Имам нужда от помощ?

[Annie X]

Здравейте!Нова съм тук и се надявам да получа помощ.Може да се каже че няколко часа чета без да спирам.Все още съм много нова в нещата,но се надявам след време да напредна!
Та,имам нужда най-напред от съвет.Като човек с кошмарно детство,вече съм на 26г,но още не мога да се отърся от спомените и кошмарите.
Не минава и ден без да се сетя за нещо много неприятно и ме скапва цялата,постепенно ме обхваща чувство на безднадежност.Че винаги ще си остана оново момиченце,на което се смеят и тормозят.И в семейната среда беше ужасно,и в училище..
Как мога да си помогна?Изключително съм затворена за тази тема,не съм споделяла с никой и това още повече ме натъжава.Кара ме да се чувствам като недостоен човек,като смешка.Цялата ми енергия сякаш се изсмуква на момента,когато мозъка ми се връща назад..

[Solomon]

За да те успокоя - всеки е имал такива моменти в детството си, дори и тези които са били от тормозещата страна...не си сама...А и всичко това е било в миналото все пак, а хората се променят и променят, и променят. Да не би да си мислиш, че сега си същата, каквато си била като малка? И трябва да се чувстваш по същия начин по който други хора са те карали да се чувстваш преди? Абсурд. Как изобщо ти хрумва? Сега си съвсем различен човек...виж се...
Най-лесният и простият вариант да се отърсиш от неприятни натрапчиви спомени от детството, според мен е, като ги разказжеш на някой друг...на много хора, може би по няколко пъти...
Разговор с психолог със сигурност ще ти е от полза, ако все пак те тормози толкова много, а форумът гъмжи от психолози    ...е може би не съвсем, де, но има...


Аз, между другото, съм много добър слушател, да знаеш. 

[Annie X]

Благодаря за подкрепата Solomon.
Далеч съм от мисълта че само на мен са се случвали **бни работи, знаем в какъв свят живеем, но много трудно го изживявам вече с години. Честно да си кажа срам ме е да говоря за това, много даже. Трудно завързвам и приятелства. Вечно си мисля че хората са лоши и накрая ще страдам аз. Но обожавам да съм сред животни и природа, там се чувствам истински щастлива Магията ме е привличала от много малка, книгите на тази тема бяха спасение за мен и това си ми остана и до днес. Бих искала ако е възможно да намеря утеха в нея. Тъй като много вярвам истински че я има

[Цеци_Вихронрав]

Аз също съм имала тежко детство и много хора са ме лъгали и наранявали, но не спрях да се доверявам на всеки следващ. Вярно, че от 10 поне 8-9 човека злоупотребяваха с доверието ми, но пък тези един или  двама които не са ми остават приятели за цял живот. И в крайна сметка сега съм неприлично богата на приятели. И то от тези които не се страхуват да ме навеят и насеят когато върша глупости и които ми помагат да се изправя като падна.
Мисълта ми е, че като издигаш стени около себе си няма да бъдеш наранена, но и няма да допуснеш добри хора и се обричаш на самота.

[Annie X]

Цеци_Вихронрав
знам че си права,опитах се,през годините имах различни приятелства,но никое не остана.Щом видя нещо лошо и се отдъпвам,преди да ме е засегнало,такава съм.Това е при мен че много играе травмата от съучениците ми ,бяха много жестоки деца и много ми се подиграваха.На това се дължи и недоверието ми към човешкия род.За щастие не се чувствам самотна (вече) ,а съм си самодостатъчна

[Libra777]

Вечно си мисля че хората са лоши и накрая ще страдам аз. Но обожавам да съм сред животни и природа, там се чувствам истински щастлива  

Не са. До преди няколко години(преди да вляза в гимназията) и аз си мислех нещо подобно, защото подобно на теб страдах заради различността си, но когато започнах да се вглеждам по-дълбоко в мотивите, които задвижват определени "лоши" действия, разбрах, че хората са просто хора... Няма добри и лоши. Ако си мислиш, че целият свят иска на теб да ти е зле - лъжеш се. Никой няма да си посвети живота на твоето нещастие. Най-вероятно повечето хора, които са ти навредили, дори не са се замислили какво могат да причинят действията им на някой друг... Така става, когато се сблъскаш с някой по-неосъзнат. Той просто си има своите мечти, цели, тревоги, вълнения, задръжки, комплекси, страхове и не си дава сметка, че като слугува на някое от тях, може да срине целия свят на друг... Не приемай всичко лично и целенасочено. Опитай се да разбереш ЗАЩО група от хора или отделен човек има нещо против теб. Ако искаш да се впишеш в това общество, промени нещо в себе си. Ако смяташ, че не са прави, запази същността си непокътната и сложи бариера между теб и тези зловредни хора и се ориентирай към намирането на "себеподобни"(със сигурност ще намериш такива, ако се престрашиш). Това, че трудно се вписваш, не дава задължително на теб или останалите хора етикета "лош". Но ако си в твърде много аспекти различна от останалите и не умееш да разбереш техния мироглед, нито да представиш твоя по разбираем за тях начин, не бива да ги обвиняваш, че си останала неразбрана... Хората не са лоши!

[Annie X]

Имам чувството,че малко се отклонихме от темата.Не мога да кажа,че съм незадоволена от живота!Имам 1 истински приятел,(познати много) мъж и дете за което живея и ми носи огромна радост всеки ден!
Идеята ми беше дали знаете някакъв ритуал или нещо друго,с което да изгоня лошите мисли и спомени веднъж завинаги от живота си..

[posleden]

Добре дошла! 🙂
Хората са хищници,
някои се отказват овреме.

[theshadow]

Добре дошла и от мен...

Това, което искаш, не става с ритуал... Лошите мисли и спомени ще си тръгнат, когато си готова да ги пуснеш...

Знам, че в момента не осъзнаваш, че ти ги държиш... Но е така... Твоето минало е рана, която не е зараснала... Образно казано... Точно заради тази рана ти не можеш да пуснеш лошите мисли и спомени...

Има път за изход... Първо трупаш лична сила... После чрез нея лекуваш раната от миналото... И когато си готова, ще можеш да пуснеш миналото да си отиде...

Ще разбереш, че раната е излекувана, когато спомените от миналото спрат да ти носят болка...

Едва като спрат да носят болка, може да ги пуснеш да си отидат...

Личната сила ще добиеш като си уредиш среща със спомените си.... Иди сама на тази среща... Вечер... На място, където и да плачеш, никой няма да знае... И ги подкарай по ред на номерата всички спомени... Изживей ги...

В началото ще боли от тях... С нарастването на личната сила спомените ще спрат да болят...

Може да се наложи да минаваш много пъти, отново и отново, през някои спомени... Прави го докато те отслабнат, а ти станеш силна...

Това е бихевиоризъм (психология), но също така е и магия - Кастанеда... И работи... И не е лесно... Но ако си упорита, ще се справиш...

[Libra777]

Идеята ми беше дали знаете някакъв ритуал или нещо друго,с което да изгоня лошите мисли и спомени веднъж завинаги от живота си..

Всяка вечер ги записвай на лист, в края на седмицата прочитай всичко написано и го изгаряй... Когато те връхлетят такива мисли през деня, измивай ръцете и лицето си с вода, като си мислиш, че мислите се измиват заедно с водата... Но тези ритуали няма да решат проблемите ти, а могат само да ти помогнат, ако се бориш достатъчно усилено. Както каза сянка, трябва да пуснеш зловредните спомени да си отидат и да не ги задържаш.

[angelix]

Трудно завързвам и приятелства. Вечно си мисля че хората са лоши и накрая ще страдам аз.

Аз,пък съм точно обратното. Много лесно се отварям и после страдам. Не,той не е такъв* Не,тя не е такава* и накрая пак. И двете крайности,според мен не са добри. Не трябва да се затваряш в себе си и бъди точно такава,каквато си и правилните хора ще те оценят. Всеки е преминал през трудни периоди,но не трябва да задълбочаваме и да ровим в миналото,защото то няма да се промени. Единственото,което може да се промени си ти самата. Това,което не те убива,те прави по-силна

[angelix]

Идеята ми беше дали знаете някакъв ритуал или нещо друго,с което да изгоня лошите мисли и спомени веднъж завинаги от живота си..

Според мен лошите спомени винаги ще са там и няма как да ги изгониш. Трябва да промениш начинът,по който се чувстваш когато се присетиш за нещо подобно. Лошите мисли не те контролират,а ти контролираш тях.

[Antracit]

Здравейте!Нова съм тук и се надявам да получа помощ.Може да се каже че няколко часа чета без да спирам.Все още съм много нова в нещата,но се надявам след време да напредна!
Та,имам нужда най-напред от съвет.Като човек с кошмарно детство,вече съм на 26г,но още не мога да се отърся от спомените и кошмарите.
Не минава и ден без да се сетя за нещо много неприятно и ме скапва цялата,постепенно ме обхваща чувство на безднадежност.Че винаги ще си остана оново момиченце,на което се смеят и тормозят.И в семейната среда беше ужасно,и в училище..
Как мога да си помогна?Изключително съм затворена за тази тема,не съм споделяла с никой и това още повече ме натъжава.Кара ме да се чувствам като недостоен човек,като смешка.Цялата ми енергия сякаш се изсмуква на момента,когато мозъка ми се връща назад..

Спомените няма как да бъдат изтрити, но може да се научиш да живееш с тях и да ги приемаш по различен начин. Нямаш вина за лошото отношение на другите хора, така че не се затваряй в себе си и не се чувствай виновна. Не може да се харесаме на всички и да угодим на всички.
Като видиш, че някой се опитва да те използва оърни нещата в своя полза и му покажи, че не си човека, с който ще сеотнася по този начин.

[Цеци_Вихронрав]

Години наред преживявах отново и отново обидните думи на съучениците си от нсчалното училище.
За тях бях очилата гарга, студио Х, кльоща, грозна и още и още... Но в един момент след години живота ме срещна с много от тях и... Някой бяха забогатели, други не, някой бяха се издигнали в обществото, но нито един от тях не беше щастлив. Доксто аз грозната и кривогледата и без да се издигна и забогатея живея щастливо ( в повечето време ). И тогава изведнъж осъзнах, че по един или друг начин животът им е върнал нанесените ми обиди и болката отшумя.
А сега мога и да се самоиронизирам относно кривите очи, голямата уста и т.н.

[angelix]

Години наред преживявах отново и отново обидните думи на съучениците си

Къде ме върна....А мен какво ме правиха едно време.. изсипваха кофата за боклук отгоре ми,подиграваха ми се,защото на 11-12 години все още гледах анимации и четях комикси,а повечето водеха и полов живот,бяха кифли с изправените коси,а аз ходих къдрава (естествена), гримираха се.. аз бях различната и постоянно ме биеха и подиграваха. После влязох в гимназията и се отраках..В началното училище не говорех с никого,нямах приятели,беше ми много трудно. Ама сега Хич не ми пука,защото си имам всичко и съм го постигнала сама. Повечето мои съученици си останаха същите кифли,които още живеят с родителите си без да са постигнали нищо в този живот,освен да покоряват дискотеките. И от тези гримове,които използваха сега приличат на 30-35 годишни,а аз все още изглеждам като ученичка,поне в моите очи. 😅😅😅