Понеже говорим за любов, аз не разбирам защо хората сме си втълпили, че в живота ни има само една голяма любов. Аз мисля, че това ни влияе на несъзнателно ниво, като предотвратява всякакви възможности за нещо много по-хубаво. Като си кажеш "а, не, аз вече веднъж обичах, това няма да се случи отново", само предопределяш границите на собственото си щастие. И в крайна сметка, единственият човек, който може да ти попречи да обичаш, си само и единствено ти. Ти ограничаваш себе си, ти се пазиш от неизживяна любов, затваряш се и не допускаш хората в живота ти, а пък и тези извън него, да ти покажат, че любов има много, трябва просто да се отвориш за нея.
А относно неугасналите чувства, те се видоизменят, любовта не е черна или бяла, има много нюанси. Едно е да обичаш и съвсем друго е "да обичаш". Съответно няма как да са неугаснали, защото по дефиниция това ще рече, че не са се видоизменили. А пък начинът, по който си се чувствала преди, не е начинът, по който се чувстваш сега. Дори и да продължаваш да обичаш определен човек, не го обичаш по същия начин.
