Не ми е потребно да раздавам фалшива любов, загриженост и най-вече да изисквам същото обратно. Моята любов е към всичко и всички, поравно, без специални заслуги, без условия и клаузи. Само че това няма нищо общо със стандартното разбиране за любов. Това е една от онези думи, в които всеки непременно влага свой собствен смисъл. Аз предпочитам думата разум, или разбиране. Нямам нужда от любов, защото всичко което съм, мисля, правя е така или иначе любов, т.е. разбиране. Нямам нужда и от омраза, защото как мога да мразя нещо ако го разбирам? Или обратното, как бих могъл да го разбера, ако го мразя преди това. Противопоставям се на много неща, но винаги с разбиране и един вид уважение, и никога с претенцията че има някаква друга причина да му се противопоставям, освен моя лична такава.