(Не)човечност

[Libra777]

Вдъхновение да създам тази тема ми даде една съученичка... Горката е толкова съкрушена, че няма да се проведе балът, който толкова дълго е очаквала и на който щеше да блесне с принцеската си рокля, че от устата(клавиатурата) ѝ излезе брилянтното изказване: "Аз какво да направя, че старите умират? Заради тях не може да ни отменят бала!"
Още едно подобно изказване, на която наскоро станах свидетел... Докато с една приятелка минавахме покрай паднал от колело човек отстрани на пътя и аз тръгнах към него, нейната реакция беше: "Остави го, може да е пияница...". В последствие обаче се оказа, че човекът не е пияница, а беше паднал на земята от жега, глад и жажда. Изпи литър и половина вода за няколко минути и изяде една вафла на две хапки. Така, обаче заради не осбено спретнатия му вид вероятно всички са си помислили като моята приятелка и на никого не беше хрумнало, че може да му помогне по някакъв начин, затова хората го подминаваха без да му обърнат внимание.
Няма да навлизам в подробности за адекватността на предприетите мерки за предпазване от коронавирус. Да погледнем обаче малко по-надълбоко в ценностната система на такъв човек, за когото Великият Бал е по-висше благо от живота на някакви си стари хора... Ако такъв човек види паднал възрастен човек на улицата, дали ще се спре, за да му помогне, или вместо това ще предпочете да хване часа си за козметик навреме? Ако човек има нужда от храна и го помоли, би ли жертвал половината от парите си за маникюр, за да му вземе два хляба и бучка сирене, или вмесо това ще го остави да умре от глад? Нях...
За жалост, егоцентриците са навсякъде. Но каква е причината светът да е жертва липса на хуманност в такава голяма степен? Защо ценностната система на толкова много хора не им позволяват да видят по-далеч от носа си и да осъзнаят, че другите са хора не по-малко от тях? Защо у толкова човеци няма дори наченка на емпатия дори когато става дума за ЧОВЕШКИ ЖИВОТ?!

[posleden]

Защото не са есеи.
И още нещо - живота на останалите същества, а и на самата планета е не по-малко ценен от човешкия...

[posleden]

Или греша!?

[Libra777]

Съгласна съм с теб... Това обаче е още по-далеч от възприятията на типа хора, посочен в първия пост.

[Цеци_Вихронрав]

Има добри и съпричастни хора, има и лоши, безчувствени и безчовечни. Има и едни други, които са се раздавали много и насреща са получавали само неблагодарност от което са вдигнали стена около себе си и вече нито помгат, нито търсят помощ.
А твоята съученичка е завършен егоист който живее с мисълта, че всички са му длъжни.
Напоследък като слушам политиците ни все по-често се сещам за приказката за злият крал който заповядал да избият всички стари и болни хора, защото не вършели никаква работа...

[Skully]

Характера е вроден, а родителите чрез възпитанието трябва да го оформят и трябва да научат децата си на социалните норми на поведение. Пример: Иванчо обича да хвърля камъни. Ако родителите му обяснят, че не е редно и някой може да пострада, Иванчо ще си хвърля камъните, където не минава никой. Ако не родителите му си пият кафето и си пушат цигарата, без да го погледнат, Иванчо ще започне да замерва първи животни, после и хора. По същата логика, ако майката на твоята съученичка се интересува само да не изтървем часът си за маникюр е ясно на кого прилича дъщерята. Зависимостта прави хората непредаказуеми и често майките се страхуват да се доближат, защото отсрещния може да им направи нещо. Затова казват на децата си, че въпросния е пияница и наркоман. Децата го приемат за нормално поведение и го повтарят през целия си живот. Така възпитават и собствените си деца. Приятелката ти навярно е възпитана по същия начин. Замислих се колко ли хора са снимали в ситуацията ти с колоездача? Това е една сравнително нова тенденция, която ме дразни много. Сираджиите хващат телефона и снимат вместо да помогнат.
Има и много, които помагат, но те не се забелязват толкова, защото не правят лошо впечатление.

[angelix]

Не зависи само от родителите,според мен. Зависи също и от обкръжението ти. Ако си по-податлив ще станеш същия като тези,с които стремиш да дружиш. Забелязала съм,че в училище винаги “кифлите” са тези,които получават най-много внимание и доста се стремят да бъдат такива (все още ми е интересно защо..)  Тази твоя съученичка,според мен има една цел в живота - Балът,а след него животът приключва.. хора,за които балът е нещо важно,са пълни идиоти. Обличаш се- излизаш- прибираш се,ама разликата е че хвърляш куп пари и то на какво.. нали трябва да се покажем,че мама и тати имат пари.. А,тази която изобщо не е искала да помогнете на човекът,е научена точно така от родителите си. Съгласна съм със Skully и Цеци
Този,който помага ще получава само добро в живота.




Аз да разкажа нещо друго,което ми се струва супер жалко


Имам познати,които са част от някаква секта и уж са много набожни,уж са хора за пример,а те постоянно съдят хората. Значи Гейовете са грешници,бла,бла, тая защо се раздели с мъжът си,тя е лош човек...Тази такава,онзи такъв и всичките са черни,а само те са добри. Останах с впечатлението,че тези,които ходят на църква всяка неделя,са най-големите грешници... Иде ми да им кажа
“Ако Бог ви чува какво говорите и какво правите,смятайте,че първите места за Ада са ви резервирани” ..

[Skully]

Обкръжението също е важно, да.
Не съм съгласна за това, че който приема бала за нещо важно е идиот. Поне не всеки. Има ученици, които са вложили много време и усилия, за да се справят добре в училище. Има и деца с проблеми, на които им се повтаря как няма да завършат. За такива ученици бала е истински важен ден. Иначе и за мен бала е глупаво нещо.

[angelix]

Едно е да е важно за теб да завършиш,съвсем друго е балът,специално да ти е важен.

[Skully]

Ако приемаш балът като начин да отпразнуваш завършването е същото.

[Antracit]

За мен в основата на човечността стои емпатията. Човек се ражда с различна степен на емпатия, която се доразва от възпитанието на родителите, обркъжаващата среда и различните преживявания. В първите си години се учи имитирайки и използва личния пример като модел на поведение. Заради това смятам, че първите години във възпитанието са най-важни за развиване на емпатията в допустими граници.Когато едно дете вижда родител да помага на животно и човек, то несъзнателно започва да ги имитира. По-късно започва логически да си обяснява защо и как.
  Преживяванията с годините са също много силен фактор. С колкото повече случки, емоции и преживявания се сблъсква човек, толкова е по-голям житейския му опит. Ако си преживял дадена болка, това помага да разбереш страданието на друг, който изпитва същата.