Прав си, baphomet666.
Всяко наше възприятие се гради на собствените ни познания. Няма как да възприемем нещо, за което нямаме информацията и съответно познанията. В developmental psychology (психология на развитието?) се изучава един Жан Пиаже. Той има теория, която гласи, че всички хора се раждаме с някакви "умения/skills", които ни позволяват да си взаимодействаме със средата, в която сме, но те са много прости в началото. Тези умения се наричат schemas. С времето, разбира се, или се основават нови, защото новата информация не може да попадне във вече изградените schemas, или се разрастват, като по този начин филтрират и доразработват старите такива. Пример...пред теб стоят две животинки - едното е куче, другото котка. Ти вече имаш някаква изградена schema за котка, която се състои от козинка, две уши, четири крака, опашка и мяукане. Кучето на пръв поглед много прилича на котка, защото външните характеристиките за котка, с които ти разполагаш, съответстват с тези на кучето. Обаче го чуваш да лае, а не да мяука. По този начин ще си изградиш нова schema за куче, която с времето ще разраснеш.
Човек гради реалността въз основа собствените си интерпретации, но тя в никакъв случай не е константна, ами се видоизменя. Мое мнение е, че колкото повече се изменя, толкова повече си близо до истината.