Омразата

[Veleroth]

Както всички знаем, омразата е нещо което съществува и всеки човек я възприема по различен начин, но съм сигурен, че все някога сме казвали, че мразим някого или нещо поради някаква причина. Кои според вас са главните причини които предизвикват хората да изпитват омраза към някого ?
Другото което бих искал да ви попитам. Кога бихте казали на истина, че изпитвате омраза, а не просто гняв, как бихте могли да различите едното чувство от другото ? И последно, как бихте описали омразата ?

[Astaroth]

Кои според вас са главните причини които предизвикват хората да изпитват омраза към някого ?

Рана в психиката.

как бихте могли да различите едното чувство от другото ?

Едното - гнева е импулсно състояние, непродължително, а другото - омразата е точно обратното. Продължително състояние, в чието огнище постоянно  се налива още и още бензин. 

И последно, как бихте описали омразата ?

Много често, но напълно незадължително, това е проекция на наше слабо място във среда която не е подвластна на волята ни.

[Цеци_Вихронрав]

Напоследък все по-рядко ми се случва да мразя. Ядосвам се, но до омраза...

[Astaroth]

Напоследък все по-рядко ми се случва да мразя. Ядосвам се, но до омраза...

Аз пък след като изплувах от кашата, която сам си забърках съм изстинал. Вече даже не се ядосвам... Вниманието е навътре, навън е само за справка, дали посоката е вярна. Гледам да си се развивам и когато надуша конфликт се дърпам, за да не съм епицентъра.

[Veleroth]

Напоследък все по-рядко ми се случва да мразя. Ядосвам се, но до омраза...

Аз мога да кажа, че от повече от една година не съм мразил каквото и когото и да е, да ядосвал съм се, но не съм мразил

[Veleroth]

Кои според вас са главните причини които предизвикват хората да изпитват омраза към някого ?

Рана в психиката.

как бихте могли да различите едното чувство от другото ?

Едното - гнева е импулсно състояние, непродължително, а другото - омразата е точно обратното. Продължително състояние, в чието огнище постоянно  се налива още и още бензин. 

И последно, как бихте описали омразата ?

Много често, но напълно незадължително това е проекция на наше слабо място във среда, която не е подвластна на волята ни. Елементарен и доста кух пример от ежедневието - масово се плюе по богатите хора, задължително е щом имат пари да са мошеници, далавераджии и тн.

Благодаря ти, как би накарал човек да разбере, че да мрази нещо е прекалено ?

[Цеци_Вихронрав]

как би накарал човек да разбере, че да мрази нещо е прекалено ?

Просто не се опитвай. С годините установих, че ако човек сам не иска да се промени, друг не може да му помогне. Не само до омразата, а до всичко. Отношение към хората, търпене на психически тормоз и т.н., ако човек сам не реши да се промени и не потърси помощ, ти колкото и да говориш, обясняваш и страдаш заради него, то той няма да се промени.

[Astaroth]

Благодаря ти, как би накарал човек да разбере, че да мрази нещо е прекалено ?

И да му го кажеш, и да му го нарисуваш няма как да те разбере, защото както се спомена - омразата не е нормално състояние на психиката. Лична отговорност е да се открие причината. Цеци ти даде много точен отговор...

[Llure]

Има един човек, с който взаимно се мразим. Колеги сме, дори в началото тя се отнасяше страхотно с мен. Аз й се възхищавах, беше образец за мен. Постепенно не само развенча образа си, но и многократно се опитваше да ми навреди, като извърташе с типична женска лукавост всичките ми думи, така че да ме демонизира, да ме злепостави пред началника... Аз се чувствах объркана и виновна, всячески се мъчех да съм мила с нея и да и засвидетелствам уважение... Обаче не, всеки опит да намеря път към нея беше отблъскван и опорочен от нейните нелепи проекции. Помъчих се да говоря с нея и уж всичко беше наред за кратко, а после при удобен случай тя пак из нищото ме нападаше... Впрочем, тя се държи така надменно и лицемерно и към други колеги - просто си е кучка, което се засили последните две години като тренд в поведението й. Хората, които я познаваха по-отдавна, казаха че ревнува и я е страх някой да не я засенчи. Има склонност да се величае и да се смята във всичко за най-добра, а всички останали са некадърни тъпанари за нея. За едно известно време между нас имаше явна омраза. Нейната бе породена от злоба и ревност, а моята - заради многото негативни чувства, които изпитах в резултат от нападките и интригите й. Накрая ми писна на шапката и започнах тотално да я игнорирам. Просто не говоря с нея и не я отразявам, защото не ми се хаби енергия да чувствам каквото и да е към нея - тя сякаш се подхранва от непрестанно хейтене по хората. Но много дълго се измъчвах от тези взаимоотношения - факт.


По примера ми, явно някои хора са склонни да намазват други, когато ги възприемат като вид заплаха за техния статус, имидж, че и представа за себе си. При мен чувството на омразата винаги е реакция на агресия, проявена към мен, т.е. негативните чувства оформят такъв тип реакция. Обаче след време ми минава и - освен ако не се подхранва с нови прояви на агресия - омразата преминава в безразличие и нарочно зачеркване на човека от полезрението ми. Не съм от хората, които отсичат "Да се мрази е лошо" и се опитват да потискат чувствата си. Просто ги приемам и ги оставям да се развият, доколкото е необходимо.

Мисля, че не е нужно да учим който и да е какво е прекалено и какво - нормално. Защото нормалното е средноаритметично, така да се каже. Всеки сам се учи от личен опит. Даже съм благодарна на колежката-кучка, защото ми е пример каква да НЕ бъда

[Libra777]

Най-силните чувства са любовта и омразата; те са двете крайни точки на една и съща ос, а в центъра стои равнодушието... Предпочитам омразата на скъп за мен човек, отколкото да съм му безразлична, защото за да мразиш някого, той трябва да има твърде голямо значение за теб... Вниманието, мислите, чувствата му да са ангажирани с теб. Поне толкова, колкото ако те обичаше. Сякаш е същото, но обърнато наобратно... Омразата е по-подобна на любовта от което и да е друго чувство.
Моят идол, Христо Ботев, е съвършеното доказателство за взаимната им свързаност:

Отечество мило любя,

неговия завет пазя;

но себе си, брате губя,

тези глупци като мразя.

Ако я е нямало силната любов към отечеството, щеше ли лирическият герой да ги мрази въпросните глупци толкова много заради това, че нехаят към родината си? Тц...  Просто няма как везната да застине в едната крайност.

[Astaroth]

Най-силните чувства са любовта и омразата; те са двете крайни точки на една и съща ос, а в центъра стои равнодушието...

Борбата е безмилостно жестока.
Борбата както казват, е епична.
Аз паднах. Друг ще ме смени и...
                                               толкоз.
Какво тук значи някаква си личност?!

[Libra777]

Когато любовта и омразата стигнат до крайност, те стават по-важни от собствената личност и човек е готов за жертва дори живота си в името на нещото, което ги е породило...

[listentothewild]

Любов или омраза - кое е по-силно?

[Libra777]

Омразата. Любовта не борави със сила... (тъй си мисля аз)

[listentothewild]

Мислиш ли, малка чародейке?
Нима не е нужда сила, за да пребориш себе си, нечии стени или просто да дадеш причина да те обичат...