Продължавам...
Ще се опитам да обясня защо според мен в някои случаи е по-добре практиката да изпревари теорията.
Различните магически практики са си процеси като всеки един процес, който протича в тялото, а ги осъществяваме посредством сетива, които са като всяко друго наше сетиво. Да вземем пример с действие, което не изисква магия - да пипнем с пръст бузата на наш приятел. За да изпълним действието, трябва да вдигнем ръката си, да я задвижим в посока на лицето на приятеля си, да свием четирите си пръста и с петия да го боцнем по бузата. Лесно и просто... В случая не ни трябва да знаем от какво са изградени костите на ръката, какво е устройството на мускулните клетки, колко е потенциалната и кинетичната енергия, скоростта, пътя и времето за извършване на действието, как са свързани лакътната и лъчевата кост с мишницата и други подобни глупости. Просто си задвижваме ръката и пипваме бузата. Можем обаче да тръгнем да го правим и по друг начин - първо си поставяме за цел да усетим как мозъкът чрез неврони предава импулс до мускулите на ръката, за да се стегнат до необходимата степен, след това да насочим импулса в избрана от нас посока, да усетим връзката между мозъка, невроните и мускулите и в крайна сметка да задвижим ръката... И ако тръгнем да го правим по този начин, може и да не стигнем изобщо до движението на ръката, защото вероятно ще се изгубим още на усещането на импулса от мозъка към мускулите и от многото мислене няма да можем да направим веъзка с действието. Това е абсолютно излишно и не само, че не помага, но и дори е твърде вероятно да затрудни действието, към което се стремим... Аналогия с нещо, за което се изискват магически умения - да накараш някого да се усмихне, да го досърби ръката, да се обърне настрани или нещо подобно... 100 пъти по-лесно е да си представиш тръба между теб и него, по която да му подадеш "положителна енергия", за да му се доусмихва на човека, отколкото да тръгнеш да разучаваш как се движат атомите, предават си енергия и така атомите в твоето тяло чрез някакви супер сложни физични, химични или не знам още какви процеси предават определен заряд на атомите в тялото другия човек.
Теорията е необходима, за да си обясниш какво правиш, но определено е по-трудният вариант посредством нея да се научиш да го правиш... Трябва ни теория, за да бъдем осъзнати в действията си и да разбираме по-добре възможностите, които ни предоставя дадено умение. Дори и в математиката е така - не можеш при всяко пресмятане на обема на някоя фигура да си представяш как слагаш през един сантиметър 100 пъти основата, още 70 пъти височината и да добавяш/махаш фигурата по диагонал и там още каквито ЧЕРНИ МАГИИ се случват в математиката (Съжалявам за сакатото обяснение. Зле съм с математиката, но предполагам, схванахте принципа, за който говоря). В случая теорията ти трябва единствено за да знаеш какво всъщност пресмяташ с определена формула, а не да изчисляваш като кон с капаци някаква буква h в някаква пирамида без нито да знаеш на какво съответства h, нито какво е това пирамида.
