Идвам откровено да си помрънкам, защото ме хваща много яд иначе.
Моят прекрасен български университет едва ли не ме принуди да си плащам изцяло семестрите в магистърската програма, защото дипломата ми за бакалавър е английска (тоест 3-годишно обучение). Също ме принуди обучението ми да е 4 семестъра, вместо да е 3, защото, видиш ли, за да си с бакалавърска степен, задължително трябва да си учил 4 години. Сега не мога да кандидатствам за стипендия, защото е субсидирана от държавата, а аз плащам за обучението си сама, но ходя на цели 19 предмета (2 часа е един само) всяка божа седмица от 8.00 до 20.00 без почивка (повечето дни), за да "наваксам" с предметите. Спазвам всички срокове за курсови работи, преводи и задачи за домашно, но има хора, които се бавят с по три седмици след зададения срок. И пак им пишат високите оценки. Същите тези идват от дъжд на вятър и сега си кандидатстват за парички, щракат с пръстенца и се радват на живота, докато аз се чудя как да напиша целия обем задачи за следващата седмица, без да се обезглавя.
Ще ми трябва една дълбока медитация след тази ми тирада...