Solar, това, което каза наистина се доближава доста и до моя начин на мислене. По повод силните и слабите страни за пръв път започнах да ги осъзнавам през лятото, когато си направих нещо като дневник, в който на една страница писах позитивното, а на следващата - негативното. Беше ми много трудно, но мисля, че улових основните нюанси на личността си и сега ми остава работа по двете "ин и ян" 
. А "fake it till you make it" ми е може би най-трудната част, защото свитостта ми (да не кажа сковаността) леко блокират експресията на нещата, които искам да покажа, НО със сигурност бих опитала тази стратегия.
Иначе ти с времето успя ли да превъзмогнеш своя проблем със самочувствието? Как се чувстваш сега?
И аз като теб цял живот съм била много свита, ама наистина много свита, но дойде един момент, в който заради свитостта ми не можех да свърша базови задачи - да запазя час по телефона, да си поръчам храна, да говоря с непознати хора. Много се отпуснах, когато отидох в Англия, защото бях сама - нямах друг избор.
Аз съм и перфекционист и затова идеята на Соломон за самочувствието, което се гради с постигането на цели, не е изцяло коректна. За перфекционист като мен никога нищо не е достатъчно добре свършено, че да получа голям прилив на самочувствие (мисля, че и Либра ще се съгласи), което затормозява, да, но и много помага за самоусъвършенстването на личността.
Ще ти дам пример за начина ми на процедиране в ситуации, в които не съм си в елемента - започнах уни в България, след като завърших в Англия. И то не какво да е, ами специалност, която е пряко свързана с българския език - от сформирането на сегашния вариант на езика ни, синтактичните му особености, до българска масова и висока литература, изказ, преводна традиция, редакция и какво ли още не. Много български...постоянно. И докато смятам, че винаги съм поддържала що-годе високо ниво на грамотност, никога не съм имала претенции за красноречив изказ. В 80% от случаите думите ми идват на английски, нямам ум-бръснач и не се сещам на мига за българските еквиваленти. Като това се случи, започвам да пелтеча, губя си мисълта, хваща ме срам, защото другите ми състуденти нямат такива проблеми. Но продължавам да взимам думата, защото знам, че ако не го правя, а само си стоя тихичко в ъгъла, никога няма да се науча на хубав изказ, няма да ми идват думите и няма да придобия самоувереност да говоря пред публика. Затова говоря, винаги говоря.
Тоест това, което искам да кажа с тази тирада, е да се предизвикваш - поставяй се в неудобни ситуации, за да ти станат удобни. Да, ще се препънеш един, два, три, стотина пъти, но по някое време ще забележиш, че нещата започват да се случват.
![[ok]](https://www.magiata.info/Smileys/default/ok.gif "ok")
Другото нещо, което на мен лично ми помага, е да се "крася". Гримирам се, оправям си косата, нося дрехи, които подчертават частите от фигурата ми, които харесвам. По този начин се чувствам много по-самоуверена, отколкото ако просто прескоча от леглото направо в лекция. Експериментирай - виж какво те кара да се чувстваш самоуверена и го прави по-често.
![[taunt]](https://www.magiata.info/Smileys/default/taunt.gif "Taunt")
П.П. Последно ще кажа, че животът винаги ще намира начин да си поиграе със самочувствието ти. Ще ти се случват неща, за които не си и предполагала, че може да се случат. За мен 2022 година е най-лошото нещо, което ми се е случвало от много време насам - разочарование след разочарование. Толкова много стрес си докарах, че тялото ми не издържа и сега се справям се последиците. Но също така срещнах и невероятни хора, за които съм благодарна, че са в живота ми.
Просто трябва да знаеш, че всичко лошо е временно и нещата ще се наредят, ако полагаш усилия.
