И аз съм имала много неприятни случки в училище. Бях в отбора на "смотаняците", обиждаха ме заради теглото, носът ми и какво ли още не, но най-вече защото бях доста по-свита от другите. Години наред съм търпяла какви ли не подигравки, май единствено в университета нямаше такова нещо, защото там колегите ми бях "народни" хора.
Ама животът обича да си прави майтапи с хората и общо взето всички, които ми се подиграваха, сега дълбаят дъното. Нито кариера имат, нито щастливи семейства. Едни посредствени хора, които се сливат с масата.
Горда съм, че съм възпитала дъщеря си в уважение към хората и от малка знае, че да се присмиваш на човек заради физически дефект, тегло, структура или за това, че има по-различно мислене, не е хубаво, дори е грозно.
Да поставяш етикети на хората говори само за твоето, не особено високо ниво на развитие.
В бившата ми работа имах една колежка - плюеше всеки. Сега говори с теб и оплюва Х. за начина му на работа, след това с Х. плюе по теб. Селските клюкарки пасти да ядат. Та тази същата много обичаше да сравнява хората, "ти като еди-кой-си" или "тоя като еди-кой-си", но от мен се плашеше, ама много. Всеки път, когато имах възможност да я смачкам публично, го правех без капка свян. Това не ѝ пречеше, разбира се, да ме плюе постоянно, но на мен ми носеше удоволствие да я поставям на мястото ѝ, защото другите хора ги беше страх. През годините ми правеше доста мръсотии, много страдах заради нея, но пък не научих как да се държа с такива и когато след години ми се удаде възможност да я натиря, го правех без угризения. След време стана по-ниска от тревата, но винаги имам едно на ум, когато контактувам с нея.
Относно изтриването на спомени, не мисля, че е добра идея, защото в такъв случай няма да извадиш поука и ценни уроци.