Преди означаваше много неща. Сега ..онзи ден попаднах пак на молитвата на Св. Франциск
Господи, направи ме инструмент
на своя мир, където има омраза,
нека сея любов;
където има рана – милост;
където има съмнение – вяра,
където има отчаяние – надежда,
където има тъма – светлина,
където има тъга – радост.
О, Боже Всемогъщи, дари ме
Да не търся утеха, а да утешавам,
да не търся разбиране, а да разбирам,
да не търся обич, а да обичам,
защото когато даваме, получаваме,
и в прошката ни прощават,
и в смъртта се раждаме
за вечен живот.
Всичко това ме вълнуваше, но сега правя стъпки да следвам този път и то не от куртоазия ...някак вътрешна потребност е. Дори не подозирм как понякога се откриват разни неща през мен, които не само ме трогват, но и започвам да ги правя без дори да си давам сметка как се получва....но все още съм си егоист. Духовноста е лесна, докато я четеш. Като фетиш е, ако нямаш цел. Началото се определя с търсене, после идва реалноста - изоставяш духовностаа и започваш да живееш и наученото го практикуваш всеки ден с близките например Със всичко, което те заобикая. Тогава забравяш за духовността и се учиш на ново да живееш))