Теоретичната част, според мен, включва в себе си схващането за:
1/ за Вселената.
ВСЕЛЕНАТА Е ПРОДУКТ НА ЕВОЛЮЦИЯ.
Разглеждам Вселената на 3 "светове" (светове е условно казано, просто не се сещам за по-подходяща дума).
1. Свят на безкрайно малкото.
2. Нашият свят.
3. Свят на безкрайно голямото (космос).
Тези 3 свята се преливат един в друг, посредством няколко трансформации:
1.между света на безкрайно малкото и нашия свят или обратно;
2.между нашия свят и света на безкрайно голямото или обратно;
3.между света на безкрайно голямото и нашия свят или обратното;
4.между нашия свят и света на безкрайно малкото;
5.обратно към едно и всичко отначало.
Вселената е енергия, т.е. материя и от там се извежда, че Вселената е структурирана и конфигурирана материя/енергия. Изцяло материална. Без висши сили или нещо нематериално в нея. Вселената не допуска съществуването на подобни работи, тъй като е изградена видимо на еволюционен признак.
По-точно и съвсем накратко:
От преди създаването на Вселената - теориите на Андрей Линде по въпроса, разработвани съвместно с Хокинг.
За създаването на Вселената ни:
Пространствено-времеви мехур с размер -10 на степен -13. Е=мс на квадрат. Достигане на критична големина. Голямо Бум.
В резултат на Големия Взрив се стига до съществуване на дифузен газ, при кондензирането на който се формират звездите, който газ е най-вече от водород, но около 23% от масата му е хелий и други елементи. И температура от 10 на степен 31 градуса.
Приемат се за вярни пресмятанията на Пенроуз (учителя на Хокинг), който е направил непротиворечиви пресмятания на това какво се е случило през първите 10 на степен 4 секунди след възникването на Вселената.
И следвайки еволюцията се създават галактиките Андромеда, групата галактики Дева, Пегас, Форнакс, Магелановите облаци, М33, групата Кома, Скулптор, групата Херкулес, както и любимия на всички нас Млечен път. Всяка от тях е уникална форма на Вселената- доказателство за случайността във формирането (т.е. че никакъв бог не се е намесвал).
По силата на еволюцията те се въртят, привличат водород и хелий. Произвеждат се първичните звезди. Тяхната еволюция води до експлозивно създаване на свръхнови звезди, дългосветещи жълти звезди, дремещи червени звезди и изобщо всякакви разни там звезди, чието възникване е градация и това е доказателство за еволюция.
От останките на Тиамат произлиза Слънцето, което откъсвайки облаци от намиращи се около него елементи , създава въртящ се многопоясен диск от материя, от който се появява добре познатата система на Слънце, Меркурий, Венера, Земя, Марс, Юпитер, Сатурн, Уран, Нептун и Плутон.
На нашата планета при определени условия , описани по-подробно от теорията за Биохимическа еволюция се заражда живота.
Първи са прокариотите. Тях ги изтребва кислорода.
После са евкариотите.
После евкариотите се обединяват и образуват първото многоклетъчно и от тук нататък... Го дават по литературата, че преди 600 млн. г. многоклетъчните организми постигат качествени отлики в телесните си планове. Пренасят се по сушата и там вече се пръква какво ли не- растения, насекоми, там някаде са и динозаврите.
Преди 67 млн.г. го дават да е имало астрономически сблъсъци, които изменят атмосферата и климата на земята и довеждат до масовата гибел на много животни.
Млекопитаещите се озовават на линия преди около 200 млн. г. А преди около 4 млн. г. в Африка се появяват хората, изправени на два крака. След скромните 2 млн. г. хората се научават да си ползват ръцете и за други работи, освен за чешане и бой по бълхите.
Появяват се скални рисунки по някое време. Хората се научават да различават сезоните. Да градинарстват и да гледат животни. Да се бият... Преди 5000г. го дават да се появява т.нар. градска цивилизация.
Нещо такова ще да е житието и битието на нашата вселена...
Приема се съществуването на 4 фундаментални взаимодействия (гравитационно, електромагнитно и двете ядрени), но ги схващам като част от нещо цяло, а не като отделни взаимодействия. Когато се говори за енергия тя неизменно е свързана с някое от тези взаимодействия. Енергията, използвана от човешкото тяло е електромагнитна и съвсем малко гравитационна за някои функции. Това всъщност важи за всички живи организми. Електромагнитната енергия, която използваме в повечето случаи е под формата на химични връзки.
4-те фундаментални взаимодействия (гравитационно, електромагнитно и двете ядрени), са схващани като част от нещо цяло.
Пояснявам, че това означава, че силната взаимовръзка, която подържа цялостта на ядрата е различна от електромагнетизма и си остава такава, обаче двете не са напълно самостоятелни, а всяка от тях се разглежда като специфична форма на нещо по-основно. Т. е. силното ядрено взаимодействие е действие на Вселената, гравитационното взеимодействие е също действие на Вселената и т.н.
Гравитационното взаимодействие дори след като се отделя от другите при създаването на симетрията, никога не се проявява като отделна дейност, т.е. гравитацията като действаща сама за себе си е малко като интелектуална абстракция. Вселената е начин за съществуване на всичко. Всяко битие си има начин на съществуване във Вселената и свой начин, по който това битие се проявява, а Вслената е основен действащ фактор.
Приема се, че пространствената геометрия е евклидова, т.е. приема се наличието на нулева кривина. Според нея, когато Вселената еволюира във времето, галактиките равномерно се отдалечават една от друга. Имаме различни евклидови равнини за различните "моменти от време" и всички тези равнини са наредени една над друга, при което получаваме веднага картината на целия пространствено-времеви континиум. Отделните галактики се изобразяват като криви линии- мировите линии на галактиките. И тези линии се раздалечават по посока към бъдещето, като се установява, че не съществува мирова линия на някоя галактика с по-специални свойства.
Приема се за вярно предложено от Хартъл и Хокинг, че интегралът по траекториите за квантовата гравитация трябва да бъде взет върху всички компактни евклидови метрики. На моменти се приема стилът на Хокинг да съединява евклидова геометрия с лоренцова, макар че това е възможно само за много специални случаи.
Лоренцовата метрика обаче може да съществува само върху многообразие, чиято ойлерова характеристика е нула, но пък квантовите гравитационни ефекти като вътрешната ентропия възникват точно от пространствено-времеви многообразия с Ненулева ойлерова характеристика, които не допускат Лоренцови метрики.
От друга страна пък евклидовото действие за гравитацията не е ограничено от долу и изглежда като че ли интегралът по траекториите не би бил сходящ. Проблемът е, че потенциалната енергия на гравитацията е отрицателна, понеже гравитацията е най-общо казано сила на привличане... Ама този проблем го има в някаква степен във всяка една теория на квантовата гравитация и в струнната теория включително.
Да не забравя да упомена, че из теорията трябва да се намира и животното “ентропия”.
Ентропия=k log V
Счупена чаша и разлятата от нея по пода вода са в състояние на по-висока ентропия, отколкото пълната с вода здрава чаша. Състоянието на ниска ентропия изглежда по подредено, а състоянието с висока ентропия е по неподредено.
Приема се вторият закон на термодинамиката, според който ентропията на изолираната система расте с течение на времето или остава постоянна, ако системата е обратима.
Не се приема съществуването на вакуум. По-точно приемат се възгледите на М. Спарнай за вакуума:
“под вакуум се разбира това, което остава в определена област, след като от нея се отнеме всичко, което може, с помощта на ЕКСПЕРИМЕНТАЛНИ способи.”
А вакуум, разбиран като абсолютно празно пространство, просто не е получен. Докарано е до оставането във вакуума на флуктоационни електромагнитни вълни (след охлаждането на вакуума с цел отръвка от топлината).
Вселената е структурирана и конфигурирана енергия. Тя е мрежа от взаимодействия, които може да бъдат изчислени. Всяко нещо е свързано с друго нещо и нищо не е свободно. Приема се, че всяко нещо е система.