Quote (Belladonnaa)
ако си готова на всякакви компромиси ще успееш да го върнеш при себе си.
Мога ли да не се съглася?
Една от причините да има поведение като описаното - т.е. смяна на решението на половинката според както дойде на ум на половинката (без значение дали за мъж или за жена - наблюденията ми са, че си има такива хора с такова поведение), това е непонасянето от неточните хора на последиците от решението им да не са точни.
Когато човекът не е способен да се организира, има само един начин да почне да се организира. Оставя се да си понесе пълният набор от последствията за липсващата си организираност.
Пример- Има уговорка с теб- не я изпълнява. Не стоварваш сълзи, а стоварваш последствия. Няма да плачеш. Сълзите не решават проблеми, а само те натоварват допълнително, нали? Ти ли трябва да се чувстваш неудобно, че половинката ти не проявява точност или половинката ти трябва да се чувства неудобно, че те подвежда? М? Половинката ти трябва да се чувства неудобно. Не трябва да наказваш себе си за чужди грешки.
И не следва да те интересува друго, освен че ти си в правото да изискваш точност до последната секунда.
Изисква се точност до край. Това го казвам от личен препатил опит.
При това първата реакция на хора, свикнали да не уважават чувствата на другите при подобни неспазени от тяхна страна уговорки е, да реагират, сякаш грешката е в човека отсреща им, в човека до тях. Пример- пита те що не звънна да подсетиш. Ако ли грешката не е в теб, значи грешката е в Космоса- крив е (таковата, за Космосът иде реч). И се почва по системата "Зайо, ти що с шапка/ Зайо, ти що си без шапка".
Няма угодия при така извъртяна ситуация и затова такива ситуации не следва да се допускат да се разиграват. Много лесно се спират такива упреци. Бавачки се полагат само на малки деца и на тежко болни хора. Възрастните здрави и прави хора сами вземат решения и сами отговарят за коректното им изпълнение, като отстраняват всякакви външни пречки, които биха могли да възпрепятстват. Ако такива се появат, но не могат да се отстранят, то уведомяват. Но пример- "тук с компанията ми е хубавко и не дойдох при теб"- това не е неостранима външна причина. Затова не се приема за оправдание.
Или пък се стига до "Грешката е в мен" + "Ще опитам да не се повтори". Това означава "Няма да опитам, казвам го колкото да ме оставят на мира, ей значи, аман, не ме оставят да правя каквото ми хрумне".
Ако искаш от такива хора сериозност, тогава и това като реплика не трябва да го допускаш. Няма "ще опитам". Нещо такова като да се удържи дадена дума, то просто се прави, а не се "опитва да се прави".
Такива хора (мъже/жени- няма значение) изнамират начини да изклинчат от ангажиментите си за сметка на половинките си. Защото номерът е минавал. А е минавал, защото половинките им лесно подават на манипулация и/или защото не искат да "нараняват" чувствата отсреща и това се експлоатира като слабо място. Всъщност, слабото място може и да е друго. Просто е намерено кое е слабото място и се използва ефективно.
За да не се попада в такива ситуации да не може да се разчита на половинката, то въпросното лично слабо място, чрез което минава номерът да не се спазват поети ангажименти, трябва да се преодолее. Може да не е само това, което изброих като слабо място. Може да е нещо друго, чрез което по-несериозната половинка редовно се измъква.
И трябва да се стиснат зъби и да се "нарани" (кавичките са нарочно, реално изискването на точност няма какво да нарани) отсрещната половинка, за дето не си спазва поетите ангажименти- това да се прави систематично, без жал и без компромис. Да се изисква точност, без право на клинчене, докато не се постигне желаният резултат. Ако разбира се, се чувства, че това е правилната половинка, че е правилният човек, до който се полага да се остарее.
Ако ли не... Ако отдавна няма чувства, ако е изчезнало усещането, че това е правилната половинка, тогава се стяга багажа и толкова. Няма смисъл да се стои с даден човек, заради навика да се стои с даден човек. Да, навикът си има своята сила да кара човек да прави нещо. Навикът например кара пушачите да пушат и прави трудно за тях да откажат цигарите. Но с повечко воля, навикът "пушене" няма шанс. Аналогично и при навикът да се живее с някой, с който отдавна е само "Здравей/Здрасти" и нищо повече.
Важното е да се знае какво всъщност е реалното положение. Има ли чувства, няма ли. Има ли причини да се продължи съвместното живеене с дадения човек, няма ли. Ако няма- тогава на прицел стават не привичките на отсрещната страна, а навикът да се живее с дадения човек. И следва боренето за по-добър живот.