Автор Тема: Колелото на живота  (Прочетена 1438 пъти)

Неактивен theshadow

  • Админ-ДИКТАТОР
  • Administrator
  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 5625
  • Karma: +62/-0
    • Профил
Колелото на живота
« -: 25 Юли 2012 11:06:41, Сряда »
Колелото на живота
 По материали на J.Phillips and M. Sandow

 І.
 Колелото на живота е от голямо значение за Уика и е един от основните ключове за разбирането на тази традиция. Както вече знаете Уика е съсредоточена върху дълбоката връзка между човека и природата. Според Уика цялата природа е проява на Божественото, за това в тази традиция смяната на сезоните се приема и празнува като смяната на лицата на Боговете.

 Колелото на живота е непрекъсващият цикъл на живота, смъртта и прераждането. Колелото отразява не само естественото развитие на живота около нас, но и връзката на собствения ни микрокосмос с макрокосмоса и целия останал свят. За Уика всичко живо, цялата природа носят Божественото, ето защо, осъзнавайки нашата собствена връзка с кръговрата на Колелото на живота, можем да стигнем до едно по-дълбоко разбиране на начините, по които сме свързани с Божественото, Богът и Богинята. Ето защо самото празнуването на сабатите и ритуалните действия, свързани с тях, е не само символика, извлечена от природата и живота, но е и опит за единение с есенциалната сила, с цялото, което лежи във всички неща.

 Последователите на Уика върват, че ние можем да затвърдим контакта си с Божественото чрез почитането на смяната на сезоните, отразавяща както нашия собствен живот, така и живота на Боговете. Няма значение начинът, по който ще почетем сабата, дали това ще бъде медитация, ковън ритуал на открито, събиране на приятели, със всичко това ние извършваме наш собствен ритуал за свъзване с Божественото, достигайки до скритите сили, които ни заобикалят.

 Ще подчертая нещо много важно, свързано с Колелото на живота, а именно че трябва да разбираме това, което искаме да постигнем с отбелязването и празнуването на сабата и да се опитаме да избегнем капана на автоматизирането на ритуала, на простото повтаряне на думите, които дори и да звучат драматично не осъществяват необходимата връзка, ако не вложим сърце и душа. Не е достатъчно само да застанем в кръга и да инвокираме силите на природата, тези сили протичат през нас непрестанно, а не само осем пъти в годината, и ако изберем да не ги познаем и приемем в нашето ежедневие, няма абсолютно никакъв смисъл да го правим на празниците.

 Следвайки Уика традицията ние заявяваме вярата си в светостта на Земята, на Майката Природа, на Богинята Майка и я приемаме във всяка част от живота си. Ние познаваме и приемаме Богинята Майка следвайки Колелото на живота и промяната на сезоните и наблюдавайки и усещайки как тези помени се отразяват на вътрешния ни мир и ежедневието ни. Нашите ритуали са фокусирани върху различните аспекти на Бога и Богинята, а участието ни в тях затвърждават връзката ни с Божественото.

 ІІ.
 Колелото на живота, освен всичко посочено по горе, е и календар на празниците на Уика, и път в с следването на Уика традицията, които условно ще наречем тук - Колело на празниците и Колело на инициацията.
 Като Колело на инициацията Колелото на животът е пътят на посвещаването и следването на Уика, то напътства следващите движението му в разбирането на тайните на живота и вселената чрез ученията на Старите богове и почитането на смяната на лицата им и различните им аспекти. В Уика Боговете и природата са част от единната Божествена същност, те са едно. Изучавайки тайните на природата и смяната на сезоните, почитайки сабатите следовниците на Уика традицията се стараят да проникнат по-дълбоко в тайните на Божественото, в посвещението си на Бога и Богинята.

 Различните течения във Уика, а често и някои ковъни или обединения от ковъни са разработили и различни системи в следването на Колелото на живота като Колело на инициацията. В тази тема, за да се излезе от общата трактовка за Уика ще бъдат разгледани някои конкретни положения на разбирането на Колелото на живото и почитането на сабатите от ковъни последователи на Гарднърова Уика (Уика-системата на Джералд Гарднър, Gardnerian Wicca) и на Александрова Уика (Уика-системата на Алекс Сандърс, Alexandrian Wicca), но първо ще се спрем на Колелото на живота като календар на празниците в Уика и на основните сабати.
Познанието е само за тези, които са готови да жертват време и усилия, за да се сдобият с него.

Неактивен theshadow

  • Админ-ДИКТАТОР
  • Administrator
  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 5625
  • Karma: +62/-0
    • Профил
Колелото на живота
« Отговор #1 -: 25 Юли 2012 11:06:56, Сряда »
Колелото на живота като Колело на празниците. Отбелязване на сабатите.
 В Уика всеки може да отбелязва сабатите по свой собствен начин. Това разбиране се основава на думите на Богинята - “Нека почитането ми бъде в сърцата ви, нека те са изпълнени с радост, защото всяко проявление на Любовта и Насладата са мои ритуали. Танцувайте, пейте, пирувайте и правете любов в моя чест”. Дали като част от празненствата на ковъна, сам или с приятели при отбелязването на сабата за Уиканеца най-важното е познаването, приемането, почитането и единението с Боговете.

 Уика отбелязва осем сабата на приблизително от по шест седмици разстояние един от друг. Четири от сабатите се наричат Малките Сабати, като това са Зимното и Лятното Слънцестоене и Пролетното и Есенното Равноденствие. Другите четири сабата са наречени Големите Сабати, свързани със самата същност на смяната на сезоните и са естествено продължение на честванията и ритуалите, извършвани в старите времена по това време на годината. Има не малко вариации на имената на Големите Сабати, но най-простите и разпространените са Канделмас (Имболг), Белтейн, Самнейн, Ламмас (Лам-хас или Лугнасад). Важно е да се отбележи, че Сабатите отбелязват определено време през годината, сезон и не бива обезателно да се свързват с конкретна дата, като винаги трябва да се държи сметка за различната смяна на сезоните в северното и южното полукълба на земята. Например повечето книги посветени на Уика са написани от автори, живеещи и работещи в северното полукълбо и те съвсем точно могат да кажат, че Белтейн се отбелязва в навечерието на май, но за хората живеещи в южното полукълбо началото на май не е начало на лятото, а начало на зимата.

 Тази характерна черта на сабатите в Уика си откроява още повече, ако разгледаме два от най-големите християнски празника - Коледа и Великден. В християнския календар Коледа се свързва със Зимното Слънцестоене, а дата на Великден се променя всяка година, защото той се отбелязва в първата неделя след първото пълнолуние след Пролетното Равноденствие. По тази логика на определяне на датата на Великден в южното полукълбо празникът ще трябва да се чества някъде през късния септември или ранният октомври. Християнството обаче не държи сметка за връзката между човекът и природата, нито за изначалните принципи на определяне на празниците му, и следователно там не възниква проблем при отбелязването на Великден през есента, а на Коледа по време на Лятното Слънцестоене.
 Уика традицията, от своя страна, обаче винаги държи сметка на хода на сезоните - следването на Колелото на живота и отбелязването на празниците трябва да е в унисон със същността на честването на празника, а не с конкретната дата, така в Уика хората от южното полукълбо ще отбележат Белтейн в навечерието на ноември, а тези от северното – в навечерието на май, защото Белтейн не е 30 април, а Белтейн е честването на началото на лятото и края на пролетта.

 Уиканската година започва и свършва със Самхейн (Hallowe'en или Всех святих). Празнествата са точно преди тъмните и дълги нощи на зимата окончателно да се установят. Следва Зимното Слънцестоене, когато се чества възраждането на Слънцето; на Канделмас около шест седмици по-късно е празникът на нарастващата светлина; следва честването на Пролетното Равноденствие; на Белтейн се чества съюзът между Богът и Богинята, когат всички танциват около дърветата, украсени с гирлянди от цветя и покрити с бели и червени панделки. Около шест седмици след Белтейн се отбелязва Лятното Слънцестоене, когато са най-дългият де и най-късата нощ, след него дните започват да намаляват, но през Ламмас то все още е силно, но меко защото времето на растежа е отминало и е дошло времето когато реколтата ще започне да са събира, същинският празник и Фестивал на плодородието и реколтата е по време на Есенното Равноденствие. Последният сабат е Самхейн – времето когато събраната реколта е прибрана и зазимена, когато идва и времето да си спомним тези, които са си отишли.
Познанието е само за тези, които са готови да жертват време и усилия, за да се сдобият с него.

Неактивен theshadow

  • Админ-ДИКТАТОР
  • Administrator
  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 5625
  • Karma: +62/-0
    • Профил
Колелото на живота
« Отговор #2 -: 25 Юли 2012 11:07:07, Сряда »
Колелото на живота при съчетанието на традициите на Гарднъровата и Александровата Уика.
 Първата бележка, която ще направим още тук, е че ковъните, последователи на обединението на тези две традиции (ще я наричаме просто “Традицията” за целите на настоящия текст и за мое улеснение), използват “Крал” и “Кралица” при определянето на основните и “първичните” аспекти на Богът и Богинята. “Кралят” е жрецът на гората, чиято история се открива в легендите на не малко народи. Кралят е есенциалното мъжко начало, присъстващо във всеки мъж и Анимусът при всяка жена. “Кралицата” е женското начало; тя е суверенитетът, тайнствената душа на природата, есенциалната жена във всяка жена Анимата при всеки мъж.

 Втората бележка, е свързана с това, че се касае за Уика традиция, т.е много от вас като последователи на едно или друго течение на Уика ще намерят много общо между описаната традиция (система) и собствени им такива. Макар и отделно изградена като система на иницияция и практикуване Традицията запазва Уика началото в сърцевината си и го развива в свои аспекти, оставяща го, малко или много въпреки различията, общоприето за последователите на Уика като цяло.

 И така да започнем нашето пътешествие в изследването на съчетанието на Традицията и Колелото на живота.
Познанието е само за тези, които са готови да жертват време и усилия, за да се сдобият с него.

Неактивен theshadow

  • Админ-ДИКТАТОР
  • Administrator
  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 5625
  • Karma: +62/-0
    • Профил
Колелото на живота
« Отговор #3 -: 25 Юли 2012 11:07:28, Сряда »
САМХЕЙН
 В Традицията началото на годината в Колелото се празнува като начало на живота - край и начало, т.е. всеки край е ново начало и смъртта е начало на нов живот. Началото на Колелото също бележи и създаването на живота от Бога и Богинята, за Традицията на практика то започват със създаването на мита; за нея началото на Колелото е Сътворението.

 Колелото на живота започва със Самхейн време през което Традицията извършва Великият Ритуал – великия съюз на Бога о Богинята в Невидимия (духовния) свят, докосващ се да най-големите дълбини на мистерията. Традицията празнува това време като зачатието, което ще раждането на всичко живо.

 Традицията ознаменува живота като проява на Божествената мистерия, но тя (Традицията) твърди, че не се заблуждава в това, че знае как животът е започнал, нито твърди, че разбира всецяло Боговете си, защото за нея Боговете на Уика са мистерия. Така когато се стига до описание на божествените същности Традицията използва само символи, за да обясни видяното и представите си тези същности най-добре. Традицията знае как е създадена вселената, но Сътворението остава мистично в същността си.
 На практика за Традицията инициация чрез Колелото на живота по време е начинът последователите й да се научат да общуват по-тясно и дълбоко с Боговете и да получават видения, които да разбулят малка част от мистерията.

 Виденията и пътешествията по време на Самхейн са за сътворението. В Традицията незримото в Сътворението се окачествява с Бога и Богинята. Така на Самхейн традицията отбелязва тяхната Любов, в която се корени цялото Сътворение, моментът, в който Животът е заченат в утробата на Великата Майка.
Познанието е само за тези, които са готови да жертват време и усилия, за да се сдобият с него.

Неактивен theshadow

  • Админ-ДИКТАТОР
  • Administrator
  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 5625
  • Karma: +62/-0
    • Профил
Колелото на живота
« Отговор #4 -: 25 Юли 2012 11:07:45, Сряда »
ЮЛ
 Продължавайки със следващият празник Юл, не бива да се учудваме, че той носи в себе си концепцията на раждането. Времето на тайнството на зачатието е отминало през Самхейн, семето в утробата на Богинята, посято тогава, расте да момента, в който Детето на Боговете, самото Сътворение като такава, се ражда. На Юл Традицията празнува именно това Раждане, чийто символ е Раждането на Слънцето. В пред-християнските времена този празник е наричан “Giuli”, а по-късно и "Modra Necht" – “Нощта на Майките”.

 Юл се празнува по времето на Зимното Слънцестоене. Това е времето през годината, когато нощта е най-дълга, а денят – най-кратък, за това и се смята, че Слънцето се ражда отново, когато Вилката Майка му дава живот през най-дългата и тъмна нощ.
 Слънцето е жизненоважен символ. От незапомнени времена се знае, че целят живот на земята зависи от него. На него е базирано и Колелото на живота. Слънцето в Колелото е прекият израз на силата на живота, която Уика почита в лицето на Бога и Богинята.Според Традицията Слънцето е доминиращата сила в живота, защото без неговата топлина и светлина, животът на Земята, ще бъде невъзможен, защото движението на Слънцето по небосвода има своята сянка и отражение на Земята – промяната на сезоните, което е в основата и на Колелото на живота.

 Традицията празнува Раждането на Слънцето по време на Зимното Слънцестоене. Много Уика ковъни следват старата традиция в Паганизма като отбелязват тогава раждането на Обещаното Дете от Богинята. Точно по време на Зимното Слънцестоене в северното полукълбо в старите времена се празнувало раждането на Митрас (Митрас е Богът-Слънце на персите и според сказанията е роден в пещера по време на Зимното слънцестоене). Тези са и причините през 237 година да се определи, че по време на Зимното Слънцестоене ще се чества и Рождество Христово – раждането на Божия син.

 В природата Юл обозначава моментът на възраждането на Слънцето. В човешкия живот Юл обозначава момента на физическото раждане и моментът на прераждането на душата. Традицията отбелязва раждането на Слънцето със запалването на свещи, поставени в котлета, символизиращи раждането на новия живот от утробата на Богинята. Ритуалът включва инвокация на Великите Майка и Баща, като се извършват и действия, символизиращи израждането на Детето. Детето отъждествява целя потенциал на съществуването и живота, несъзнаващо все още мистериите на вселената, скрити дълбоко в неговата същност. Като Адам и Ева в Еден това Дете е родено невинно по Божествен образ и подобие.
Познанието е само за тези, които са готови да жертват време и усилия, за да се сдобият с него.

Неактивен theshadow

  • Админ-ДИКТАТОР
  • Administrator
  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 5625
  • Karma: +62/-0
    • Профил
Колелото на живота
« Отговор #5 -: 25 Юли 2012 11:08:01, Сряда »
КАНДЕЛМАС
 Следващият празник е Канделмас и както можем да предположим от даденото му име той е празникът на светлината, на който се чества “порастването” на слънцето след неговото раждане през Юл. Дните започват осезаемо да нарастват. Отбелязването на този празник се определя в голяма степен от старите езически (пагански) традиции. За последователите на тази Уика традиция това е време на пречистване и най-вече време на посвещаване в тайнствата на женското начало. На Канделмас долавяме онзи потенциал в природата, който ще доведе до изобилието на лятото. Традицията определя този момент от Колелото на живота в човешкия му аспект като времето на първата менструация. Този аспект на Богинята е аспектът на Девицата – поставянето на началото на възможността за майчинство и начало на прехода към аспекта на Богинята-Майка.

 Традицията ознаменува Канделмас с ритуала на “въоръжаването” на младите девици със силата на елементите и със посвещаването на девствеността в тайнството на секса и зачеването, което посвещение се прави от майката и бабата на момичето чрез напътствия. Събирането на трити жени заедно не е случайно - то е израз на разбирането, че в тайнството на девствеността се съдържат и зрялата, и възрастна жена, като по този начин се подчертава единството на лицата на Богинята.

 На Канделмас в Англия се спазва следния обичай - домакинята облича снопове овес в женски дрехи и ги поставя в кошница, наречена “Леглото на Бригид”. В кошницата също поставя малка дървена пръчка във формата на фалос, след което три пъти казва следното: "Brighid is come, Brighid is welcome!" и оставя свещи да горят цяла нощ около леглото.
Познанието е само за тези, които са готови да жертват време и усилия, за да се сдобият с него.