Духовност

[theshadow]

Какво разбирате под "духовност"... Аз днес се замислих какво трябва да значи това и не можах да стигна до някакво крайно мнение... Та... Стана ми любопитно- вие какво разбирате под духовност...

[Цеци_Вихронрав]

Тоя въпрос ме хвърли в размисъл... До сега провеждах "интервюта" сред приятелите си и ми стана интересно, че всички свързват духовността с религията. Аз нещо не съм съгласна. Духовността според мен е състоянието на духа или душата на човек и при всеки е различна. Нещо като характера, но по-скоро свързано с идеалите на човек.
 Винаги ми е било смешно като прочета, че някой аскет, крайно набожен и живеещ на ръба на мизерията е обявен за много-ама много духовна личност??? Добре де! Аз като обичам добрата храна и червеното вино и като си падам по екстравагантни тоалети и аксесоари да не би да не съм духовна личност?
 И все пак според мен духовно извисеният човек е този който прави най-доброто за себе си и за развитието си, без обаче с действията си да вреди на останалите.
 Нямам претенции да съм права, но от моя гледна точка е така.

Духовността е свято нещо, за мен означава да вярваш в нещо добро, да се стремиш към него, а същевременно и да го правиш.

[myself]

Духовност = Осъзнатост (чувство за собственото аз, усещане за собствената значимост, съществуването с определена цел)... И от тук - питането ми - защото в процеса на мисли изниква едно ново понятие, а именно:

 Как стои въпроса с Духовното Его? 
 
 Защото "духовност" е философско понятие, предизвикващо фриволни интерпретации, свързвани с религии и изполвано от църквата с различни цели... Докато в някакъв момент, под въздействие на странични внушения, "вярващият" започва да се себеопределя като "по-духовен" (т.е. - по-"извисен", стърчащ такъв един над масовката, себенаречащ се по-"качествен" субект)...и, ей го на - егото в светлината на духовността, речено иначе - духовно его....

 ПП - те какво се получава, когато седейки, се пробвам и да мисля...хм, нетипично занимание...я по-добре само да си седя...

[Aton]

Сигурен сам че много хора няма да са съгласни с мен, но мисля че духовноста е пряка функция на УМА ,защото я дефинираме с понятия които умът ни знае. Интересно е това което умът НЕ знае.

[tattul]

Преди означаваше много неща. Сега ..онзи ден попаднах пак на молитвата на Св. Франциск

 Господи, направи ме инструмент
 на своя мир, където има омраза,
 нека сея любов;
 където има рана – милост;
 където има съмнение – вяра,
 където има отчаяние – надежда,
 където има тъма – светлина,
 където има тъга – радост.
 О, Боже Всемогъщи, дари ме
 Да не търся утеха, а да утешавам,
 да не търся разбиране, а да разбирам,
 да не търся обич, а да обичам,
 защото когато даваме, получаваме,
 и в прошката ни прощават,
 и в смъртта се раждаме
 за вечен живот.

 Всичко това ме вълнуваше, но сега правя стъпки да следвам този път и то не от куртоазия ...някак вътрешна потребност е. Дори не подозирм как понякога се откриват разни неща през мен, които не само ме трогват, но и започвам да ги правя без дори да си давам сметка как се получва....но все още съм си егоист. Духовноста е лесна, докато я четеш. Като фетиш е, ако нямаш цел. Началото се определя с търсене, после идва реалноста - изоставяш духовностаа и започваш да живееш и наученото го практикуваш всеки ден с близките например Със всичко, което те заобикая. Тогава забравяш за духовността и се учиш на ново да живееш))

[tattul]

myself,  духовното его е доста ....самодоволно и арогантно. Висша форма на "еволюция" - тоест аз или ние сме най-висши.  Това е до момента, в който не те подкара живота, както той си знае. Въздушните кули падат и ужасноо боли)) Минах такъв период. Добре, че беше в лека форма.

[Aton]

myself, не мисля ,че "вярването" и духовноста вървят ръка за ръка.Точно за това не ми харесва думата "духовенство". Нищо духовно не виждам в даването на благословия седнал в луксозна лимузина на подтичкващите около нея "миряни" или пък "духовници" застанали като
 на пиаца на входа на централните софииски гробища и чакащи нетърпеливо някои да ги наеме и да им плати за "духовноста".