Кой е всъщност Истинският Старец и дали е в червени дрехи?

[chimera]

Из "Спрете окупатора Санта Клаус - Дядо Коледа!", Автор: strategic:

"Правилно. Тоя същия - ухиления червендалест идиот с кръгли очилца, декоративни ботушки с извити носове и бутафорни червени парцали върху дебелите му бутове. Тоя, дето ви оставя подаръци в чорапа над камината. Каква камина бе! Кога в България и имало камини? Кога камината е била част от българския бит, ако разбира си изключим изхвърлянията на новобогаташите.

Откъде се взе този дебелогъз персонаж. И що за име е това - Дядо ти Коледа? Какво е Коледа и може ли така да се казва някакъв дядо? Такъв въпрос не се задава често, а и да се зададе, на него хората и то не само религиозните отговарят - това е Рождество Христово. Е може ли някакъв дядка да се казва Рождество? Че и Христово! Не може, разбира се, тъй като Коледа не значи и никога не е значила раждането на Христос. Друг е въпросът, че дядката, въпреки това не би могъл да носи това име."

*бел. chimera: „Некогаш е имало на свето един бог, името му е било Коледо. Он бил млого зъл, и кога му е бил деньо (именния му ден), давал млогу зло на земята, та требало на тоя ден секой дома да си седи, додека олаби времето. Секи треперел от него. Лугьето, да са обиколени от секаде сас рана през това зло време, измислиле да месат колаци (хлебове, на които в средата оставали дупки) и у сред них седели, че не знаяли докога кье ги държи бог Коледо, та оттогай е останало и сега да месат колаци" (СбНУ 16-17, с. 7).

"В древни времена, далеч преди Христианството, и славяните и западноевропеците имали един до голяма степен общ символ. Макар, че го наричали с най различни имена, това си бил Дядо Мраз. Не бързайте да ругаете - той НЕ Е и никога не е бил измислян в СССР. Не вярвате? Да се разходим през декември по запазените до ден днешен средновековни грачета на Западна Европа, далеч от "моловете". Който не е успял - горещо му препоръчвам - атмосферата е уникално романтична. Да влезем сега не в "мол", а в някое магазинче на занаятчийска работилница, а такива има почти във всяко градче, и да огледаме ръчните новогодишни артикули. О чудо! Зимни картини, пейзажи с къщички затрупани от снега, а през прозорците им наднича... Никакъв Санта Клаус, нито Николаус, нито Миколаус, а властелинът на зимната нощ - Зимния дух Дядо Мраз. Вярно, слявяните и западноевропейците си го представяли различно и съответно различно го изобразявали. Едните - в шуба до земята, болярски калпак, понякога пътуващ на троен впряг. Другите - в строго - почти монашеско одеяние, често с качулка, движещ се най вече пешком. Изобщо не било задължително дрехите на Зимния Дух да са червени, дори обратното - най често той бил рисуван в сиви, сини, кафави или зеленикави одежди. Първоначално хората съвсем не го свързвали с Нова Година. Бил просто представа за една от формите на Доброто, което макар и морално подкрепя хората в най суровия сезон. И нямало крачоли с извити ботушки, нито шкембе и дебели баджаци. Никой тогава не се питал какво има под дрехите . Това е възможно само в нашето развратно столетие. Да не говорим, че нямало помен от глупави еленчета.

Единствено в Германия и Русия продължават донякъде да спазват дохристианската символика, като ЯСНО я разграничават от христианската идея, която също спазват, но само отделно от езическата. Донякъде само, защото германците наричат наричат властелина на Зимата Weinachtman, което все пак съдържа противоречие, тъй като значи човекът сред светата нощ. Но така или иначе, те не обвързват символа с някакъв конкретен светия, както това вече се е наложило в останалия христиански свят.

Но не правим ли грешка, когато наричаме Дядо Мраз езичник? Та това не е религиозен, макар да е нехристиански символ. Просто една романтична представа, превърнала се в красива легенда за добрия Дух, който си спомня лично за теб. Нали не можем да гледаме на всички аiпекти от живота си само през религиозната призма.

Днешният гланцов образ на кретеноподобния дебелак бил наложен в края на 20-те години на ХХ век, когато католическата църква анатемосала Дядо Мраз като вредно еретично езическо вярване. За чест на Православието, трябва да кажем, че то не тръгнало срещу традициите на народа по стари от самото него, или поне на мен не ми е известно. Православната църква разбирала, че е глупаво с един замах да лишиш хората от символ, който очевидно им бил нужен. Виж пуританската католическа деноминация не се поколебала, но не могла да измисли нещо по умно, освен да назначи на тази длъжност поредния светия. Тъй като по същество това било до немай-къде нагло присвояване на древната легенда от страна на католицизма, се наложило създаване на някакъв визуален образ. Щото някак си не вървяло да караш номинирания за тази роля, погребания в Турция светец Пер Ноел да се носи из въздуха на шейна. С този проект се заема езна компания за газирани напитки. Цялата глупава атрибутика като Фърчащи елени, сушени на камина чорапи и резиденцията в Лапландия пълна с джуджета били измислени в рекламните лаборатории. И представете си фалшививя морал на католицизма, който работи ръка за ръка с търговски компании и допуска безценния му светец да се превърне в маркетоложки проект. Някои ще кажат, дето няма нищо лошо в нахалния дъртак с неговите подаръци в чорапи. Ще ме прощавате, ама щом нещо е свързано с компании, пазари, рекламни технологии и представлява потребителска емблема - не може да бъде добро по определение.

Трогателната представа на хората, че добрия вълшебник няма да ги подмине и най после ще спре и при тях е жива. Нали неслучайно, в домашен кръг, все още много хора в Западна Европа и Русия се радват на скромните картини, на които вълшебникът си пробива път през виелицата, за да почука на прозореца им. И палят на този прозорец светлинки, за да се намери по лесно дома им в зимната нощ. Не виждам нищо лошо, една вечер да забравиш технологиите и да си представиш, че си във времето преди тези технологии да оставят човещината на заден план. Тайно и от себе си да се надяваш да видиш вавън силуета на Зимния властелин, още повече, че той понякога води със себе си не МАНА-гери от "мола", а духовете на скъпите хора напуснали този свят. Не знам, дали това е езическо или христианско, но знам, че е прекрасно и затова никой никога няма да го изкорени. Макар и минала в нелегалност човешката Надежда води неравна борба със захаросания сурогат-чужденец, с когото телевизията и списанията искат да Я заменят. Ако някой е застъпник на религиозни или обратното, на търговски крайности - горе вдясно има бутон CLOSE. Във всички случаи ЩАСЛИВИ ПРАЗНИЦИ!"

[chimera]

Поради промените в сайта, които налагат местене и триене на темите от главната страница на сайта във форума, копирам отговорите на хората по тази тема от лицето на сайта, за да не се загубят.

1 Innork
 това, което търсех, благодаря

[MIM]

според мен,няма значение как се казва този древен езически празник,но че не е дядо не е!

[MIM]

нито мраз,нито клаус

[MIM]

мраз май е само за руснаците,или бъркам?

[naiacrkon]

На всякъде е различно, зависи от хората, за мен всички версии са напълно възможни.
 Бог Коледо е бил наистина езически бог и за щастие дори и в ден днешен да съществува не се налага да се крием от него.
 Санта Клаус си е чиста проба американец( все пак на английски си е Санта Клаус), а за мен името-Николаус, е просто друго американско име за Дядо Коледа.
 Миколаус ми е нпълно непознато.
 А Дядо Мраз си е стара версия на Дядо Коледа.
 И макар Дядо Коледа да е измислен от някоя компания, той кара децата да се чувстват щастливи, а неговите играчки са красиви.
 И макар да Коледа да е веднага след Рождество Христово за мен са два отделни празника.
 И Коледа се явява просто още един празник.
 Но колкото и лошо да се носи от този католически или езически празник, колкото и да е поредния трик на някой за власт или пари, не може да и се отрече, че носи доста добро на хората, щастливите деца, щастливите им родители( за това, че децата им са усмихнати) или най-простото хората са различни по време на този безличен празник, защото в обикновения ден хората се подминаваме, без да ни пука дори и да видим умиращ човек на улицата, а на Коледа би му се помогнало.
 За това мисля, че няма значение от къде идва празника и дали е смислен, важно е само, че вади доброто в хората на показ.

[Dessdemona]

Тотално ми убихте детските илюзии

[niall]

Тъкмо вчера с мой приятел коментирахме, дали въпросния Дядо Коледа не е измислен от Кока-Кола и ето какво намерихме:

 Дядо Коледа е като е фигура, в която се смесват различни култури, обединяваща елементи на фолклора с фантастичното, съобщава Лайв сайънс. Всъщност Дядо Коледа има макар и слаба връзка с фактите, въпреки че невинаги е изглеждал така. Той еволюира от живелия през трети век католически свещеник, който раздава подаръци.

 Протестантската реформация и пренасянето на европейските традиции в Америка слива тази набожна фигура с героя в червен костюм, който сега е сред най-известните по света заедно с армията си от джуджета и вълшебната си транспортна система. Щедрият Свети Николай не е тумбестият брадат добряк, който украсява коледните картички. Свети Николай Мирликийски е епископ на Мира, римски град, който сега е в Турция.

 Роден е около 270 г. Той посвещава живота си да помага на бедните, плаща зестрата на някои момичета и слага монети в обувките на децата, които пък оставят моркови и сено за коня му. Рисуват го с червена мантия. След смъртта си е канонизиран и остава популярна фигура през цялото Средновековие, а датата на смъртта му - 6 декември се превръща в празник.

 
 Холандската версия
 Заради протестантската реформация през 16-и век популярността на Свети Николай намалява. Само в Холандия остават празникът и образът на Синтерклас - добър старец, който обикаля къщите вечерта на 5 декември и прави подаръци на децата, които пък му оставят храна за конете. Холандският Синтерклас е също с червена епископска одежда, помагат му елфи, а конете му препускат по покривите. Подаръците оставя,
 като слиза през комина.
 
 Пристигането в Америка
 Синтерклас пристига в Америка с холандците през 17-и и 18-и век. Той еволюира именно в новите колонии. Англицирането на името от Синтерклас в Санта Клаус става през 1773 г., когато то е споменато за първи път в нюйоркски вестник. Обиколката на талията му се увеличава през 1809 г. с публикуването на книгата "История на Ню Йорк" от Уошингтън Ървинг. В нея той вече не е дългурест епископ, а е едър и пуши лула.
 
 През 1822 г. в стихотворението "Посещение на Свети Николай" ("Нощта преди Коледа") от Клемън Мур Добрият старец вече е с вълшебна шейна, теглена от елен. Той има чувал, пълен с играчки и голям корем.
 Към края на 19-и век всички описания на Дядо Коледа вече приличат на това. Легендарният образ в крайна сметка се утвърждава в реклама на "Кока-кола". Художникът Хадън Съндблъм го издокарва в червен костюм с обшивка от бяла кожа и с кожени ботуши. Това остава всеизвестния образец, разпознаван от всички.

[niksi]

Аз пък за еквивалента на дядо Коледа, дядо Мраз съм чувал, че е измеслен от КГБ

[cleopatra]

Аз съм чувала, че Дядо Коледа е измислен от една реклама за Кока Кола

[Цеци_Вихронрав]

За мен няма значение дали е Дядо Коледа или Дядо Мраз. Винаги е хубаво да помечтаеш и да си пожелаеш нещо хубаво, а току-виж и си го получил.
 Но аз нямам достатъчно дар-слово, затова ще ви копирам най-известното писмо до Дядо Коледа:

 Има ли дядо Коледа?
 През декември 1897 година в редакцията на в. "Ню Йорк пост" се получава писмо от едно осемгодишно момиченце, което по съвет на баща си моли авторитетния вестник да й отговори на въпроса има ли наистина дядо Коледа. Дават писмото на един от най-опитните журналисти Франсис П. Чърч. И той сяда и пише отговора. Неговото неподписано есе днес има славата на най-известната вестникарска публикация на всички времена. В. "Ню Йорк пост" го публикува в навечерието на всяка Коледа до 1949 година, когато спира да излиза.
 Ето оригиналният текст на писмото на Вирджиния О' Ханлън:
 Драги редакторе,
 Аз съм на осем години. Някои от моите малки приятели казват, че дядо Коледа не съществува. Моля ви, кажете ми истината, има ли дядо Коледа?
 Вирджиния О' Ханлън
 ...и отговорът на Франсис П. Чърч:

 Да, Вирджиния, има Дядо Коледа!
 Вирджиния, твоите малки приятели не са прави. Те са повлияни от скептицизма на една скептична възраст. Те не вярват, ако не видят. Те мислят, че нещо не съществува, ако не го възприемат техните малки умове. Всеки ум, Вирджиния, и на големите хора, и на децата, е малък. В огромната ни вселена човекът е същинско насекомо, мравка, по своя интелект в сравнение с безкрайния свят над него, ако се мери възможността му да овладее цялата истина и всички знания.
 Да, Вирджиния, има Дядо Коледа.
 Че той съществува, е толкова сигурно, колкото е сигурно, че съществуват любовта, благородството, преданността. А ти знаеш, че ги има навсякъде и те носят красота и радост в живота. Уви! Колко тъжен би бил светът, ако го нямаше Дядо Коледа! Той би бил толкова тъжен, колкото ако нямаше Вирджинии. Тогава нямаше да има детската вяра, поезия, романтика, които правят поносимо нашето съществувание. Нямаше да получаваме никакви удоволствия, освен усетеното и видяното. Светлината, с която детството озарява света, ще угасне.
 Да не вярваш в Дядо Коледа! Ти би могла да не вярваш и във феите. Можеш да накараш някого да наблюдава всички комини в коледната вечер, за да хване Дядо Коледа. Но дори да не го видиш как влиза в комина, какво доказва това? Никой не вижда Дядо Коледа, но това не е знак, че няма Дядо Коледа.
 Най-истинските неща на този свят са тези, които нито децата, нито възрастните могат да видят. Някога виждала ли си феи да танцуват на поляната? Разбира се, че не, но това не значи, че те не съществуват. Никой не може да възприеме или да си представи всички чудеса на света, които са невидени и невидими. Ти можеш да счупиш бебешката дрънкалка и да видиш какво издава шума вътре в нея, но има един воал, който покрива невидимия свят, и него не може да разкъса нито най-силният човек, нито обединената сила на най-силните хора, живели някога на този свят. Само вярата, поезията, любовта, романтиката, могат да дръпнат завесата и да съзрат и обрисуват върховната красота и великолепието зад нея. Реално ли е всичко това? Ех, Вирджиния, в целия наш свят няма нищо по-реално и трайно.
 Нямало Дядо Коледа? Благодарим ти, Господи, той е жив и ще живее винаги. След хиляди години, Вирджиния, нещо повече, след 10 пъти по 10 000 години, той ще продължи да носи радост на детското сърце.
 Честита Коледа и весела Нова година!!!
 Вирджиния завършва хуманитарни науки и през 1912 година започва работа като учителка в Ню Йорк. Пенсионира се след 47 години работа в образователната система. През целия си живот тя получава хиляди писма, в които деца и възрастни се интересуват от историята на публикацията в "Ню Йорк сън". Към всеки свой отговор Вирджиния О' Ханлън прилага красиво отпечатано копие от есето на Франк П.Чърч. Тя умира на 81 година в старчески дом.

 http://margaritta.dir.bg/praznichen/pismo.htm

[theshadow]

Детето не пита за никакъв дядо Коледа, тъй като в САЩ нямат такъв езически бог. Тяхното е Санта Клаус (холандско влияние), признат за реален от католическата църква заради рекламата на Кока Кола... Но нека да не подхващам историята от средата...

 Санта Клаус за пръв път се среща в една книга, писана през 1823г. от Клемент Кларк Мур. Тогава е измислен като такъв- част от една поема. Книгата е преиздадена през 1844г.

 Но образът на този измислен герой- Санта Клаус, не е популяризиран точно от поемата, а от един художник-карикатурист- Томас Наст, работещ за Harper’s Weekly, който по мотиви на Клемент Кларк Мур първоначално започва да рисува Санта Клаус като част от серията си политически карикатури като герой, носещ подаръци. Говорим за 1863г.

 По-късно Т. Наст започва да рисува картинки за деца и едва на този етап Санта Клаус придобива вид на герой, подходящ за деца. В цяла поредица от рисунки, Наст създава историята на "живота" на Санта Клаус.

 Та... Детето не пита за никакъв дядо Коледа. Коляда е славянски езически бог, нямащ нищо общо с носенето на подаръци- Коляда е бог, носещ зло на хората през зимата, ако не бъде омилостивен. "Роден" е тогава, когато и Исус е "роден", но доста преди християнството да бъде измислено. Бъдникът е също празник на бог Коляда, а не на Исус. Но християнството е крадлива религия и си го е присвоила това.

 И така- през 1897г., детето пита за рисунките на този художник, които по онова време са с огромна популярност, дали тези конкретни рисунки са истина. Тогава Кока Кола и католическата църква още не са намесени в общата картина.

 Не случайно е, че детето пише на журналисти, а не някъде другаде- именно журналистите са тези, които са публикували въпросните картинки с въпросния Санта Клаус и затова до тях е адресирано питането. Детето не влага в Санта Клаус това, което се влага в съвремието под влиянието на Кока Кола и на католиците.

 Преводачът не се е справил с превода на български език- явно не прави разлика между персонажите. Някак не е едно и също дали ще се казва Санта Клаус, Дядо Мраз, дядо Коледа или по друг начин- това са съвсем различни персонажи със съвсем различни истории за разказване за всеки от тях. Не става въпрос за едно и също нещо с различни имена. Наистина ужасен превод.

 Не мога да преживея и как "merry christmas and happy new year" е станало на "Честита Коледа и весела Нова година!!! "

 Говорим за christmas (christ mas) = християнска меса, а не нещо за бог Коляда...

 Аз нямам против идеята за подаръците... За децата е хубаво. Но по-добре е да знаят от кого са и да са мотивирани на свой ред да върнат жеста- да нарисуват рисунка или нещо такова. Да знаят, че ги получават, защото са обичани, а не защото са "слушали" (различни неща са и предизвикват различни усещания у едно дете).