Отворена дискусия > ТЪРСЯ ПОМОЩ
проблем с колеги
stella75:
Здравейте! Накратко , без да се хваля- работя добре, опитвам се да не правя грешки, имам и знания. По този повод вечно колегите се заяждат с мен. Постоянно говорят зад гърба ми, дори пред шефовете. Не издържам вече- пак ли трябва да напусна, защото не лекарства??????
stella75:
Извинете, защото не клюкарствам!!!
tattul:
А някога да си защитила себе си? Щом ще напускаш направи го подобаващо B), е това е избор, не е важно лесен ли е или не, но трябва да се научиш да се защитаваш и да отстояваш себе си. Да си клюкар е долнопробно и отвратително. Не може да бъдеш и да правиш нещо, което не си и не искаш. Но винаги може да бъдеш себе си. И дори да те цапат пред шефовете? Какво.. единствено ти може да се изправиш пред всички и да им затвориш устите. Кадърните хора винаги ги мразят, но теб това трябва да ти е ясно. Пребори се за себе си. Тук и сега, инак ще бягаш вечно и това щете следва навсякъде.
stella75:
Благодаря за подкрепата! Понякога ми е много тъжно... Особено като се замисля колко жалки можем да бъдем , ние хората. Живота е толкова лесен и красив, а ние проваляме всичко. Боя се от едно нещо- страх ме е колегите ми да не ме натопят за кражба или нещо такова. На няколко пъти се опитваха да ме скарат с шефката , но тя не е чак толкова глупава. Изморих се...
tattul:
stella75, аз работя с пари , стока и клиенти. Имам си и шеф роднина. Мазалото е пълно. Да исках нямаше да попадна в по-завъртяна ситуация. Костваше ми много нерви, напрежение, скандали и какво ли не. Не просто се изморих, идеше ми де взривя всичко и после да се самоизпаря и да самоизчезна. Постоянно липсваха неща. Наложиш си да следя най-вече себе си, да изчистя максимално всичките си грешки в работата, къде успявах къде не. Но когато грешката е техническа, се намира бързо, когато някой "пипа" също се разбира. Имало е моменти, в които се чудиш направо, бе какво става и защо така.. Но в крайна сметка си казах не ми пука, аз знам какво правя и ще продължа да го правя. Не заради някой друг, не за да доказвам нещо на някой, а заради себе си. Когато добиеш увереност в себе си и знаеш какво си правил, тогава няма да ти пука нито за шефката , нито за колегите. рано или късно, това е като инвестиция и то се връща. И когато се върне, виждаш , че всичко е имало смисъл. Не се отпускай и не се давай толкова лесно. Дали ще напускаш или не, решението го взимаш ти. Но има начин да израстеш и не го пропускай.,отстоявай себе си. записвай си ако трябва разни неща. Аз уж разчитам на памет, но понякога нещата се случват толкова бързо, че се чудиш от къде ти е дошло. Та маркирай разни неща някъде, никога не знаеш с какво ще ти помогнат. Хората наистина сме жалки създания, но ти търси"не жалките" или просто поискай да влезнат нови и приятни хора за теб, достъпни като общуване, просто ей така...да олекотят живота ти...Дръж на себе си, пожелай за подарък на колегите ти розов слон със син хобот на петна( не знам защо но това винаги работи, когато някой те дразни и ти е враг, пожелаваш му за подарък някакво странно и глупаво животно и визуализираш как му се радва с благодарност и ти благодари за подаръка. При мен работи )Гледай си работата и не мисли за шефката, ако не е глупава, ще се разбирате с нея и ще имаш нейното разбиране и подкрепа.
Навигация
[0] Списък на темите
Премини на пълна версия