Мъжка и женска енергия

[Libra777]

Отварям тази тема по повод на тазвечерен дебат без достигнат краен отговор...
Мъжката и женската енергия са две противоположности, които не могат да съществуват една без друга. Мъжката енергия е активната и се асоциира с инициативност, доминантност, сила, стабилност, обективност, посоката горе, елементите огън и въздух, докато женската, пасивна енергия се изразава в подчинение, нежност, крехкост, променливост, субективност, посоката долу и елементите земя и вода...
Ясно е, че в един човек има както мъжка, така и женска енергия, без значение от какъв пол е... Има нежни, деликатни и ненастойчиви мъже, които въпреки това определяме като съвсем мъжествени, както и прями, директни жени с лидерски качества, чиято женственост обаче не може да бъде отречена... И тук идва въпросът - къде е границата? При всеки ли е различна или има закономерност, която важи еднакво за всички?
И още един въпрос - след като нито мъжката, нито женската енергия могат да съществуват една без друга, но все пак женската е тази, която е "зависимата", то това прави ли жената по-зависима от мъжа, отколкото е той от нея?

[Solomon]

Нищо не си разбрала ! 

[Libra777]

Недей ми спами в хубавата тема за философстване, а философствай като нормален човек! 

[Цеци_Вихронрав]

Женска и мъжка енергия, Ин и Ян и т.н. термини са заложени във всеки човек. До пуберитета зависи от възпитанието което получаваме коя ще доминира. Но от там насетне само и единствено от нас зависи дали ще намерим равновесието между двете енергии или ще продължим според как са ни възпитали или как решаваме в последствие.

И още един въпрос - след като нито мъжката, нито женската енергия могат да съществуват една без друга, но все пак женската е тази, която е "зависимата", то това прави ли жената по-зависима от мъжа, отколкото е той от нея?

Няма такъв филм... Някога, в миналото жената е била зависима от мъжа ако не за друго, поне защото докато чака, роди и отгледа поне първите години детето си тя е зависима финансово от мъжа понеже не може да работи и печели. Сега... Сега една жена може всичко наравно с мъжете. Включително да си планира нещата така, че докато е по майчинство да не зависи финансово от никого.

[Llure]

Либра, съжалявам, че моят отговор няма да създаде предпоставки за философско развитие на темата, но....

Според мен това са качества или наклонности на характера. И между другото, до голяма степен са генетично определени. Бях чела нещо за хромозомите и това каква част от тях служат за формиране на първичните полови белези и каква част оставали за вторичните полови белези.

Ясно е, че в един човек има както мъжка, така и женска енергия, без значение от какъв пол е... Има нежни, деликатни и ненастойчиви мъже, които въпреки това определяме като съвсем мъжествени, както и прями, директни жени с лидерски качества, чиято женственост обаче не може да бъде отречена... И тук идва въпросът - къде е границата? При всеки ли е различна или има закономерност, която важи еднакво за всички?

Нещата аз ги разбирам така - няма женска и мъжка енергия. Във всеки човек има и тестостерон, и естроген. Количественото доминиране на единия или другия хормон контролира функционирането на половите органи, но има и някои поведенчески аспекти. Примерно агресивността се приписва на тестостерона и от там - на мъжете. Но тук все пак имаме предвид не само стереотипната роля на половете в соцуима. Генетичното залагане на склонността към определно поведение, характерно за съответния пол, се корени в утвърждаването на типични дейности за мъжа и жената в оцеляването на човечеството. Примерно, жените трябва да са по-нежни, грижовни, интуитивни и да проявяват емпатия, понеже се грижат за децата, а мъжете трябва да по-сурови, твърди, физически издръжливи и с по-добро простраствено ориентиране, за да закрилят и осигуряват храна. Така стоят за мен нещата.

Да си деликатен и ненастойчив може да е белег на висок интелект?

Не разбирам много въпроса за границата и за закономерността... Граница, която обозначава колко женственост в един мъж е твърде много, и колко мъжественост у една жена е прекалена - нещо като кога един мъж става "женчо", а една жена - "мъжкарана"?

Мъжката и женската енергия са две противоположности, които не могат да съществуват една без друга. Мъжката енергия е активната и се асоциира с инициативност, доминантност, сила, стабилност, обективност, посоката горе, елементите огън и въздух, докато женската, пасивна енергия се изразава в подчинение, нежност, крехкост, променливост, субективност, посоката долу и елементите земя и вода...

А между другото, наскоро четох нещо точно за мъжкото и женското начало, за светлината и мрака, деструктивността и съзидателността... И как с едновременното им съществуване не се цели противопоставяне или подчинение на едното пред другото, а постигането на баланс и хармония. Но тук думите "мъжко" и "женско" се употребяват символично.

[Libra777]

 

  Граница, която обозначава колко женственост в един мъж е твърде много, и колко мъжественост у една жена е прекалена - нещо като кога един мъж става "женчо", а една жена - "мъжкарана"?

Да, това точно питам... 

Но тук думите "мъжко" и "женско" се употребяват символично.

[Astaroth]

Граница, която обозначава колко женственост в един мъж е твърде много, и колко мъжественост у една жена е прекалена - нещо като кога един мъж става "женчо", а една жена - "мъжкарана"?

Когато цялото същество на определения индивид е залитнало в едната от тези две крайности - маниерите, вербалното и невербалното поведение, мислите и така нататък. Ето тогава. Защото самите крайности не са крайности, те са посока, направление, но нямат дъно, нямат край.

[Astaroth]

А самата граница се определя от възприятията на наблюдаващите индивида отстрани. Разбираш, че границата реално не е константа, а индивидуално нещо.

[Solar]

Моето писание не е свързано конкретно с мъжката или женската енергия, а просто с енергията като цяло, но не намирам по-добро място да попитам. Преди малко се разхождах навън, въпреки че вали, но точно затова и реших да изляза. В големите градове трудно човек може да улучи време, в което няма много хора навън. Реших да се възползвам. Разхождам си се аз, на улицата съм само аз и една жена в далечината. В мига, в който я видях, веднага знаех, че не искам този човек да ме доближава. Неслучайно си се качих на противоположния тротоар, за да мога да избегна този контакт. И тя взе, че пресече, и се разминахме рамо до рамо. Енергията й до такава степен ме отблъсна, че когато приближи до мен, се почувствах много зле. Даже аз не мога да повярвам колко разстроена бях, че някакъв си човек ще се размине на един тротоар с мен. Случвало ли ви се е даден човек да ви кара да се чувствате зле без видима причина? Усещате ли енергията на хората?

[Цеци_Вихронрав]

Солар, в Чехия съм в общежитие и съм стая до стая с такъв човек. Спасението е защита под формата на балон който те обгръща. Ако го направиш и огледален, то неприятната енергия просто щше се отрази и ще се върне при собственика си.

[feniks75]

В митовете се говори,че първият човек/както описват и ангелите/ е бил андрогенен или двуполов.Така,че не е имал проблеми с мъжката и женската енергия.И двете са заложени в нас искаме ли или не искаме .Олицетворяването ни с едната или другата ни показва на какво стъпало сме в духовната йерархия.

[Solar]

Солар, в Чехия съм в общежитие и съм стая до стая с такъв човек. Спасението е защита под формата на балон който те обгръща. Ако го направиш и огледален, то неприятната енергия просто щше се отрази и ще се върне при собственика си.

Благодаря, че сподели, Цеци. Това ми се случва за първи път от доста години насам. Много рядко изпитвам такава неприязън към хората. Да, обикновено зная как се чувствам спрямо тях дори и без контакт, защото ги усещам. Но това не ми се беше случвало от много време. Мисля, че заниманията ми с магия имат роля в цялата работа. А по-конкретно - мисля, че ми помагат да се отворя повече на енергийно ниво. Прави ме малко по-чувствителна. Което ме навежда на мисълта, че магията, освен че те развива и ти улеснява живота, те прави и по-уязвим, ако не знаеш как да се защитиш.

[Светлина]

Мисля си, че всички тези неща са си чиста физиология а не магия, но да,  така си е. Допълнителните щети са по-скоро за психиката, защото осъзнаваш откъде ти е дошло. Вероятно всички хора се чувстват малко по-зле или малко по-добре понякога без да си обясняват защо. Когато търсиш такива усещания съзнателно е много забавно, но когато ти дойде изневиделица понякога е плашещо. Все едно сравнението между това да удариш топката с глава и да те удари топка по главата. След втория път в който гледах през чужди очи и научих, че това което съм видяла действително се е случвало в същия момент, престанах да сънувам. Вече две години. А понеже сънищата ми винаги са били осъзнати, все едно загубих половината си свят. И да се оплаче на някой човек, няма кой да разбере