Не всеки, който се изучи, т.е. добие висше образование, успява да се реализира и уреди с по-добра работа. Често пъти съвсем неуки хора са по-добре материално обезпечени и с по-хубава работа, от някои висшисти. Особено в България.
Т.е. ученето само по себе си не е гаранция за по-добра работа.
Ето примера с хищника: хищникът може да разкъсва мърдащото още животно, което му служи за храна. Гадно е, защото животното за храна умира в ужасна болка и по един отвратителен начин. Защо просто хищникът не мине на фотосинтеза? Къде е смисълът да има именно такива хранителни навици и не е ли по-хуманно, ако е фотосинтезиращ? Къде е логиката животното за храна да се мъчи толкова и така жестоко да умре? Защо хищникът няма избор да постъпи другояче, освен да разкъса животно за храна или сам да умре?
Вселената не е човек, не притежава човешки черти на устройство, т.е. тя не е устроена човешки. Не предлага прераждане, за да спаси от смъртта, само защото човек я осъзнава и се плаши от края си. При това по същата причина, по която не предлага избор на хранителни навици на хищника. Вселената и не изпитва никого за нищо, не пише оценки съответно. Не предлага вечно учене за никого. Смъртта е край. Окончателен такъв. Жестоко е, безсмислено е, не е красиво, не е прекрасно наредена утопия с вечно съществуване и вечно учене...
