Ужас... Горкото момиче...
Но по въпроса с омразата отново не съм съгласна с теб. Ако имаш спомен, февруари 2019 един човек искрено намрази убийците на невинно бебе, докато един друг просто изказа съжаление за близките му, но не е стигал до там да мрази извършителите... Причината - нещастният случай беше по-близо до първия човек, следователно той го прие доста по-навътре. Нормално е вторият да не си хаби енергийния ресурс, за да намразва хора, които нямат пряк досег с него. (тъй де, не хора... не знам и аз как да ги нарека)
Не знам дали ме разбра правилно, но не е задълително чувството, изпитвано към такъв насилник, да е омраза... Това е прекалено силно чувство, което отнема много енергия и е много отровно за носещия го. Да, нормално е да се появят отвращение, разочарование, неприязъм, но ако успяваш да намразиш всеки извършител на чуто от теб извършено зверство, няма да ти останат сили и време за нищо друго... В известен смисъл, съвсем човешко е да НЕ намразиш.
Или това, или просто аз съм прекалено крайна и в любовта, и в омразата си, и не ги пилея насам-натам... Или използваме едни и същи понятия за различни чувства.