tattul, имам котка. Не е първата котка, която имам. И по принцип имам навика да наблюдавам котките в цялата им коткост, т.е. това са любимите ми животинки.
Котките, израстнали на воля сред други котки, не са като котките, израснали сред хора. Първите са усвоили всичката коткост, а вторите са придобили характеристики, неприсъщи на първите- такива неща, които не се включват в коткостта- например галенето. Пробвай да погалиш дива котка, невиждала хора и ще получиш цял набор от зъби и нокти по себе си. А домашната котка ще се изгърчи в теб само и само да се добере до заветното намачкване на козината. Не е само до казването на "Мау". Дива змия ще те нахапе, ако се пробваш да я вземеш. Домашната- моите змии не са ме хапали нито веднъж и то е защото ме знаят (преди това са били диви). Има огромни разлики между дивите селски кучета и градските им събратя (домашни и улични градски). Дивото селско куче е на една хапка от вълк, а градските са едни лигави такива, в огромна част от случаите. Една част от градските кучета са откровено побъркани и нищо кучешко не е останало в тях. Но това е друга тема. Широка тема. Има даден отговор на въпроса защо никое животно не развива същите възможности като човека, а важи само обратното- човекът, отгледан от животни добива техните характеристики. Но и това е обширна тема.
За много хора е неразбираемо как децата от някаква малка възраст стават умни. Всъщност... Познавам такива хора и зная механизма на поумняването им още от деца. Няма такова нещо като талантите им да са си били извечно и изначално там у тях. Тяхното развиване на тези таланти и заложби... Нарича се ограбено детство. Докато другите деца играят, вундеркиндът учи. Учи с часове и нищо друго не прави, освен да учи. Понякога по собствена инициатива (причините могат да са различни и не става въпрос за вроденост), понякога заради непреценено амбициозни родители. Но в крайна сметка това е по същество лишаване от право на детство. И е жестоко.
"Аш сам" при обуването на панталоните- не е самостоятелна проява на детето. Ти сама ли се обличаш или някой те облича? Кое вижда детенце? "Аш сам" е подражание. В крайна сметка детето ще започне и да разсъждава над това, което прави и защо всъщност държи да е "Аш сам". Но и ти разсъждаваш. Вижда всеки около себе си да разсъждава и да взема решение. Ще подражава на разсъждението. Ще подражава на самостоятелното вземане на решението. Накрая ще стане нещо уникално- уникална компилация от целия си опит, пречупена през уникални лични разсъждения и уникални самостоятелно взети решения.
Не само майката учи детето. То се учи от целия свят около себе си. Веднъж попаднала у него, тази способност за разсъждения се развива. Изследванията показват, че от векове децата задават въпроси, за да се учат- броени са и дете може да зададе хиляди въпроси на ден. На тези въпроси трябва да се отговаря, тъй като част от естествения процес на учене на детето. Дори тези въпроси да изглеждат глупави или елементарни.
Тези неща, които сега загатвам тук, са по-подробно описани в учебниците по детска и юношеска психология.
