Да се доредя и аз да пиша. Търсиш нещо, което имаш. Или не се изразяваш правилно. Но ти мотивация имаш. Повярвай ми, човек, който няма мотивация, в никакъв случай няма да прояви старание да тренира. Или изобщо няма да тренира, или ще тренира колкото да отбие номера.
Сега друг е въпросът, ако търсиш начин да ти харесва. Харесването и мотивацията са две доста различни неща. Докато е възможно да се мотивира даден човек да свърши нещо, то съвсем не така стои въпросът с харесването.
Например, много хора искат да си останат днес цял ден у дома и да вършат фигурно лежане, а на работа да идат примерно чак утре или пък защо не, след две седмици, но вместо това стават и отиват на работа. А фигурното лежане се отлага за по-натам. Нищо, че фигурното лежане е приятно и се харесва. А работата да речем, че се мрази.
Харесването е специфично чувство. Да, човекът е отишъл на работа (намерил си е мотив да отиде). Ама дали може да си хареса работата, ако я мрази (решихме, че ще я мрази)? Или иначе казано, защо трябва да си харесва работата, ако я мрази? Не е ли по-добре да я смени с друга?
Или пък работата да му е безразлична. Ден да мине, друг да дойде. Може ли такъв човек зорлем да се накара да си захареса работата? А трябва ли да я харесва зорлем? Или пак опираме до въпроса- защо му е тази работа, ако това е положението?
И тъй. Имаш мотивация. Имаш дисциплина. Стягаш се и правиш тренировки. Имаш проблем- това е спряло да бъде твоето нещо. Явно. Сега имаш да помислиш как ще продължиш от тук натам.
Можеш да продължиш като до сега. Имаш дисциплина, имаш и останалото, което ти е нужно, за да си успешна. Вероятността да си успешна е голяма, защото 99% от успеха е труд, а 0.0001% е кефът от занимавката. Разбира се, кефът е важна съставна, но и без него се напредва чудесно.
Или можеш да седнеш и да си направиш една равносметка това ли е, което искаш. Ако не е това, което искаш, тогава защо си го причиняваш зорлем? Да си помислиш за други неща, друг път, други цели. Такива цели, които ще са ти по сърце и те правят натурално щастлива, а не цели, които ще те правят "щастлива" по зор.
Изборът гледаш да е само твой, защото така е редно.