Преживяванията ми с руната Рейдо бяха странни,интересни и дори приличащи на съвпадения.Руната Райдо означава път, движение и действие.Понеже е първа руна в моят личен рунически код тя е много специална за мен.Първото нещо ,което ми направи интересно впечатление е беше,че дъщеря ми взе шофьорска книжка. и искаше да пътува.
Втората е ,че на матурата й се падна "Песента на колелетата " на Йовков.
Третото е изобилие от сънища ,в който пътувах на влак.Най отчетливият беше със старата ми метъл компания ,с която пътувахме в стар товарен вагон без покрив.Вятърът вееше косите ни .Бяхме свободни да правим каквото искаме без да знаем посоката.
Четвърто Райдо ме провокира да преразгледам пътят на различните аспекти /канали/ през житейският ми път- пари ,любов ,здраве,щастие ,блага,семейство и много др.Всеки аспект разделих на етапи от 5 години и започнах да пресъздавам усещането и състоянието си за този период.Понеже Цеци спорехме дали е хубаво човек да има пари или не реших да споделя този аспект.
0-5години Неосъзнати години.
5-10 години Неосъзната липса .Правех изводи от ,което ме болеше.Подсъзнателно усещах разликата.Виждах го при другите.Споменът на старите подпетени ботуши не се махаше.
10-15 години Ужасна и отчайваща липса.Подтискащо чувство за малоценност.Парите бяха лоша дума.Дори при самото изговаряне на думата "ме свиваше под лъжичката".Появи се желание да ги имам.Мечтаех за животът на Борис Морев от романът" Тютюн".Все пак дете на учители можеше да има пари.Трябваше да ги имам на всяка цена.
15-20 години Липсата им продължаваше ,но с интерес и усещане за живот.Неутрализирах тази липса с планове и мечти да иновативен бизнес.Купувах и продавах на сън.С парите от абитуриентската си като за начало си купих 3 акции/близо една даскалска заплата/ на банка Тексим ,която по късно фалира.Казах си нищо това е част от животът.След всяко падение има и възход.
20-25 години В студетските години липсата беше при всички и както казвах всички сме еднакво бедни.Бяха години на безкрайни купони с невероятни преживявания.Всички те правеха липсата им по безболезнена.
25-30 години Бях доволен,че работя.Парите не бяха много ,но не закъсвахме.Започнах да мисля за семейство и дом.
30-35 Много пари -изобилие.Във всеки джоб имах предостатъчно.Професионалните ми умения ми позволиха да препечелвам доста добре извън работата.Пазарувах без да гледам цената.
35-40 години Усещане за сигурност и безгрижие.Минах в положение ,в което черпех и плащах сметките на всички около мен.Докато осъзная ,че се мъча да изтрия старите спомени.Парите идваха и си отиваха .Това беше кръговрат.
40-45 години В началото започна със сътресение ,но благоденствието се върна в моят живот.
Благодаря те Райдо.