Идвам да се оплаквам и да ви развеселя малко с блондинските си размисли.
На курс по водни спортове съм. От всички възможни опции избрах плуване, за да имам възможност да усетя максимално елемента Вода, да се потопя в него (буквално, хахахахх), да го свържа с някакви приятни усещания, да го разбера... Не казвам, че изобщо не се получава, но... Ами... Тази вода ми е навсякъде. По 6 часа на ден я дишам, плюя, вадя от очите и ушите си, лежа в нея, кашлям я. Въпреки че (хехех надувка) се справям много добре, никога не бих се занимавала доброволно с това. Излизането на сушата винаги го чувствам като облекчение. Не разбирам какво му е хубавото на водораслите по кожата, солта в носа и сбръчканите пръсти на ръцете и краката. Дори да се абстрахирам от тези усещания изцяло, пак ми е неестествено. Движенията са неудобни, не се чувствам като да съм създадена да стоя във вода... Единственото, което е наистина много-много хубаво, е синият цвят навсякъде. Морето и небето се сливат и се получава усещане за безкрайност и свобода.
И се замислих...
Защо хората реагират със силно тревожна гримаса, когато въртя запалено парче плат на вериги около себе си, но влизат от глава до пети в тази огрооомна локва, която може да ги засмуче, без грам страх?
![Unsure [unsure]](https://www.magiata.info/Smileys/default/unsure.gif)
На мен ми се струва, че независещите от нас фактори ги има повече във водата