Така... До къде я докарах? Хобита и интереси...
Ако гаджето обича да ходи за риба, да почива на палатка и да обикаля горите, а вие предпочитате хотела, ресторанта и мола, ами няма как да изградите читава връзка. Няма как да имате съвсем еднакви интереси, но все пак трябва да са сходни. А за коренно различните ще правите компромиси.
И понеже нали ме няма по обясненията ще ви дам както винаги себе си за пример.
Бившият ми мъж...
Връзка базирана изцяло на хормони, феромони и предизвикателства. Ама до тук... Никакви общи интереси, никакви допирни точки освен общата любов към животните и детето. Съответно 8 години взаимно лазене по нервите и развод.И да не решите, че е бил някой идиот (по принцип всички мъже са, но...) бившият ми мъж? Неее! Свестен мъж е, отговорен, принципен, но... Ами нямаме никакви допирни точки.
После също като една кифла се лутах от мъж на мъж в търсене на любовта дето вечно пърхат пеперуди докато не осъзнах, че те такава любов няма! Те. има я, но за кратко. После като стане от флирт на връзка и чувствата (влюбеността и пеперудите) умират.
Накрая реших да избирам не със сърцето, а със ума.
И си го избрах... Програмистин... Коренно различен от мъжете които съм избирала преди това. Не е устат, не ме дразни и провокира, но пък имаме сходни хобита и интереси. И двамата не гледаме сапунки, четем много и все сходна литература, имаме еднакви (или почти) морални виждания и т.н. Имаме и различия. Той обича да гледа спорт и ралита, аз обичам да гледам филми насочени към психологията. Затова когато има мач или рали, аз си сядам на компютъра и си гледам филмите на слушалки. Хем сме заедно и хем не си пречим.
И в началото и двамата не бяхме влюбени. Харесвахме се, но не бяхме пеперудено влюбени. Хубаво щеше да е, но... Ами живота е гаден! Ама пък се влюбихме постепенно. После с годините пак постепенно любовта се изпари на някъде. Даже аха и да я докараме до раздяла. Ама установихме, че любовта се е превърнала в приятелство, доверие, еднакви цели и някаква привързаност дето хем ти иде да го убиеш говедото, ама всъщност го завиваш да не настине, защото го обичаш в крайна сметка. И не пеперудено, а истински го обичаш!
И след две години в които аз в Чехия, а той в България с отношения дето ни да се съберем, ни да се разделим накрая програмистина дойде и... Ами имаме вече 12 години заедно в които сме се напаснали. Всеки ден ходим по разходки из паркове и музеи. Аз естествено се правя на изтормозена из ФБ, но също като него обичам да хайманя. И двамата искаме да се устроим тук и да си приберем котките. Помежду ни няма ревност и спокойно общуваме с приятели от другия пол без да се крием или чувстваме виновни. И... Ами ако това не е Любов, не виждам какво е!
Та скъпи кифли и кроасани, решете какво искате! Безкрайно чувство на влюбеност или връзка!
Чувството на влюбеност ще е безкрайно само ако като ви отмине с един си намирате друг. В любовта ще имате и възходи и спадове (влюбеността ще се появява и ще бяга системно), но ще имате връзка!
И да не забравя... В една връзка, за да се появява чувството на влюбеност системно ще трябва вие да го събуждате със романтични жестове и други такива дето можете да си ги изровите от книжките със "булеврдна" (както я нарича Сянка) психология!
Урока свърши!
И да не си мислите, че не искам да убия програмистина? Искам! Днес само три пъти! Ама ме заведе да нахраним патиците на езерото, учи с мен чешки и ми обеща колобежка (тротинетка) за осми март и вместо да го убивам му наготвих.Той и той иска да ме убива системно, ама като му наготвя или му угодя нещо друго и му минава.
Та така... Връзките убиват чувствата! Ама убиват само влюбеността! И ако връзката се е държала на едно голо привличане умира!
