За да не "откривам топлата вода", пействам материала (доста изчерпателна компилация от различни източници - благодаря на автора за труда), поместен в "новинар":
http://novinar.bg/news/zapochva-rusalskata-sedmitca_MzYwMTsxMw==.html "От понеделник до неделя не се работи на полето, а прагът на къщата се закичва с чесън и орехова шума против зли русалийки В понеделник след Петдесетница, тази година на 13 юни, е християнски празник, посветен на Светия Дух. В иконографията св. Дух се изобразява като гълъб. Народът ни нарича празника Духовден и с него започва Русалската седмица, Русалската неделя, Самодивската неделя. Според народните представи русалийки, русалии, русали били невидими, нечисти вредоносни сили, на които макар и по-рядко, се приписва способност да лекуват. В Северна България е разпространено поверие, че русалийките, които били душите на млади покойници, най-вече удавници, като бели и жълти пеперуди прелитали отвъд Дунава. Като най-опасни от седмицата се считат русалската сряда и русалският петък.
Тези народни вярвания определят различите забрани и обредни действия, характерни за Русалската неделя. За да се предпазят от русалиите, хората окичват вратите и прозорците на къщите и носят в дрехите си лепка и пелин, чесън и репей, орехова шума, защото злите сили бягали от неприятната им миризма. През цялата седмица, особено на „опасните„ дни, не се работи нито вкъщи, нито на полето, за да не падат гръмотевици и градушки и да не унищожават реколтата.
Така хората се предпазвали и от разболяване от русалска, самодивска болест. Вярва се, че жени, които не спазват забраните, могат да бъдат грабнати от самодивите, да полудеят и да умрат. Не трябва да се спи на открито в полето, не се ходи без път из нивите, полето и лозята и изобщо извън селото вечер, за да не се настъпи русалската трапеза. Тя се приема за най-опасното място и нагазването в нея причинява болест и даже смърт. Хората ще бъдат ударени, сбъхтани, нагазени, ще ги хване русалската болест - психични разстройства, лудост, парализа (”орама”), осакатяване, слепота и глухота.
В Северна България русалска и самодивска болест и всички други болести, които не се поддават на лечение (”незнайни” болести), лекували с ритуален танц. Той се изпълнявал от мъжки дружини от русалци, калушари. Всяка дружина избирала свой водач - ватафин, който познавал добре свойствата на чародейните билки, знаел заклинанията и баянията при лекуване на русалската болест. Званието ватафин се предавало по наследство. Водачът избирал мъжете за дружината си, винаги четен брой, които трябвало да бъдат здрави, издържливи, честни, пъргави и добри играчи и да могат да пазят тайна.
В началото на Русалската неделя, след като са спазвали няколкодневен пост, калушарската дружина се събира и мъжете спазват редица забрани - ядат и спят поотделно, не разговарят с други хора. В ритуално мълчание калушарите тръгват из селото. Русалците са облечени във всекидневните си дрехи, на калпаците си имат китка от лековити треви, а на цървулите - метални бодли като шпори и малки звънчета.
Важна част от обредния реквизит на русалците е русалийското знаме, направено от парче бял ленен плат, обшито с билки. В него е магическата сила, която омайва, омагьосва, лекува или уморява човек. Знамето никой не може да го пипа, носи го само ватафинът. В ръцете си мъжете държат русалийска тояга от ясен или явор, заострена и подкована на долния край с желязо и накичена с метални дрънкулки. Носят и гърне с „ненапита” вода, в която са напоени лечебни треви и нова паница с оцет и счукан чеснов лук. Когато някой болен поиска помощ от русалците, те го карат да легне на чергичка на земята, като до главата му оставят гърнето с лековитите билки. Под съпровода на русалийски мелодии, изпълнявани на кавал, русалците започват своя танц около болния.
Постепенно танцът става буен и внезапно един от играчите (обикновено най-старият сред тях) счупва с тоягата си гърнето, така че лечебната вода да опръска болния. Той скача уплашен и побягва, а един от калушарите пада в несвяст. Веднага около него започват същите игри, за да го „излекуват”. Вярва се, че с този ритуал русалската болест е пропъдена от болния.
В края на Русалската седмица - в неделя, калушарите отиват на църковно причастие и се връщат в предишния си социален статус. Русалийското знаме счупват, закопават или сгъват, а тоягите и хлопките прибират за следващата година. В дома на ватафина си устройват богата почерпка и си разделят получените дарове от болните, които са лекували. Силна е вярата, че русалските игри прогонват болестите от къщите и осигуряват богата реколта по ниви и градини.
Народът казва, че не е хубаво в едно село да играят две калушарски дружини или да да се срещнат, защото тогава те влизали в лют бой. Ако калушар умре в такъв бой по време на Русалската седмица не го опяват и погребват по християнски, а го закопават в русалски гробища. Има много местности с името Русалски гробища, което хората си обясняват с многото загинали калушари на това място. То е често посещавано от магьосниците.
В днешни дни местата, на които тези обичаи са запазени, са малко. Но митичните, загадъчни русалийки са останали в поетичния свят на народното творчество, на тях са посветени много предания, легенди, поверия и песни.
Празникът св. Дух се свързва с култа към мъртвите. Според народната вяра на него, (както и на Спасовден) душите на покойниците, „пуснати” на Великден, „се прибират”. Рано на празника жените носят на гробищата орехови листа, разстилат ги върху гробовете, та да направят сянка на мъртвите на оня свят. В черквата също постилат на пода орехова шума, коленичат на нея и със затворени очи „виждат” свидните си близки покойници. Вярва се, че билките, набрани на връщане от гробищата, имат лековита сила, предадена им от душите на мъртвите, „ходили по тях”. Народна представа обяснява, че вихрушките, извили се на Духовден, отнасят душите на покойниците на небето.
Неделята след празника Петдесетница, наричана Неделя на Всички светии, поставя началото на Петровите пости, които завършват в деня преди 29 юни, когато се честват апостолите св. Петър и св. Павел. Затова продължителността на Петровите пости е различна всяка година. Петровият пост се нарича още апостолски, а в миналото - пост за Петдесетница, по примера на апостолите, които, докато се подготвяли за проповядване на Светото евангелие, постели. Режимът на Петровия пост е лек - разрешава се риба, освен в дните сряда и петък.
На 14 юни почитаме св. пророк Елисей, живял около 900 г. преди Христа. Той бил ученик на пророк Илия. Когато Бог се явил на св. Илия и му поръчал да помаже вместо себе си пророк, това се паднало на Сафатовия син Елисей. Той последвал Илия и му служел, поучавайки се от него на Божиите тайни. Свети пророк Елисей извършил много чудеса. Жителите на Йерихон се оплакали на Елисей, че водата им е лоша и затова земята е безплодна. Светият пророк веднага им помогнал с чудотворството си - водата станала добра и нямало повече безплодие. По време на война всички потоци пресъхнали, войската изнемогвала от жажда. Тогава пророкът измолил Бог и водата рукнала.
Св. пророк Елисей предсказвал бъдещето. Пророчествата му са описани подробно в Библията. Умрял в дълбока старост, при цар Иоас, на когото предсказал победа над сирийците. Българите наричат празника Лисей или Лисо. В народните представи Елисей е един от светците–градушкари и на неговия ден не се работи, за да се предпазят нивите от градушка, а хората от лисата болест, от болестта лисо - косопад и оплешивяване. Плешивите хора много почитат този ден и берат лековити треви, варят ги и с отварата мият главите си. В областта на Странджа бременните жени не работят, за да се родят децата им без „лихо”- без белези и рани по тялото. Земеделците знаят, че до празника на св. Елисей просото трябва да бъде засято и казват: ”До Елисей ако не си сял, няма да жънеш”.
В Западна България денят на св. Елисей и следващият ден - 15 юни, наричан от българите Видовден или Вида, образуват общ празничен комплекс. Старо поверие разказва, че „Елисей и Вида са брат и сестра”, които изпращали градушката. Техен помощник е св. Марко Градобия, който носел ледните зърна в кошница. Сутринта на Видовден жените събират лековити билки и специално „видова трева”, с която можело да се лекува слепота. С росата от билките измиват очите си за здраве. Етимологически името на празника се извежда от това, че Вида „вижда” пакостите, които братята й са сторили.
Според народната вяра градушката е Божие наказание за извършените грехове – това християнско по произход схващане лежи в основата на израза „ще дойде Видовден”.
Видовден се е запазил в историческата памет и с това, че на него през 1389 година се е състояла Косовската битка между войските на сръбския княз Лазар и турския султан Мурад. Във войската на княз Лазар са били включени български, влашки и босненски отряди. Поради решаващата роля на тази битка за съдбата на балканските народи Видовден става особено популярен на Балканите и по-специално сред сърбите. Популярността му се е запазила и в западните области на България, откъдето са били българските участници в битката."
публикация в новинар.бг
