ОБСЪЖДАНЕ > СВОБОДНА ЗОНА
Омразата
Veleroth:
--- Цитат на: Astaroth в 31 Декември 2019 13:57:14, Вторник ---
--- Цитат на: Veleroth в 31 Декември 2019 01:03:25, Вторник ---Кои според вас са главните причини които предизвикват хората да изпитват омраза към някого ?
--- Край на цитат ---
Рана в психиката.
--- Цитат на: Veleroth в 31 Декември 2019 01:03:25, Вторник ---как бихте могли да различите едното чувство от другото ?
--- Край на цитат ---
Едното - гнева е импулсно състояние, непродължително, а другото - омразата е точно обратното. Продължително състояние, в чието огнище постоянно се налива още и още бензин.
--- Цитат на: Veleroth в 31 Декември 2019 01:03:25, Вторник ---И последно, как бихте описали омразата ?
--- Край на цитат ---
Много често, но напълно незадължително това е проекция на наше слабо място във среда, която не е подвластна на волята ни. Елементарен и доста кух пример от ежедневието - масово се плюе по богатите хора, задължително е щом имат пари да са мошеници, далавераджии и тн.
--- Край на цитат ---
Благодаря ти, как би накарал човек да разбере, че да мрази нещо е прекалено ?
Цеци_Вихронрав:
--- Цитат на: Veleroth в 31 Декември 2019 14:26:15, Вторник ---как би накарал човек да разбере, че да мрази нещо е прекалено ?
--- Край на цитат ---
Просто не се опитвай. С годините установих, че ако човек сам не иска да се промени, друг не може да му помогне. Не само до омразата, а до всичко. Отношение към хората, търпене на психически тормоз и т.н., ако човек сам не реши да се промени и не потърси помощ, ти колкото и да говориш, обясняваш и страдаш заради него, то той няма да се промени.
Astaroth:
--- Цитат на: Veleroth в 31 Декември 2019 14:26:15, Вторник ---Благодаря ти, как би накарал човек да разбере, че да мрази нещо е прекалено ?
--- Край на цитат ---
И да му го кажеш, и да му го нарисуваш няма как да те разбере, защото както се спомена - омразата не е нормално състояние на психиката. Лична отговорност е да се открие причината. Цеци ти даде много точен отговор...
Llure:
Има един човек, с който взаимно се мразим. Колеги сме, дори в началото тя се отнасяше страхотно с мен. Аз й се възхищавах, беше образец за мен. Постепенно не само развенча образа си, но и многократно се опитваше да ми навреди, като извърташе с типична женска лукавост всичките ми думи, така че да ме демонизира, да ме злепостави пред началника... Аз се чувствах объркана и виновна, всячески се мъчех да съм мила с нея и да и засвидетелствам уважение... Обаче не, всеки опит да намеря път към нея беше отблъскван и опорочен от нейните нелепи проекции. Помъчих се да говоря с нея и уж всичко беше наред за кратко, а после при удобен случай тя пак из нищото ме нападаше... Впрочем, тя се държи така надменно и лицемерно и към други колеги - просто си е кучка, което се засили последните две години като тренд в поведението й. Хората, които я познаваха по-отдавна, казаха че ревнува и я е страх някой да не я засенчи. Има склонност да се величае и да се смята във всичко за най-добра, а всички останали са некадърни тъпанари за нея. За едно известно време между нас имаше явна омраза. Нейната бе породена от злоба и ревност, а моята - заради многото негативни чувства, които изпитах в резултат от нападките и интригите й. Накрая ми писна на шапката и започнах тотално да я игнорирам. Просто не говоря с нея и не я отразявам, защото не ми се хаби енергия да чувствам каквото и да е към нея - тя сякаш се подхранва от непрестанно хейтене по хората. Но много дълго се измъчвах от тези взаимоотношения - факт.
По примера ми, явно някои хора са склонни да намазват други, когато ги възприемат като вид заплаха за техния статус, имидж, че и представа за себе си. При мен чувството на омразата винаги е реакция на агресия, проявена към мен, т.е. негативните чувства оформят такъв тип реакция. Обаче след време ми минава и - освен ако не се подхранва с нови прояви на агресия - омразата преминава в безразличие и нарочно зачеркване на човека от полезрението ми. Не съм от хората, които отсичат "Да се мрази е лошо" и се опитват да потискат чувствата си. Просто ги приемам и ги оставям да се развият, доколкото е необходимо.
Мисля, че не е нужно да учим който и да е какво е прекалено и какво - нормално. Защото нормалното е средноаритметично, така да се каже. Всеки сам се учи от личен опит. Даже съм благодарна на колежката-кучка, защото ми е пример каква да НЕ бъда [taunt]
Libra777:
Най-силните чувства са любовта и омразата; те са двете крайни точки на една и съща ос, а в центъра стои равнодушието... Предпочитам омразата на скъп за мен човек, отколкото да съм му безразлична, защото за да мразиш някого, той трябва да има твърде голямо значение за теб... Вниманието, мислите, чувствата му да са ангажирани с теб. Поне толкова, колкото ако те обичаше. Сякаш е същото, но обърнато наобратно... Омразата е по-подобна на любовта от което и да е друго чувство.
Моят идол, Христо Ботев, е съвършеното доказателство за взаимната им свързаност:Отечество мило любя,неговия завет пазя;но себе си, брате губя,тези глупци като мразя.Ако я е нямало силната любов към отечеството, щеше ли лирическият герой да ги мрази въпросните глупци толкова много заради това, че нехаят към родината си? Тц... Просто няма как везната да застине в едната крайност.
Навигация
[0] Списък на темите
Премини на пълна версия