после като тинейджър имах проблем със сърцето и без малко да приключа, но ме спасиха с цената на много борба и белези по тялото и в душата ми....на много хора съм помогнала, а аз съм все сама в мойта борба....когато се разболях останах без приятели и сега имам двама, но я са тук или ги няма.....изведнъж семейството ми се обърна със страшна злоба срещу мен....обидиха ме, нагрубиха ме и всичко това след като давах всичко за тях и децата на брат ми....от една година майка ми не ме е потърсила....баща ми ми ми звани от време на време и ми говори, че на тех не им пука за мен да си живея живота....и между другото да си знам, че той не ми е истински баща, но пак ме обичал...БЛАААААААААААААА....но това там е една голяма Лайнарска драма.....с една дума ми ебаха майката...единственото в което вярвах и ме крепеш СЕМЕЙСТВОТО ме предадед....после в този период се ражда синът ми...преждевременн едва 1,200кг. и така една годена борба да проходи и тн., ходех на терапий, плачех и незнаех къде съм и междувреммено му откриха киста на малки мозък, която се оказа микро инфаркт, после му правихме операця от хидроцеле...още не е проговорил хубаво а вече почти на 4г. ходи на логопет....той е едно прекрастно дете...което за съжаление си го отнася когато ми пречернее.... в цялата ми трагедия съм сама...човекът до мен е пълен егоист с две деца който по никакъв начин не ми помага и не ми е опора, но много съм го обичала, сега изведнъж всичко пропадна и само сканадали....преди месец ми се обаждат, че ми е ипотекират и апартамента, който имам и сега банката иска да се плаща пак след 10 години....иде ми да се гръмна....има и хиляди дребни неща, като катастрофи, счупена кола, счупени хиляди неща....но аз умрях и изчезнах в тези проблеми...гледам образа в огледалото и не виждам и помен от онова лъчезарно мило, оптимистично момиче...светлината в очите ми огасна и нищо не може да ме накара пак да заблестя, както преди....изгубих вярата си в каквото и да било...вярвах в бог,молех се сега всичко е празно, пусто, няма никакво чуство.......