Отворена дискусия > ТЪРСЯ ПОМОЩ

медитация

<< < (2/5) > >>

stella75:
Извинете за грешките, но бързах....

theshadow:
stella75, мнението ми си остава същото- такива неща се изпитват при автохипноза. Всъщност и много повече може да се постигне с автохипноза от премахване на умора, но не го препоръчвам- има граници, отвъд които лекарството вече не е лекарство, а е отрова и автохипнозата (респ. хипнозата) не прави изключение.

 Самата автохипноза е състояние, в леките фази на което се изпада от всеки човек, малко преди да заспи. Така че реално погледнато състоянието е познато на всички в леките му стадии, но малцина му отделят внимание. А за навлизане в по- дълбоките стадии се изисква известна практика, нищо повече. Иначе се заспива.

 Що се отнася до децата, универсалният начин да се почувстват успокоени, е точно този с гушкането. Така те се чувстват веднъж защитени и втори път - чувстват безусловно разбиране на страховете си от страна на възрастния. Но условието гушкането да действа ефективно е, възрастният да не е предавал доверието на детето преди.

 За прераждане- не приемам съществуването на такова нещо. Има хипнотизатори, които срещу пари принуждават съзнанието да генерира такива образи, но те не са истински образи от минал живот и вредите за психиката са големи. Има по другите държави осъдени хипнотизатори, след проява на странични ефекти от внушаването на несъществуващи събития. Това не спира масата печалбари обаче да прилага този трик с генерирането на фалшиви образи отново и отново и много хора са подведени, че прераждането съществува, без да е така в действителност.

stella75:
Аз твърдо вярвам в прераждането. Никои не ми го е казвал, просто го знам, че го има. Аз говорех за деца, които не съм виждала преди. Работя в магазин. Клиентите са ми от различни държави, но с децата не са нужни езици за да се разбереш.

theshadow:
stella75, така е- не са нужни езици, за да се разбере човек с децата. Нивото на общуване- чрез допир и невербално е запечатано от много по-древен период от човешкото развитие, когато езикът все още не е имат тази стойност, която има днес. След като хората пораснат, спират да обръщат чак такова внимание на допира и на невербалната комуникация. Хубаво е, че си съхранила това у себе си и се разбираш с децата.

 Замисляла ли си се над въпроса защо чисто езиково се е запечатало за смъртта да се нарича така- вечен сън? Аз- да.

 В миналото науката не е била развита, много неща не са били изяснени и хората не са правили чак такава разлика между сън и реалност, каквато ние правим днес. Не са знаели какво е сънят. Заспиват и като да се озовават в един друг свят, който им изглежда много реален, но за който практически не знаят нищо. Хората от миналото не са разбирали и смъртта така, както я разбираме днес. Мъртвият човек изглеждал на далечните предци като заспал. След като е заспал, значи вижда "другият свят"- сънищният, но този друг свят го възприемат със знак за равенство на нашата физическа реалност. Достижение на съвременния свят е да се знае със сигурност, че сънят и реалността не са едно и също нещо. Въпреки това се е запазила устойчивата форма смъртта да се приравнява на сън. От там- отиването в т.нар. задгробен свят, който е приет да е различен за всяка една култура (около 3000 религии и около 3000 различни описания на задгробния свят).

 От съня идва и идеята за прераждането в цяла поредица от древни култури- както посочих, не са правили чак такава разлика между сън и реалност. В съня човек може да е нещо друго, което не е в реалността. Усетът за тази другост се запазва при доста хора, защото всеки сънува (не е задължително да се помни сънуваното през нощта). Така е от много древни времена- от както човек сънува... Аз... Не приемам този усет да ме подвежда и моята позиция е, че няма прераждане, няма и задгробен свят, няма висши сили (в царството небесно, което е било някога недосегаемо за предците ни, достатъчно отдавна летят самолети и за разлика от тях, аз знам какво представлява и какво няма там със сигурност с каквато предците ни не са разполагали)...

stella75:
А какво се случва с енергията, която притижаваме,след като умрем??? Разтваря се във въздуха ли? Не мисля, че нещата са толкова прости. Бях много малка ,когато попитах мама какво става с нас след смъртта. Тогава беше още комунистическото време, мама естествено ми каза, че няма нищо след смъртта. Аз и отвърнах, че това не е вярно и когато стана голяма ще разбера.:-)))))

Навигация

[0] Списък на темите

[#] Следваща страница

[*] Предходна страница

Премини на пълна версия