И двете Aton . В началото си е точно колективен спорт)). Едни са "лоши" , други добри". Има от сой има и побъркани. Когато започнат хората да се припознават като свои, да споделят , да практикуват се обединяват. С времето се превръща в самотно занимание. Кръга все повече се стеснява. За мен практиката става нещо много лично. Сързано е с осъзнаване и то в сферата на лични преживявания, откровения и търсение. Остават някои приятели покрай теб, колкото да споделиш някои нови"придобивки" и да си сверяваш часовника.Но ги чувстваш близки, като да са теб. Пътят нагоре или напред се стеснява и се налага да вървиш сам. ...Понякога е красиво, понякога е много самотно, но откриваш и научаваш неща за себе си и за света, за Вселената, за всичко което е и не е и това те изпълва с ...топлота. Е, поне мен, де)))) Спира да ми е самотно и усащам света около мен пълен с живот и с Присъствие. Цялото това усещане оправдава всичко преживяно и изостанало в страни от пътя.....